Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260057/гр. Варна,6.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание на втори декември през две хиляди двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При
участието на секретаря Десислава
Чипева като разгледа докладваното от съдия Радослав Славов
в.т.д.№324/2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 50 от 26.06.2020год. по
т.д. № 489/2019год. на ВКС, ТК, съдът е отменил решение № 258/09.11.2018год. по
в.т.д. № 399/2018год. на ВАпС в частта с която частично е отменено решение №
199/30.11.2017год. по т.д. № 116/2015год. на ДОС и вместо него е постановил
друго за осъждане на И.К.Ц. ЕГН ДА ЗАПЛАТИ на «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Витоша, „Околовръстен път“ № 26, сумата 305 936.43 швейцарски франка,
представляваща неплатена главница по договор за б. кредит – продукт „Бизнес
помещения“ № BL18784 от 22.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска 25.05.2015 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 64 009.74 шестдесет и четири хиляди и девет швейцарски франка и
74 рапена, от които 63 883.40
швейцарски франка, представляваща договорна лихва по договор за б. кредит – продукт „Бизнес
помещения“ № BL18784 от 22.07.2008 г., за периода 21.04.2012 г. – 12.05.2015 г.
и 126.34 швейцарски франка, представляващи санкционна лихва за забава,
уговорена в договора, за периода 21.10.2013 г. – 12.05.2015 г., на основание
чл.79, ал.1 от
ЗЗД вр. чл.430, ал.1 ТЗ,
както и сумата от 21 500 лева, представляваща направените в двете инстанции
разноски, съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
При новото разглеждане на делото съдът
съобрази следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД, със седалище гр.София срещу
решение № 199/30.11.2017
г. по т.д. №116/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд, със което исковете
на въззивника с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.430, ал.1 ТЗ срещу И.К.Ц.
са отхвърлени.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост
на същото..
Насрещната страна И.К.Ц.,
чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител е подал
писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.
236 ГПК и е действително, но част от произнасянето, не съответства на
предявените искове.
Предмет на настоящия процес е искова молба на „Юробанк
България“АД срещу И.К.Ц., встъпил в задължението на главния длъжник ЕТ „Одисей 2-М. Ц.“ с
искане да бъде осъден да заплати следните суми: Сумата от 305 936.43 швейцарски франка, представляваща
неплатена главница по договор за б. кредит – продукт „Бизнес помещения“ №
BL18784 от 22.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска 25.05.2015 г. до окончателното й изплащане, сумата от
64 009.74, от които 63 883.40
швейцарски франка, представляваща договорна лихва по договор за б. кредит – продукт „Бизнес
помещения“ № BL18784 от 22.07.2008 г., за периода 21.04.2012 г. – 12.05.2015 г.
и 126.34 швейцарски франка, представляващи санкционна лихва за забава,
уговорена в договора, за периода 21.10.2013 г. – 12.05.2015 г., на основание
чл.79, ал.1 от
ЗЗД вр. чл.430, ал.1 ТЗ.
С отговора на исковата молба, ответникът
И.К.Ц., чрез особения си представител адв.К. е въвел следните възражения за
нищожност, по чл.146 вр.чл.143 ЗЗП, които следва да бъдат разгледани, съобразно
и разпоредбата на чл.294 ал.1 ГПК:
Възражения за
нищожност на договора за кредит изцяло, или на отделни негови клаузи –относно
нищожност на уговорката за едностранно определяне и прилагане на курса на
швейцарския франк и за поемането от кредитополучателя на целия валутен риск във
връзка с курсовите разлики на швейцарския франк-чл.21 от договора и чл.17 от
Анекс №2/19.05.2011год. Оспорва като нищожни и извършените три преоформяния на
кредита с Анекс № 1/15.05.2010год., Анекс № 2/19.05.2011год. и Анекс №
3/29.09.2011год.. Счита за недействителни
разпоредбите на сключените анекси, в които изрично е предвидено, всички
просрочени задължения да бъдат натрупани към главницата по кредита /Анекс 1/ и
„Всички просрочени лихви по кредита“ да бъдат натрупани към задължението за
главница“ -чл.2 ал.1 т.2 от Анекс №
2/19.05.2011год. и от Анекс № 3/29.09.2011год, Българското законодателство
допуска анатоцизъм единствено в
отношенията между търговци, а по отношение на лицата, които нямат търговско
качество, се прилага общия режим-чл.10 ал.3 ЗЗД. Понеже такъв акт на БНБ не е
обнародван, поради което и уговорка за
анатоцизъм по отношение на нетърговец е
нищожна. За това счита, че уговорките в трите анекса за капитализация на
просроченио лихви са нищожни и не пораждат действие за ответника И. Ц..
Оспорват се като
нищожни и клаузите в договора касаещи
договорната лихва /както възнаградителна, така и мораторна/.
Клаузите на чл.4
ал.1-4 са неравноправни, защото дават право на едната страна в договорното
правоотношение да определя сама и сама по
собствена воля да променя по всяко време на договора метода за
изчисление и размера престация на насрещната страна..Това позволява на банката
не само едностранно-без съгласие на насрещната страна да повишава размера на
лихвения процент, както и метода за изчисление за основанта, върху която
го начислява.
В съдебно заседание въззивникът, чрез
процесуален представител, поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна, чрез процесуален
представител, счита жалбата за неоснователна. Изразеното становище се поддържат
и чрез писмено становище на процесуалния представител.
Съдът по предмета на спора съобрази
следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ:
Варненският апелативен съд, с оглед наведените
оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на
жалбата, както и дадените указания в решението на ВКС, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
.Между страните
няма спор, а и от
представените по делото доказателства се установява, че на 22.07.2008 г. е сключен договор за б.
кредит – продукт „Бизнес помещения“ № BL18784. Според чл.1 от договора, Банката
предоставя на ЕТ „ОДИСЕЙ 2 – М. Ц.“, със седалище гр.Добрич, кредит в размер на
300 000 швейцарски франка за покупка на транжорна със склад с прилежащ терен,
находящ се в гр.Добрич.. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита,
заедно с дължимите лихви, в срок от 180 месеца, считано от датата на откриване
на заемната сметка по кредита. Съобразно чл.4 от договора, дължимата от
кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит през първата година,
считано от откриването на заемната сметка, е фиксирана на 6.25 %, след което за
всяка следваща година след първата до крайния срок за издължаване на кредита е
уговорено, годишната лихва да включва сбора от действащия базов лихвен процент
– малки фирми за щвейцарски франка, обявен от банката, който не подлежи на
договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните и договорена лихвена надбавка в размер на
0.87 % пункта. Посочено е, че към датата на подписване на договора обявеният от
банката БЛПМФ е в размер на 6.9 %. Съгласно чл. 4, ал. 4 от Договора,
действащият БЛПМФ не подлежи на договаряне и промените в него стават
задължителни за страните, считано от първото 21-во число след промяната му. В
чл.5 от договора, страните са уговорили, че при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от
кредитополучателя лихва по чл.4 от Договора се увеличава автоматично с
наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главница в размер на 10
пункта. Според чл.21 ал.1 от Договора,
кредитополучателят издължава вноските по главницата, лихвите, таксите,
комисионните и други разноски по кредита във валута, посочено в чл.1 от
договора, а според ал.2 от с.чл. пр. последно-Евентуалните курсови разлики при
прилагане на служебното инкасо са изцяло за сметка на кредитополучателя.
