Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 13.11.2020 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на петнадесети юли, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1403 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

 

Предявени са обективно съединени искове от «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, ***********, ЕИК *********, чрез адв. Р.Д., преупълномощена от Адвокатско сдружение «С., Д. и патньори», срещу З.М.Б., ЕГН **********, с ИТН № *********, с адрес: *********, за неизпълнени задължения по договор за доставка на електроенергия, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът «ЧЕЗ Електро България» АД, гр. София, посочва, че с ответника се намират в облигационни отношения, които отношения се регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружества, общоизвестни и публикувани, като съгласно чл. 98 от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане.

Съгласно тези условия, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия на ответника за процесния период – 01.11.2016 – 09.02.2017 год. Дружеството е доставяло на ответника ел.енергия за посочения период, като е издавало за това отделни фактури, за отделните дължими суми, както следва:

1.       Фактура № *********/17.01.2017 год. – на стойност 6,14 лв., за периода 11.12.2016 год. – 10.01.2017 год.,

2.       Фактура № *********/15.12.2016 год. – на стойност 187,28 лв., за периода 10.11.2016 год. – 10.12.2016 год.,

3.       Фактура № *********/15.02.2017 год. – на стойност 1,07 лв., за периода 11.01.2017 год. – 09.02.2017 год.,

От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия, като така посочените задължения в цитираните фактури са станали ликвидни и изискуеми.

Сумите са станали изискуеми по силата на чл. 19, ал. 2 ОУ на „ЧЕЗ Електро България” АД, ведно с дължимата лихва за забава.

За това, по искане на ищеца, по ч.гр.д. 2687/2017 год. на ЛРС била издадена заповед по чл. 410 ГПК, връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК.

За ищеца е налице интерес от предявяването на настоящите искове.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:

1. сумата от 194,39 лв.  – главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 10.11.2016 – 09.02.2017 год.;

2. сумата от 14,36 лв. – законна лихва за забава, считано от 10.01.2017 год. до 06.10.2017 год., съгласно приложената справка за възникналото задължение;

- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /16.10.2017 год./ до окончателното плащане на вземането.

Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото производство.

Ответникът е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В отговора си ответникът, чрез назначеният си на осн. чл. 47, ал. 5 ГПК особен представител адв. Ф. Г., МАК, оспорва исковете като неоснователни и недоказани, доколкото не се установява, че именно ответницата е изразходвала ел.енергията, чиято дължимост се иска да бъде установена.

В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, като в писмена молба поддържа исковете така, както са предявени и счита, че следва да бъдат уважени в цялост, тъй като възраженията, въведени с отговора на ответника са неоснователни. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.  

Ответникът, редовно и своевременно призован не се явява. Представлява се от адв. Ф. Г.,  МАК, който поддържа становището, изразено в писмения отговор, като счита претенцията за неоснователна и недоказана.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

              От фактическа страна:

По ч.гр.д.№ 2687/2017 г. по описа на Ломският районен съд е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед № 2085 от 17.10.2017 год., за изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника З.М.Б., за сумите: 194,39 лв.  – главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 10.11.2016 – 09.02.2017 год. и 14,36 лв. – законна лихва за забава, считано от 10.01.2017 год. до 06.10.2017 год.,  ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /16.10.2017 год./ до окончателното плащане на вземането и разноски в размер на 83,00 лв., направени по заповедното производство.

Издадената заповед по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и съдът, с Разпореждане от 23.05.2018 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 11.06.2018 г.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /видно от п.клеймо/.

В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.

От изисканите от третото лице – Община Лом и приложени към делото настанителна заповед и договори за наем се установява, че отв. З.Б. е настанена в общинското жилище, с адрес: ********* със Заповед на кмета на общината от 08.07.2005 год., на която дата е сключен и договор за наем между страните с нотариална заверка на подписите рег. № 9168/01.08.2005 год. на нотариус Д. Младенова.

Съгл. чл. 7 от Договора, наемателят е длъжен да заплаща разходите за консумирана топлинна и електрическа енергия, топла вода, студена вода, телефон, както и полагаемата му се част от разходите за общите части на сградата. Договорът е за срок от три години.

На 10.07.2012 год. между същите страни е сключен нов тригодишен договор за наем на процесния имот.

Следващ, отново тригодишен наемен договор между същите страни и същия предмет е сключен на 06.07.2016 год. (л. 86), като отв. З.Б. е участвала лично при сключването му. 

Партидата на ответника при ищеца е открита по нейно заявление от 08.11.2013 год., към което са приложени Заповед № 315/08.07.2005 год. на кмета на Община Лом за настаняване в общинско наено жиище и декларация за съгласие на собственика за откриване на партида на името на наемателя. 

От приложените на л. 8 и следв. Извлечения от Сметка № 411 „Клиенти”, на ищцовото дружество по партидата на ответника, с ИТН № ********* и  адрес: ********* са издадени следните фактури:

-           Фактура № *********/17.01.2017 год. – на стойност 6,14 лв., за периода 11.12.2016 год. – 10.01.2017 год.,

-           Фактура № *********/15.12.2016 год. – на стойност 187,28 лв., за периода 10.11.2016 год. – 10.12.2016 год.,

-           Фактура № *********/15.02.2017 год. – на стойност 1,07 лв., за периода 11.01.2017 год. – 09.02.2017 год.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора в законоустановеният срок.

Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.

Въз основа на представените доказателства от страните, съдът приема за доказано наличието на договор между тях и изпълнението на договора от страна на ищеца за посоченият по делото период. Дали ответницата лично е изразходвала ел.енергията, чието заплащане се претендира със заповедта по чл. 410 ГПК, респ. дали е живяла в жилището си, е ирелевантно, доколкото се установява, че тя е титуляр на партидата с абонатен № *********, за адрес: *********.

В случая ищецът е предявил искане: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:

1. сумата от 194,39 лв.  – главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 10.11.2016 – 09.02.2017 год.;

2. сумата от 14,36 лв. – законна лихва за забава, считано от 10.01.2017 год. до 06.10.2017 год., съгласно приложената справка за възникналото задължение;

- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /16.10.2017 год./ до окончателното плащане на главницата.

От приложените доказателства (фактури и справка от слетка "Клиенти") се установяват основанието и размерът на задължението на ответницата З.Б. към ищеца.

Ето защо, ищцовата претенция следва да бъде уважена в претендирания размер от 194,39 лв. по отношение на главницата.

Основтелен е и искът за присъждане на лохва върху главноцата в размер на 14,36 лв. за периода 10.01. – 06.10.2017 год.

При този изход на спора ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски, в т.ч. разноските по заповедното производство.

Направените от ищеца разноски за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото са в общ размер на 795,00 лв.

От тях от ответника следва да бъдат понесени разноските в размер на 545,00 лв., от които 83 лв. – по заповедното производство и 462 лв. – по исковото (75 лв. – довнесена държавна такса, 87 лв. – адвокатско възнаградение и 300 лв. – за възнаграждение на особения представител на ответника).

Депозитът от 250 лв., внесен от ищеца за СТЕ не следва да се присъжда,тъй като не е изразходван, предвид отмяната на определението по допускане на експертизата. Същият следва да се върне на ищеца след поискване.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.М.Б., ЕГН **********, с ИТН № *********, с адрес: ******, че дължи на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, ***********, ЕИК *********, сумата 208,75 лв. (двеста и осем лева, 75 ст.), от които:

1. сумата от 194,39 лв.  – главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 10.11.2016 – 09.02.2017 год.;

2. сумата от 14,36 лв. – законна лихва за забава, считано от 10.01.2017 год. до 06.10.2017 год., съгласно приложената справка за възникналото задължение;

- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /16.10.2017 год./ до окончателното плащане на задължението, за които по ч.гр.д.№ 2687/2017 г. по описа на Ломския районен съд е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед № 2085 от 17.10.2017 год., за изпълнение на парично задължение.

 

ОСЪЖДА З.М.Б., ЕГН **********, с ИТН № *********, с адрес: ******, да заплати на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, ***********, ЕИК *********, деловодни разноски за заповедното и исковото производство, общ  в размер на 545,00 лв. (петстотин четиридесет и пет лева), от които 83 лв. – по заповедното и 462 лв. – по исковото производство пред първата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 

Районен съдия: