Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Иванка Иванова гр. д. № 3674 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 1857/04.01.2019 г., постановено по гр. д.
№ 7879/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 41 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу В.И.М. и П.К.В., (като на наследник на З.И.М., починала на 08.01.2018
г.) и В.В. Г.искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
за разделно осъждане на ответниците (при квоти 1/6 за първите двама и 4/6 за
третия), за сумата от 309, 11 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия до топлоснабден
имот - апартамент№ 56, находящ се в гр. София, ж. к.
„*********, аб. № 164056 за периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2016 г., сумата от 191, 77 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главница за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2015 г. до
17.01.2018 г., сумата от 32, 15 лв. - главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2015 г. до 31.11.2015 г. и 7, 96 лв. - законна лихва върху
главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 31.11.2015 г.
Ищецът е осъден, на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на В.В. Г.сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото,
както и да заплати на адв. Г. Ц.Л., сумата от 300 лв.
- адвокатско възнаграждение.
С определение от 15.02.2019 г., постановено по същото
дело, е изменено съдебното решение от 04.01.2019 г. в частта за разноските,
като ответникът е осъден да заплати на адв. Г. Ц.Л.,
на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв., сумата от още 300 лв. (общо 600 лв.) – адвокатско
възнаграждение.
Определението е влязло в сила на 08.03.2019 г., като
необжалвано.
Срещу постановеното съдебно
решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че необосновано решаващият
съд е приел, че ответниците са погасили процесните
задължения, тъй като по делото не са представени надлежни доказателства за
това. Счита, че от приетите по делото доказателства не се установява плащане на
дължимите суми за процесния период. Ответникът е
представил доказателства за извършено плащане, но същите не са внесени по
сметката на дружеството за съдебни вземания, както и не са изрично описани като
такива. По делото е доказано, че ответникът има качеството на клиент на
топлинна енергия, поради което предявеният иск е следва да бъде уважен.
Съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребителите за битови нужди в гр. София, одобрени с решение №
ОУ-021/22.04.2002 г. и решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР, месечната
дължима сума на купувача се формира въз основа на определената за него
прогнозна месечна консумация и действащата за периода цена на топлинната
енергия. С оглед на това сумите за топлинна енергия за исковия период са
начислени от ищеца по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния сезон
са изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлина енергия в сградата на база реален отчет. На уредите за дялово
разпределение. Счита, че цялата претендирана сума е
дължима, тъй като с платените суми за възстановяване са прихванати стари
задължения. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло
предявения иск, както и да му присъди сторените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори на въззивната
жалба от ответниците В.В.Г.,
В.И.М. и П.К.В., с които я оспорват. Излагат съображения, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Не се спори относно качеството им на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди за процесния
апартамент. По делото е изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която не е
оспорена и установява, че са извършени плащания на претендираните
от ищеца суми. Не следва да се търпят неблагоприятни правни последици от
неотразяване на плащанията в счетоводството на ищеца и завеждане на делото. При
изрично заявяване от страна на длъжника кое свое задължение погасява, намира
приложение правилото на чл.76 ЗЗД. В представените по делото документи ясно е
посочено от ответниците кои задължения към ищеца погасяват. Молят съда да
потвърди обжалваното решение, като им присъди сторените по делото разноски.
Третото лице – помагач на ищеца -
„Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са собственици на топлоснбаден
имот: апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж. к.
„********* , аб. № 164056 и в това си качество са
потребители на топлинна енергия за битови нужди. Дяловото разпределение в имота
се извършва от „Т.С.“ ЕООД. Ответниците не са погасили задълженията за
заплащане на потребената топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. Отговорността на ответниците разделна. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят сумата от 540,
99 лв., от която 309, 11 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна
енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., отразена в обща фактура №
**********/31.07.2015 г. за отоплителен
сезон м.05.2014 г. – м.04.2015 г. и обща фактура № **********/31.07.2015 г. за
отоплителен сезон м.95.05.2015 г. – м.04.2016 г., сумата от 191, 77 лв. – лихва
за периода 15.09.2015 г. – 17.01.2018 г., сумата от 40, 11 лв. – стойностна
услугата дялово разпределение за периода м.05.2015 г. – м.11.2015 г. и 7, 96
лв. – лихва, ведно със законната лихва върху главницата, ведно със законната
лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане,
както и сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
С молба – уточнение от 07.06.2018 г. ищецът е
уточнил, че претендира от В.И.М. 1/6 от дълга; от В.В.
Г.– 4/6 от дълга, а от П.К.В. – 1/6 от дълга, като в рамките на общо заявените
суми са посочени съответно претендираните такива
съобразно заявените квоти.
С постъпилите в срока по чл.131 ГПК писмени
отговори на исковата молба ответниците оспорват предявените искове. Твърдят, че
претендираните от ищеца задължения са изцяло погасени
чрез плащане. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявения иск, като им присъди сторените по делото разноски.
С нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот № 45, том ХІІ, рег. № 23186, дело 1824/2015 г. от
25.11.2015 г. В.И.М. – собственик на 1/6 ид. ч.; З.И.М.
– собственик на 1/6 ид. ч. и В.В.
Г.– собственик на 4/6 ид. ч. от апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, ет.2, са продали
на В.С.С.същия недвижим имот.
На 09.12.2015 г. В.С.С.е
депозирал заявление – декларация при ищеца за промяна на партидата на
горепосочения недвижим имот.
Видно от представеното удостоверение за
наследници З.И.М. е починала на 08.01.2018 г. и е оставила за свой наследник по
закон Петрана К.В. – майка.
На 23.10.2000 г. е сключен договор № 73 между „Т.С.“
ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж. к. „*********, по силата
на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация
от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У 94/01.11.2007 г.,
сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Видно от представената операционна бележка и
преводно нареждане В.И.М. платил на ищеца сумата от 322 лв. Като основание за
плащането е посочено – аб. № 164056, от 05.15 г. до
11.15 г.
На 17.05.2016 г. З.И.М. е превела по банков път в
полза на ищеца сумата от 322 лв. – за аб. № 164056,
от 05.15 г. до 11.15 г.
На 16.09.2016 г. В.В. Г.е
превела по банков път на ищеца сумата от 820 лв. аб.
№ 164059 – по фактура № **********, дялово разпределение м.05.-м.11.2015 г., 36
лв.
На 28.09.2016 г. В.В.Г.
е превела по банков път на ищеца сумата от 200 лв. – аб.
№ 164056, фактура № **********.
От заключението на вещото лице В.Д.П.по
изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните,
която съдът възприема като компетентно дадена, се установява, че при извършена
проверка в отдел „Съдебни вземания“ към „Правна дирекция“ на ищцовото дружество не са установени данни за постъпили суми
за покриване на начислените суми за процесния период.
Сумите от изравнителните сметки за процесния период
са въведени в информационната система на ищеца през м.07.2015 г., м.08.2015 ;
м.10.2015 г. и м.07.2016 г. Общият размер на задълженията възлиза на 341, 26
лв., в това число 32, 15 лв. – отчет уреди за дялово разпределение. При
извършена проверка при ищеца по партида на аб. № В.И.М.
и др. на адрес ***, за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. са фактурирани
1 474, 12 лв., от които: 353, 25 лв. – за топла вода и 1 120 лв. – за
отопление. Такса мощност не е начислена. Лихвата за забава върху сумата от 341,
26 лв. за периода от датите на падеж на съответните фактури до 17.01.2018 г.
възлиза на 199, 73 лв.
В проведеното на 12.12.2018
г. открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че се е запознало с всички
документи, представени по делото, включително и с платежните нареждания.
Плащанията на ответниците не са отнесени в счетоводството на ищеца за процесиня период, въпреки, че в платежните документи са
посочени номер на фактурата, която се включва в разглеждания период.
Единственото плащане, което е отразено в счетоводството на ищеца за исковия
период е за сумата от 87, 83 лв., което е извършено на 28.09.2016 г. Съгласно
представените по делото платежни документи главницата и лихвата са изцяло
погасени от ответниците. Дори е налице надплащане. Отписаните вземания са
резултат на направено изравняване в края на отоплителния сезон, а не в резултат
на извършени плащания. Дължимата сума след изравняванията е била заплатена от
ответниците, но плащането е било отнесено в счетоводството на ищеца за друг
период, а не съобразно посоченото в платежните документи.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно,
като същото е процесуално допустимо.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ
(отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от
ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
С
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ,
бр.54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на
топлинна енергия за битови нужди.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти)
на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази
нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с
решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от
14.01.2008 г., и Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в
Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената
хипотеза ответникът не твърди и не установява да е упражнил това право срещу
Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г. и 2014 г., поради което настоящият
съдебен състав намира, че същият ги е приел.
Договорното правоотношение по продажба на
топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и
потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо
изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия.
Във въззивното производство не са заявени оплаквания относно
извода на решаващия съд, че ответниците са страна по облигационно
правоотношение с ищеца с предмет: доставка на топлинна енергия за битови нужди за
периода 01.05.2014 г. – 23.11.2015 г., както и че отговарят разделно при посочените
от ищеца дялове. Ето защо и с оглед изискването на чл.269 ГПК този въпрос стои
извън пределите на въззивния контрол и не следва да
се обсъжда по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за
отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна
собственост е възложено от етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД с договор,
сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице –
помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за
исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане
на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина
енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки
потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация.
В първоинстанционното
производство е отделено като безспорно обстоятелството, че за процесния топлоснабден имот е
открита партида аб. № 164056, по която е начислявана
доставената топлинна енергия
Спори се между страните относно обстоятелството
дали претендираните от ищеца вземания са погасени от
ответниците чрез плащане или не.
В подкрепа на възраженията си за погасяване на процесните задължения чрез плащане по делото са представени
преводни нареждания и операционни бележки, удостоверяващи изрешени от
ответниците в полза на ищеца плащания.
В нормата на чл.76, ал.1 ЗЗД е регламентирано, че
този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако
изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. Само в случай, че длъжникът не е заявил това, приложение намира
чл.76, ал.1, изр.2 и ал.2 ЗЗД.
Съгласно представените по делото преводни
нареждания и операционни бележки ответниците изрично са заявили кои свои
задължения погасяват – топлинна енергия за аб. №
164056 за периода м.05.2015 г. – м.11.2016 г. в размер на 644 лв. (2 х 322 лв.);
200 лв. – по фактура **********, както и 820 лв. по фактура № **********, които
са съставени във връзка със задължения за исковия период. Размерът на
преведените по банков път суми надхвърля претендираните
от ищеца вземания.
След като длъжниците
изрично са заявили кое свое задължение към кредитора погасяват, последният не
разполага с възможност да извърши последваща преценка
с постъпилите суми кои техни задължения да погаси. Ето защо неправилното
счетоводно отнасяне на извършеното плащане към други задължения на ответниците,
вместо към посочените от тях в платежните нареждания и операционните бележки,
не рефлектира върху правопогасяващото им действие
спрямо изрично посочените от ответниците задължения.
По изложените съображения и доколкото ответниците са платили изцяло претендираните
от ищеца вземания – обстоятелство, изрично удостоверено в представените по
делото платежни документи, предявените искове се явяват изцяло неоснователни.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции
съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по жалбата
имат право на сторените в настоящото производство разноски.
На В.В. Г.следва да се присъди заплатеното в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита
от 28.02.2019 г., което възлиза на 500 лв.
Доколкото
процесуалният представител на В.И.М. и П.К.В. им е оказал безплатна правна
помощ, съгласно представените по делото договори за правна защита и съдействие,
удостоверяващи постигнатата уговорка в този смисъл, на адв.
Г. Ц.Л. следва да се присъди възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство на посочените страни във въззивното
производство в минималния размер, установен в нормата на чл.9, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, който възлиза на по 300 лв.
за всеки един от тях или общо 600 лв.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1857/04.01.2019 г., постановено по гр. д. № 7879/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес ***, да
заплати на В.В. Г., ЕГН **********, с адрес *** и
съдебен адрес *** – адв. В.Г., сумата от 500
(петстотин) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща възнаграждение за
един адвокат, за осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес ***, да
заплати на адв. Г. Ц.Л., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 600 (шестстотин) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв., за
осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производство на В.И.М., ЕГН ********** и П.К.В., ЕГН **********.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *********, с
адрес ***.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.