Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 25,02,2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 състав в открито
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Йоана
Петрова, като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр.дело № 7758 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367
и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от „Ю.Б.“
АД обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр.
чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответниците
С.С.Г. и В.С.Г. да заплатят солидарно следните суми
по Договор за ипотечен кредит № 20 - 39/28,08,2007 год., Анекс № 1 от
24,11,2009год. и Анекс № 2 от 23,12,2011 год. към него: 40819,92евро – главница, за периода от 21,12,2017год. и
15,04,2019год.; 1885,49 евро – възнаградителна лихва, въз основа на чл. 16 от договора за
периода от 21,01,2018 год. до 15,04,2019год.;
2036,39евро – мораторна
лихва, въз основа на чл. 19, ал. 1 от договора, за периода от 21,01,2018 г. до 10,06,2019г.; 68,88 евро – застраховки и 252,00 лева – разноски по кредита въз
основа на чл. 9 от договора, ведно със законната лихва върху тези суми от
датата на исковата молба – 12,06,2019год. до окончателното изплащане на
вземането.
Релевират се доводи за сключен Договор за
ипотечен кредит № 20 - 39/28,08,2007год., по силата на който „АЛФА БАНКА“ АД,
чрез клона си в Република България, се е задължила да предостави на С.С.Г. и В.С.Г. банков кредит в размер на 76000,00 евро. В чл. 12 от договора бил
уговорен 10-годишен срок за погасяване на кредита, считано от датата на
усвояване. Съгласно чл. 9 от Договора за кредит, Кредитополучателите се
задължават да заплащат всички нотариални, държавни и банкови такси и
комисионни, съгласно действащата Тарифа на банката. В чл. 16 и 19, ал. 1 били
уговорени съответно приложимите по договора възнаградителна
и мораторна лихва. С Анекс № 1 от 24,11,2009 год.
срокът за издължаване на кредита бил удължен до 24,10,2017 год., като е въведен
нов размер на обезщетение за забава. С Анекс № 2 от 23,12,2011 год. срокът
отново е удължен до 23,12,2021год., като в същото време страните са се
съгласили, че ответниците отговарят солидарно по
смисъла на чл. 101 от ЗЗД. Навеждат се доводи, че ищецът е придобил търговското
предприятие и дейността на българския клон на Алфа Банк
А.Е. и е правоприемник на всички права и задължения по договори, сключени от
клона на чуждестранния търговец. С нотариална покана №84, том 1, рег. № 1323 от
05.03.2019 г. на Д.Т.– нотариус, рег. № 041 на НК, връчена лично на
01,04,2019год., банката е обявила предсрочна изискуемост на кредита по
отношение на С.С.Г., а с нотариална покана № 85, том
1, peг. № 1326 от 05.03.2019 г. на Д.Т.– нотариус,
рег. № 041 на НК, връчена по реда на чл. 47 от ГПК, считано на 15,04,2019год., предсрочната
изискуемост е обявена и по отношение на В.С.Г.. Поддържа се ответницата С.Г. да
е декларирала в договора, че се е запознала с тарифа за таксите и разноските. Ищецът
оспорва доводите за неравноправност на клаузи от договора, доколкото ЗЗП и
релевантното европейско законодателство не са били в сила към момента на
сключване на договора. Поддържа по отношение на правото за обявяване на
предсрочната изискуемост на договора да не тече давност. Твърди да не се
установява промяна на лихвата по договора. Поддържа да не е налице анатоцизъм, като с анексите към договора, ответниците са се съгласили с всяка счетоводна операция на
банката във връзка с кредита.
Съобразно изложеното моли исковата
претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
В указания законоустановен
срок по чл. 372 от ГПК, е постъпил отговор от ответника С.С.Г.,
в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове. Излага
доводи за неравноправност на клаузи от процесния договор.
Твърди, че не е могла да се запознае с тарифата на банката по чл. 9 от
договора, нито е имала възможност да договаря във връзка със съдържанието
ѝ и по тази причина не дължи претендираните
плащания за застраховки и други разноски по кредита. Поддържа правилото на чл.
11 от договора да ограничава икономическата ѝ свобода и по тази причина
същото съставлява неравноправна клауза. Поддържа недействителност на клаузата
на чл. 17 от договора, като противоречаща на чл.27 от Закона за кредитите за
недвижими имоти. Счита за неравноправни и клаузите на чл. 16.2, чл.19.2, чл.
23.1, предвиждащи едностранна промяна на лихвата от страна на банката. Навежда
доводи за недействителност на анексите към договора на основание чл. 366 от ЗЗД, като спогодба върху непозволен договор. Поддържа недействителност на
уговорките за капитализиране на лихва към главница, поради това, че същите
водят до начисляване на лихва върху лихва в противоречие с разпоредбата на чл.
10, ал. 3 от ЗЗД. Твърди да е недействителна и клаузата на чл. 18.1, с която е
уговорена такса за предсрочно погасяване на кредита, поради това че противоречи
на чл. 41 от Закона за кредитите за недвижими имоти. Поддържа, в случай че не
се вземат предвид неравноправните клаузи да не е изпаднала в неизпълнение на
задълженията си по договора и да не е налице основание за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Оспорва да е обявена надлежно предсрочната
изискуемост на задълженията по кредита. Твърди потестативното
право за предсрочно обявяване на кредита да е погасено по давност. Оспорва
размера на претендираните вземания на банката.
Поддържа да не е посочен надлежно периодът на падежиралата
главница и лихва. Претендира разноски.
Отговор е подаден и от ответника В.С.Г..
Оспорва да е страна по процесния договор за кредит,
като кредитополучател или поръчител. В тази насока оспорва автентичността на
поставения за него подпис в процесния договор за
кредит и анекси към него. Оспорва договора и анексите към него да са подписани
от лица, представляващи ищеца. Поддържа, че въпреки че е посочен като
поръчител, в договора липсват разпоредби, които да сочат за валидно възникнало
правоотношение по гарантиране вземанията на кредитора. В чл. 24.2 на договора
единствено се сочело задължение за осигуряване на поръчителството, но не и че
същото е действително предоставено. В условията на евентуалност, в случай че се
приеме, че притежава качеството на поръчител, поддържа доводите на ответника С.С.Г. относно неравноправността на клаузи от договора и
липсата на надлежно обявена предсрочна изискуемост. Поддържа изтичане на срока
по чл. 147 от ГПК. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема
за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен Договор за
ипотечен кредит № 20 - 39/28,08,2007год. /л. 8/, по силата на който „АЛФА
БАНКА“ АД се е задължила да предостави на С.С.Г.
банков кредит в размер на 76000,00евро. В чл. 12 от договора е уговорен
10-годишен срок за погасяване на кредита, считано от датата на усвояване. По
силата на чл. 9, Кредитополучателят се задължава да заплаща всички нотариални,
държавни и банкови такси и комисионни, съгласно действащата Тарифа на банката.
Съгласно чл. 14 от договора
приложимата договорна лихва за първата година от срока на договора възлиза на
3,9 %, а за останалия период - 12-месечния ЮРИБОР, плюс надбавка в размер на
2,5 %.
С чл.17 от договора страните са
уговорили заплащането на следните такси за управление и обработка на кредита:
за първата година от действието на договора - 0,5 % върху размера на разрешения
кредит, платима при подписване на договора; за останалия период 0,1 % върху
размера на разрешения кредит.
В чл. 19.1 от договора е предвидено,
че при просрочие в издължаването на която и да е
погасителна вноска съгласно погасителния план, такса за управление, разноски и
други суми дължими по договора, Кредитополучателят се задължава да заплаща
лихва за забава в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка в размер
на 2,5 годишно, считано от деня на забавата до датата на окончателното
изплащане.
Съгласно чл. 23.1. от договора
банката има правото едностранно да променя договорения лихвен процент във всеки
един от следните случаи: 1/ при съществени изменения в икономическата ситуация
в страната или чужбина и/или промени в българското законодателство, които
правят неизгодна за банката кредитната сделка и 2/ в случай на увеличение с
повече от 50 % на цената на паричния ресурс, която банката заплаща за
рефинансирането си на междубанковия пазар в сравнение с цената на ресурса към
момента по подписването на договора за кредит. В чл. 23.2 е предвидено, че с
подписването на договора кредитополучателят дава своето съгласие измененията на
лихвените проценти на основание чл. 23.1, т. 1 и т. 2 да отразят едностранно от
банката в погасителния план и да се считат за приложими от деня на изменение на
плана. По искане на кредитополучателя, банката му предоставя новия погасителен
план. В случай на неприемане на увеличението от страна на кредитополучателя,
изразено в писмена форма, остатъкът от кредита ставал предсрочно изискуем, като
кредитополучателят се задължавал в 30-дневен срок, считано от датата на
получаване от банката на уведомлението за неприемане на новите условия, да
погаси всички дължими от него на основание сключения договор суми. В чл. 30.1 е
посочено, че в случай на просрочие в пълното или
частично плащане на която и да е погасителна вноска по кредита, банката може да
обяви задълженията по кредита за предсрочно изискуеми. В чл. 24.2 от
договора е посочено, че вземанията по
него ще бъдат обезпечени чрез поръчителство от В.С.Г., като върху договора „за поръчител“ е
поставен подпис за това лице.
С Анекс № 1 от 24,11,2009год. към
договора /л. 17/ срокът за издължаване на кредита бил удължен до 24,10,2017
год. Уговорено е вземането на банката по договора за кредит, включващо редовна
главница, просрочена главница, наказателна лихва върху просрочената главница,
да бъде трансформирано в редовна главница. Включен е и 12 месечен гратисен период, през който се заплащат само лихвите.
Въведен е и нов размер на обезщетение за забава в размер на договорната лихва
плюс надбавка от 10 %. Анексът е подписан от представител на ищеца, от
ответницата като кредитополучател и е поставен подпис за В.С.Г. като поръчител.
С Анекс №2 от 23,12,2011год./л.20/,
срокът отново е удължен до 23,12,2021год. Уговорен е нов размер на приложимия
лихвен процент от 12-месечния ЮРОБОР плюс надбавка от 4,1%. В анекса е
уговорено, че поръчителят-ответникът В.Г. ще отговаря на задълженията по
договора по реда на чл. 101 от ЗЗД. Анексът е подписан от представител на
ищеца, от ответницата като кредитополучател и е поставен подпис за В.С.Г. като
поръчител.
По делото не се спори, че ищецът „Ю.Б.“
АД е придобил търговското предприятие и дейността на българския клон на „Алфа Банк“ АД и е правоприемник на всички права и задължения по
договори, сключени от клона на чуждестранния търговец.
С нотариална покана, рег. №
1327/2019 г. на Д.Т.– нотариус, район на действие – СРС, рег. № 041 на НК /л.
26/, банката е направила изявление за обявяване на предсрочната изискуемост на
задълженията по кредита по отношение на ответника В.Г.. Видно от разписката за
връчване на поканата /л. 30/, посоченият в поканата адрес – гр. София, район
Младост, ж.к. „****************е посетен на 10,03,2019год., 19,03,2019год. и на 29,03,2019 год. като адресатът не е бил намерен. Залепено е уведомление
по чл. 47 от ГПК на входната врата на блока на 29,03,2019год., констатирана е
липса на пощенска кутия.
С нотариална покана, рег. №
1324/2019 г. на Д.Т.– нотариус, район на действие – СРС, рег. № 041 на НК /л.
31/, банката е направила изявление за обявяване на предсрочната изискуемост на
задълженията по кредита по отношение на ответница С.Г.. Поканата ѝ е била
връчена лично на 01,04,2019год.
По делото са представени бордера /л.
316/ за закупуване на евро от отв.Г., които не се
спори от ищеца са погасявали задължения по договора за кредит / молба от 11,06,2020год./ в хода на процеса както
следва: от 13,08,2019год. – 510,07 евро; от 18,10,2019год. – 510,07 евро; от
12,11,2019год. – 255,04 евро; 13,12,2019год. – 408,06 евро; 22,01,2020год. –
306,04 евро и 14,04,2020год. – 306,04 евро.
От заключението на назначената по
делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че
подписите за „Поръчител“ от името на В.С.Г. в Договор за ипотечен кредит №
20-39/28,08,2009 г., Анекс № 1 от 24,11,2009 г. и Анекс № 2 от 23,12,2011 г. са
изпълнени от лицето В.С.Г..
От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че усвоеният размер на
кредита възлиза на 76000,00 евро. Вещото лице посочва, че общият размер на
задълженията по кредита възлиза на 44810,68 евро, в това число главница от
40819,92 евро, възнаградителна лихва от 1885,49 евро,
лихва върху просрочена главница от 2036,39 евро и имуществени застраховки от
68,88 евро. Експертизата установява, че в случай, че всички погасявания се
отнесат само към главницата и лихвата, така както са уговорени в договора за
кредит от 28,08,2007год. дължимите суми биха били в следния размер: главница -
21914,67евро, възнаградителна лихва за периода от
21,05,2015год. до 21,09,2017 год. – 734,46 евро и дължима законна лихва за
забава за периода от 21,09,2017год. до 12,06,2019год. – 3835,07евро. Вещото
лице посочва, че с изготвен погасителен план към Анекс № 1 от 27,11,2009год.,
се променя годишната лихва в резултат на промяна на договорената надбавката от
2.5% на 4.1%, без тази промяна в лихвата да е включена в подписания Анекс № 1,
като размерът на надбавката се запазва и в следващи периоди. В заключението е
посочено, че по договора са капитализирани лихви в общ размер на 6730,22 евро,
в това число възнаградителна лихва от 6334,09 евро и
наказателна лихва от 396,13 евро. В случай, че не е налице промяна на
договорения лихвен процент при първоначален погасителен план, без да се вземе
предвид извършеното капитализиране на лихва, то дължимите суми по договора биха
били в следния размер: главница – 21914,67 евро; възнаградителна
лихва за периода от 21,05,2015год. до 21,09,2017 год. – 734,46 евро и дължима
законна лихва за забава върху главницата за периода от 21,09,2017год. до
12,06,2019 год. – 3835,07 евро. В хипотезата, в която не е налице промяна на
договорения лихвен процент при първоначален погасителен план, без да се вземе
предвид извършеното капитализиране и при съобразяване на договорения гратисен период и промяна на лихвен процент в случай, че е
налице намаляване, както и вземане на предвид на удължения срок на кредита,
задълженията по договора възлизат на следния размер: главница - 26315,32 евро; възнаградителна лихва за периода от 21,12,2017год. до
19,04,2019год. – 725,55 евро и дължима законна лихва за забава за периода от
19,04,2019год. до 12,06,2019год. - 402,04 евро.
При така изложената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно
основание вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.
чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
По делото са представени Договор за
ипотечен кредит № 20 - 39/28,08,2007 год. и Анекси от 24,11,2009год. и
23,12,2011год. към него, със страни „АЛФА БАНКА“ АД – чуждестранен търговец,
регистриран в Република Гърция, чрез клона си в Република България, като кредитодател, С.С.Г. като
кредитополучател и В.С.Г., като поръчител. С подадения
от него отговор на исковата молба, ответникът В.С.Г. е оспорил автентичността
на документите в частта на поставения от него подпис. Видно от заключението на
назначената по делото съдебно-почеркова експертиза
подписите за „Поръчител“ в Договор за ипотечен кредит № 20-39/28,08,2009 г.,
Анекс № 1 от 24,11,2009 г. и Анекс № 2 от 23,12,2011 г. са изпълнени от лицето В.С.Г.
и оспорването на автентичността е неоснователно.
Съдът намира за неоснователни
възраженията, че договора и анексите към него са сключени от лице, без представителна
власт за банката. Дори да се приеме подобна теза, то действията следва да се
считат потвърдени по силата на чл. 301 от ТЗ.
Предвид изложеното, следва да се
приеме, че между праводателя на ищеца – „Алфа Банк“ АД, чрез клона му в Република България и С.С.Г.
е възникнало правоотношение за представяне на кредит, по силата на което
Банката е изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателя
договорената сума, чрез превод по банкова сметка, ***.
В отговора на исковата молба,
подаден от В.С.Г. са наведени доводи за липса на валидно възникнало
правоотношение по договор за поръчителство, доколкото в договора за кредит
единствено е поето задължението за поемането на такова и липсва отделен договор
в тази насока. Съдът намира твърденията
в тази насока за неоснователни. Не
съществува законова забрана в един документ да бъдат инкорпорирани договор за
кредит, ведно с договор за поръчителство. В случая, в чл. 24.2 от договора, е
налице изрично изявление от страна на поръчителя, в което качество е и подписан
от ответника В.Г., с което се съгласява да отговаря на основание чл. 138 от ЗЗД
за всички последици от неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и по
този начин между страните е постигнато съгласие за съществените елементи на
договора за поръчителство. Съдът намира
с анекс 2 от 23,12,2011год. да не е променено договорното правоотношение
като вместо поръчител, В.Г. да се е задължил като солидарен длъжник. Изрично
волеизявление в този смисъл не е видно от
съдържанието на анекса. Посочването на В.Г. като „солидарен длъжник/поръчител“
не налага извод за новация в правоотношението и промяна на намерението му за задължаване, с
оглед обема на отговорността като
поръчител, а не солидарен длъжник. Посоченото
в т.7,1 от анекс №2, настоящият
състав намира да е типова клауза, касаеща предходно възникнало правоотношение със солидарен
длъжник, какъвто ответникът не е.
Във връзка с изложените от страните
доводи за противоречие на договора с нормите на Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребители, следва да се посочи, че този нормативен акт е
обнародван с ДВ. бр.59 от 29 юли 2016г. и не се прилага към процесния
договор за кредит, с изключение на чл.41/ §4 от ПЗР/.
С оглед Решение № 23/07,07,2016 г. постановено по реда на чл. 290 от ГПК, по т.д. №
3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, както и предвид измененията на чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ.бр. 100/2019 г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор сключен с потребител като осигурява възможност на страните да
изразят становище по тези въпроси. Възражение в този смисъл е релевирано и от ответниците досежно разпоредбите, с които е предвидена възможността за
едностранна промяна на приложимия по договора лихвен процент, а именно – чл.
14, чл. 16.2 и чл. 23.1 от договора.
На първо място, настоящият състав
намира, че процесният договор за кредит е с характер
на потребителски договор на основание § 13, т. 1 от Закона за защита на
потребителите /Обн. ДВ. бр.99 от 9 декември 2005г., в
сила от 10.06.2006 г./. Съгласно сочения текст, потребител е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не се предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Не са налице данни опровергаващи
потребителския характер на договора за финансиране и задоволяване на нуждата от
потребителски блага, поради което освен приложимите правила на чл. 58 от Закона
за кредитните институции (ЗКрИ), които се прилагат
към всички договори за кредит и уреждат императивни правила към клаузите за
определяне на лихвата по тях, нормите относно тълкуване на договорите извлечени
от чл. 20 ЗЗД, изискването за добросъвестност в оборота, което може да бъде
извлечено от нормата на чл. 12 ЗЗД, намират приложение и правилата на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са
посочени някои неравноправни клаузи. Същите, съобразно разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП са нищожни, с изключение на тези, които са индивидуално уговорени,
а предвид, ал. (2) на визирания текст не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия.
Не се установява изследваните клаузи
да са индивидуално уговорени. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗД, в тежест на
доставчика или търговеца е да докаже това обстоятелство. Такова доказване по
делото не е проведено. Действително, възможността за едностранна промяна на
дължимата възнаградителна лихва е предвидена в договора, а не в едностранно изготвени от
банката общи условия. Включването на уговорката в договора само по себе си
обаче не предопределя характера ѝ на индивидуално уговорена и съдът
продължава да дължи потребителска защита по отношение на нея. Ако посоченото
обстоятелство - подписване на договора от потребителя, би освобождавало
търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били индивидуално
уговорени, това поначало би имало за последица изключване на защитата при
всички потребителски договори - така Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т. д. №
535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.
Предвид горното и доколкото
настоящият състав приема, че спорните клаузи не са индивидуално уговорени, то
следва да се извърши преценка дали същите са неравноправни по смисъла на чл.
143 от ЗЗП, респективно нищожни на осн. чл. 146, ал.
1 от ЗЗП.
Договорът за банков кредит е
финансова услуга по смисъла на чл. 144 от ЗЗП вр. с §
13, т. 12, буква "б. " от ДР на ЗЗП/ред.бр. 36/2008/, съгласно който
"финансова услуга" е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни
институции, застрахователни компании и инвестиционни фирми, като отпускане на
кредит, в т.ч. потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека. Съществен
елемент от договора за кредит е размерът на лихвата по този кредит. Същата
представлява цената на услугата, предоставена от Банката.
Проверяваните клаузи имат за предмет
размера на възнаградителната лихва по договора. Възнаградителната лихва представлява "цената" по
договора за кредит, заплащана срещу престацията на
Банката да предостави за ползване кредитните суми за определен период то време.
По този начин, тази клауза попада под хипотезата на чл. 145, ал. 2, пред. второ
от ЗЗП - отнася се до съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна,
от друга и в случай, че е ясна и разбираема нейната неравноправност не може да
бъде преценявана. Това изискване за яснота и разбираемост не се ограничава
единствено до граматическия смисъл на разпоредбите, като те следва прозрачно и
недвусмислено да излагат правата и задълженията на страните, така че
потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии
произтичащите за него икономически последици - Решение № 98 от 25, 07, 2017 г.
по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, т. 45 от Решение на СЕС по дело
С-186/16 г. Макар в договора да са посочени критерий, въз основа на които се
променя приложимият лихвен процент, от тях не става ясен начинът на формулиране
размера на лихвата, нито от съдържанието им потребителят може ясно и
недвусмислено да предвиди икономическите последици от промяната на съответните
условия. С оглед това, не може да се приеме, че разглежданите клаузи са
уговорени по ясен и разбираем начин и по тази причина същите подлежат на
преценка досежно тяхната неравноправност.
Преценката на спорните клаузи би
могла да се разглежда в контекста на т. 10 и т. 12 от чл. 143 от ЗЗП.
Хипотезата предвидена в чл. 143, ал.
1, т. 10 от ЗЗП сочи на неравноправна клауза, когато позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание. В процесния случай,
промяната на лихвения процент е в зависимост на условия, които са посочени в
договора и общите условия към него. Въпреки това, липсва яснота относно
методиката и математически способ за формиране на едностранно променената
лихва, респ. не са налице критерии, въз основа на които, длъжниците
могат да предвидят, произтичащите за тях икономически последици. Съобразно
изложеното предвиденото изменение отговаря на условието на чл. 143, т. 10 от
ЗЗП-клаузата в посочената част е неравноправна, съответно нищожна на основание
чл. 146 ЗЗП.
По отношение неравноправност на
спорната клауза съобразно разпоредбата на чл. 143, т. 12 от ЗЗП, съгласно която
неравноправна клауза е тази, която дава право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора: По делото се установява, че с
промяната на базовия лихвен процент, цената на услугата, тоест лихвата, която
ще се плаща, за срока на договора се завишава многократно. При така
установеното съдът приема, че е налице значително завишаване на цената в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Установява се, че за
потребителя не е предвидена нарочна възможност при такава хипотеза да се откаже
от договора за кредит. Т.е. така изложеното е в съответствие с условието на чл.
143, т. 12, предл. 2 от ЗЗП.
