РЕШЕНИЕ
№ 561
гр. Благоевград, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210101238 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№1238/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба вх.№10801/10.05.2024г. на С. Н. З., ЕГН **********, гр.Б
против „МБАЛ Благоевград“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Б, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършеното със
Заповед №14/21.03.2024г. на Директора на „МБАЛ Благоевград“ АД и неговата отмяна; за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; за заплащане на обезщетение в
размер на 8400 лв. за времето, през което работникът или служителят е останал без работа за
период до 6 месеца, считано от 21.03.2024г.
В исковата молба се твърди, че ищцата С. Н. З. работи като медицинска сестра в „МБАЛ
Благоевград“ АД, С, от повече от 15 години. Твърди, че със Заповед №14/21.03.2024г. на
Директора на „МБАЛ Благоевград“ АД е прекратено трудовото й правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ – поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Ищцата счита, че уволнението й е незаконно, тъй като процесната заповед не била
мотивирана; в същата не било отбелязано кога е придобито правото на пенсиониране; в
заповедта била посочена дата на прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
22.02.2024г., а заповедта била връчена на 21.03.2024г.; заповедта била връчена преди
предизвестието /което й било връчено на същата дата 21.03.2024г./.
Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане да постанови решение, с което да
признае за незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповед №14/21.03.2024г. на
Директора на „МБАЛ Благоевград“ АД и да отмени заповедта като неправилна и
незаконосъобразна; да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност; както
и да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала
без работа поради незаконното уволнение в размер на 8400 лв.
В отговора на исковата молба предявените искове се оспорват като неоснователни. В
отговора се твърди, че ищцата е заемала длъжността „медицинска сестра“ в Спешно
отделение на „М по силата на трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен
Трудов договор №7099/14.11.2008г., прекратен с оспорваната Заповед №14/21.03.2024г. на
Изпълнителния директор на „МБАЛ Благоевград“ АД. Твърди се, че трудовият договор е
прекратен, считано от 22.03.2024г., като поради техническа грешка е посочена дата
22.02.2024г. /поради близостта на двете цифри/. Заповедта е връчена лично на ищцата на
21.03.2024г. заедно с Предизвестие изх.№93-00-67/21.03.2024г. за прекратяване на договора.
Оспорват се твърденията на ищцата, че заповедта не е мотивирана – настоява се, че в
същата било посочено правното основание за прекратяване на трудовия договор, с което
1
били изпълнени законовите изисквания. Задължението за излагане на мотиви касаело
хипотезите на дисциплинарно уволнение. В случая прекратяването на трудовото
правоотношение настъпвало с изтичане на срока на отправеното предизвестие, а издадената
заповед имала само констативен характер и била без правно значение. Ответникът твърди,
че са налице елементите от фактическия състав на чл.328, ал.1, т.10 от КТ. По изложените
съображения се настоява за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
В съдебно заседание ищцата С. Н. З., редовно призована, се явява лично и с адв.М, който
поддържа исковете и пледира за уважаването им.
В съдебно заседание ответникът „МБАЛ Благоевград“ АД, редовно призовани, се
представляват от юрк. Величка Кирова, която оспорва исковите претенции и моли за
отхвърлянето им.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
В настоящото производство между страните липсва спор по фактите. Поради това не е
спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищцата С. Н. З. е заемала
длъжността „медицинска сестра“ в „МБАЛ Благоевград“ АД по силата на сключен Трудов
договор №7099/14.11.2008г. /л.211/. Същата е придобила право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. На 26.09.2019г. е подала молба до Директора на „МБАЛ Благоевград“ АД да
бъде прекратен трудовия й договор поради придобито право на пенсиониране, считано от
01.10.2019г. /л.64/. Със Заповед №64/30.09.2019г. на Директора на „МБАЛ Благоевград“ АД
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ
по взаимно съгласие на страните, като е разпоредено на ищцата да бъде изплатено
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ – обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца поради придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст /л.63/. На 04.10.2019г. между страните е сключен нов Трудов договор
№8767/03.10.2019г., по силата на който ищцата е назначена на длъжността медицинска
сестра в Спешно отделение на „МБАЛ Благоевград“ АД.
На 21.03.2024г. на ищцата С. Н. З. едновременно са връчени Предизвестие изх.№93-00-
67/21.03.2024г., с което същата е предизвестена на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ във вр.
с чл.326, ал.2, изр.първо от КТ, че трудовият й договор ще бъде прекратен поради придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след изтичане срока на предизвестието,
както и е връчена Заповед №14/21.03.2024г. на Директора на „МБАЛ Благоевград“ АД, с
която на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ се прекратява трудовия договор с ищцата поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 22.02.2024г.
На 19.06.2024г. ищцата е регистрирана в Бюрото по труда като търсещо работа лице в
група – лица, получаващи пенсия за осигурителен стаж и възраст.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно ищецът
отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право.
Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които
пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да
основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното
потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба.
С оглед диспозитивното начало, установено с чл.6, ал.2 от ГПК, в спорните съдебни
производства по исковете по чл.344, ал.1, т.1 от КТ съдът не може да се произнася по доводи
за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като
основания на иска. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, който
представлява основание за прекратяване от страна на работодателя на трудовото
правоотношение с ищеца, следва да се приеме, че не е наведен такъв довод за незаконност на
уволнението и съдът няма право да го разглежда /Определение №482 от 28.05.2018г. по гр.д.
№1080/2018г. на ВКС; Решение №92 от 14.04.2016г. по гр.д.№4515/2015г. на ВКС; Решение
№26 от 13.03.2019г. по гр.д.№234/2018г. на ВКС и др./.
По настоящото дело ищецът се позовава на следните основания за незаконосъобразност
на атакуваното уволнение, които очертават и предметния обхват на съдебен контрол – липса
на мотиви на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение; в същата не било
2
отбелязано кога е придобито правото на пенсиониране; в заповедта била посочена дата на
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 22.02.2024г., а заповедта била
връчена на 21.03.2024г.
В практиката на ВКС се приема, че във всички случаи на прекратяване на трудовото
правоотношение следва да има яснота за основанието, на което се извършва както с оглед
защитата на работника или служителя, така и поради правните последици. Няма законова
пречка мотивите в заповедта да се изчерпват с цитиране на норма, тогава когато тя не
предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни
данни, формирали волята на законодателя. Меродавно е от съдържанието на заповедта да
следва несъмнено установено фактическото основание, поради което е прекратено трудовото
правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна норма. От
значение е в рамките на изложените мотиви работникът или служителят да разбере кои са
фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се
прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе
под съответната правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е
законосъобразно /Определение №258 от 03.04.2019г. по гр.д.№4218/2018г. на ВКС, III г.о.;
Определение №1151 от 17.10.2012г. по гр.д.№589/2012г. на ВКС/.
В съдебната практика се приема, че заповедта за уволнение е достатъчно мотивирана,
когато от съдържанието й /и цифрово, и тестово/ работникът или служителя може да разбере
кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото му правоотношение
се прекратява и съответно същите дават възможност на съда да извърши проверка дали те са
се осъществили и дали извършеното въз основа на тях уволнение е законосъобразно
/Решение №346 от 23.07.2010г. по гр.д.№468/2009г. на ВКС, IV г.о./. Според настоящия
съдебен състав в случая тези изисквания са спазени. Ищцата не оспорва, че е придобила
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като цифровото основание за прекратяване
на трудовия договор съответства на словесното описание на същото, поради което за ищцата
не е съществувало затруднение да разбере на какво основание е прекратен трудовият й
договор, респ. не е засегнато правото й на защита срещу уволнението /Определение №723 от
02.06.2014г. по гр.д.№2570/2014г. на ВКС/.
В хипотезата на уволнение по чл.328, ал.1, т.10 от КТ трудовият договор се счита
прекратен съгласно чл.335, ал.2 от КТ - 1. при прекратяване с предизвестие - с изтичането на
срока на предизвестието; 2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на
съответната част от срока на предизвестието. В случая не е спорно по делото, че заповедта е
връчена на работника на 21.03.2024г., от който момент е прекратено трудовото
правоотношение съгласно чл.335, ал.2, т.2 от КТ /при неспазен срок на предизвестие, за
което е разпоредено заплащане на обезщетение по чл.220 от КТ/. Следователно издадената
на 21.03.2024г. заповед на Директора на „МБАЛ Благоевград“ АД е произвела действие в
деня на връчването й – 21.03.2024г., и трудовото правоотношение е прекратено на тази дата,
а не считано от по-ранната посочена в заповедта дата – 22.02.2024г., тъй като ретроактивно
действие на прекратяването е недопустимо. Отделно от това, в хода на производството
ответникът е признал, че е допуснал техническа грешка при посочване на датата, от когато
следва да се счита прекратен трудовия договор /Определение №1292 от 11.10.2011г. по гр.д.
№315/2011г. на ВКС; Определение №1956 от 22.04.2024г. по гр.д.№4132/2023г. на ВКС, III
г.о./.
Следва да се има предвид, че определянето на датата, от която заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение е произвела действие и трудовото правоотношение реално е
прекратено, не прави самото уволнение незаконно. Трудовото правоотношение е прекратено
от момента, в който заповедта за прекратяване на работодателя е достигнала до служителя и
той е узнал за издаването й. В случая в заповедта за прекратяване е посочено да се изплати
обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 от КТ. При това положение, моментът, в
който заповедта е връчена на служителя срещу подпис - на 21.03.2024г., се счита за момента,
от който правоотношението се прекратява. Неоснователни са доводите, че уволнението е
незаконно поради обстоятелството, че моментът, в който се прекратява трудовото
правоотношение /посочен в заповедта/, предхождал връчването на заповедта. В случая не се
касае за прекратяване на трудовия договор с обратно действие или със задна дата от страна
на работодателя, след като заповедта е с дата от 21.03.2024г., на която дата същата е връчена
срещу подпис на работника, който е и момента на прекратяване на трудовото
3
правоотношение съгласно чл.335, ал.2 от КТ, респ. липсва прекратяване на трудовото
правоотношение с обратна дата. Когато трудовият договор се прекратява с едностранно
волеизявление на работодателя /както е в случая/, правният ефект на прекратяването
настъпва, когато писменото изявление на прекратяващия договора е достигнало до
насрещната страна, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на правно действие
на изявленията на страните по договора. С достигане на изявлението до работника или
служителя, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за
прекратяване на трудовия договор и тя е породила правно действие. Достигането до
работника на изявлението на работодателя е най-ранният възможен момент, от който може
да се прекрати трудовия договор /Определение №50695 от 04.10.2022г. по гр.д.№1037/2022г.
на ВКС/.
В чл.328 от КТ е предвидено субективно право на работодателя едностранно да
прекратява трудовите договори с работници /служители/ при наличие на някое от
изчерпателно посочените в тази разпоредба предпоставки. В закона не се съдържа изискване
осъществяването на това право да е обусловено от предварително изявено такова желание от
съконтрахента. Това би променило същността на правото и на основанието за уволнение.
Същото се отнася и за основанието по чл.328, ал.1, т.10 от КТ /Решение №584 от 2.11.2010г.
по гр.д.№1679/2009г. на ВКС, ІVг.о./. Във всички случаи на прекратяване на трудово
правоотношение с предизвестие от работодателя по чл.328 от КТ, от значение за законността
на уволнението е дали основанието, на което е извършено, е осъществено към датата на
прекратяване на правоотношението и към този момент следва да се преценява наличието на
предвидените в чл.328, ал.1, т.10 от КТ материалноправни предпоставки за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя. При спор дали са се
осъществили материалноправните предпоставки на приложеното основание за уволнение,
проверката се осъществяла в производството по трудовия спор за законност на уволнението.
В настоящото производство ищцата не оспорва наличието на материалноправните
предпоставки, визирани в нормата на чл.328, ал.1, т.10 от КТ, нито навежда доводи за
материалноправна незаконосъобразност на уволнението. Ищцата не сочи факти, които да
изключват приложението на посочената правна норма. Въпреки това, за пълнота на
изложението, следва да се има предвид, че след изменението на чл.328, ал.1, т.10, изр. от КТ,
в редакцията с измененията, обнародвани в ДВ бр.54/2015г., в сила от 17.07.2015г.,
посоченото основание за уволнение е приложимо и за служители, придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст след сключване на трудовия договор, като е
изоставена съдебната практика в обратната насока преди посочените законови изменения,
като се приема, че посочената норма не съдържа ограничения във връзка с времето на
придобиване на правото на пенсия, конкретното основание, на което правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст е придобито и т.н. /Решение №220 от 16.01.2019г. по гр.д.
№313/2018г. на ВКС/. По настоящото дело наведените от ищцата доводи за
незаконосъобразност на уволнението, предмет на съдебна проверка в производството, са
свързани с процедурни пороци, които съдът обсъди и прие за неотносими към
законосъобразността на уволнението.
По гореизложените съoбражения, предявените искове подлежат на отхвърляне като
неоснователни.
С оглед изхода на спора, ищцата следва да заплати на ответната страна сторените
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда на
основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.23, т.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С. Н. З., ЕГН **********, гр.Б против
„МБАЛ Благоевград“ АД, ЕИК седалище и адрес на управление гр.Б обективно кумулативно
съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за
признаване за незаконно на уволнението, извършеното със Заповед №14/21.03.2024г. на
4
Директора на „М и неговата отмяна; за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност; за заплащане на обезщетение в размер на 8400 лв. за времето, през което
работникът или служителят е останал без работа за периода до 6 месеца, считано от
21.03.2024г.
ОСЪЖДА С. Н. З., ЕГН **********, гр.Б да заплати на „МБАЛ Благоевград“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Б сумата от 100 лв. /сто лева/ за разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от датата на обявяване на решението – 17.07.2024г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5