Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1043 23.03.2018
година град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІХ
граждански състав, в публично заседание на шести март две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при
участието на секретаря Павлина Попова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4188 по описа на съда за 2017
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на М.Р.М., чрез адв.А.П., против „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК, с който се иска да се
признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество, припадащата й
се наследствена част (1/3) от сумите, за които е издаден изпълнителен лист от
27.03.2009 г. по ч.гр.д. № 1981/2009 г. по описа на РС – Пловдив, а именно:
сума в размер на 5 970 лева – главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.02.2009 г. до окончателното й изплащане, сума в
размер на 430.20 лева – мораторна лихва и сума от 460 лева – разноски, и по
който изпълнителен лист е образувано изп. дело № ***/2009 г. по описа на ЧСИ *****************, рег. № ***, район на
действие – ***– Пловдив.
В исковата молба, ищцата твърди, че на 02.04.2009
г., въз основа на молба за образуване на изп. дело от „Банка ДСК“ ЕАД, въз
основа на горепосочения изпълнителен лист от 27.03.2009 г. и Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадени по ч.гр.д. № 1981/2009 г. по описа на ПРС, е образувано изп. дело № ***/2009
г. по описа на ЧСИ *****************, за събиране на вземане, както следва: 5 970 лева – главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2009 г. до окончателното
й изплащане, сума в размер на 430.20 лева – мораторна лихва и сума от 460 лева
– разноски, дължими от солидарните длъжници Е. К. К.и Д. В. М.. Твърди още, че
с Разпореждане на ЧСИ ****и въз основа на молба от 10.02.2010 г. „Кредитреформ
България“ ЕООД и представени писмени доказателства за извършена цесия с „Банка
ДСК“ ЕАД, ответникът е конституиран като взискател по изп.дело № ***/2009
г. Сочи също, че на 21.02.2013 г. въз основа на постъпило удостоверение за
наследници на Д. В. М., с Разпореждане ЧСИ ****, на осн. чл. 429 ГПК ищцата М.М.
– негова преживяла съпруга, е конституирана като длъжник по делото, наред с
другите наследници– дъщерите му С. Д.М. и В. Д.М..
Излага съображения, че ЧСИ неправилно и в
противоречие с чл. 9, ал. 1 ЗН, ищцата М. е била конституирана като длъжник на
цялата сума по делото, а не на 1/3 от дълга, каквато е нейната наследствена
част. Твърди се, че към молбата от 10.02.2010 г. от ответника, депозирана пред
ЧСИ, липсва уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД от цедента „Банка ДСК“ ЕАД до
длъжника – Д. М., респ. неговата съпруга – конституирана като длъжник по изп.д.
Затова счита, че не дължи припадащата й се наследствена част от описаните по –
горе суми в изпълнителен лист от 27.03.2009 г. по ч.гр.д. № 1981/2009 г. по
описа на ПРС, тъй като цесията от 18.12.2009 г., извършена от „Банка ДСК“ ЕАД –
цедент и „Кредитреформ България“ ЕООД – цесионер, не е произвела действието си
спрямо първоначалния длъжник – наследодателя Д. М., а извършеното конституиране
на цесионера като взискател, за незаконосъобразно.
Във връзка с предявяване на исковете пред Пловдивския
районен съд, заявява, че се явява потребител на банкови услуги по смисъла на § 13, т.
1 ДР на ЗЗП, както и предвид постоянния й адрес – гр. Х., и се позовава на разпоредбата на
чл. 113 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредитреформ
България“ ЕООД, оспорва исковете по основание и размер.
На първо място, възразява като твърди, че от
образуването на изп.дело № ***/2009 г. по описа на ЧСИ *****************, по
издадения в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, против длъжниците Е. К. К.и наследодателя
на ищцата Д. В. М., изпълнителен лист, до подаване на исковата молба в съда, са
извършвани редица процесуални действия, в т.ч. и на принудително изпълнение,
както срещу първоначално конституираните длъжници, така и срещу конституираните
в хода на изп. производство наследници на солидарния длъжник Д. М.. Поради
това, счита, че по посоченото изп.дело, не е настъпила нито погасителна давност
на вземането, нито перемпция на изп.дело, поради което и ответното дружество,
като цесионер има вземане спрямо ищцата и останалите съдлъжници в посоченото
принудително изп. производство.
Относно изложените в исковата молба твърдения в
подкрепа на предявените отрицателни установителни искове, възразява, че ищцата
и нейният праводател, че са били уведомени за извършената цесия на вземането от
първоначалния взискател „Банка ДСК“ ЕАД в полза на „Кредитореформ България“
ЕООД. В тази насока, ответникът твърди, че за цесията е било изпратено
съобщение от ЧСИ ***************** до първоначалните длъжници, вкл. и до Д. М.,
на единствения, известен адрес за кореспонденция, посочен от последния – гр. Х.,
ул. „В.“ № *, като известието било върнато с отбелязване, че не е потърсено от
получателя. Поради което счита, че неуведомяването е в резултат на
бездействието на самия длъжник.
Възразява още, че след конституирането на наследниците
на солидарния длъжник М.в изп. производство, същите са били уведомени чрез
призовки за доброволно изпълнение, както за съществуващото задължение, така и
за взискателя по това дело, а именно: ответното дружество. Поради което счита,
че ищцата М.М. е наясно с настъпилата промяна на кредитора, т.е. знае на кого
следва да престира.
Сочи също, че независимо от изложеното, предвид
характера на договора за цесия, уведомяването на длъжника за прехвърляне на
вземането не е част от фактическия състав на този договор, нито предпоставка за
действителността му. Затова неуведомяването на длъжника за цесията не води до
делигитимацията на цесионера като кредитор, респ. до отпадане на задължението
на длъжника.
На следващо място, твърди, че тъй като солидарната
отговорност на поръчителя обезпечава изпълнението на всички задължения на
главния длъжник, то няма как в поканата за доброволно изпълнение до
конституираните в изп. производство негови наследници, да бъде посочена само
припадащата се част от дълга за всеки един от тях, както и, че това разделение
засяга техните вътрешни отношения. Сочи, че действително ищцата дължи
единствено заплащането на 1/3 от задължението на нейния наследодател, но
доколкото сумата постъпила по изп.дело от удръжки от наложения запор върху
трудовото й възнаграждение, не погасява нейната припадаща се част от вземането,
счита, че за ответното дружество е налице правен интерес от продължаване на
изп. производство.
Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят
предявените искове, като неоснователни. Претендират се разноски.
По искане на ответника в делото е
привлечено и конституирано трето лице-помагач на страна на ответника – „Банка ДСК“ ЕАД, от което е постъпил писмен
отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално –
неоснователни. На първо място, изразява становище за недопустимост на предявените
искове, като навежда доводи, че с искът по чл. 439 ГПК се оспорва
съществуването на изп. основание, въз основа на което се води изп.дело, докато
в исковата молба, ищецът не оспорва съществуването на спорното право, както и
не основава иска си на новонастъпили факти и обстоятелства, а на твърдението,
че липсват нови такива – твърди, че цесията не е произвела действието си. По
същество изразява становище за неоснователност на иска. В тази насока навежда
довод, че неуведомяването на длъжника за сключен договор за цесия не влече
нищожност на същия, а само, че евентуалното извършено плащане на стария
кредитор би било противопоставимо на новия. Заявява, че с представения писмен
отговор уведомява ищцата за извършената цесия на вземането по процесния изп.
лист. Относно размера на задължението сочи, че съдебният изпълнител е обвързан
от посочения размер на задължението в изп.лист, поради което неправилното
определяне на частта, която конституирания наследник дължи не обосновава
допустимост и основателност на иск срещу кредитора, а би могло да доведе евентуално
до иск за вреди срещу съдебния изпълнител. Поради изложеното, счита, че
предявените искове са неоснователни.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна
страна следното:
Съдът намира, че предявените искове
са допустими, поради следното:
С предявените искове се оспорва не
изобщо съществуването на задължението на ищцата, а задължението й в пълния му
размер, и то само спрямо встъпилия в изп. производство цесионер на вземането,
като искът се основава изцяло на новонастъпили, след приключване на съдебното
дирене (заповедното производство) факти – наследствено правоприемство и
прехвърляне на вземането.
Ето защо съдът намира, че са налице
процесуалните предпоставки по смисъла на чл. 439 ГПК, обуславящи правния
интерес на ищцата от предявяването на отрицателните установителни искове.
Относно тяхната основателност, съдът
намира следното:
Ищецът следва да докаже при условията на пълно
и главно доказване правопогасяващото си възражение, като докаже: че въз основа
на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1981/2009 г. по описа на ПРС, в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД, е образувано изп. дело № ***/2009 г. по описа на ЧСИ *****************,
вкл. и срещу наследодателя й Д. М.; че след смъртта на последния, същата е
конституирана като длъжник по изп.дело; както и че срещу нея са предприети изп.
действия по събиране на процесните вземания в посочените размери.
Ответникът следва да докаже, възраженията си за положителните факти, като докаже, че: е
взискател по изп.дело № ***/2009 г. по описа на ЧСИ ***************** по силата
на частно правоприемство от първоначалния взискател по изп.лист въз основа на
сключен договор за цесия от 18.12.2009 г.; че длъжниците по изп. дело, респ.
