Р Е Ш Е Н И Е № 46
08.01.2018 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4321/2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.Д.В., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 18-1030-003831/25.05.2018 г., издадено от М.В.М. – Началник
група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.
183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат бланкетни доводи за
незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно постановление
(НП), като се моли същото да бъде отменено. В съдебното заседание, в което е
даден ход на съдебните прения, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. №
41644/04.07.2018 г., с което препраща жалбата и административната преписка,
изразява становище производството по налагане на наказанията да е протекло
законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от В.Д.В., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
22.06.2018 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е
подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 25.06.2018 г., поради
което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 30.04.2018 г. в гр. Пловдив жалбоподателят В.Д.В.
управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Селика 1.8 И“ с рег. № ****,
като заедно с него пътувал и брат му – св. Д.Д.В., като около 17:15 часа
двамата преминали през кръстовището на бул. „Р.“ и бул. „Ш. с.“, с посока на
движение юг-север. При навлизането на автомобила, управляван от жалбоподателя,
в кръстовището светлинният сигнал на светофара показвал зелена светлина. По
това време на посочения пътен участък св. Й.П.И. – м. а. към ОДМВР Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“, изпълнявал служебните си задължения по контрол за
безопасност на движението. Свидетелят И. се намирал след кръстовището спрямо
посоката на движение на жалбоподателя. След като автомобилът на последния
преминал кръстовището св. И., като намерил, че жалбоподателят е навлязъл и
преминал през кръстовището на забранителен сигнал на светофарната уредба, спрял
автомобила му и на място му съставил Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бл. № 477300. След като се запознал със съдържание на акта, В.
вписал в графата за възражения, че е преминал на зелен сигнал на светофарната
уредба. На жалбоподателя бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на св. Д. Д.В. се установяват мястото
на извършване на деянието, както и обстоятелството, че автомобилът е бил
управляван от жалбоподателя, а свидетелят е бил пасажер в автомобила.
Установява се още, че при навлизане в кръстовището светофарът е подавал сигнал „зелена
светлина“, като светлинният сигнал се е променил при излизането им от
кръстовището. Свидетелят описва и мястото, на което са се намирали полицейските
служители, спрели жалбоподателя, като те са били разположени вдясно след
кръстовището спрямо посоката на движение на автомобила на жалбоподателя.
Твърдението на св. В. за разположението на полицейските служители се
потвърждава и от показанията на св. Й.П.И., който посочва, че се е намирал на
североизточния тротоар спрямо центъра на кръстовището и посоката на движение на
процесния автомобил. От показанията на св. И. не се установяват други
релевантни за делото обстоятелства. Съдът намира показанията на св. Д. В. за
подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях свидетелят
възпроизвежда свои непосредствени впечатления като очевидец. Установи се и че
показанията му се подкрепят от останалите събрани доказателствени материали,
включително от тези на св. И., поради което съдът намира, че след извършената
им проверка показанията на св. В. не са оборени по делото. При оценката им
настоящият състав съобрази близката родствена връзка между свидетеля и
жалбоподателя, но това не е основание a priori да се отрече доказателствената
стойност на показанията на св. Д. В., както и възможността му да дава правдиви
показания по делото. Процесуалният закон съдържа ясен регламент кои лица не
могат да бъдат свидетели и съдът не може да поставя допълнителни ограничения като
отхвърля достоверността на показанията на допустим свидетел само по
съображения, че се намира в родствена връзка с жалбоподателя, след като законът
допуска това лице да бъде свидетел по делото. Предубедеността и
заинтересоваността на свидетеля не са обстоятелства, които се презюмират, а
като всеки друг факт в процеса, от който съдът прави даден извод, те следва да
бъдат надлежно установени. Именно за тази цел беше извършена проверка на
показанията на св. В., при която не се констатира те да са предубедени или да
има неточно възпроизвеждане на случилите се в обективната действителност факти.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че
е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
По правилността на наказателното постановление
настоящият съдебен състав намира, че при доказателствена тежест върху
административнонаказващия орган (АНО) по делото не беше доказано по категоричен
и несъмнен начин, съгласно установения от законодателя стандарт, жалбоподателят
да е извършил вмененото му във вина нарушение. Съгласно предявеното му
фактическо обвинение жалбоподателят следва да се защитава по обвинение да е
навлязъл и преминал през кръстовището на забранителен сигнал на светофарната
уредба. Такъв факт по делото обаче не само че не се доказа, но и се установи,
че навлизането в кръстовището е било при зелена светлина на светофарната уредба.
Това обстоятелство се изясни от показанията на св. Д. В., на които съдът изцяло
даде вяра. Светлинният сигнал „зелена светлина“ съгласно Правилника за
прилагане на Закона за движението по пътищата означава преминаването е
разрешено, поради което навлизането в кръстовището е било при разрешителен
сигнал на светофарната уредба. Не се установява и самото преминаване през
кръстовището да е било при забранителен сигнал на светофарната уредба, тъй като
от показанията на св. Д. В. се установи още, че промяна в сигнала на
светофарната уредба е настъпила едва при излизането им от кръстовището. При
така установените факти съдът намира, че деянието, за което е бил наказан
жалбоподателят, не осъществява състава на административното нарушение по чл. 6,
т. 1 вр. с чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП. Отново следва да се посочи, че
доказателствената тежест в процеса се носи от наказващия орган, но неговите
фактически изводи останаха недоказани по делото. Макар да е налице редовно
съставен АУАН, в настоящия случай не намира приложение презумпцията по чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП, тъй като констатациите в акта бяха категорично оборени по делото
от останалите събрани доказателствени материали и преди всичко от показанията
на св. Д. В.. Показанията на последния по никакъв начин не бяха разколебани от
тези на актосъставителя И., дори напротив – последните послужиха като средство
за проверка показанията на св. В., с което допълнително се затвърди изводът, че
показанията на В. са правдиви, правилно пресъздават обективно случилите се
факти и следва да бъдат кредитирани изцяло. Обстоятелството, че св. И. не успя
да си спомни нищо за случилото се - освен мястото, на което се е намирал, дори
и след предявяването му на съставения АУАН, отново следва да остане в тежест на
административнонаказващия орган. Вероятно, ако свидетелят се беше явил за
разпит още първия път, когато беше редовно призован, би имал по-ясен и подробен
спомен за случилото предвид краткото изминало време от момента на деянието до
датата на първото по делото съдебно заседание. Свидетелят И., редовно призован
за всяко от проведените открити съдебни заседания, обаче стана самостоятелна
причина за многократно отлагане на делото. Това обстоятелство обяснява липсата
на спомен у него за процесния случай. По този начин отразените в акта
констатации останаха напълно изолирани по делото. Същевременно, както беше
посочено, тези констатации бяха и оборени от останалите събрани доказателствени
материали.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че независимо от показанията на св. Д. В. и това дали ще им бъде дадена
вяра, то налице е и друго основание за отмяна на наказателното постановление
като неправилно поради недоказаност съгласно изискуемия стандарт – по категоричен
и несъмнен начин, на извършването на твърдяното нарушение. Това е така, защото
по делото се установи, че актосъставителят се е намирал след процесното
кръстовище и на практика след светофарната уредба, указваща дължимото поведение
на водачите, движещите се в посоката на движение, в която се е придвижвал и
жалбоподателят. В показанията си св. И. не успя да конкретизира
местоположението си така, че да се изясни дали той е имал пряка видимост към
светлинните сигнали на интересуващата делото светофарна уредба или не. Тази
непълнота в показанията му отново следва да остане в тежест на АНО, а не на
жалбоподателя.
По тези съображения съдът намира, че жалбата е
основателна, а атакуваното наказателно постановление като недоказано и
необосновано се явява неправилно, поради което трябва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-1030-003831/25.05.2018
г., издадено от М.В.М. – Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, с което на В.Д.В., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.
183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 6, т.
1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!ЙТ