Нормата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от
ЗЗП сочи, че не са неравноправни тези договорни клаузи, които макар и да
осъществяват състава на чл. 143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с ценни
книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Посочените в ОУ основания за изменение на БЛП
са такива, стоящи извън волята на търговеца, предизвикани от въздействието на свободния
пазар и регулатора на банкова дейност. 3а да се приложи изключението на
сочената разпоредба, необходимо изискване е условията за изменение да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят следва
предварително да е получил информация как търговецът/Банката/ може едностранно
да промени цената, за да може да реагира по-най уместния начин /решение на СЕС
от 21,03,2013 г. по дело С-92/11/. Както бе посочено, в разглежданите клаузи не
се съдържа достатъчно информация за методика за промяна на лихвения процент при
изменение на някой от референтните индекси, в същото време от съдържанието
ѝ не стават ясни икономическите последици за потребителя от така
предвидения механизъм за промяна на лихвата. Съдът не следва да допълва неравноправните
клаузи с цел да отстрани порока /решение на СЕС 14,06,2012 г. по дело С-618/10/
като при съмнение има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за
потребителя начин /чл. 147, ал. 1 и, ал. 2 от ЗЗП/, поради което настоящият
състав намира да не е налице изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП.
Предвид изложеното, клаузите на чл.
14, чл. 16.2 и чл. 23.1 от договора, с които е предвидена възможност на банката
едностранно да променя приложимия лихвен процент са нищожни на основание чл.
146, ал. 1 от ЗЗП като неравноправни.
Едностранно увеличение в размера на
лихвата е извършено от банката, чрез
промяна на размера на фиксираната надбавка от 2,5 на 4,1%. Това увеличение е
закрепено в представените по делото Анекс № 1 от 24,11,2009 год. и Анекс № 2 от
23,12,2011 год. към договора, като е определен размерът на дълга спрямо него.
Доколкото клаузите за увеличение на лихвата са сключени въз основа на
неравноправна клауза съдът намира анексите, в тази им част да съставляват
спогодба върху непозволен договор, която е нищожна на основание чл. 366 от ЗЗД.
По отношение на съглашението обективирано с Анекс № 1 от 24,11,2009год. и Анекс № 2 от
23,12,2011 год. към договора, с които е преструктуриран дълга, чрез
капитализиране на лихвата /прибавянето й към главницата/, съдът намира
следното: Договорените клаузи в анексите, с които се постига съгласие за
капитализиране на изтекли по договора възнаградителни
и мораторни лихви съдът намира за нищожни. Съгласно
чл. 10, ал. 3 от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на
Българската народна банка. Към момента на сключване на споразумение от 24,11,2009 г. е действаща Наредба № 9/03,
04, 2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за
установяване на специфични провизии за кредитен риск-/ДВ, бр. 38/11, 04, 2008
г., в сила от 11, 04, 2008 г./, в която въобще липсва възможност за
капитализиране на лихвата. С Наредба за отменяне на Наредба № 9 от 2008 г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск, издадена от управителя на Българска
народна банка, / обн., ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г. /,
приета с Решение № 42 от 24 април 2014 г. на Управителния съвет на Българската
народна банка горната Наредба № 9/2008 г. е отменена. Т.е. и към настоящия
момент липсва нормативна възможност за извършване на соченото капитализиране на
лихвата. Ето защо настоящия състав приема, че към момента на сключване на
допълнително споразумение към договора за кредит не е съществувал нормативно
регламентиран механизъм за изпълнение на законовата делегация на чл. 10, ал. 3
от ЗЗД, какъвто липсва и към настоящия момент. Налице е действаща материално
правна норма, която следва да бъде съобразена. За разлика от търговското право
и нормата на чл. 294 от ТЗ предвиждаща, че между търговци лихва се дължи, освен
ако е уговорено друго и възможността предвидена в, ал. 2, да се начислява лихва
върху лихва, ако е уговорена, то в правоотношението възникнало по повод сключен
договор за кредит, по който кредитополучател е физическо лице, сочената норма
не може да бъде приложена. Въпреки, че банковата сделка, каквато е тази по
договор за банков кредит е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 2 от ТЗ, то
правилото на чл. 294, ал. 2 от ТЗ е неприложимо, доколкото се явява специална
разпоредба, касаеща отношения между търговци /при
кредитополучател-търговец/, в хипотезата на страна по сделката физическо лице е
приложима общата гражданско правна норма на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Дори да се
приеме да е налице колизия между двете разпоредби, то съгласно § 1 от ДР на
Закона за защита на потребителите при противоречие на разпоредби на два закона
се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.
Кредитополучателят безспорно има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ЗЗП, поради което спорното правоотношение следва да се регулира от
по-благоприятната гражданско правна норма на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. В този смисъл -
Решение № 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС
и Решение № 30 от 20.05.2020 г. по т. д.
№ 739/2019 г., Т. К., І Т. О. НА ВКС.
По изискуемост:
Относно обстоятелството досежно настъпването на предсрочната изискуемост на
вземането по договора за банков кредит е налице задължителна съдебна практика
по ТР № 4/18,06,2014 г. на ОСГТК и конкретно указанията по т. 18 от същото.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на
изявлението на Банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този
момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й. В случая, доколкото е заявена осъдителна искова
претенция, то уведомяването за волеизявлението на кредитора може да бъде
осъществено и с връчване на препис от исковата молба.