техните наследници, са уведомени за извършеното прехвърляне на дълга по изп.
лист с договор за цесия, както и да докажат размера на вземанията срещу ищцата.
Страните по делото не спорят, че по
описа на ЧСИ ***************** с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие – ***–
Пловдив, на 02.04.2009 г. е образувано изп.дело № ***/2009 г., въз основа на
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изп.лист
от 27.04.2009 г. по ч.гр.д. № 1981/2009 г. по описа на ПРС, в полза на „Банка
ДСК“ ЕАД, против Е. К. К.и Д. В. М., за събиране на парично вземане в размер на
5 970 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 25.02.2009 г. до окончателното й изплащане, 430.20 лева – мораторна лихва и
460 лева – разноски по ч.гр.д.
От приетите по делото доказателства
– Договор за прехвърляне на вземания, сключен на 18.12.2009 г. между „Банка
ДСК“ ЕАД /цедент/ и ответникът „Кредитреформ България“ ЕООД /цесионер/, Банката
е прехвърлила вземания към длъжници, вкл. и вземането си по процесния изп. лист,
като по молба на цесионера /л.187/, „Кредитреформ България“ ЕООД е конституиран
като взискател по изп.дело № ***/2009 г., с разпореждане от 10.02.2010 г. на
ЧСИ *****************. За извършеното прехвърляне на вземанията и
новоконституирания взискател, ЧСИ ****е изпратил съобщения до двамата длъжници,
в т.ч. и до Д. В. М., като съобщението е изпратено по пощата е върнато до ЧСИ
на 11.03.2010 г. с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
Страните по делото не спорят и, че Д. В. М. е
починал в хода на изп. производство, както и че след смъртта му, ищцата е
конституирана като длъжник в изп.дело в качеството й на законен наследник. Безспорно
е установено по делото е, а и от приетото по делото Удостоверение за наследници
/л.18/, че след смъртта на Д. М., негови законни наследници са: ищцата – М.Р.М.
– преживяла съпруга и двете му дъщери: С. Д.М. и В. Д.М.. Същите са били
конституирани като длъжници по изп.дело, съответно са им били изпратени
съобщения от ЧСИ ****за извършената в хода на изп. производство цесия, както и
Призовки за доброволно изпълнение, получени лично от тях, в т.ч. и от ищцата М.М.,
на 27.02.2013 г.
От заключението на вещото лице В.Ш.,
прието като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че
по изп.дело са постъпили суми от ищцата М.М., които до 23.03.2017 г. възлизат
общо на 2 250 лева. Видно от отбелязванията на гърба на изпълнителни лист
се установява, че от М. са постъпвали различни суми, като първото е от
09.07.2013 г.
Основният, релевиран в подкрепа на
предявените отрицателни установителни искове, довод на ищцата, че цесията не е
породила действие, съответно, че няма задължение към цесионера по издадения
срещу наследодателя й изпълнителен лист, е неоснователен, поради следното:
При издаден вече изпълнителен лист
срещу длъжника е налице удостоверяване, че съществува вземане, подлежащо на
принудително изпълнение (по аргумент от чл. 406, ал. 1, предл. 2 ГПК и от чл.
418, ал. 2, изр. 1 ГПК). Когато това вземане бъде погасено в рамките на
образувано изпълнително производство (т.е. чрез съдебния изпълнител), то се
прекратява, тъй като е постигнало своята цел. А дали органът по принудителното
изпълнение ще преведе сумата на първоначалния взискател (този по изпълнителния
лист) или на взискател по чл. 429, ал. 1 ГПК е без значение, тъй като вече
извършеното плащане освобождава длъжника от отговорност. Ако пък погасяването
на посоченото в изпълнителния лист притезание е настъпило поради прихващане,
давност, опрощаване, сливане, новация, делегация, плащане, извършено не чрез
органа по принудителното изпълнение и т.н., длъжникът ще може да се защити чрез
иск по чл. 439 ГПК.
По-важното е, че за длъжника няма
никакво значение кому ще плати съдебният изпълнител, след като има изпълнителен
лист срещу този длъжник и той трябва да погаси задължението си именно в рамките
на изпълнителното дело. Когато той стори това, плащането от негова страна ще го
освободи от задълженията му. И това ще се случи без значение дали цесията по
чл. 429, ал. 1 ГПК е валидна или не.
Освен това, самата ищца, след
конституирането й, както и останалите наследници на един от първоначалните
длъжници са били изрично уведомени от ЧСИ ****за извършената цесия, както и за
новия взискател, а също и за размера на непогасените към онзи момент
задължения. Нещо повече, след уведомяването на ищцата, от последната е
извършено част от погасяване на задължението по изп. лист, като сумите са били
превеждани по сметка на ЧСИ ****.
