ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./......10.2016г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание на 25.10.2016г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при
секретар Х.Х.,
като
разгледа докладваното от съдията Томова
частно търговско
дело № 1388 по описа за 2016 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.423
от ГПК.
Образувано е по молба вх. №46846/09.09.2016г. по
описа на ВРС на С.Г.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, подадена
чрез пълномощник адвокат А.П., съдебен адрес:***, с която се
представя възражение срещу заповед за изпълнение №3261/14.06.2016г., издадена
по ч.гр.д. №6740/2016г. по описа на Районен съд – Варна, 10 състав, в полза на
кредитор „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, и се иска неговото приемане в хипотезата на чл.423 от ГПК.
Като
излага твърдения, че заповедта за изпълнение не му е била
връчена надлежно, тъй като както към момента на издаването й, така и към
момента на извършените действия по нейното връчване не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република
България, доколкото от 2002г. живее заедно със семейството си в Кралство ***,
длъжникът обосновава наличие на предпоставките, визирани в чл.423, ал.1,
т.2 от ГПК и моли възражението по чл.414 ГПК да бъде прието като допустимо
от въззивния съд, а издадената заповед за изпълнение – обезсилена в хипотезата
на чл.423, ал.3, изр. посл. от ГПК. Изложени са и твърдения, че за издадената
срещу него заповед за изпълнение длъжникът е узнал на 23.08.2016г. при последното
си идване в България като още същия
ден е депозирал възражение по чл.414 от ГПК.
Препис
от молбата е бил връчен надлежно на кредитора – заявител в заповедното производство „ВЕОЛИЯ
ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, ЕИК *********, гр. Варна. В указания му срок същият не е
депозирал писмен отговор.
С определение
№3208/04.10.2016г. съставът на въззивния съд е приел, че поисканите от длъжника
– молител за събиране гласни доказателствени средства са допустими и относими
към предмета на доказване в настоящото производство, поради което е разпоредил
разглеждането на молбата да се извърши в открито съдебно заседание.
В проведеното открито
съдебно заседание на 25.10.2016г. длъжникът С.Г.Л. чрез пълномощника си по делото адвокат А.П. заявява, че
поддържа подадената молба и моли подаденото от него в хипотезата на чл.423 от ГПК възражение да бъде прието от въззивния съд.
Кредиторът „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ
ВАРНА” ЕАД не е взел участие лично или чрез упълномощен представител.
За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д. №6740/2016г. по описа на Варненски районен съд, по заявление на
кредитора „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА”
ЕАД, ЕИК *********, гр. Варна, е била издадена заповед за изпълнение
№3261/14.06.2016г. по чл.410 от ГПК срещу С.Г.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за сумата 553,79
лева, представляваща сбора на дължими суми за потребена и незаплатена топлинна
енергия по партида №13204 за имот, находящ се в гр. ******, за периоди м. април
2013; м. ноември 2013 - м. април 2014г.; м. ноември 2014 - м. април 2015г.; м.
ноември 2015 - м. март 2016г., ведно със законната лихва върху
отделните главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
13.04.2016г., до окончателното плащане на задълженията, присъдени са и разноски
за заповедното производство в размер на 325 лева.
Още преди произнасянето по същество на заявлението съдът е
извършил служебна справка в Национална база данни „Население” (НБД), от която
се установява, че макар вписания постоянен адрес на длъжника С.Г.Л., ЕГН **********, да не се
различава от посочения от кредитора в заявлението адрес, считано от 07.09.2010г.
лицето е с вписан настоящ адрес в ***.
Независимо от така
удостоверените данни за вписан настоящ адрес на длъжника извън територията на
страната, заповедният съд е издал исканата заповед за изпълнение и е разпоредил
нейното връчване на длъжника С. Л. на адреса, посочен
в заявлението – гр. ******, съвпадащ с вписания му постоянен адрес.
Съобщението е било върнато
в цялост в съда с отбелязване на връчителя, направено на 01.08.2016г., че „адресът е посетен на 17.06.2016г.,
24.06.2016г., 30.06.2016г. и на 15.07.2016г. в различно часово време, никой не
е открит на адреса, залепено е уведомление, но в 14-дневния срок лицето не се е
явило в АС за получаване”. Върху самия отрязък на уведомлението по чл.47 ГПК е удостоверено, че при последното посещение на адреса на 15.07.2016г. е
залепено уведомление на входната
врата на входа, пуснато е и в пощенската кутия на ап.15.
Въпреки неизпълнението на
процедурите по чл.47, ал.2 и 3 от ГПК, съдът е приел това връчване за редовно, като
с разпореждане от 09.08.2016г. съдията – докладчик е приел, че заповедта за
изпълнение следва да се счита за редовно връчена в хипотезата на чл.47, ал.5,
във вр. с ал.7 от ГПК на 29.07.2016г.
След изтичане на двуседмичния
срок по чл.414, ал.2 от ГПК, с ново разпореждане от 22.08.2016г. съдът е
разпоредил да се издаде изпълнителен лист, приемайки, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила.
От представените
от длъжника С.Л. писмени
доказателства (на чужд език с превод на български език), а именно удостоверение за регистрация по
местожителство, издадено на 01.09.2016г. от Община ***, ***, самолетен билет за
пътуване на 13.08.2016г. от ***, *** до ***, България, се установява, че
считано от 16.08.2002г. и до настоящия момент длъжникът С.Г.Л., ЕГН **********, се е установил трайно и живее в ***, като
поддържа постоянно местоживеене в гр. ***.
Този факт се
установява и от показанията на разпитания по делото свидетел К.К., установяващ,
че от 2001-2002г. С.Л. е напуснал
страната, установявайки трайно, заедно със своето семейство (присъединили се
към него след около две години), местоживеенето си в ***. Макар да поддържал
собствеността си върху жилище в гр. Варна, Л. не живеел в него. Завръщал се
само за кратко веднъж или два пъти годишно за почивка и среща с роднини.
Съгласно разпоредбата на
чл.48, ал.7 от КМЧП, под местопребиваване на физическо лице се разбира мястото,
в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с
необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За
определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства
от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на
лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.
В конкретния
случай, въз основа на посочените и представени по делото доказателства –
писмени и гласни, имайки предвид и удостовереното при служебно извършената
справка в НБД „Население” обстоятелство – официално
вписан в българските регистри считано от 07.09.2010г. настоящ адрес на лицето в
***, обосновано следва да се приеме, че както към датата на издаване на
заповедта за изпълнение (14.06.2016г.), така и към момента на нейното връчване
(м. юли 2016г.) длъжникът С.Л.
не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.
Безспорно е установено по делото също така, че заповедта за изпълнение не е
връчена лично на длъжника Л., по
този факт не е налице и спор между страните.
Пи така установените факти
съдът намира, че е налице основанието на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК (заповедта не
е била връчена лично на молителя и в деня на връчването той не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България) и възражението на
длъжника С.Г.Л. следва да бъде прието.
Липсата на обичайно
местопребиваване на територията на Република България на длъжника – физическо
лице към датата на подаване на заявлението за издаването на заповед за
изпълнение е отрицателна процесуална предпоставка, препятстваща издаването на
исканата от кредитора заповед – аргумент от чл.411, ал.2, т.4 от ГПК.
И тъй като този факт
безспорно се установява в настоящия случай, то обосновано следва да се приеме,
че издадената срещу длъжника С.Г.Л.
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е недопустима. Ето защо и в съответствие с
правомощието си по чл.423, ал.3, предл. последно от ГПК въззивният съд приема,
че следва служебно да обезсили заповедта за изпълнение, както и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист.
При този резултат развитите
от молителя в условие на евентуалност оплаквания по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК за
ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение не следва да се обсъждат.
По изложените съображения
съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА възражение на длъжника С.Г.Л., ЕГН **********, с
настоящ адрес в Кралство ***, гр. ***, срещу заповед за изпълнение
№3261/14.06.2016г., издадена по ч.гр.д. №6740/2016г. на Варненски районен съд,
10 състав, в полза на кредитор „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, на основание чл.423, ал.1, т.2 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК №3261/14.06.2016г., издадена по ч.гр.д. №6740/2016г. на Варненски
районен съд, 10 състав, в полза на кредитор „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, срещу длъжник С.Г.Л., ЕГН **********, с адрес ***,,
както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, на основание
чл.423, ал.3, предл. последно, във вр. с чл.411, ал.2, т.4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.