№ 92
гр. Панагюрище, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20215230100697 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД
Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба
подадена от “ЮБЦ“ ЕООД срещу Р. П. Б., с която е предявен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД, за приемане за установено, че ответникът дължи
на ищеца следните сума в размер на 52,47 лв.– неустойка за предсрочно прекратяване
на договор с клиентки номер ********** от 16.01.2018 г. сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника, ведно със законната лихва от дата
на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на същата, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д
№462/2021 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
С Определение № 308 от 12.09.2022 г. постановено по делото, производството
по делото е спряно до приключване на ч.гр.д. № 4662/2021 г. по описа на Районен съд
– Панагюрище с окончателен съдебен акт. С Определение № 3466 от 26.09.2022 г.
постановено по в.ч.гр.д. № 422/2022 по описа на Апелативен съд- Пловдив е
потвърдено Разпореждане № 377 от 29.04.2022 г. постановено по в.ч.гр.д. № 44/2022 г.
по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е върната частна жалба вх. № 1470 от
11.03.2022 г., с която е обжалвано Определение № 70 от 16.02.2022 г., с което е
оставена без разглеждане частна жалба на Р. Б. срещу Заповед № 122 от 17.06.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК постановена по ч.гр.д. 462/2021 г.
по описа на Районен съд – Панагюрище, в частта относно дължимата главница, ведно
със законна лихва. Предвид влязлото в сила окончателно определение на Апелативен
съд – Пловдив, настоящия съдебен състав намира, че са налице основанията за
възобновяване на производството по делото и насрочване на същото за разглеждане в
о.с.з.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в исковата молба и молбата-уточнение към нея: Между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и Б. е сключен договор за предоставяне на
1
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от дата 16.01.2018г., с който
й е била за ползване на мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен
план i-Traffic L+, с месечна абонаментна такса 20,99 лева (с ДДС) за срок от 24 месеца
– до 16.01.2020 г. Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги
фактурирани за три последователни отчетни месеци - за месец 03/2018,04/2018 г. и за
месец 05/2018г., за което са издадени фактури на стойност 71,19 лева. Сочи се, че
неизпълнението на абоната за заплащане на дължимите суми по посочените три
фактури е довело до прекратяване на сключения между страните договор едностранно
от „БТК“ ЕАД на основание общите условия действащи към договора, като след
едностранното прекратяване на договора е издадена крайна фактура № *********** от
22.06.2018г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в
размер на 198,58 лв., от които предмет на настоящата претенция е сума в размер на
52,47 лв. В исковата молба се твърди, че „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД по силата на по договор за цесия от 16.10.2018 е прехвърлил вземанията си ”С.Г.
Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, прехвърлител на
вземания на ищеца по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. Твърди се, че двата
договора за цесия са съобщени на длъжника. Предвид изложеното се моли да се
постанови решение, с което да се уважи предявения иск. Претендират се разноски
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
излага,че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Сочи се, че исковата
производство е недопустимо, тъй като издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е нищожна, тъй като издадения съдебен акт не отговаря на
законовите изисквания за форма, като освен това вземането на заявителя не произтича
от закона и респ. не са налице предпоставките за издаване на заповед по реда на чл. 410
ГПК. Излага се освен това, че за ищеца липсва процесуална легитимация по отношение
на процесното вземане, тъй като той не се явява кредитор. Сочи се, че заповедта не
отговаря на изискванията за форма, тъй като същата не съдържа преценка на съда за
основателността и доказаността на процесното вземане. Изложени са доводи за
недопустимост на производството по чл. 422 ГПК до произнасяне на въззивната
инстанция по отношение действителността на издадената заповед за изпълнение.
Твърди се, че ответникът е уведомен за станалата цесия едва с връчване на препис от
исковата молба за отговор, поради което и ищцовото търговско дружество не се явява
материален и процесуален носител на претендираното спорно право, тъй като към
момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, както и към момента на подаване
на исковата молба по чл. 422 ГПК ищецът не е бил носител на спорното материално
право, доколкото процесните цесии не са були съобщение на длъжника. Сочи се, че
носител на спорното материално право е „БТК“ ЕАД, което търговско дружество не
съществува в правния мир като правен субект, т.к. еднолични собственик на капитала
му – „Вива Телеком Б.“ ЕАС е заличено от търговския регистър считано от 14.02.2014
г. Твърди се, че доколкото ответникът е сключил процесния договор с несъществуващ
правен субект, то не е възникнало действително облигационно правоотношение,
съобразно чл. 26, ал. 1 ЗЗД – липса на воля /съгласие за сключване на договора. Излага
се, че доколкото изначално липсва договорно правоотношение, то същото не може да
бъде предмет на последващи договори, каквито са договорите за цесии, на които се
позовава ищецът. Изложени са съображения, че договорът за цесия, тъй като не е
допустимо извършване на дълга верига от цесии, които не се съобщават на длъжника,
тъй като всяка последваща цесия след първата, която не е съобщена на длъжника е
сключена при липсата на годен предмет. Изложени са съображения, че изкупуването
на дългове по занятие е дейност на инвестиционен посредник и се осъществява само от
2
специално лицензирани търговци каквито последните двама цесионери не са, освен
това се сочи, че тази търговска дейност се извършва на регулирани пазари, а не
извънборсово, поради което двете цесии са нищожни, поради противоречие със закона
– чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Направено е искане за прекратяване на производството като
процесуално недопустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е предявен в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК. Видно от данните по
делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 25.08.2021 г., а
исковата молба е подадена на 15.09.2021 г., от процесуално легитимирана страна-
заявител в заповедното производство.
Тук е мястото да се посочи, че неоснователни се явяват възраженията на
ответника, че исковата претенция е процесуално недопустима, доколкото на ответника
не са съобщени цесиите, на основание които ищецът се легитимира като кредитор.
Това е така доколкото договорът за цесия представлява двустранно съглашение между
стария и новия кредитор, като от съобщаването му на длъжника същия поражда
действия за трети лица, вкл. и длъжника. Съдебната практика е константна и приема,
че съобщението за извършените цесии до длъжника по см. на чл. 99, ал. 4 ЗЗД може да
се направи и с връчване на препис от исковата молба за отговор на ответника, тогава
когато към исковата молба са приложени договорите за цесия, респ. уведомления по
реда на чл. 99, ал. 4 ГПК и надлежно упълномощаване на новия кредитор- цесионера
от стария кредитор-цедента да извърши уведомяването на длъжника (в този смисъл е и
много бройната практика посочена от ищеца в молба от 22.11.2022 г., която се споделя
от настоящия съдебен състав). В конкретния случай към исковата молба са приложени
както договори за цесия от 16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г., надлежни пълномощни от
цедентите към цесионерите, така и уведомления за цесия, които са връчени на
ответника с исковата молба за отговор на 29.09.2021 г. – видно от съобщение находящо
се на л. 44 от делото, т.е. към този момент ответникът е уведомен за станалите цесии.
Факт, който следва да бъде съобразен при постановяване на решението, съобразно
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Неоснователни се явяват и доводите на ответника за недопустимост на
производството с оглед наличието на пороци у издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 462/2021 г. по описа на
Районен съд – Панагюрище. Същата е била обект на проверка по в.ч.гр.д. № 44/2022 г.
по описа на Окръжен съд – Пазарджик, който не е намерил основания за обявяването й
за нищожен съдебен акт. Освен това, настоящият съдебен състав намира, че Заповед №
122 от 17.06.2021 г. за изпълнение по ч.гр.д.№ 462/2021 г. не страда от пороци водещи
до нейната нищожност – при нейното издаване са били налице процесуалните
предпоставки затова, като същата отговаря на изискванията за форма. Законодателя в
гл. 37 от ГПК е предвидил облекчен ред присъждане на вземания за парични суми или
за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд, като ищецът се е
възползва от този ред. Законодателя не е поставил специални условия, на които следва
да отговаря кредитора, за да се възползва от възможността на чл. 410 ГПК и сл. ГПК,
поради което неоснователни се явяват доводите на ответника в този смисъл направени
в отговора на исковата молба и подадената писмена защита.
Неоснователни са и доводите на ответника по отношение недействителност на
3
процесния договор за телекомуникационни услуги с оглед изключителния държавен
сувернитет върху геостационарната орбита и радиочестотен спектър, доколкото
предаването на далекосъобщения се осъществява чрез наземно монтирани съоръжения
– т.нар. клетки, които осигуряват предаването на информацията чрез цифрови честоти,
т.е. не се използва геостационарната орбита на Р. Б..
С оглед допустимостта на исковата претенция, съдът намира, че следва да се
произнесе по нейната основателност.
От приети по като писмени доказателства по делото договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********** от дата 20.12.2014г.,
сключен между ответника и БТК ЕАД, както и допълнително споразумение от
07.09.2017г., с което длъжникът е променил условията за ползване на мобилната
гласова услуга се установява, че между ответникът Б. и „БТК“ ЕАД са възникнали
валидни облигационни отношения по силата на които ответникът се е задължил да
заплаща потребените далекосъобщителни услуги и абонаментни такси, като в случай
на неизпълнение на тези задължения се дължи заплащане на неустойка.
От представени по делото и приети като писмени доказателства фактури за месец
03/2018, 04/2018 г. и за месец 05/2018г. се установява, че за посочения период е
възникнало за ответника задължение за заплащане на дължимите суми посочени във
фактурите, което задължение не е изпълнено от ответника и е довело до прекратяване
на процесния договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги. От ответника не
се наведоха твърдения в обратна насока, нито са представиха доказателства за
заплащане на сумите посочени в цитираните фактури. Видно от уговореното в
договора сключен между страните на 16.01.2018 г. при прекратяване на
облигационните отношения между страните поради вина на абоната, същият да дължи
заплащане на неустойка, поради което е издаден и крайна фактура № *********** от
22.06.2018г.
