Протокол по дело №114/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 97
Дата: 23 май 2024 г.
Съдия: Диана Вълева Джамбазова
Дело: 20243000500114
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 97
гр. Варна, 22.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно
гражданско дело № 20243000500114 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:12 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА
НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, редовно призована,
представлява се от държавен инспектор Д.С., редовно упълномощена и
приета от съда от днес.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ:
Р. Г. Т. , редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б. Ж.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
С. М. Т., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Б. Ж.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ИНСПЕКТОР С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
1
и постъпилият писмен отговор.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
процесуалния представител на КОНПИ – София срещу решение №
260022/28.11.2023 г. по гр. д.№ 1905/2019 г. на Окръжен съд – Варна, с което
е отхвърлен иска за отнемане на незаконно придобито имущество на обща
стойност в размер на 38 900 лв., предявен срещу Р. Г. Т. и С. М. Т. и са
присъдени разноските по делото. Оплакванията са за неправилност поради
нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на предявения иск.
В подаден писмен отговор пълномощникът на въззивниците оспорва
въззивната жалба. Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна
и е процесуално допустима.
Искания по доказателствата не са направени.
ИНСПЕКТОР С.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам подаденият
писмен отговор. Нямам други доказателствени искания. Представям списък
на разноските.
АДВ. Ж.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подаденият писмен
отговор. Нямам други доказателствени искания. Представям списък на
разноските.
ИНСПЕКТОР С.: Правя възражение за прекомерност на размера на
разноските, сторени от насрещната страна.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ИНСПЕКТОР С.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите
въззивната жалба на КОНПИ и отмените първоинстанционното решение като
постановите друго, с което да уважите иска на КОНПИ. Моля да ни
присъдите направените разноски. Моля Ви при постановяване на решението
си да имате предвид мотивите, изложени във въззивната жалба.
АДВ. Ж.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да постановите
решение, с което да потвърдите първоинстанционното решение и да
присъдите разноските на доверителите ми за въззивното производство. Моля
Ви да имате предвид следните четири основни неща: след постановяване на
2
ТР ищеца се отказа от всички искове за отнемане на парични суми,
постъпвали по сметките на доверителите ми, които бяха окачествени и
потвърдени в исковата молба, представляваха имущество и с молбата за отказ
от исковете се направи едно изявление, че тези средства според ТР не можели
да бъдат имущество, но трябвало да бъдат взети предвид като разходи извън
всички останали разходи на доверителите ми, които са документално
обосновани по делото, разходи, защото ги нямало налични в края на периода.
Така с това твърдение ищеца формира друго твърдение за голямо
отрицателно число на нетния доход тъй като всички тези суми са
изразходвани, а пък всъщност имаме доходи и като се съберат доходите с
разходваните суми става някакъв отрицателен доход в размер на 200 000 лв. и
така обосновава сега искането си да се отнеме имущество на стойност 30 000
лв. То това е имуществото, което са придобили доверителите ми. Поставят се
4 изключително важни според мен въпроса: на първо място по закон
сравнението, несъответствието трябва да бъде между двете стойности -
стойност на имущество и стойност на дохода. Следователно стойността на
имуществото трябва да е положителна величина и с 150 000 лв. трябва да е
увеличено това имущество. Иначе би се стигнало до нещо невъобразимо
поради голямо отрицателно число на нетния доход да се отнема имущество.
Това не е целта на закона. Следователно нетния доход, с който трябва да се
сравнява имущество може бъде най-малко нула. На второ място не
съществуват такива абстрактни разходи, които не са документално
обосновани. Всички тези пари, които са получени по сметки, които бяха
налично имущество, сега не могат да се считат за разход. Точно за това ТР
казва, че те не могат и да участват в преценката за налично несъответствие
между стойността на имуществото и доходите. По тази причина твърди се, че
всъщност заедно с получаването на тези пари те са изразходвани и поради
тази причина когато след два дена се прави реален разход за нещо те никога
не са налични. По този начин този извод за отрицателен нетен доход
всъщност се формира от сбора на всички тези постъпили суми и приети като
изразходвани обаче абстрактно т.е. този разход не се свързва нито с някакъв
факт, включително не се твърди по кое време, на коя дата е извършен този
разход. Това нещо е абсолютно недопустимо, защото в крайна сметка ако ние
уважим такава логика отнемайки имущество за 20 лв., всъщност ще отнемаме
и ще даваме санкция за извършване на разходи в процесния период, който се
3
изследва, които обаче не са довели до придобиване на имущество, а това вече
е встрани на закона и това беше изяснено с ТР. Моля Ви да съобразите
заключенията на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, дадени
след постановяване на ТР, когато тези суми не отиват за разход, а са посочени
като налични и трансформирани, всичко е положителни разлики или ако има
някаква разлика тя е в рамките на 10 000 – 20 000 лв. колкото беше приел
съда. Дори и при това положение нямаме налична разлика от 150 000 лв.,
която да може да доведе до извод за отнемане на имуществото. Точно за това
твърдя, че когато се иска да се отнема имущество под 150 000 лв. с такива
твърдения за абстрактни разходи трябва да се мисли и за допустимостта на
такъв иск.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.22
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4