Предвид
изложеното, съдът приема, че ищцата е надлежно уведомена за цесията.
Обстоятелството дали нейният наследодател, като длъжник, приживе е бил уведомен
за извършената цесия, на практика би имало значение единствено, ако се твърди и
установи плащане на първоначалния взискател, в полза на който е бил издаден
процесния изпълнителен лист – „Банка ДСК“ ЕАД, с което да са погасени изцало
или частично процесните вземания, в каквато връзка по делото не са ангажирани
доказателства, но и липсват твърдения. Тоест това правопогасяващо твърдение не
се отразява на правата на ответника, които той е придобил със сключването на
договора за цесия, а с възможността – до уведомяването за нея и в случай, че
длъжникът е платил на цедента всички задължения, да се освободи от отговорност
спрямо новия кредитор. Ищцата не сочи доказателства търсените от нея суми да са били
платени на цедента.
С
оглед извършеното прехвърляне и надлежното уведомяване на новоконституираните длъжници,
следва да се приеме, че цесията им е противопоставима и легитимира ответника като
надлежен титуляр на вземанията по процесния изп. лист.
Съдът
намира, за основателно твърдението на ищцата М.М., че в противоречие с
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН е била конституирана като длъжник за цялото
задължение по процесния изп. лист, вместо за 1/3 от дълга, каквото е всъщност
нейната наследствена част, видно от Удостоверение за наследници на Д. М.. Това
обстоятелство, обаче, е ирелевантно за спора, с оглед заявеният петитум на
предявените отрицателни установителни искове, доколкото искането е да се
признае за установено, че ищцата не дължи на ответника припадащата й се
наследствена част от сумите по изпълнителния лист.
Както
бе посочено по – горе, след като ответникът по силата на извършената цесия се
легитимира като взискател на вземанията по изп.лист, длъжник, по който е и
наследодателят на ищцата, то същата по силата на наследственото правоприемство
отговаря за погасяването на 1/3 от тези вземания съобразно наследствения й дял.
В
такъв случай, така предявените искове са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
Във връзка
със заявеното в първото открито съдебно заседание по делото под формата на
възражение твърдение за изтекла погасителна давност на вземанията по изп. лист
спрямо първоначалния взискател, съдът намира, че неправилно е разпределил
доказателствената тежест относно твърдение, като релевантен за спорното
правоотношение, факт. На практика с това твърдение, ищцата е въвела ново
основание на предявените отрицателни установителни искове, което е недопустимо
в първо открито съдебно заседание. С исковата молба, ищецът следва да изчерпа
всички основания, на които се основат предявените искове. Доколкото в исковата
молба не се съдържат твърдения за погасителна давност, то и въвеждането на това
основание в първо открито съдебно заседание е недопустимо, поради което и съдът
не следва да го обсъжда.
Относно разноските:
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника възниква
правото на разноски. Ответникът претендира разноски в общ размер на 400 лева,
от които 100 лева – депозит за експертиза и 300 лева – за юрисконсултско възнаграждение.
Понастоящем е в сила изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ,
бр.8/24.01.2017 г.), според която в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 предвижда
възнаграждение за исково производство от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от
Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и
количеството на извършената работа.
Предвид изложеното, съдът като съобрази конкретната
фактическа и правна сложност на делото и проявената процесуална активност на
процесуалния представител на ответното дружество, намира, че справедливото и
адекватно по стойност юрисконсултско възнаграждение, което следва да се
определи и присъди е в размер на 150 лева.
Така общият размер на разноските, дължими в полза на
ответното дружество, е 250 лева, който следва да бъде присъден в тежест на
ответника.
По изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Р.М., ЕГН **********,***,
против „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Шандор
Петьофи“ № 10, отрицателни установителни искове за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответното дружество, припадащата й се наследствена част
(1/3) от сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 27.03.2009 г. по
ч.гр.д. № 1981/2009 г. по описа на РС – Пловдив, а именно: сума в размер на
5 970 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 25.02.2009 г. до окончателното й изплащане, сума в размер на 430.20 лева –
мораторна лихва и сума от 460 лева – разноски, и по който изпълнителен лист е
образувано изп. дело № ***/2009 г. по
описа на ЧСИ *****************, рег. № ***, район на действие– ***– Пловдив.
ОСЪЖДА М.Р.М., ЕГН **********,***, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Шандор Петьофи“, сумата от 250
лева /двеста и петдесет лева/ - представляваща деловодни разноски по
настоящото производство по гр.д. № 4188/2017 г. по описа на ПРС, ІХ гр. с- в.
Решението
е постановено при участието като трето лице – помагач на страната на ответника
- „БАНКА ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********.
Решението
може да се обжалва пред Пловдивския Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
П.П.