Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 29.05.2020 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                   Мл. съдия : ЮЛИАНА ТОЛЕВА

                                    

При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 164 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.М., пълномощник на М.Г.С. ЕГН **********,*** против решение № 2/06.01.2018 г. по гр.д. № 5164/2019 г. на Сливенския районен съд, с което са били изменени определените с решение по гр.д.№ 2134/2016г. на РС - Стара Загора мерки относно упражняване на родителските права, на малолетните деца Д К, ЕГН ********** и А.К., ЕГН ********** като е било предоставено упражняването на родителските права на бащата В. Мехмедов К. ЕГН ********** гр. Сара Загора .С обжалваното решение въззивницата е била осъдена да заплати деловодни разноски в размер на 30.00лв.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът не бил съобразил, че поради упражняването на домашно насилие по отношение на майката двете деца не искат да общуват с баща си и да ходят при него. Неправилно бил определен и начинът, по който да се осъществяват контактите. Не било настъпило и промяна в обстоятелствата, при които бил определен първоначалният режим на лични контакти. Моли се обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се деловодни разноски.

В законния срок  по чл.263 ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

Страните не са направили нови доказателствени или процесуални искания.

         В с.з. въззивницата С., редовно призована не се явява лично. Процесуалният и представител адв. М. изпраща писмено становище, с което поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.

         Въззиваемият К., редовно призован в с.з. не се явява лично. Процесуалният му представител адв.Ч., в писмено становище до съда заявява, че оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение . Претендира разноски.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на 13.01.2020 г. , а въззивната жалба е била депозирана на 27.01.2020 г. в рамките на законоустановения срок.

Като взе предвид изложената по – горе фактическа обстановка , както и тази изложена подробно от РС – Сливен , съдът направи следните правни изводи :

Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима като подадена от заинтересовано лице в рамките на законоустановения срок , разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

В разпоредбата на чл.59 ал.9 от СК е предвидена възможността, ако обстоятелствата, при които е бил определен режимът на упражняване на родителски права, местоживеене на децата, издръжка, режим на лични отношения, бъдат изменени съдът да измени вече постановените мерки и да постанови нови. Действително за да се стигне до изменяне на постановените мерки е необходимо да е налице едно по-съществено и трайно изменение на обстоятелствата. В конкретния случай такова изменение е налице. Първоначално упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Д. иА.К. е било определено с решение на РС – Стара Загора № 1159/08.12.2016 г. От тогава до настоящия момент са изминали повече от 3 години и половина, децата са пораснали и имат нужда от по- сериозно присъствие на баща си в живота си. Едното от децата е момче ( в подчертано дамска среда) и има нужда от модел на мъжко поведение за правилното си развитие. През това време по отношение на бащата е било признато, че е упражнил домашно насилие спрямо бившата си съпруга с осъществяването на определени действия, както и спрямо децата, които са присъствали на сцените между родителите си. Бащата има наложена забрана да не доближава майката на децата на разстояние по – малко от 100м., но по отношение на децата не му е наложена забрана или друго ограничение. При съществуващите обстоятелства е необходимо да се установи механизъм при, който да се осъществява режимът на лични отношения между бащата и децата. Възприетото от съда – предаването на децата да се осъществява от социален работник, съответства както на сложилите се сложни фактически отношения, така и на нуждите на децата и бащата от продължаване на общуването помежду им. Не е в интерес на децата за продължителен период от време да останат без срещи с баща си. Това би довело само до още по – голямо отчуждаване помежду им, както и до необосновано озлобяване между родителите.

Режимът определен от РС – Сливен не е разширен. Той е съобразен с практиката – родителят, който не упражнява родителските права да се вижда с детето си през седмица в почивните дни, по определен график през лятото , както и през Коледните и Великденски празници.

         Тъй като настоящите изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.

         На основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдвокатурата , както и с оглед изхода на делото, на процесуалния представител на въззиваемия – адв. Ч., следва да се присъдят разноски в размер на 300.00 лв.

 

         Предвид гореизложеното, съдът

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/06.01.2020 г. по гр.д. № 5164/2019г. по описа на Сливенския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА М.Г.С. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.М.Ч. *** офис Е деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 300.00 (триста) лева адвокатско възнаграждение.

 

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.