Решение по дело №2261/2016 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 681
Дата: 19 април 2017 г. (в сила от 19 юни 2018 г.)
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20167040702261
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

        681                                          19.04.2017г.                                    гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година, в състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

                                              

при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 2261 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с  чл.76а, ал.4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.

Делото е образувано по жалба от „КОМПЛЕКСЕН ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР - БУРГАС“ ЕООД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.“Демокрация“ ***, представлявано от управителя д-р Х.Д., чрез адвокат И.М. – БАК против Писмена покана РД-25ПП-3/17.10.2016г. за възстановяване на суми, получени без правно основание, издадена от управителя на Национална здравноосигурителна каса гр.София – д-р Г.К..

С жалбата се иска отмяна на оспорения административен акт като неправилен и незаконосъобразен, издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.  

В съдебно заседание  жалбоподателят „КОЦ - БУРГАС“ ЕООД се представлява от адвокат И. М., която поддържа жалбата съобразно изложените в нея аргументи и доводи. Претендира за присъждане  на направените по делото разноски в полза на довереника, като представя списък на същите.

Ответната страна Управителят на Национална здравноосигурителна каса гр.София изпраща като процесуален представител старши юрисконсулт С. К., която оспорва жалбата и претендира за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в полза на ответника и на направените по делото разноски съобразно представения списък. Представя по делото писмени бележки, с които излага допълнителни съображения относно неоснователността на жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и  прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите  и изразените становища прие за установено следното:

В изпълнение на заповед № РД-25-149/17.06.2016г. на управителя на НЗОК в периода от 20.06.2016г. до 24.06.2016г. била извършена проверка на лечебно заведение за болнична медицинска помощ „КОМПЛЕКСЕН ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР - БУРГАС“ ЕООД – жалбоподател по настоящото дело. Извършената проверка била във връзка с осъществяване на  контрол по изпълнението на договорения пакет болнична помощ от страна на проверяваното лечебно заведение и на медицинската документация на пациентите по време на хоспитализация.

За резултатите от извършената проверка бил изготвен Протокол по чл.74, ал.3 от ЗЗО с дата 23.06.2016г. Протоколът бил съставен от д-р П.Т.К. – главен експерт в дирекция БМП и Б. Г. Н. – старши експерт в дирекция БМП. С протокола било установено следното: 1.Липсват индикации за хоспитализация по КП № 74 „Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума – над 18 години”: - относно ИЗ №№ 2665/195, 2478/180 и 2985/213 са констатирани  нарушения на чл.151, ал.1, т.1, чл.154, във връзка с чл.210, ал.1, т.3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016г. и чл.55, ал.2, т.2 и 3 от ЗЗО и 2.Неспазени критерии за дехоспитализация по следните клинични пътеки: КП № 246 „Ортоволтно перкутанно лъчелечение и брахитерапия с високи активности”: - относно ИЗ №№ 90297 /13.05.2016г. - 31.05.2016г./ и 90281 /05.05.2016г. – 20.05.2016г./, се констатира нарушение на чл.154, чл.158, т.4 и чл.210, ал.1, т.3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016г., във връзка с чл.55, ал.2, т.2 и 3 от ЗЗО; КП № 250.1 „Високотехнологично лъчелечение на онгологични и неонкологични заболявания”: - относно ИЗ №№ 90322 /18.05.2016г. - 26.05.2016г./ и 3306 /19.05.2016г. – 27.05.2016г./, се констатира нарушение на чл.154, чл.158, т.4 и чл.210, ал.1, т.3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016г., във връзка с чл.55, ал.2, т.2 и 3 от ЗЗО; КП № 250.2 „Високотехнологично лъчелечение на онгологични и неонкологични заболявания” – минимален болничен престой 30 дни: - относно ИЗ №№ 90264 /20.04.2016г. - 31.05.2016г./ и 90234 /13.04.2016г. – 14.05.2016г./, се констатира нарушение на чл.154, чл.158, т.4  и т. 18 и чл.210, ал.1, т.3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016г., във връзка с чл.55, ал.2, т.2 и 3 от ЗЗО;

Протоколът от проверката бил връчен на управителя на „КОЦ-БУРГАС” ЕООД д-р Х.Д. Д. на 23.06.2016г.

Впоследствие на основание извършената проверка и съставения протокол управителят на Национална здравноосигурителна каса гр.София – д-р Г.К. издал оспорената Писмена покана РД-25ПП-3/17.10.2016г. за възстановяване на суми, получени без правно основание от „КОЦ - БУРГАС“ ЕООД, в размер на 15 070.00 лева. Заповедта била връчена на управителя на лечебното заведение д-р Х.Д. Д., чрез куриерска служба на 03.11.2016г. „КОЦ - БУРГАС“ ЕООД подал жалба срещу нея до Административен съд Бургас чрез НЗОК - София с вх.№ 11-04-40/11.11.2016г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е  Писмена покана РД-25ПП-3/17.10.2016г. за възстановяване на суми, получени без правно основание, издадена от управителя на Национална здравноосигурителна каса гр.София – д-р Г.К., с която жалбоподателят „КОЦ - БУРГАС“ ЕООД се приканва да възстанови доброволно сумата от 15 070.00 лева.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – управителя на Национална здравноосигурителна каса гр.София – д-р Г.К.,  в кръга на неговите правомощия, съобразно чл.72 и сл. от ЗЗО, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден.

Същевременно настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, при наличие на отменителни основания по чл.146, т.2 и т.3 от АПК.

Процесната покана е издадена в хипотезата на чл.76а, ал.1 от Закона за здравното осигуряване, съгласно който  когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл.72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Същевременно административният орган е приел, че от страна на лечебното заведение е било извършено нарушение, свързано с нормата на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, която от своя страна е обвързана с изпълнението на НРД. Т.е. при така дадената правна квалификация следва да се приеме, че се касае за нарушение на ЗЗО и НРД. В този случай обаче производството не се развива по реда на чл.76а от ЗЗО, защото той е приложим ако не се касае за нарушение по ЗЗО и/или НРД. След като административният орган е посочил, че се касае за нарушение по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, то е следвало да процедира съобразно следващия чл.76б от ЗЗО, който именно визира неоснователно получени суми в резултат на допуснати нарушения по ЗЗО и/или НРД. В този случай обаче и процедурата е различна, защото изисква съставяне на акт за установяване на административно нарушение, против който може да бъде подадено възражение, като впоследствие се издава наказателно постановление, с което фактът на извършване на нарушението се счита доказан след влизането му в сила, вследствие на което авторството, съставомерността и другите правнозначими факти, касаещи  нарушението не подлежат на преценка, включително от съда в рамките на това съдебно производство. Едва след влизане в сила на наказателното постановление се издава покана за възстановяване на неоснователно получени суми.

Освен изложеното административният орган е посочил, че оспореният административен акт е издаден на основание извършена проверка в периода от 20.06.2016г. до 24.06.2016г. на основание заповед № РД-25-149/17.06.2016г. на управителя на НЗОК, за която е съставен протокол от 23.06.2016г. Посочено е също така, че  управителя на лечебното заведение „КОЦ - БУРГАС“ ЕООД д-р Х.Д. Д. е подал писмено възражение срещу съставения протокол за неоснователно получени суми в срока по чл.76а, ал.2 от ЗЗО с изх.№ 751/27.07.2016г. Не е възможно посоченото възражение да е подадено срещу изготвения на 23.06.2016г. протокол /л.9 от делото/, тъй като същият е връчен на жалбоподателя още същия ден и няма как подаденото срещу него възражение да е в рамките на 7-дневния срок определен в чл.75а, ал.2 от ЗЗО. От съдържанието на цитираното възражение се установява, че то е изготвено по-скоро против Протокол за неоснователно получени суми от извършена проверка по изпълнение на договорите с изпълнители на медицинска помощ /л.22 от делото/ за извършена проверка в периода от 13.06.2016г. до 17.06.2016г. и връчен на управителя на „КОЦ - БУРГАС“ ЕООД д-р Х.Д. Д. на 25.07.2016г. Очевидно е, че става дума за две различни проверки, извършени от два екипа, в различни периоди от време и в изпълнение на две различни заповеди на управителя на НЗОК. Това обстоятелство води до противоречие в мотивите на издадения административен акт, което от своя страна води до невъзможност на адресата - „КОЦ - БУРГАС“ ЕООД да си изясни адекватно фактическите основания, на базата на които е издадена оспорената писмена покана.

Следва да се има също така предвид, че протоколът за извършена проверка с дата 23.06.2016г. който е посочен от административният орган като основание за издаване на оспорения акт е съставен по реда на чл.74, ал.3 от ЗЗО, а не на основание чл.76а, ал.2 от ЗЗО, както би следвало да бъде предвид обстоятелство, че оспорената писмена покана е издадена на основание чл.76а, ал.3 от ЗЗО.

Допълнително нарушение представлява и обстоятелството, че посочвайки няколко нарушения административният орган не е индивидуализирал размера на неоснователно получените суми по отношение на всяка една ИЗ при изпълнение на различните КП.

На основание изложеното съдът приема, че административният орган е процедирал съобразно неприложим процесуален ред, тъй като след като е приел, че извършените от лечебното заведение нарушения са такива по ЗЗО, то писмената покана за възстановяване на неоснователно получени суми е следвало да се издаде в производство по реда на чл.76б от ЗЗО, която съобразно обясненията дадени по-горе в мотивите е напълно различна от хипотезата на чл.76а от ЗЗО, макар и двете производства да завършват с издаването на аналогичен краен акт – писмена покана. Нарушението е съществено, защото ако не беше допуснато би бил възможен друг правен резултат – напр. ако е издадено наказателно постановление и то бъде отменено в производство по ЗАНН пред съда, тогава административният орган не би имал основание да издаде писмена покана за възстановяване на неоснователно получени суми поради липса на предпоставка – влязло в сила наказателно постановление.

Отделно от това в оспорения административен акт не са изложени  ясно, безпротиворечиво и в пълен обем основанията за издаването му. Съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт е излагането на фактическите и правните основания съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Неизпълнението на това изискване има за последица издаването на административен акт, постановен при съществено нарушение на закона. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. От една страна с излагането на мотивите за административния акт се довеждат до знанието на страните съображенията, които са дали основание на административния орган за издаването му, което дава възможност да осъществят в пълен обем правото си на защита, а от друга наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му по административен ред и пред съда. В този смисъл липсата на мотиви или излагането им в недостатъчна степен и пълнота, както и несъответствието на посоченото правно основание за издаване на акта с установената фактическа обстановка, представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за неговата отмяна съгласно чл.146, т.2 и т.3 от АПК.

По изложените съображения, съда намира оспорената писмена покана за постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон. С оглед на това, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а издадената писмена покана, като неправилна и незаконосъобразна, следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира за основателно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за внесена държавна такса в размер на 50.00 лева, изплатено възнаграждение на адвокат в размер на 720.00 лева и за възнаграждение на вещо лице в размер на 300.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  Писмена покана РД-25ПП-3/17.10.2016г. за възстановяване на суми, получени без правно основание, издадена от управителя на Национална здравноосигурителна каса гр.София – д-р Г.К..

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса гр.София да заплати на „КОМПЛЕКСЕН ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР - БУРГАС“ ЕООД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.“Демокрация“ ***, представлявано от управителя д-р Х.Д. разноски по делото в общо в размер на 1070.00/хиляда и седемдесет/ лева за внесена държавна такса и възнаграждение на адвокат и вещо лице.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: