№ 5958
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110165775 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 781,28 лв., представляваща останала непогасена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка **** за вреди на л. а. „***“, с рег. № *****
причинени вследствие настъпило на 02.03.2024 г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.11.2024 г. до окончателното
плащане.
Ищецът „**** твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка **** – на 02.03.2024 г., в ****, на **** до № 4, е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования
при него л. а. „***“, с рег. № ****. Поддържа, че ответникът ***** е застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в ПТП-то
камион „****, с рег. № ****. Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – Д. И.
който поради недостатъчен контрол над управляваното от него МПС става причина за ПТП с
паркирания друг автомобил, като за настъпването му е съставен протокол за ПТП. Сочи, че
стойността на вредите възлиза на 8 267,56 лв., която сума е изплатил в полза на извършилия
ремонта сервиз, като е сторил е ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в
размер на 25,00 лв. Поддържа, че с регресна покана с изх. № 20-03-355/13.05.2024 г. по щета
№ 67012400508 ответникът е поканен да му заплати сумата от общо 8 292,56 лв., който му е
заплатил част от нея в размер на 7 511,28 лв., послужила за погасяване на претенцията за
ликвидационни разноски и част от застрахователното обезщетение, поради което претендира
разликата от 781,28 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
05.11.2024 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ***** е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска при твърдението, че размерът на претендираното обезщетение
значително надвишава стойността на действително претърпените вреди, която оспорва.
Оспорва цената на вложения труд, считайки я за завишена. Оспорва и претенцията за
1
законна лихва. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установи наличието на следните предпоставки: 1. наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения
да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на
вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4.
наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“.
В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото
всички юридически факти, включени във фактическия състав на регресното вземане и
некасаещи неговия размер, са отделени за безспорни между страните с доклада по делото от
02.02.2025 г., срещу който те не са възразили. Нещо повече, за тяхното осъществяване
свидетелстват и събраните по делото писмени доказателства – застрахователна полица за
застраховка **** № 6701290123003003 и Общи условия към нея, двустранен констативен
протокол за ПТП от 02.03.2024 г., материалите по щета № 67012400508, преводно нареждане
от 31.10.2024 г., извлечение от публичния регистър на Гаранционния фонд и др., както и
извършеното от ответника извънсъдебно плащане на част от регресното вземане в размер на
7 511,28 лв., което по същество представлява конклудентно признание относно наличието на
дълг на посоченото основание.
Ето защо, с оглед на разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема, че фактите, некасаещи
размера на вземането, са доказани, като спорният по делото въпрос касае единствено
размера на вредите, причинени на застрахования при „**** по застраховка **** л. а. „***“, с
рег. № ***** респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.
По този въпрос е формирана непротиворечива съдебна практика, постановена от ВКС
при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на
ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, I ТО; Решение №
109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д.
№ 652/2009 г. на ВКС, І ТО). В случая, от заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, което като компетентно и обективно изготвено от специалист
в съответната област съдът кредитира, се установява, че всички щети по л. а. „***“, с рег. №
***** описани в описа на застрахователя-ищец, са в причинна връзка с процесното ПТП от
02.03.2024 г. По време на изслушването си в о. с. з. на 28.03.2025 г. експертът изяснява, че
необходимата стойност за възстановяване на същите, изчислена на база на пазарни цени към
датата на ПТП-то, възлиза на 8 235,40 лв. Експертът е констатирал, че към момента на
2
настъпването му увреденият автомобил е бил на 3 години, 4 месеца и 1 ден, като съгласно
представеното удостоверение с изх. № 65/27.06.2024 г., издадено от „Глобалкар“ ЕООД (л. 11
от делото) същият се е ползвал с удължена гаранция до 05.01.2025 г., поради което
отремонтирането му е следвало да се извърши в официален сервиз на марката, както в
случая е било сторено. Нещо повече, по делото не се спори, че това е било така, поради
което съдът приема, че действителната стойност за възстановяване на щетите по „***“, с рег.
№ **** възлиза на 8 235,40 лв. На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да
получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема,
че посочената от вещото лице сума от 25,00 лв. съставлява обичаен разход за приключване
на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума, като нейната дължимост е
нормативно установена, поради което направата на разхода не подлежи на доказване. Така,
общият размер на дълга възлиза на 8 260,04 лв., като между страните не се спори, че
извънсъдебно ответникът е заплатил на ищеца сумата от 7 511,28 лв., поради което той е
останал задължен за разликата от 748,76 лв., до който размер предявеният иск е основателен
и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 781,28 лв.,
или за размера от 32,52 лв.
Посочената сума следа да бъде присъдена, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 05.11.2024 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявения иск, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски в размер на 335,43 лв. - платена държавна такса, депозит за САТЕ и
юрисконсултско възнаграждение. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва
да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 12,48 лв. - депозит за САТЕ и
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското
възнаграждение на всяка от страните, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните им
представители и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *****, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: ***** да заплати на
„****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****** на основание чл. 411, ал. 1
КЗ, сумата от 748,76 лв., представляваща останала непогасена част от регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка **** за вреди на л. а. „***“, с рег. №
***** причинени вследствие настъпило на 02.03.2024 г. застрахователно събитие – ПТП,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.11.2024 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 748,76
лв. до пълния предявен размер от 781,28 лв., или за размера от 32,52 лв.
ОСЪЖДА *****, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: ***** да заплати на
„****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****** на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 335,43 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„**** да заплати на *****, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: *****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 12,48 лв., представляваща разноски по делото.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4