Р Е
Ш Е Н
И Е № 201
гр. Пловдив,
03 декември 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на единадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка
Тошева, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 267/2019 г. по описа на ПАС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 294 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А.Ш. против решение № 1463/14.11.2016 г., постановено
по гр.д. № 1687/2016 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – І гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно,
неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила, както е и необосновано по изложените в жалбата
съображения, като моли съда да го отмени и да върне делото на окръжния съд за
ново разглеждане или да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Ответниците О.Б. и „И.“ ЕООД ***, С. област не
са взели становище по жалбата.
Съдът, след като взе
предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с предявените от А.С.Ш. против О.Б. и „И.“ ЕООД ***, С. област
обективно и субективно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е собственик на нива и овощна градина с обща площ от 5,002 дка, находяща се в землището на с. Р, П област, местност „К” /„Ю”/,
представляваща имот № ***, в която до септември 2009 г. се намирали 4 броя
орехови дървета, посадени преди около 120 години. През лятото на 2009 г. „И.”
ЕООД започнало почистване на дървета и храсти по коритото на река *** за
предотвратяване на бедствия и наводнения въз основа на заповед на Областния
управител на П област, а О.Б. издала
разрешение за извършване на сеч в имоти с № *** и ****, като в нарушение
на предоставените му права за почистване само на коритото на реката и
посочените общински имоти, ответната фирма навлязла в имота на ищеца и на
14.09.2009 г. отрязала четирите ореха, а изсечените дървета били вдигнати с
кран, натоварени в камиони и отнесени извън селото. По повод подадена от Ш.
жалба била извършена проверка от Районна прокуратура - П., при което се
установило, че на дружеството била възложена работа в точно определени общински
имоти, но не и в частни такива, намиращи се край реката. Ищецът твърди също, че
в резултат на противоправните действия на служители
на „И.” ЕООД, изразяващи се в неправомерно изсичане на ореховите дървета в
имота му, той претърпял имуществени вреди - загуба на ценна дървесина от
отрязаните 4 бр. орехови дървета и загуба на дървесина за огрев, както и
невъзможност да реализира ползи от плододобива от
ореховите дървета за период от 5 години, считано от октомври 2009 г., като за
тези имуществени вреди следва да отговарят солидарно двамата ответници, тъй
като първият ответник не е осъществил достатъчен контрол върху работата на дружеството,
на което е възложил почистването на речното корито, а вторият ответник поради
това, че не е контролирал действията на служителите, на които е възложил
работата, като моли съда да постанови решение, с което да осъди солидарно
двамата ответници да му заплатят 57 600 лв., представляващи обезщетение за
имуществени вреди, представляващи
претърпяна загуба на ценна дървесина от отрязаните 4 броя орехови
дървета /48 кубика по 1 200 лв./, 684 лв., представляващи обезщетение за
имуществени вреди от загуба на дървесина
за огрев от изсечените 4 броя орехови дървета /12 кубика по 57 лв./ и 12 500
лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди под форма на пропуснати ползи
от нереализиран плододобив на 4 броя орехови дървета
за периода от октомври 2009 г. до октомври 2014 г., ведно със законната лихва
върху претендираните суми, считано от датата на
увреждането /14.09.2009 г./ до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Ответникът
О.Б. оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, тъй като ищецът не е доказал
всички предпоставки за ангажиране на отговорността му. Претендира разноски.
Ответникът
„И.“ ЕООД *** счита, че исковете са недопустими и неоснователни като недоказани
по основание и размер.
С
решение № 1463/14.11.2016 г., постановено по гр.д. № 1687/ 2016 г. по описа на П.ския
окръжен съд – І гр.с., са отхвърлени предявените от А.Ш. против О.Б. и „И.“
ЕООД *** искове.
С
решение № 151/07.08.2017 г., постановено по в.гр.д. № 145/ 2017 г. по описа на Пловдивския апелативен
съд – ІІ гр.с., е потвърдено решението на окръжния съд.
С
решение № 254/20.05.2019 г., постановено по гр.д. № 4863/2017 г. по описа на
Върховния касационен съд – ІV г.о., е отменено въззивното решение в частта, в
която е потвърдено решение № 1463/14.11.2016
г., постановено по гр.д. № 1687/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – І гр.с., в частта, в която са отхвърлени
предявените от А.Ш. против О.Б. и „И.“ ЕООД *** искове за солидарното осъждане
на ответниците да заплатят на ищеца 57 600 лв. обезщетение за причинени
имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба на ценна дървесина в
резултат на неправомерното изсичане на 4 броя орехови дървета, намиращи се в
имот *** в землището на с. Р, м. „К“ /“Ю“/, и 12 500 лв. обезщетение за
пропуснати ползи от нереализиран плододобив от
изсечените 4 броя орехови дървета за периода октомври 2009 г. – октомври 2014
г., ведно със законната лихва върху претендираните
суми от 14.09.2009 г. до окончателното изплащане, като е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд в указаната част.
Следователно
предмет на новото въззивно производство е решението на окръжния съд в
посочената в отменителното решение на Върховния
касационен съд част.
По исковете по чл. 49 от ЗЗД за
обезщетение за имуществени вреди:
Отговорността по посочената
правна норма е за чужди виновни противоправни
действия, като тя настъпва при наличие на няколко кумулативно действащи
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищеца/, вредите да са причинени
от действието на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа,
това действие да е противоправно, вредите да са
причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника,
работникът да има вина за причинените вреди и да е налице пряка причинна връзка
между действието и настъпилата вреда. В този смисъл са ППВС № 7/1958 г., ППВС №
9/1966 г. и ППВС № 4/1975 г., които са
задължителни за органите на съдебната власт.
По отношение
на причинените на ищеца вреди:
От
удостоверение за наследници на С. Р.Ш.,
починал на 20.10.1946 г., е видно, че ищецът е негов наследник по закон като
внук на сина на С. Ш. – М. С.Ш..
Видно договор от 24.08.1939 г.,
сключен с н.а. № ***********г. на Б. околийски съдия, С. Ш. е продал на сина си М. С.Ш. притежаваните от него в землището на с. Р,
П област недвижими имоти, в т.ч. нива в местността „К“ от 3,2 дка и овощна
градина в същата местност с площ от 1,8 дка с описани граници на двата имота.
С
решение № 310/17.09.1998 г. по преписка № 6596/30.09.1991 г. на Поземлена
комисия - Б., образувана по заявление на С. Ш., е възстановено правото на
собственост на наследниците на С. Р.Ш. върху посочените земеделски земи
съгласно плана за земеразделяне на с. Р, в т.ч. нива от 5,002 дка, шеста
категория, местност „Ю”, имот № ***+ по плана за земеразделяне, при граници:
нива на наследници на И. Ч., пасище, мера на Кметство Р - необработваема земя,
нива на наследници на В. Н. Й. и полски път на Кметство Р - необработваема земя,
като по делото е представена и скица на имота.
По
делото е приложена пр.пр. № 12255/2009 г. на Районна
прокуратура – П., образувана по жалба на А.Ш., за извършена незаконна сеч на
дървета в коритото на река ***+, която е завършила с постановление от
28.08.2013 г. за отказ да се образува досъдебно производство, тъй като не са
установени достатъчно данни за осъществяването на състава на престъпление от
общ характер.
За установяване на това, че в съсобствения на ищеца имот са се намирали 4 броя орехови
дървета са събрани гласни доказателства.
Според свидетеля М. Б., разпитан
при разглеждане на делото пред Пловдивския районен съд, имотът на Ш. се намира
в местността „Ю“, близо до шосето, което тръгва от с. Р за П., орехите се
виждали от шосето, тъй като развитието по въздуха до имота било 150 м.,
свидетелят познава орехите от периода 1961 г. – 1968 г., когато работил в ТКЗС
и ги берял, те били четири на брой, грамадни и високи, с толкова дебели
стволове, че двама души не можели да ги обгърнат с ръце, намират се над реката,
от 5-6 години /към момента на разпита – 2015 г./ ги нямало, те не можели да се
отсекат с брадва, а с модерна техника, т.е. с резачка, но свидетелят не знае
кой и кога е отсякъл орехите, като предполага, че е станало преди 5-6 години, а
наоколо има и други единични орехови дървета.
В подобна насока са и показанията
на свидетеля М. Б., разпитан пред настоящата инстанция, който твърди, че имотът
на Ш. *** е нива от около 5-6 дка, в долния край на която имало 4 орехови
дървета, засадени от неговия прадядо, огромни, един човек не можел да ги
обгърне и да си срещне ръцете, от които свидетелят през периода 1961 г. – 1968
г. в ТКЗС-то събирал орехи, след което виждал дърветата само отдалеч, а тях вече ги нямало от около 10 години /към
момента на разпита 2019 г./, но свидетелят не знае кой и как ги е отсекъл, в
т.ч. не знае дали О.Б. е правила кампания за рязане на дървета, а реката на с. Р
не минава близо до орехите.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че от заключението на вещото лице М. В. по назначената пред
районния съд съдебно-агрономическа експертиза и от обясненията й в съдебно
заседание на 09.12.2015 г. се установява, че процесният недвижим имот не е
трасиран и не може да се каже дали орехите са били в имота на ищеца или в
съседния общински имот, няма видими граници, обозначени с трайни знаци, всичко
е в трева и храсти, имотът не е бил обработван в последните 10-15 години, а
огледът се извършил по показани от ищеца четири ями, където се намирали
дърветата, на място имало следи от отрязани с механизирана резачка дървета, но
не може да се каже кога е станало това, а самите дънери са обгорени и експертът
не е сигурен дали това са орехи или друг дървесен вид, както и е посочил, че
параметрите на наличните дънери не съответстват на параметрите, описани от
ищеца в исковата молба.
Обстоятелствата, че имотът не е
трасиран и обозначен с трайни знаци по границите, не е обработван над 15 години
и е обрасъл с треви, къпини и храсти, се потвърждават и от вещото лице В. М.от
повторната съдебно-агрономическа експертиза, назначена от районния съд, но
според вещото лице от останките от отрязаните дървета може да се направи извод,
че те са били орехови, а четвъртата показана му яма като остатък от дърво
според вещото лице е възможно да попада в съседен имот, като първата яма се
намирала на 1 м. от брега на реката, в нея имало три изгнили и разпадащи се
корени, другите три били до брега на реката, а според представената скица между
нивата и брега на реката има проектиран полски път, в който попадат орехите.
Същите обстоятелства се
установяват и от заключението на вещото лице А.Д. от назначената в настоящето
производство съдебно-лесотехническа експертиза, според която границите на имота
на ищеца не са обозначени с трайни знаци, а очертанията на имота по ортофото снимките показват, че местата, посочени от ищеца,
на процесните дървета са извън границите на имота, а в частта, където са
дърветата, теренът е силно заплевелен и обрасъл с
храсти, полският път на терена не личи като обрасъл с храсти, къпини и шипки,
той не е бил използван по предназначение през последните 10 години и границите
на пътя в съседство с имота на ищеца не могат да се определят.
На база на събраните по делото
доказателства може да се направи извод, че А.Ш. е съсобственик на нива от 5,002 дка, местност „Ю”, имот № ***+ по плана за земеразделяне
на с. Р, П област, но въпреки дадените му от настоящия състав изрични указания
с определение № 233/04.06.2019 г. за това, че не е ангажирал доказателства, че
описаните 4 броя орехови дървета са се намира в този имот, в т.ч. посредством
назначаване на съдебно-техническа експертиза, от която ищецът се е отказал в
съдебно заседание на 30.09.2019 г., Ш. не е събрал такива доказателства, поради
което съдът приема това обстоятелство за недоказано, а това от своя страна
мотивира извод, че той не е претърпял имуществени вреди с отсичането на
ореховите дървета.
По отношение на това дали вредите
са причинени от действието на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа, дали са причинени при или по повод изпълнение на възложената
работа, противоправността на действието и вината на
лицето, на което е възложена работата:
Със
заповед № ЗД-00-12/03.02.2009 г. на областния управител на П област на основание
чл. 140, ал. 3 във вр. с чл. 138, ал. 4, т. 5 от
Закона за водите и чл. 64, ал. 1, т. 6 от Закона за защита при бедствия и за
създаване на организация по изпълнението на спешни мерки за осигуряване проводимостта на речните корита при високи води е наредено
на кметовете на общини в областта, на директора на РДГ - П. и на управителя на
„Н. С.” ЕАД - клон П. да предприемат своевременни мерки за поддържане проводимостта на речните русла, спешно да се отстранят
създаващите препятствия паднали дървета, строителни и битови отпадъци, а
наносите да се преместят в посока към бреговете, като кметовете на общините да
организират извършването на проверка за състоянието на всички водостопански системи и съоръжения по чл. 19, т. 4 от ЗВ,
които могат да бъдат причина за наводнения, да сформират комисии, които да
определят зоните за почистване на реките, да определят речните участъци за
почистване, като упражнят контрол по качеството на извършената работа.
Със
заповед № ЗД-02-24/24.03.2009 г. на областния управител на П област е назначена
комисия за извършване на проверка на изпълнението на неотложните мерки от
собствениците и ползвателите на водни обекти с цел предотвратяване на щети и
ограничаване на вредното въздействие на водите през 2009 г.
Със
заповед № 383/15.06.2009 г. на кмета на О.Б. и в изпълнение на последната
цитирана заповед е назначена комисия, на която е възложено да извърши преглед
на речните корита на р. ***+ на територията на с. Р и на р. С. Р. на
територията на с. С. с цел недопускане
на щети и ограничаване на вредното въздействие на водите през 2009 г., като в
протокол от 16.06.2009 г. комисията е отразила констатациите си, че речното
корито на река ***+ - имоти № *** и **** - общинска собственост, започващо от вододайната зона под язовир „Т.“ и преминаващо през с. Р до
границата със с. З., е обрасло с множество върбови, кавакови
и други видове диви дървета и храсти, корените и стволовете на дърветата са в
самата река и по вътрешната част на коритото, което на места достига 28 м.,
като те пречат на водния поток и при силни валежи реката може да излезе от
коритото си и да наводни всичко около нея, поради което комисията е предложила
да бъде издадено разрешение за добиването и почистването на дърветата, намиращи
се в речното корито на р. ***+ на територията на с. Р до границата със с. З., а
за изсъхнали, закелевяли и дървета с подкопани
корени, които представляват реална опасност, но се намират на брега на речното
корито, също да бъде дадено разрешение за отсичането им.
Издадено
е разрешително № 24/23.06.2009 г. на Общинска администрация – Б. за почистване
на имоти с № 0*** и **** по плана на с. Р, П област, и двата общинска
собственост, от всички дървета и храсти, пречещи на водния поток, за отсичане и
почистване на всички дървета и храсти, намиращи се в самото речно корито от
участъка на пречиствателната станция до „Б. м.”, границата на с.З., в т.ч. изсъхнали,
закелевяли и дървета с подкопани корени, които
представляват опасност, но се намират на брега на речното корито, а
почистването е възложено на „И“ ООД.
Безспорно е, че О.Б. е възложила
на „И“ ООД – К почистването на дърветата, намиращи се в речното
корито на р. ***+ на територията на с. Р, като това почистване касае конкретни
имоти – общинска собственост и тези, намиращи се в коритото на р. ***+, които
представляват опасност, като на втория ответник е било издадено разрешение за
сеч.
При доказателствена тежест,
лежаща върху ищеца, указана му изрично с определение № 233/04.06.2019 г. по
настоящето гражданско дело, той не е установил по несъмнен и категоричен начин,
т.е. при условията на пълно главно доказване, че процесните 4 броя орехови
дървета са били отсечени на 14.09.2009 г. от служители на „И.“ ЕООД при
изпълнение на работата, възложена им от О.Б. поради което съдът приема това
обстоятелство за недоказано.
На база на всички събрани по делото доказателства
съдът приема за установено, че А.Ш. е съсобственик на описания в исковата молба
недвижим имот, но доколкото не е доказано, че орехите са се намирали в имота и
с изсичането е намалено неговото имущество или е предотвратено увеличаването му,
не може да се приеме, че на ищеца са били причинени имуществени вреди в двете претендирани форми – претърпени загуби и пропуснати ползи,
както и че тези вреди са вследствие на неправомерното и виновно поведение на
лица, на които ответниците са възложили работа, като обективно и субективно
съединените искове по чл.
49 от ЗЗД са неоснователни и недоказани поради неустановяване на всички
елементи от фактическия състав на това право и като такива те следва да бъдат
отхвърлени, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
увреждането /14.09.2009 г./ до окончателното им изплащане.
Доколкото първоинстанционният съд
е стигнал до същите правни изводи, решението му е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Въззиваемите не са
претендирали разноски за настоящето производство и не са представили
доказателства за извършване на такива, поради което разноски не се присъждат.
С оглед на гореизложените мотиви
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1463/14.11.2016 г., постановено
по гр.д. № 1687/2016 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – І гр.с.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.