Тук е мястото да се посочи, че съобразно вменените на съда задължения с
разпоредбата на чл. 7, ал 3 ГПК, съдът намира, че претендираната неустойка не се
явява нищожна, поради нейната прекомерност, съобразно разясненията дадени с
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009г. на ОСТК,
ВКС. В конкретния случай претендираната неустойка 52,47 лева – представляваща
дължимата по договора между страните абонаментна такса без ДДС в размер на 17,49
лева в трикратен размер, което съответства на обезщетителна и обезпечителна функция
на неустойката.
От представени по делото и приети като доказателства договори за цесия от
16.10.2018 г. сключен между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ”С.Г.
Груп“ ООД и договор за цесия 01.10.2019 г. сключен между ”С.Г. Груп“ ООД и ищецът
– „ЮБЦ“ ЕООД, ведно с потвърждения към тях по см. на чл. 99 ЗЗД се установява, че
ищецът притежава активна материална легитимация по отношение на процесното
вземане, доколкото същото е предмет на цитираните договори за цесия, като
ответникът – длъжник е уведомен надлежно за станалите цесии с връчване на исковата
съобразно чл. 235 ГПК както е посочено по-горе.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът не дължи произнасяне
по въведеното за първи път в първо съдебно заседание възражение направено от
ответника за погасяване на процесното вземане по давност, доколкото същото е
направено след изтичане на срока по чл. 131 ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 131,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът
4
има право да подаде отговор. Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК в
отговора си ответникът трябва изложи възраженията си срещу иска и обстоятелствата,
на които те се основават, а т. 4 на същата алинея предвижда, че ответникът следва да
вземе становище относно обстоятелствата, на които се основава искът. Разпоредбата
на чл. 133 ГПК предвижда, че когато в установения срок ответникът не подаде писмен
отговор, не вземе становище и не направи възражения той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства, т.е. с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността
ответникът да противопоставя възражения, които се основават на съществуващи и
известни му към този момент факти. По силата на концентрационното начало страната
не може да поправи пропуските, които е допуснала поради собствената си небрежност
по-късно в процеса. Преклузията на чл. 133 ГПК обхваща възраженията, които са
твърдения за факти относно възникването, съществуването или погасяването на
спорното право (така и в мотивите на т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 912.2013 г.
постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г. ОСГТК). Това е така и с оглед
уредената в чл. 133, чл. 147 и чл. 266 ГПК поетапна преклузия на процесуални права,
съобразно която новите фактически твърдения и доказателствени искания следва да
бъдат заявявани своевременно, при което законът изрично не допуска след изтичане
срока за отговор да се сочат правоизключващи и правопогасяващи възражения, които
страната е могла да посочи и представи в срок, освен ако пропускът се дължи на
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, какъвто не е
настоящият случай. Ето защо по така направеното след преклузивния срок по чл. 131
ГПК възражение за изтекла погасителна давност на процесното вземане не следва да се
обсъжда.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че от събраните
по делото доказателства следва да се направи извод за основателност на предявения
иск – вземането за неустойка е надлежно възникнало и съществува в полза на ищеца.
Ето защо следва да се приеме, че са налице всички законово установени предпоставки
за уважаване на предявения иск.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените от ищеца
разноски в настоящото производство следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски в общ размер
180,00 лв. – възнаграждение за един адвокат, като са представени и доказателства, че
същите са реално сторени (л. 8 от първоинстанционното дело). Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 205 лв. представляваща
разноски направени по настоящото производство, от които 180 лв. – възнаграждение за
един адвокат и 25 лв. – държавна такса.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по
тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е
длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за заповедното производство в размер на 175 лв., от които 150 лв. –
възнаграждение за един адвокат, като са представени и доказателства, че същите са
реално сторени (л. 7 от заповедното производство)и 25 лв. – държавна такса, съобразно
Определение № 70 от 16.02.2022 г. постановено по в.ч.гр.д. № 44/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик.
Мотивиран от изложеното, Районен съд - Панагюрище
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92
ЗЗД по отношение на Р. П. Б. ЕГН:********** с адрес: гр. Панагюрище, ул. ***, че
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8 е
носител на парично вземане на сумата в размер на 52,47 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер ************ от 16.01.2018 г. сключен
между Б. и „БТК“ ЕАД, за което е издадена фактура № *********** от 22.06.2018, за
която сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 462/2021 г. по описа на
Районен съд – Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. П. Б. ЕГН:********** с адрес: гр.
Панагюрище, ул. *** да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер
на 205,00 лв. - разноски направени пред настоящата инстанция, както и сумата в
размер на 175,00 лв -представляваща разноски направени в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
6