В исковата молба се сочи настъпване
на предсрочна изискуемост на основание условията по договора за ипотечен кредит
съгласно чл. 30,1 от него.
Нотариалната покана, обективираща изявлението на банката за обявяване на
предсрочната изискуемост на задълженията по договора е получена лично от
ответницата С.Г. на 01,04,2019год. Въпреки това съдът намира задълженията по
договора за кредит да не са предсрочно изискуеми, а просрочени.
Ето защо е безпредметно обсъждане на
релевираното възражение за погасяване по давност на
правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, което е и
неоснователно. По отношение на преобразуващото право за обявяване на
предсрочната изискуемост на задълженията по кредита не тече погасителна
давност. В тази хипотеза, стимулирането на кредитора за упражняване на правата
му се осъществява чрез погасителната давност, приложима по отношение на притезателните му права по договора.
По размера на задълженията:
При определяне на размера на
дължимите по договора суми, следва да се вземе предвид размера на лихвения
процент по първоначалния погасителен план и без да се отчете извършеното
капитализиране, без съобразяване на удължения срок за издължаване на кредита.
Съдържанието на анексите сочи да е налице капитализиране на просрочени лихви към главницата, което по
изложените по-горе съображения се основава на нищожна клауза. От друга страна
разсрочването на задължението, съдът намира да е пряко обвързано с поемането на
новото задължение основано на нищожна
клауза, доколкото няма данни кредиторът да би разсрочил задължението при
първоначално договорените условия. Не следва да
бъде съобразена и промяната на наказателната лихва, която е определена в
размер на договорната лихва плюс 10%, тъй като е предвидена за просрочие на задълженията уговорени с анексите, основани
на нищожни клаузи. В този смисъл
промяната на наказателната лихва представлява спогодба върху непозволен
договор, поради което е и нищожна. Ето защо при определяне на размера на
задължението следва да бъде ценено заключение на ССчЕ
по задача 5, вр.задача 3. В този вариант към момента
на изготвяне на заключението дължимата главница е 21914,67евро, която е изцяло
просрочена-таблица 4, стр.10 от заключението. Възнаградителната
лихва дължима на осн.чл.430, ал.2 от ТЗ за периода от
21,05,2015год. до 21,09,2017год. е 734,46евро, но тъй като по делото се претендира лихва за
периода 21,01,2018год. до 15,04,2019год., към който момент договорна лихва не се дължи, то исковата
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвидената в договора мораторна
неустойка, дължима върху просрочената главница съобразно чл.19 от договора за
кредит е в размер определен по реда на чл.162 от ГПК общо 1489,20евро. / За 2018год. неустойката за забава
изчислена по реда на чл.19 от договора /таблица 2, стр.8 от ССЧЕ/ е 12месечен юрибор
-0,186+2,5 надбавка=2,314+2,5=4,814% годишна лихва. Изчислена за 345дни/ от
21,01,2018год. до 31,12,2018год./ върху
главница от 21914,67евро е в размер на 1011,02евро. За 2019год. 12месечен юрибор на стойност -0,121+2,5=2,379+2,5=4,879%годишна
лихва. Изчислена за 161 дни /от 01,01,2019год. до
10,06,2019год./ върху главницата от 21914,67евро е в размер на 478,18евро. Или за
периода от 21,01,2018год. до 10,06,2019год. договорната мораторна
неустойка е в размер на 1489,20евро.
По делото не се установява,
извършването на твърдените разходи за застрахователни премии в размер на 68,88
евро, доколкото не са представени никакви доказателства в тази насока. Дори да
се приеме, че плащането на суми в посочения размер да може да се установи от
счетоводните записвания банката, по реда на чл. 182 от ГПК, не може да се
установи съдържането на материалното правоотношение по което се твърди да се
дължат - валиден застрахователен договор, с предмет ипотекирания в полза на
банката недвижим имот.
Не са представени и доказателства за
извършени разходи за изготвяне и връчване на 2 бр.нотариални покани. За платени
разходи в тази насока свидетелстват единствено отбелязването в печата на
нотариуса за събрана такса от 5 лв. при получаването на поканите, или обща сума
от 10 лв., като претенцията над този размер следва да бъде отхвърлена.
Т.е. задълженията, за които исковата
претенция е основателна са:
Главница -21914,67евро;
Мораторна неустойка -1489,20евро/ договорна
лихва/;
Разноски-10,00лв.;
С молба от 05,06,2020год.,
ответницата С.С.Г. е представила доказателства за
плащане на суми по кредита в общ размер на 2295,32 евро, които на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК, следва да бъдат съобразени при
определяне на размера на задължението. Постъпилите плащания следва да бъдат
отнесени в поредността, указана в Тълкувателно
решение от 27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г., в
реда по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД – разноски, лихви и накрая главница.