С договор за
цесия от 02.10.2008 г.
"Юробанк и Еф Джи България" АД е прехвърлило на "Бългериън
ритейл сървисиз" АД,
всички свои вземания по договори за жилищни и потребителски кредити, които са
обезпечени с ипотека, сред които е и вземането по посочения договор за кредит.
На 15.05.2010 г. между цесионера "Бългериън
ритейл сървисиз" АД
и кредитополучателя ЕТ „ОДИСЕЙ 2 – М. Ц.“
е сключен Анекс N 1 към договор за б. кредит – продукт „Бизнес помещения“ №
BL18784, в който страните са постигнали съгласие да предоговорят остатъчния
дълг по кредита, както и нови условия за погасяването му. Според чл.2 от Анекс
№ 1, кредитополучателят се е съгласил кредиторът служебно да преоформи сумата
на съществуващото просрочие чрез натрупването й към редовната главница по
кредита. Изготвен е нов погасителен план, подписан от двете страни, в който е
посочен размера на месечните анюитетни вноски, както и остатъчния размер на
главницата – 281 342.97 швейцарски франка.
На 19.05.2011 г. между цесионера "Бългериън
ритейл сървисиз" АД
и кредитополучателя ЕТ „ОДИСЕЙ 2 – М. Ц.“
е сключен Анекс N 2 към договор за б. кредит – продукт
„Бизнес помещения“ № BL18784, в който страните са приели, че общия размер на дълга е
292 534.37 евро, начинът на погасяване на който е посочен в чл.4 от
договора. В чл.2 ал.1 страните са се съгласили че всички дължими от
кредигтополлучателя и съдлъжниците просрочени
плащания по договора за кредит, да се преоформят служебно чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит, като
общия размер по дълга по договора за кредит.
В чл.14 от
Анекс №2 към договора е обективирано съглашение между "Бългериън
ритейл сървисиз" АД
и въззиваемия И.К.Ц., по силата на което последният при условията на чл.101 от ЗЗД е встъпил като съдлъжник в задълженията на ЕТ „ОДИСЕЙ 2 – М. Ц.“ по договор за б. кредит – продукт „Бизнес
помещения“ № BL18784 и се е задължил да отговаря солидарно по отношение на
целия дълг. Според чл.17 от Анекс
2-.Евентуалните курсови разлики при прилагане на служебното и незабавно инкасо
са изцяло за сметка на съдлъжниците.
С последваща
обратна цесия от 17.06.2014 г., процесните
вземания, ведно с обезпеченията са били прехвърлени отново на
банката-кредитодател, но вече при новите условия, т.е. съгласно сключените допълнителни споразумения с "Бългериън
ритейл сървисиз" АД. С нотариална
покана рег.№3752, том I, № 67/19.08.2014 г. на нотариус Ц. А., връчен лично на кредитополучателя на 01.09.2014 г. и
нотариална покана рег. № 3751, том I, № 66/19.08.2014 г. на нотариус Ц. А.,
връчена на въззиваемия на посочения в договора за стъпване адрес, чрез неговата
съпруга М. Ц., цедентите по двата договора за цесия са уведомили
кредитополучателя и съдлъжника за извършените цесии. По делото е безспорно установено, че на 21.10.2013
г., кредитополучателят окончателно е
преустановил плащанията на дължимите вноски по кредита, като до датата на
уведомлението за настъпването на предсрочна изискуемост е налице неизпълнение
на задължение за плащане на 17 вноски по договора. За настъпването на предсрочната изискуемост, кредитополучателят е бил уведомен с
нотариална покана връчена на 19.03.2015
г., а съдлъжникът с нотариална покана, връчена чрез съпругата му на 16.03.2015
г. Горните обстоятелства не са спорни между страните.
..По делото пред ДОС, както и пред настоящата
инстанция са приети ССЕ, които са неоспорени от страните и които съдът намира
за обективни и компетентно дадени. Не се оспорва, а и вещите лица по ССЕ са
установили, че в периода 05.08.2008год.-18.08.2008год. кредитополучателят е
усвоил кредит в размер на 300 000 CHF.
Съобразно заключението на втората ССЕ на вещото лице
Т.Д.-рег.№ 5959/20.09.2017год. по описа на ДОС, дължимата от кредитополучателя
главница към датата на завеждане на исковата молба е в размер на
305 963.43 CHF, като същата е формирана като разлика между усвоена главница
от 324 593.46 швейц. Франка в която са включени и извършените преоформяния
на дълга с капитализирана лихва в размер на 24 592,83 CHF и
извършените плащания. .
Според отговора на Задача 4 от ССЕ-стр.535, размерът
на непогасената първоначална главница-/т.е. без извършената капитализация на
лихви,/ в български лева по курса на швейцарския франк към лева на БНБ към деня
на сключване на договора за кредит-22.07.2008год. след приспадане на всички
плащания за лихви и такси през целия срок на кредита/ определени в лева
съобразно курса на БНБ за швейц.франк към лева в деня на сключване на договора
е 281 342,97CHF.
Следователно, това е задължението на главница
по договора, по курса на CHF:към деня на сключване на договора
–1,20924 CHF.: Погасената главница според ССЕ, определена
по същия курс на CHF: е
18 657.03 CHF:
Според отговора на Задача 10 от ССЕ-стр.538,
погасените суми за възнаградителни лихви определен в български лева по курса на
швейцарския франк към лева на БНБ към деня на сключване на договора за
кредит-22.07.2008год. са в общ размер на 80 497,94CHF, която
включва и капитализирана лихва от 24 592,83 CHF.
Заплатените лихви .-без извършената капитализация
на лихви/която е в размер на
24 592,83 CHF/ са в размер на
55 905,11 CHF, с левова
равностойност 67 602,70лв. по курса на БНБ към деня на сключването на
договора 1 CHF/ 1,20924лв..
Размерът на договорните лихви за претендирания с
уточняващата молба период 21.04.2012год.-12.05.2015год. върху общо непогасена
главница от 305 936,43 CHF е в размер на 63 883.40 курс CHF -Приложение № 3-стр.562. от
т.д.116/2015 г.. Съобразно дадения отговор на задача № 13-стр.545-полагащите се
лихви по кредита в CHF, без капитализация, при договорения
лихвен процент при подписване на договора 7,77 и при курс CHF / ЛЕВ 1,20924
е 142 927,12 CHF-за период на договора-от 21.10.2008год.до
21.05.2015год.
За процесния период от 21.04.2012год.-до
12.05.2015год. размерът на така определената договорна лихва върху непогасената
главница от 281 342,97CHF е
68 131,58 CHF -Справка към отговор на задача №
13-стр.545-547.
Общата сума за просрочие върху общо просрочена
главница от 29 658,89 CHF за периода 21.10.2013 г. –
12.05.2015 г., при курс CHF/български лев към
22.07.2008год.-1,20924 е 126.34 швейцарски франка –според Приложение № 3А от
ССчЕ стр.564 от т.д.116/2015 г.
При горната установеност, съдът съобрази
следното:
Производството е по чл.294 ГПК, като съдът следва
дасе произнесе съобразно дадените указания с решението на ВКС.
В решението на ВКС съдът е дал указания да бъдат
разгледани възраженията за нищожност с оглед качеството „потребител“ на
встъпилия в дългът на кредитополучателя ответник И.Ц..
В отменителното решение на ВКС, съдът е приел, че
встъпилият в дълга на главния длъжник И.Ц. е действал в частен интерес, има
качеството на потребител по см. на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП и се ползва от
защитата, установена в гл.шеста-чл.143 и сл. от ЗЗП. В решението съдът е
формирал извод, че наведените с отговора на ИМ възражения за нищожност на
договора за кредит изцяло, или на отделни негови клаузи –относно поемането на
валутния риск, по отношение на възнаградителните и мораторни лихви, в
анексите-относно преоформяне на задълженията, начина на формиране на лихвите и
пр., следва да се квалифицират като такива по чл.146 вр.143 ЗЗП. Посочил е, че
едва след произнасяне на валидността на отделните клаузи, може да се даде
заключение дали е налице нищоност на целия договор.
Във връзка с дадените указания от ВКС, по
направените възражения за нищожност,..съдът намира да отбележи следното:
-По възражението за неравноправност на клаузите за
превалутиране на дълга и поемане на валутния риск:
По делото не се твърди и не е
установено наличието на проведено индивидуално договаряне по повод сключването
на процесния договор от банката с ответника И.Ц., съобразно вменената й
доказателствена тежест по чл. 146, ал.4 ЗЗП. За това следва да се разгледат
направените възражения за нищожност.
Относно въведеното с отговора на
исковата молба от ответника И.К.Ц., чрез особения си представител адв.К.
възражение за нищожност на уговорката за едностранно определяне и прилагане на курса на
швейцарския франк и за поемането от кредитополучателя на целия валутен риск във
връзка с курсовите разлики на швейцарския франк-чл.21 ал.2 вр. чл.1 от договора
и чл.17 от Анекс №2/19.05.2011год.:
,.За даде отговор на това възражение,
съдът взе в предвид задължителната практиката на СЕС и на ВКС, а именно:
Относно
валутата на кредита и валутния риск са постановени следните актове:
- С-186/16-В т.55 от мотивите на
решениетопо делото, СЕС е приел, че клауза, включена в договорите за кредит,
изразени в чуждестранна валута, която изисква месечните вноски за погасяване на
кредита да се извършват в същата валута, в случай на обезценяване на
националнат парична единица спрямо тази валута, поставя курсовия риск в тежест
на потребителя.
-В т.2 от диспозитива на
определението по дело № С-119/17 е постановено, че чл.3 до чл.5 от Директива
93/13/ЕИО, транспорирани в чл.143, 145 и чл.147 ЗЗП, следва да се тълкуват в
смисъл, че може да бъде преценена като неравноправна клауза от кредитен
договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху
потребителя и която не е съставена по прозрачен начин.
Относно валутата и валутния риск са
постановени и: решение от
30.04.2014 г. по дело С-26/13, EU: C: 2014: 282, решение от
23.04.2015 г. по дело C-96/14, EU: C: 2015: 262, решение от
03.06.2010 г. по дело C-484/08, EU: C: 2010: 309/, решение от
20.09.2018 г. по дело С-51/17, EU: C: 2018: 750, решение по дело
C-415/11, EU: C: 2013: 164 и др. /.
По
прилагане на практиката на СЕС, са постановени
по реда на чл. 290 ГПК
решение № 295/22.02.2019 г., т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№ 294/27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 384/29.03.2019 г.
по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 314/29.07.2019 г. по т.
д. № 1766/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
67/12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 374/10.07.2018год. по
т.д. № 60402/2016год., І г.о. ВКС, Решение № 170/16.03.2021год. по т.д. №
1901/2019год. на ВКС-ІІт.о.
В
посочените съдебни актове е прието, че "неравноправна е договорена клауза
от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират
изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП.
" За да дадат този отговор, съдебните състави са се позовали на
задължителната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, посочена по-горе,
постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС.
От съвкупният анализ на договорните клаузи
се установява, че по процесния договор за б. кредит – продукт „Бизнес помещения“ № BL18784, по който
ответникът и се е задължил да отговаря
солидарно по отношение на целия дъл се предоставя сума в размер
на 300 000 швейцарски франкове –според
чл.1, ал. 1-следователно, предвидено е че кредитът се усвоява в швейцарски
франкове, според чл.21 ал.1-кредитополучателят се издължава във валута,
посочена в чл.1-следователно кредитополучателят следва да се издължава
също в швейцарски франкове.
Според чл.21 ал.2
от Договора, пр. последно и чл.17 от Анекс № 2-Евентуалните курсови
разлики при прилагане на служебното и незабавно инкасо са изцяло за сметка на
кредитополучателя. Следователно, според съдържанието на посочените чл.21 ал.2
от Договора, пр. последно и чл.17 от Анекс № 2, евентуалните курсови
разлики са изцяло за сметка на кредитополучателя, респективно съдлъжника И.Ц..
Съдът намира, че като се вземе в предвид цитираната
по-горе практика на СЕС и на ВКС, клаузите на чл.1, чл.21 ал.2 и чл.17 от Анекс
№ 2 са нищожни, като неравноправни по
отношение на ответника И.Ц., на основание чл.146 ал.1 вр. чл.143 ал.2 т.18
/редакция преди изм. С ДВ бр.57 от 2015год./ на ЗЗП, поради следното: Както се
отбеляза, в процеса не е спорно и не се е твърдяло, че клаузите са уговорени индивидуално, като
съобразно чл.146 ал.4 ЗЗП, тежестта на
доказване е на банката-кредитор. За това съдът намира, че не е установена
хипотезата на чл.146 ал.2 ЗЗП, поради което възраженията за неравноправност на
клаузи от договора следва да се разгледат по същество..
Съдът намира, че липсват данни, че към момента на
встъпване в задълженията по договора за кредит в чуждестранна валута на встъпилия като съдлъжник на
кредитополучателя ЕТ- физическото лице И.Ц.
е била предоставена цялата относима информация, която би му позволила да
прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му
задължения при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си. Този извод следва от
съдържанието на договора за кредит-по същия не се съдържа никаква информация в
този смисъл-т.е. за рисковете от повишаване на курса на швейцарския франк
спрямо българския лев и от тук-за увеличаване на размера на вноските по
кредита, както и от съдържанието на Анекс №2/19.05.2011год., по който е встъпил
И.К.Ц. като съдлъжник. Действително, в
чл.21 от Анекс 2 е посочено, че страните са запознати с Общите условия на Банката, но видно от съдържанието на
същите, те са неотносими към поставения проблем, понеже в тях изобщо не са
коментирани кредити, отпускани в чуждестранна валута. Следва да се отбележи
също, че твърдение за предоставяне на информация свързана с валутния курс, не се твърди от ищеца в нито
един момент-това е видно от съдържанието на исковата молба, от съдържанието на
уточняващата молба от 13.03.2017год., както и в допълнителната искова молба,
която е подадена след направените възражения за наличие на неравноправни клаузи
в процесния договор за кредит.
За това следва да се
направи извод, че банката не е предоставила каквато и да е информация към
момента на встъпване в задълженията по договора за кредит в чуждестранна валута на встъпилия като съдлъжник на
кредитополучателя И.Ц.. Следователно, при встъпване като съдлъжник в договора
за кредит, на ответника И.Ц. не е била предоставена
цялата относима информация, която би му позволила да прецени икономическите
последици от клаузата по договора, според която същият поема целия валутен
риск,
респективно- за реалната възможност финансовите му задължения да се увеличат, при значимо обезценяване на валутата.
С такава информация като част от професионалната си дейност банката
следва да разполага и след като не е изпълнила задължението си да я предостави
на по-слабата страна по договора, липсва основание да се приеме, че
потребителят е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици
върху финансовите му задължения от възникващия за него още със сключването на Анекс № 2 към договора валутен риск при получаван доход в местна парична единица, за
да може да направи информиран избор.
Липсата на предоставена информация не позволява на средния потребител
(относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен) да
прецени потенциално значимите за него икономически последици при изчисляване на
погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за
котировките на швейцарския франк. Банката, като професионалист е могла и е била длъжна към момента на сключване
на договора, да предвиди устойчивия темп на поскъпване
на швейцарския франк и
да уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това представлява
обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение
на договора,
който е сключен за продължителен срок на действие- 180 месеца.
Банката с оглед експертната си компетентност и познания относно очакваните
промени на курса на швейцарския франк в
посока на значимо поскъпване-тенденция, която е започнала към
момента на сключване на Анекс №2, непредоставяйки тази
информация на потребителя е нарушила принципа на добросъвестност, при договаряне, респективно
встъпване на ответника И.Ц. в задължение, за изплащане на кредит в швейцарски
франкове.. Ако кредитодателят беше постъпил добросъвестно и
справедливо с
встъпилия в дълга потребител, не би могло да се очаква
относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с
клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестранна валута и
понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне (С-186/16, С-415/11).
В заключение, клаузите на чл.21 ал.2 и чл.17 от Анекс № 2 от
Договора, за прехвърляне на целия валутен риск върху
потребителя създават значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по кредитния договор по см. на чл. 143, т. 19 /предишна т.18/ от ЗЗП. Същите са неравноправни, тъй
като са неиндивидуално договорени клаузи от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от които са свързани с прехвърляне на валутния
риск изцяло
и само върху потребителя. Същите не са съставени
по прозрачен начин, така че кредитополучателят, респективно встъпилия в
задължението потребител И.Ц., да може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора. С оглед неравноправния си характер, спорните клаузи – чл.21, ал.2 от
договора и чл.17 от Анекс № 2 се явяват нищожни на основание чл. 143, т.19 /предишна т. 18, вр. чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП.
Установяването на неравноправния
характер на посочените клаузи, свързани както се посочи, с поемането на целия
валутен риск от промяна на валутния курс CHF /български
лев, само от кредитополучателя-потребител, позволява да се възстанови правното
и фактическо положение на потребителя, каквото би било без наличието на тези
неравноправни клаузи. Следва да се отбележи, че договорът за кредит може да се
прилага и без тези неравноправни клаузи, които както се отбеляза са
свързани с поемането на валутния риск само от едната страна по договора-т.е.
без наличието на чл.21 ал.2 от договора и чл.17 от Анекс №2. Това следва от разпоредбата на чл.430 ТЗ,
съгласно която с договора за б. кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума при уговорени условия и срок, а заемателя се задължава
да ползва сумата съгласно уговореното и да я върне след изтичане на срока. При уговорка за предоставяне на сума в размер
на 300 000 CHF, и при
установяване на нищожност на клаузите на чл.21 ал.2 от Договора за кредит и на
чл.17 от Анекс №2, то кредитът следва да бъде върнат в уговорения размер и валута-по
първоначалния курс на швейцарския франк към българския лев към 22.07.2008год.,
по който страните са изразили съгласие със сключване на договора за кредит-а
именно- 1 CHF по курса на БНБ е с равностойност на 1,20924лв.
Или, с други думи, кредитът следва да бъде върнат по първоначално
определения при сключването на договора
курс към българския лев. В противен случай, банката би получила облага
–възнаграждение веднъж от договорените лихви, които представляват цената на
отпуснатия паричен заем и които са договорени при сключването на договора и
втори път- от курсовата разлика от поскъпване на CHF към лева.
: За това, съдът намира, че запазването на действието на договора, не
противоречи на интересите на кредитополучателя-потребител, понеже се възстановяват
първоначалните условия по договора, по които същият е изразил съгласие. Следва
да се отбележи, че по този начин не се накърняват и интересите на кредитора,
понеже същият би получил договорената с договора цена на паричния ресурс.
С оглед нищожността на клаузите за
поемане на валутния риск от потребителя и на вредите, свързаните с този риск,
съдът счита, че действието на посочените клаузи следва да бъде игнорирано. За
това следва да се приеме, че ответникът- съдлъжник дължи сумите по курс на
швейцарския франк към лева, определен в договора при усвояването на
сумата-22.07.2008год.-т.е. по курс на CHF към българския лев
–който е 1,20924лв.-съобразно отговор на задача № 3 на втората ССЕ пред ДОС.
Според отговора на Задача 4 от ССЕ-/стр.535/. Задължението за главница, без
извършените проеоформяния на дълга,, към
датата на подаване на исковата молба, на непогасената първоначална главница по
процесния кредит, по курса на швейцарския франк към лева на БНБ, като се
приспаднат всички извършени от кредитополучателя плащания на лихви и такси,
през целия срок на кредита е в размер на 281 342,97 CHF.
Относно възраженията за
нищожност на клаузите на процесния договор
касаещи лихвата–т.е относно възможността на кредитора да променя
едностранно размера на възнаградителната лихва. Изразява се становище за
неравноправност на същите на основание чл.143 ал.2 т.10 ЗЗП: По това възражение
съдът съобрази следното:
Съгласно договореното в чл.4,
ал. 1 от
договора за кредит, страните са се съгласили, че за усвоения
кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва, като за първата година
същата е фиксирана на 6,25%.
Съгласно
чл.4 ал.2 дължимата лихва за всяка следваща година след първата, до крайния срок на погасяване
на кредита включва сбора от действащия базов
лихвен процент –малки фирми в швейцарски франкове
(БЛПМП), който
не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните и договорна
надбавка от 0,87 пункта. Посочено е, че към момента на сключване на договора БЛПМФ на банката в швейцарски франкове е в размер на 6,9 %.
По въпросите за начина на формиране на лихвата по договора за кредит,
критериите към възнаградителната лихва и съответно към компонентите й, както и
за приложимостта на БЛП за кредити в швейцарски
франкове по кредити във валута, различна от швейцарския франк и промяната в условията на договора за кредит
също е формирана константна практика на ВКС- решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
314/29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 92 от
9.09.2019год. по т.д. № 2481/2017год. ІІ т.о., ВКС ТК, Решение № 170/16.03.2021год. по т.д. № 1901/2019год. на
ВКС-ІІт.о. и
други съдебни актове. Съгласно константната практика
уговорките, които определят основния предмет на договора и не са индивидуално
договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и
разбираеми – чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен
елемент на договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита
за изпълнено, не само ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка,
но и ако от съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото
задължението и средният потребител, относително осведомен и в разумна степен
наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от
сключването на договора.
Съдебните състави на ВКС са приели, че методът на изчисляване на
съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана
изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или
индикатори. Съобразно правната природа на договора за б. кредит е необходимо
между съконтрахентите да е постигнато съгласие за начина на формиране на
възнаграждението на кредитодателя- т. е. да е налице
конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва – съществен елемент
от съдържанието на този вид банкови сделки.
Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна
информация за начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да
промени цената на доставената му финансова услуга, както и когато
методологията, създадена от банката – кредитор, не е част от договора за
кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т.
1 ЗЗП.
Като се вземе в предвид
изложеното, при разглеждане клаузите на процесния договор за кредит, относно
определянето на лихвите, следва да се направи извод, че същите са неравноправни
по отношение на И.Ц. в качеството му на физическо лице-съдлъжник, на
основание чл.143 ал.2 т.19 и т.12 ЗЗП.
Това е така, понеже същите дават
възможност на банката едностранно да променя условията на процесния договор на
непредвидено в него основание. Неравноправния й характер следва от
обстоятелството, че БЛПМФ, който е съществен елемент от цената на кредита, не
се договаря свободно от двете страни, а се налага едностранно от икономически
по-силната страна. Това определяне на БЛПМФ се осъществява без наличието на
каквито и да са ясни за кредитополучателя фактори. Това право на едностранно
увеличение на размера на лихвения процент в полза на банката, което не се
основава на никакви обективни и известни на кредитополучателите показатели,
понеже е без предвидено в договора основание, противоречи на изискванията на
добросъвестност, още повече че изменението има сила за кредитополучателите, без
да са уведомени за него. То води до значително неравенство между правата и
задълженията на банката и потребителя, защото е в интерес единствено на
икономически по-силната страна. Предвид
изложеното, клаузите в Договора за кредит, отнасящи се до начина на определяне
и изменение на лихвите по кредита-възнаградителна и мораторна, и метода на
изчисляването им, се явяват неравноправни, поради което и нищожни на основание
чл.146 вр.чл.143 ал.2 т.12 ЗЗП. По
същите съображения изложени относно нищожността на клаузите на договора за
кредит, се явяват нищожни и клаузите на т.5 изр. Последно от Анекс
№1/15.05.2010год.,на чл.2 ал.8 от Анекс № 3//29.11.2011год., както и клаузите на т.ІІ.7 и т.ІІ.8: от
Общите условия, към които препращат чл.21 от Анекс № 2/19.05.2011год. и чл.12
от Анекс № 3/29.11.2011год.
В Решение №
92/09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о. е направено разграничение, че при клауза в договор за б.
кредит, с която е постигнато съгласие дължимата от кредитополучателя цена по
възмездния договор за б. кредит да се формира от два компонента - БЛП с точно
определен към датата на подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка,
с възможност за промяна на цената /лихвата/, обусловена от промяна на БЛП, но
при липса на ясна методика и условия за промяната, доведена до знанието на
кредитополучателя, е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП и нищожна съгласно чл. 146 ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката - кредитор да
променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в частта, определяща
дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП и договорна
надбавка в определен размер. За това следва да се направи извод,
Предвид изложеното, съдът
приема за нищожни договорните клаузи, регламентиращи едностранна промяна на
уговорената възнаградителна лихва при промяна на БЛП. Както е прието и в
цитираното Решение № 92/09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г. на ВКС, ТК, частичната нищожност на
чл.4 ал.2 от договора не освобождава кредитополучателите от задължението за
заплащане на лихва по кредита в първоначално уговорения при сключване на
договора размер от 7,77%, респективно кредитополучателите не са обвързани от
последвалите сключването на договора промени-увеличения в размера на лихвата,
които са резултат от едностранна промяна на базовия лихвен процент, извършена
на основание признатите за неравноправни и нищожни договорни клаузи. За това,
размера на договорната лихва следва да се определи в размер на първоначално
договорения между страните размер от 7,7%.
Относно направените
възражения срещу претенцията за мораторна лихва-предвидена в клаузата на чл.5
от договора, според която при просрочие на дължимите погасителни вноски по
кредита, , както и при предсрочна изискуемост, дължимата по чл.4 ал.1 или ал.2 от договора, се
увеличава автоматично с наказателна надбавка за просрочие на главница в размер
на 10 пункта. Съдът намира възражението за неоснователно. Следва да се
отбележи, че видно от съдържанието на клаузата, същата е ясна и разбираема, а
по посочените по-горе съображения, лихвата по кредита се определя в
първоначално договорения размер от 7,77%.
За това, върху евентуалните просрочия по главницата, за претендирания
период-23.10.2013год.-12.05.2015год. следва да се начисли наказателна надбавка
която се определят като дължимата договорна лихва от 7,77% се увеличи с 10
пункта.
По допълнителните
споразумения:
Относно възраженията на
ответника И.Ц. за нищожност на клаузите по трите анекса, касаещи преоформяне на
задълженията по кредита чрез натрупване на задължения за лихва към главница, на
осн. чл.26 ал.1 пр.1 вр.чл.10 ал.3 ЗЗД:
Оспорват се като
нищожна клаузата на чл.2 изр. Последно
от: Анекс № 1/15.05.2010год. с което кредитополучателят е дал безусловно
съгласие и е оправомощил и упълномощил кредитора служебно да преоформи сумата
на съществуващото просрочие чрез натрупването й към редовната главница по
кредита: Според неоспореното заключение на ССЕ-отговори на задачи 5,във връзка
с посочения Анекс №1/15.05.2010год., дългът е преоформен, като капитализиран
със сума 11 194,37 CHF с дата на
счетоводната операция 19.05.2011год.. В счетоводната сметка отразяваща отпуснатия
заем за придобиване на ДА от търговско предприятия във валута в CHF е
направено записване по Дебита на
сметката и основание „Усвояяване на кредит след увеличение на договорния
размер“ и сума 11 194,37 CHF. Със същата дата и
сума е отразено погасяване на дължимите
законни лихви по главница с основание „Капитализация налихва в главница“.
Оспорва се като нищожна клаузата на чл.2 ал.1 от Анекс №
2/19.05.2011год. „Всички просрочени лихви по кредита“ да бъдат натрупани към
задължението за главница“ -чл.2 ал.1 т.2: Според заключение на ССЕ-отговори на
задачи 6, във връзка с посочения Анекс №2/2011год., дългът е преоформен, като
капитализиран със сума 5 483,05 CHF с дата на
счетоводната операция 29.09.2011год., като са направени сччетоводни записвания,
идентични със записванията посочени по Анекс № 1.
Относно оспорването
като нищожна на клаузата на чл.2 ал.1 от Анекс № 3/29.09.2011год.- „Всички
просрочени лихви по кредита“ да бъдат натрупани към задължението за главница“
-чл.2 ал.1 т.2: Според неоспореното заключение на ССЕ-отговори на задачи 7, на
основание посочения Анекс №3/29.09.2011год., дългът е преоформен, като
капитализиран със сума 7 916,04 CHF с дата на
счетоводната операция 21.09.2013год.. В счетоводната сметка отразяваща
отпуснатия заем за придобиване на ДА от търговско предприятия във валута в CHF е
направено записване по Дебита на
сметката и основание „Олихвяване на кредит. Погасяване на лихви по главницата.
Относно
възражението за нищожност на посочените клаузи на Анекси № 1-3, съдът съобрази
следното: И по трите анекса оспорените клаузи са идентични и чрез тях дължимите
лихви са капитализирани в дължима главница-т.е. с тях е увеличен размера на
усвоената и дължима главница, като общият размер на увеличението по трите
анекса е сумата 24 592,83. CHF.
С включването на
посочената сума-представляваща както се посочи задължение за лихви в
главницата, същата променя своя характер и като част от главницата става
олихвяема сума. Следва да се отбележи, че законодателството допуска уговаряне
на анатоцизъм само в отношенията между търговци-чл.-294 ал.3 ТЗ. По отношение
на лицата, които не са търговци, се прилага общия режим наЗЗД-конкретно чл.10
ал.3 ЗЗД, в която е посочено, че олихвяването на изтекли лихви се осъществява
съобразно Наредба на БНБ. Безспорно, такава наредба на БНБ не е приета, поради
което следва извода, че по българското право анатоцизмът не е разрешен в
отношенията на лица, които не са търговци. Следователно, уговорки за анатоцизъм
по отношение на нетърговец е нищожна. За това уговорките в посочените три
анекса за капитализация на просрочени лихви са нищожни и не са породили
действие за ответника –физическото лице И.Ц.. Следва да се отбележи, че
направения извод е съобразен и с Решение № 66 от 29.07.2019год. на ВКС по т.д.
№ 1504/2018год. на ВКС, ІІ т.о., ТК.
Според което уговорката в допълнителните споразумения към договор за
кредит за прибавяне към размера на редовната главницана просрочени задължения
за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм
по см. на чл.10 ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци, на
основание чл.294 ал.1 ЗЗД. Преддвид
изложеното, извършените с трите анекса
преоформяния на кредита не са породили действие за съдлъжника И.Ц. и дължимата
по кредита главница следва да се определи съобразно първоначалния й размер.
По изразеното становище за нищожност на целия договор за кредит:.
Съдът намира, същото за
неоснователно. Нищожни се явяват само горепосочените разпоредби в Договора и
споразуменията към Договора. А съобразно чл.146 ал.5 ЗЗП-наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата
нищожност, ако договорът може да се прилага без тези клаузи. Следва да се
отбележи, че това изискване е изпълнено, тъй като договорът за кредит може да
се прилага и изпълнява без клаузите
определени като неравноправни. Както се посочи, с констатиране на тяхната
нищожност, следва да се прилагат първоначално договорените клаузи по договора
за кредит, респективно, договорът не остава без предмет.
За това процесния
договор за кредит, следва да се приеме за действителен.
При определяне на
задълженията на ответника И.Ц., съдът намира да отбележи следното:
За да бъде определено задължението за главница по
кредита, съдът взе в предвид слледното:
С оглед нищожността на клаузата за
поемане на валутния риск от потребителя и на вредите, свързаните с този риск,
съдът счита, че ответникът- съдлъжник дължи сумите по курс на швейцарския франк
към лева, определен в договора при усвояването на сумата-22.07.2008год.( по курс на CHF към
българския лев към датата на сключване на договора-1,20924лв.-съобразно-отговор
на задача № 3 на втората ССЕ пред ДОС./.
Както се посочи, размерът на дължимата главница без
извършените преоформяния на дълга и при съобразяване на извършените плащания към курса
на швейцарския франк към датата на сключване на договора е сумата
от 281 342,97 CHF-съобразно ССЕ.
С исковата молба
претенцията за главница е сумата от 305 936,43 CHF, от която
предвид установеното по делото, искът за
присъждане на главница следва да се уважи за 281 342,97 а CHF.
Обжалваното решение с което искът за заплащане на главница в размер на 305 9360,39 CHF е отхвърлен изцяло
е неправилно до установения размер на
задължението за главница от 281 342,97 CHF и следва да бъде отменено, а за горницата до
претендирания размер от 305 936,43 CHF, искът се
явява неоснователен и следва да се отхвърли, респективно,, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено в тази част.
. /Направените по-горе изводи са
съобразени и с Решение №
170/16.03.2021год. по т.д. № 1901/2019год. на ВКС-ІІт.о./
Относно претенцията
за заплащане на лихви: Претенцията за лихви, която е предмет на настоящият
процес съобразно решението на ВКС, е сумата от 64 009,74 CHF, от които
63 883,40 CHF, представляващи
договорна възнаградителна лихва по договора за б. кредит за периода
21.04.2012год.-12.05.2015год. и 126,34 CHF. -санкционни лихви
за забава за периода 21.10.2013год.-12.05.2015год.:
.За процесния период от 21.04.2012год.-до 12.05.2015год.
размерът на дължимата договорна лихва,
определена курс на CHF 1,20924 лв. и
лихвен процент 7,77% върху непогасената главница от 281 342,97CHF е сумата
68 131,58 CHF. Предвид така
определения размер на задължението
за договорни възнаградителни лихви, претенцията за заплащане на сумата от 63 883,40 CHF се явява
основателна и следва да бъде уважена. За това ответникът дължи заплащане на
сумата от 63 883,40 CHF, представляваща
възнаградителни лихви по договора за креедит, за период 21.04.2012год.-12.05.2015год.
Относно претенцията за
мораторни лихви в размер на 126,34 CHF:
Както се посочи, съдът
формира извод, че на основание чл.5 от договора, върху евентуалните просрочия
по главницата, за претендирания период-23.10.2013год.-12.05.2015год. следва да
се начисли наказателна надбавка която се определят като дължимата договорна
лихва от 7,77% се увеличи с 10 пункта.
Според справка към отговор на задача
№ 13 Общата сума за просрочие за периода 21.10.2013 г. – 12.05.2015 г., при
курс CHF/български лев към 22.07.2008год.-1,20924
лв. е в размер на 126,34 CHF:
За това при безспорно установеното
просрочие върху посочената главница от 29 658,89
CHF: за претендирания
период-23.10.2013год.-12.05.2015год. се дължи сумата от 126,34 CHF:.
За това искът за присъждане на сумата от 126,34 CHF:
е основателен и следва да се уважи.
Обжалванвото решение в частта му, с която е отхвърлена претенцияна за
заплащане на сумата от 64 009,74 CHF-договорни лихви, е
неправилно и следва да бъде отменено и постановено ново, с което претенцията да
бъде уважена.
Поради несъвпадане на крайните изводи
на двете инстанции, решение №199/30.11.2017 г. по
т.д.116/2015 г. по описа на ДОС, следва да бъде отменено в частта, с
която са отхвърлени исковете за заплащане на сумата 281 342,97 швейцарски
франка, представляваща неплатена главница по договор за б. кредит – продукт
„Бизнес помещения“ № BL18784 от 22.07.2008 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска 25.05.2015 г. до окончателното й
изплащане, както и за заплащане на сумата от 64 009.74 швейжарски франка,
от които 63 883.40 швейцарски франка, представляваща договорна лихва по договор за б. кредит – продукт „Бизнес
помещения“ № BL18784 от 22.07.2008 г. за периода 21.04.2012 г. – 12.05.2015 г.
и 126.34 швейцарски франка, представляващи санкционна лихва за забава, за
периода 21.10.2013 г. – 12.05.2015 г., като се постанови друго, съобразно
изводите на въззивната инстанция.
В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
Разноски:
В отменилното решение на ВКС, съдът е отменил постановеното решение по в.т.д. №
399/18год. На ВапС и в частта за присъдените на «Юробанк България»АД разноски в размер на 21 500лв., поради
което съдът следва да се произнесе и по тази претенция. Пред ВКС «Юробанк България»АД е направила разноски в
размер на 11 000лв., по които на
основание чл.294 ал.2 ГПК дължи произнасяне настоящата инстанция. По в.т.д.
«Юробанк България» АД е извършила разноски в общ размер на 7 400лв.Или
общият размер на направените разноски от «Юробанк България» АД е 39900лв. Размерът на предявените искове, предмет на
настоящето производство е 369 946,17 CHF, а уваженият размер на същите е 345 352,21 CHF С оглед на частичната основателност на исковете, на
основание чл.78 ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 37 107лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 199/30.11.2017 г. по т.д. №116/2015 г. по описа на
Добричкия окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Витоша, „Околовръстен път“ № 26 срещу И.К.Ц., с ЕГН **********, с последен
известен пост. и наст. адрес гр.Добрич, ул.„Хан Кардам“ № 8, вх. Б, ет. 1, ап.
2, за заплащане на сумата 281 342.97 швейцарски франка, представляваща
неплатена главница по договор за б. кредит – продукт „Бизнес помещения“ №
BL18784 от 22.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска 25.05.2015 г. до окончателното й изплащане, както и за
заплащане на сумата от 64 009.74 швейцарски франка, от които
63 883.40 швейцарски франка, представляваща договорна лихва по договор за б. кредит – продукт „Бизнес
помещения“ № BL18784 от 22.07.2008 г. за периода 21.04.2012 г. – 12.05.2015 г.
и 126.34 швейцарски франка, представляващи санкционна лихва за забава,
уговорена в договора, за периода 21.10.2013 г. – 12.05.2015 г., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И.К.Ц.
ЕГН ********** с последен известен пост. и наст. адрес гр. Добрич, ул. „Хан
Кардам“ № 8, вх. Б, ет. 1, ап. 2 ДА
ЗАПЛАТИ на «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Витоша, „Околовръстен път“ № 26, сумата 281 342.97 (двеста осемдесет и еднао хиляди триста четиридесет и два
швейцарски франка и 97 рапена), представляваща неплатена главница по
договор за б. кредит – продукт „Бизнес помещения“ № BL18784 от 22.07.2008 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 25.05.2015
г. до окончателното й изплащане, сумата от 64 009.74
(шестдесет и четири хиляди и девет
швейцарски франка и 74 рапена), от
които 63 883.40 швейцарски франка, представляваща договорна лихва по договор за б. кредит – продукт „Бизнес
помещения“ № BL18784 от 22.07.2008 г., за периода 21.04.2012 г. – 12.05.2015 г.
и 126.34 швейцарски франка, представляващи санкционна лихва за забава,
уговорена в договора, за периода 21.10.2013 г. – 12.05.2015 г., на основание
чл.79, ал.1 от
ЗЗД вр. чл.430, ал.1 ТЗ,
както и сумата от 37 107лв. (тридесет
и седем хиляди сто и седем лева/, представляваща направените разноски в производството, съразмерно
уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 199/30.11.2017 г. по т.д. №116/2015
г. по описа на Добричкия окръжен съд, в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Особено
мнение на съдия Р.Славов по
в.т.д. № 324/2020год. на ВапС.
Подписах съдебния акт с особено
мнение, поради следното:
Не
съм съгласен с изразеното становище на мнозинството от съдебния състав,
относно определените задължения за главница, поради следните съображения:
Съобразно заключението на втората ССЕ на вещото лице
Т.Д.-рег.№ 5959/20.09.2017год. по описа на ДОС, дължимата от кредитополучателя
главница към датата на завеждане на исковата молба е в размер на
305 963.43 CHF, като същата е формирана като разлика между усвоена главница
от 324 593.46 швейц. Франка в която са включени и извършените преоформяния
на дълга с капитализирана лихва в размер на 24 592,83 CHF и
извършените плащания.
Според отговора на Задача 4 от ССЕ-стр.535, размерът
на непогасената първоначална главница-/т.е. без извършената капитализация на
лихви,/ в български лева по курса на швейцарския франк към лева на БНБ към деня
на сключване на договора за кредит-22.07.2008год. след приспадане на всички
плащания за лихви и такси през целия срок на кредита/ определени в лева
съобразно курса на БНБ за швейц.франк към лева в деня на сключване на договора
е 281 342,97CHF, или
340 211,17 лева. Следователно, това е задължението на главница по договора,
по курса на CHF към деня на сключване на договора –1,20924 CHF.:Респективно погасената главница определена по същия курс на CHF: е 18 657.03 CHF:
Следва да се отбележи, че към датата на
иска-25.05.2015год. официалният курс на БНБ за 1 CHF е 1,88987лв.
Следователно, равностойността на 281 342,97CHF към датата
на иска е 531 701,63лв. Разликата в
задължението за главница определен по курс на сключване на договора и към
момента на подаване на иска е сумата от
191490,46лв. Тази сума е равностойна на 158 356,04 CHF при курс
1,20924 CHF.
При горната установеност, следва да се съобрази следното:
В съдебният акт се
направи извод, че клаузите на чл.21 ал.2 и чл.17 от Анекс № 2 от Договора,
за прехвърляне на целия валутен риск върху потребителя създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
кредитния договор по см. на чл. 143, т. 19 /предишна т.18/ от ЗЗП. Същите са неравноправни, тъй
като са неиндивидуално договорени клаузи от кредитен договор в чуждестранна
валута, последиците от които са свързани с прехвърляне
на валутния риск изцяло и само върху потребителя. Същите не са съставени
по прозрачен начин, така че кредитополучателят, респективно встъпилия в
задължението потребител И.Ц., да може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора.
С оглед неравноправния си характер, спорните клаузи – чл.21, ал.2 от
договора и чл.17 от Анекс № 2 се явяват нищожни на основание чл. 143, т.19 /предишна т. 18, вр. чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП.
Установяването на неравноправния
характер на посочените клаузи, свързани както се посочи, с поемането на целия
валутен риск от промяна на валутния курс CHF /български
лев, само от кредитополучателя-потребител, позволява да се възстанови правното
и фактическо положение на потребителя, каквото би било без наличието на тези
неравноправни клаузи. При уговорка за
предоставяне на сума в размер на 300 000 CHF, и при установяване на нищожност на клаузите
на чл.21 ал.2 от Договора за кредит и на чл.17 от Анекс №2, то кредитът следва
да бъде върнат в уговорения размер и валута-по първоначалния курс на
швейцарския франк към българския лев към 22.07.2008год., по който страните са
изразили съгласие със сключване на договора за кредит-а именно- 1 CHF по курса
на БНБ е с равностойност на 1,20924лв. Или, с други думи, кредитът следва да
бъде върнат по първоначално определения
при сключването на договора курс към българския лев. В противен случай,
банката би получила облага –възнаграждение веднъж от договорените лихви, които
представляват цената на отпуснатия паричен заем и които са договорени при
сключването на договора и втори път- от курсовата разлика от поскъпване на CHF към лева.
: За това, съдът намира, че запазването на действието на договора, не
противоречи на интересите на кредитополучателя-потребител, понеже се
възстановяват първоначалните условия по договора, по които същият е изразил
съгласие. Следва да се отбележи, че по този начин не се накърняват и интересите
на кредитора, понеже същият би получил договорената с договора цена на паричния
ресурс.
С оглед нищожността на клаузите за
поемане на валутния риск от потребителя и на вредите, свързани с този риск,
считам, че действието на посочените клаузи следва да бъде игнорирано. За това
следва да се приеме, че ответникът- съдлъжник дължи сумите по курс на
швейцарския франк към лева, определен в договора при усвояването на
сумата-22.07.2008год.-т.е. по курс на CHF към българския лев
-1,20924лв.-съобразно отговор на задача № 3 на втората ССЕ пред ДОС.
При определяне на
задълженията на ответника И.Ц., за главница, намирам следното:
С оглед нищожността на клаузата за
поемане на валутния риск от потребителя и на вредите, свързаните с този риск,
считам, че ответникът- съдлъжник дължи сумите по курс на швейцарския франк към
лева, определен в договора при усвояването на сумата-22.07.2008год.( по курс на CHF към
българския лев към датата на сключване на договора-1,20924лв.-съобразно-отговор
на задача № 3 на втората ССЕ пред ДОС./.
Както се посочи, размерът на дължимата главница без
извършените преоформяния на дълга към датата на исковата молба е
281 342,97 CHF. Салдото по кредита в български лева-съобразно
отговор на задача 4 от ССЕ, по курса на CHF към бълг.
Лев -1,20924, който е към момента на сключване на договора е 340 211,17лв.
Следва да се отбележи, че към датата на иска-25.05.2015год. официалният курс на
БНБ за 1 CHF е 1,88987лв. Следователно, равностойността на
281 342,97CHF към датата на иска
е 531 701,63лв. Разликата в
задължението за главница определен по курс на сключване на договора и към
момента на подаване на иска е сумата от
191 490,46лв., която е вследствие на поемане на целия валутен риск от
ответника. Тази сума е равностойна на 158 356,04 CHF при курс
1,20924лева за 1 CHF.
Следователно, с
посочената сума, която представлява разликата в курса на шв. Франк към лева към
момента на сключване на договора и към момента на исковата молба-т.е. това е
следствие на поетия изцяло от потребителя валутен риск на осн. чл.21 ал.2 от
Договора и чл.17 от Анекс №2. Същите като неравноправни, на основание чл.146
ЗЗП са нищожни, поради което и тази начислена и претендирана разлика в
главницата се явява без основание.. За това и претенцията за сумата от
158 356,04 CHF се явява неоснователна и следва да се остави
без уважение. С исковата молба претенцията за главница е сумата от
305 936,43 CHF, от която предвид
установената неоснователност на претенция в размер на сумата от 158 356,04 CHF, искът за
присъждане на главница следва да се уважи за 147 580,39 CHF.
Обжалваното решение в частта с която искът за заплащане на главница в размер на
147 580,39 CHF е отхвърлен,
се явява неправилно и следва да бъде отменено, а за горницата до претендирания
размер от 305 936,43 CHF, искът се явява
неоснователен и следва да се отхвърли, респективно, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
в тази част. /Направените по-горе
изводи са съобразени и с Решение
№ 170/16.03.2021год. по т.д. № 1901/2019год. на ВКС-ІІт.о./
Изготвил особеното мнение:
/Р.Славов/