По този начин с внесените в хода на
процеса суми се погасят изцяло дължимите разноски/10,00лв.-5,11евро/, мораторна неустойка/ договорна лихва в размер на 1489,20евро
/ и част от главницата в размер на 801,01евро. По този начин, дължима по договора е сума в размер на: 21113,66евро – главница;
По претенцията за солидарно осъждане
на ответника В.Г.:
Съгласно естеството на договора за
поръчителство по смисъла на чл.138 от ЗЗД поръчителят отговаря за дълга на
длъжника, такъв какъвто е последния и солидарно с длъжника – чл. 140 ЗЗД и чл.
141 ЗЗД, поради което предмет на установяване в настоящото производство
обуславящ съществуването на вземането на кредитора към поръчителя е и
изискуемостта на вземането на кредитора спрямо главния длъжник. Определянето на
изискуемостта на задължението е релевантна и досежно
неспазване на шестмесечния срок по смисъла на чл.147 от ЗЗД.
Относно началото на
срока по чл.147, ал.1,
изр.1 ЗЗД, с изтичането на който поръчителят се освобождава от отговорност за задълженията на кредитополучателя по договора за
кредит, то следва да се отбележи, че съвпада с момента
на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита в какъвто смисъл е и задължителната съдебна практика по отношение на
вноските претендирани като предсрочно изискуеми. По
отношение на вноските с настъпил падеж срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД тече от
датата на падежа на всяка вноска по договора за кредит.
Съобразявайки качеството поръчител
на ответника В.Г. и установеното
задължение по договора за главница, която е изцяло просрочена, съдът намира
спрямо него исковата претенция да е неоснователна на осн.чл.147
от ЗЗД поради изтекъл шестмесечен срок от падежа на главното задължение.
Последната просрочена вноска по главницата е с падеж 21,09,2017год., а исковата
молба е депозирана на 12,06,2019год.,
поради което е налице прекратяване на поръчителството спрямо ответника В.Г..
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски съобразно
уважената част от иска /включително в частта отхвърлена поради извършеното в
хода на процеса плащане по арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК/, които съдът намира за доказани в размер на 3807,97лв. от общо 7615,95, от
които: 3515,76 лв. – държавна такса; 300,00 лв. – депозит за вещо лице и 3800,19лв.
с ДДС – адвокатско възнаграждение /съдът намира неоснователно релевираното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от
ГПK, доколкото заплатения от ищеца хонорар е в минимален размер, заедно с
начислено ДДС съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г./.
На осн.чл.78,
ал.3 от ГПК на ответника В.Г. се дължат разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 2325,00лв., от които 250,00лв.-в.л., 75,00лв.-в.л.,
2000,00лв.адв. възнаграждение. Такса от
26,40лв.-преписи не се присъжда, тъй като не е възлагана от съда и не е била
необходима /поискани са преписи преди връчване на исковата молба с
приложенията/.
На осн.чл.78,
ал.3 от ГПК на ответницата С.Г. се дължат разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 1016,75лв. от общо 2075,00лв., от които 2000,00лв. –
адвокатско възнаграждение и 75,00 лв. – депозит за вещо лице.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
С.С.Г., ЕГН ********** ***, да заплати на „Ю.Б.“
АД, ЕИК ********, съдебен адрес: ***, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ сума в размер на 21113,66евро –
главница по Договор за ипотечен кредит № 20 -
39/28,08,2007 год., Анекс № 1 от 24,11,2009 год. и Анекс № 2 от 23,12,2011
год., ведно със законната лихва от 12,06,2019год. до окончателното изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над 21113,66евро до пълния предявен размер 40819,92евро
– главница; за 1885,49 евро – възнаградителна лихва,
за периода от 21,01,2018год. до 15,04,2019год.; за 2036,39 евро – мораторна лихва за периода от 21,01,2018год. до
10,06,2019год.; за сумата от 68,88 евро – застрахователни премии и за 252,00лв.–
такси за нотариални покани като неоснователни
и поради извършено в хода на делото погасяване, чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, съдебен адрес: *** срещу В.С.Г., ЕГН **********
***, искове с пр.осн.чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД за солидарно осъждане със С.С.Г. за сума в
размер на 40819,92 евро – главница; за сума в размер на 1885,49 евро – възнаградителна лихва, за периода от 21,01,2018год. до
15,04,2019год.; за сума в размер на 2036,39 евро – мораторна
неустойка за периода от 21,01,2018год. до 10,06,2019год.; за сумата от 68,88
евро – застрахователни премии и за сума
252,00лв. – такси за нотариални покани като неоснователни.
ОСЪЖДА
С.С.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: *** да заплати
на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 3807,97лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА
„Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, съдебен адрес: *** да заплати на С.С.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 1016,75лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА
„Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, съдебен адрес: *** да заплати на В.С.Г., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, сумата от 2325,00лв.
– разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2
седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: