Р Е Ш Е Н И Е № 11
Гр.Сливница, 31.03.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, IV състав, в публично съдебно заседание на първи февруари, през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ Н.
при участието на секретаря С.Б., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 71 по описа за 2016г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59, ал. 9 от СК.
ИЩЕЦЪТ Ц.Б.А., с ЕГН **********, е предявила против Н.Р.Н., с ЕГН **********,
искова молба с която моли да бъде изменен режима на лични контакти с
малолетният й син К. Н. Н., с ЕГН **********, като бъде предоставено само на
нея упражняването на родителските права по отношение на детето и бъде определен
режим на лични отношения между него и бащата.
В молбата се твърди, че с решение № 72/28.04.2015г. по гр.д. № 572/2014 г.
по описа на РС С., бил прекратен бракът й с ответника Н.Н.. Със същото съдебно
решение било постановено родителските права по отношение на роденото от брака
между страните дете да се упражняват съвместно от двамата родители, като е
определен режим на лични отношения на детето с всеки един от родителите по една
седмица, през седмица.
Излага, че след прекратяването на този брак сключила друг от който имала
още едно дете. Ищцата и новият й съпруг направили основен ремонт и обособили
самостоятелна стая за детето К. в апартамент на бабата на ищцата, който бил
предоставен на семейството от нейната баба. В това жилище семейството се
преместило на 15.11.2015г. Детето свикнало с новата обстановка и се чувствало
комфортно в новото семейство на майката. Когато обаче идвало ред да ходи при
баща си, то ставало нервно. Битовите условия при бащата не били на добро ниво,
като в него детето обитавало заедно със своя баща една обща стая – кухня, която
се ползвала от всички обитатели на жилището. През по – голямата част от времето
през което детето било при баща си, на практика то било предоставено на грижите
на своята баба – майка на ответника. Детето не посещавало детска градина за
времето докато живеело при своя баща, като последния смятал, че това не било
необходимо. Допълнителен проблем създавал и факта, че родителите живеят в
различни градове и постоянното местене на детето не било в негов интерес.
Представя писмени доказателства под опис и прави доказателствени искания.
Ответникът Н.Р.Н. в представения по реда на чл. 131 от ГПК отговор на
исковата молба счита молбата за допустима, но неоснователна.
Представя писмени доказателства под опис и прави доказателствени искания.
Наред с отговора ответникът е предявил насрещен иск с който претендира на него
да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака между страните дете. Представя доказателства и прави
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата по насрещния иск е подала отговор с
който оспорва същия.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуалните си
представители адв. Е. Н. от СК, които
поддържат исковата молба и оспорва насрещния иск.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание и се представлява от адв. М. И. от САК, която
оспорва исковата претенция и поддържа насрещния иск.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
обсъди направените от страните доводи, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните и от представените по делото доказателства е
видно, че същите са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с влязло в
законна сила на 28.04.2015г. Решение № 72 по гр. дело № 572/2014г. по описа на
РС С.. Безспорен е и факта, че страните по делото имат родено по време на брака
си едно малолетно дете – К. Н. Н. –
роден на ***г., с ЕГН **********. Родителските права по отношение на
детето К. са били предоставени на двамата
родители, както следва: „Родителските
права върху роденото от брака дете – К.
Н. Н., роден на *** година, ЕГН **********
ще се упражняват заедно от двамата
родители, като детето ще живее по една седмица през седмица при майката Ц.Б. Н., считано от 03.05.2015г. и по
една седмица през седмица при бащата Н.Р.Н., считано от 10.05.2015г., като
родителите следва да предават детето до
18,00 ч. през зимния сезон и 20,00 ч. през летния сезон всяка неделя от
текущата седмица на адреса на майката – гр.Д., ул. „А. С.”, №*.“.
Ищцата претендира така постановения режим на лични отношения да бъде променен,
като на нея бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение
на детето, а на бащата бъде определен режим на лични отношения по преценка на
съда.
Ответникът оспорва иска, като претендира на него да бъде предоставено
упражняването на родителските права върху детето, а на майката определен режим
на лични отношения.
По делото е изготвен социални доклади от ДСП „С.“, от който се установява,
че детето К. не е дете в риск. Потребностите му са задоволени от страна и на
двамата родители. Според социалната служба в интерес на детето е да бъде
определено кой от двамата родители да упражнява родителските права върху него,
а на другия родител да бъде определен съответния режим на лични отношения с
него.
В хода на съдебното производство е допусната до изслушване и приета като
компетентно дадена съдебно – психологическа експертиза, изготвена от Миглена Д.С.
– клиничен психолог и Ц.М.С. – психолог. Според заключението на експертите, при
изследването на детето К. се налага извода, че най – положително отношение той
има към своя баща, а в по – ниска степен към майката. При детето е налице
висока потребност от родителско присъствие и подкрепа. Няма данни за наличие на
психични и поведенчески разстройства. По степен на значимост детето подрежда на
първо място своя баща, бабата по бащина линия и майка си. Фигурата на майката е
по-отдалечена в неговите разкази поради наличието на други деца в семейството с
които се налага да дели грижите и вниманието. К. не „събира“ биологичните си
родители заедно и семейната двойка не се възприема добре от него. Не се наблюдават
данни за наличие на синдром на родителско отчуждение при детето. Установява се,
че и двамата родители притежават добър родителски капацитет и всеки от тях е
изградил добра емоционална връзка с детето, което има категорични потребности
да прекарва време с всеки един от тях.
В съдебно заседание експертите поддържат заключението си, като излагат
становище, че е в интерес на детето да бъде определено неговото местоживеене,
което да асоциира с негов дом т.к. към момента то не възприема нито едното от жилищата
в които живее по отделно със своите родители за свой дом. При детето е налице
конфликт на лоялност към родителите, което е нормална реакция при разделени
родители. Експертите излагат становище, че в случай на поява на жена в
семейната среда на баща му, детето ще изпитва същите негативни емоции към своя
баща, аналогични на тези изпитвани към новото семейство на неговата майка.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите се
налага извода, че и двамата родители притежават адекватен родителски капацитет
за отглеждат своето дете, като не са налице данни за поведение от страна на
който и да било от тях, което да е в разрез с нормалните отношения „родител –
дете“.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Производството е по реда на чл. 59, ал. 9 от СК.
Според цитираната законова разпоредба, когато обстоятелствата свързани с
установения при развода режим на родителски отношения се изменят, съдът може да
ги измени, като определи нови такива.
Искът е предявен от активно легитимирана страна – родител на когото с
цитираното съдебно решение е бил определен режим на лични отношения, чиято
промяна се претендира, поради което се явява допустим.
Разгледана по същество исковата претенция е основателна.
За правилното разрешаване на настоящия правен спор е необходимо да бъде
установено налице ли е промяна в обстоятелствата налагащи изменението на
установения със съдебното решение № 72/28.04.2015г. по гр.д. № 572/2014 г. по
описа на РС С., режим на лични отношения.
Решаващия съдебен състав приема, че е налице основание за промяна на така
регламентираният от цитираното съдебно решение режим на упражняване на
родителски права, тъй като същия не е в интерес на детето, видно както от
заключението на изготвената по делото СПЕ, така и от препоръката на социалната
служба.
За разрешаване на спора кой от родителите да упражнява родителските права
по отношение на детето, доколкото всеки от тях изразява такава претенция,
основен критерий следва да бъдат интересите на детето.
Установява се в настоящия казус, че и двамата родители притежават нужния
родителски капацитет да упражняват родителските права по отношение на роденото
от брака им малолетно дете. Също така и при двамата са създадени добри условия
за живот и отглеждане на детето. И двамата родители имат подкрепяща среда,
която да компенсира в ежедневието свързано с обичайното отглеждане на детето
временните препятствия пред родителя упражняващ родителските права и неговото отсъствие
от дома.
При така установената в хода на производството фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав приема, че и двамата родители разполагат с
равностойни финансово – битови възможности, родителски капацитет и желание да
отглеждат детето си, респективно да поемат ангажимента да упражняват в пълен
обем родителските права свързани с цялата отговорност на тази дейност.
Изложеното налага извода, че решаващият мотив за това на кого от двамата да
бъде възложено упражняването на родителските права, не може да се изведе от техния
социално битов статус, възможности и желания.
По делото чрез изготвената СПЕ, се установи макар и не в силно изразено
стойности, наличието на известен дефицит в отношенията между майка и син, като
последния поставя своята майка на по – ниска степен по значимост в сравнение
с другия родител.
Налага се извода, че в известна степен този дефицит е провокиран от съществуващата
конкуренция в семейната среда на майката във връзка с наличието на други
адресати на нейното внимание, докато при бащата цялото внимание е насочено към
детето. Такъв дефицит би настъпил и по отношение на бащата в случай, че той
заживее с друга жена. Нещо повече, според експертизата тази привързаност се
характеризира с периодичност и изменчивост. С оглед доброто емоционално и
психическо развитие на детето се изисква изграждането на здрава връзка между
него и двамата му родители, които следва да демонстрират положителни чувства
един към друг пред своето дете с цел изграждането на положителен образ на
отсъстващия родител. Противното поведение би могло да доведе до сериозни
личностови и комуникативни проблеми при неговото израстване и социална
адаптация. Ето защо според съда този дисбаланс в отношенията следва да бъде
компенсиран, чрез настоящото съдебно решение.
На този етап от развитието на детето, съдът приема, че не би следвало да
бъде изместена водещата роля на майката при формирането на правилен модел на
възприятия на детето за същността и ролята на семейството, каквото майката е
изградила повторно. В този смисъл следва да бъде компенсирано своевременно отрицателното
отношение на детето към семейната двойка като общо утвърден в обществото модел
на общуване, което към момента се е наложило в съзнанието му.
Изложеното дава основание да се приеме, че в интерес на детето е
родителските права по повод неговото по нататъшно отглеждане и възпитание да
бъдат възложени на неговата майка Ц.А.. По този начин освен, че ще бъде
компенсиран в пълен обем установения дефицит в отношенията между детето и
майката и ще се създадат условия за неговото пълноценно израстване, чрез
осъществяване на редовни контакти и с другия родител.
В случая с оглед защита интересите на детето, извеждането му от дома на неговия
баща, следва да се извърши без създаването на конфликти между страните по
делото, като същите са длъжни да се съобразят в максимален обем с препоръките
заложени в приетата по делото СПЕ. Не може да се яви пречка за промяна в
установения към момента режим на детето, факта, че за известен период от време при
него ще са налице негативни емоции. Очевидно е, че те са неизбежни, но с оглед
дългосрочните интереси на детето (изграждане
в съзнанието му на принадлежност към негов дом) съдът ги намира за
необходими и по – благоприятни от продължаващото към момента ежеседмично предаване
между двамата му родители в две различни населени места. Тук следва да се
отбележи, че при балансирано и щадящо поведение от страна на двамата родители
спрямо предстоящата промяна в ежедневието на детето, то ще понесе значително по
– леко този адаптационен период.
Независимо че родителите не живеят заедно, най – вече с оглед защита на най
– добрия интерес на детето и с оглед категоричните препоръки на експертите, на
детето трябва да се осигури възможност да общува с всеки един от тях достатъчно
пълноценно, като честотата на тези срещи следва да му осигури запазване на
емоционалната връзка, която то има и с двамата си родители. Режимът на лични
отношения на детето с родителя, при когото то не живее се определя съответно
при прилагане разпоредбата на чл. 59 от СК (чл. 127, ал. 2 от СК). Това
означава, че родителят може да взема детето при себе си и през училищни
ваканции, официални и лични празници на детето (чл. 59, ал. 3 от СК). Режимът
на лични контакти трябва да е съобразен с най-добрия интерес на детето (§ 1, т.
5 от ДР на ЗЗДт), поради което следва да му се осигури възможност да пребивава
при другия родител и по време на училищни ваканции и празници. В интерес на
детето е да прекарва личните си и официалните за страната празници и с двамата
си родители.
Въпреки че такова искане не е направено от страните по делото, режим на
виждане в тези периоди също трябва да се определи. Настоящото производство
представлява спорна съдебна администрация и съдът постановява решението си не
само съобразно заявеното от родителите желание, но и при съобразяване на всички
събрани по делото доказателства и изхождайки най – вече от интересите на
детето, чието охраняване е същността на съдебното производство.
Преценявайки доказателствената съвкупност и отчитайки най-добрия интерес на
детето, съдът е длъжен да уреди спора по начин, който да отстрани и евентуални
бъдещи противоречия между родителите по въпросите, свързани с неговото
отглеждане и възпитание. За да се избегнат такива между страните относно
контактите с детето и по време на официалните и личните празници, съдът намира,
че следва да се определят дните в които детето ще следва да пребивава при баща
си максимално изчерпателно. С оглед конкретните отношения между ответника и
неговото дете, установения родителски капацитет, социален статус, налични
битови условия и не на последно място желанието на родителя за по чести
контакти между него и детето му, настоящият съдебен състав намира, че следва да
бъде определен разширен режим на лични отношения между тях, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и три дни от Коледните
празници на всяка нечетна година, два дни от Великденските празници и на
рождения му ден на всяка четна година, и по двадесет дни с преспиване през
лятната ваканция, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, като бащата ще взема детето от дома му в град Д., ул. „А. С.”, № * и
ще го връща на същия адрес след изтичане на определеното време. Естествено
бащата ще има право да вижда и взема детето и по всяко друго време след
предварителна уговорка с неговата майка.
С решението си по чл. 59, ал. 9 вр. ал. 2 от СК, съдът определя и
местоживеенето на детето. Предвид неговата възраст, при реализиране на режима
на лични контакти на бащата с детето е нужно да се посочи адреса, от който бащата
ще взима детето си и съответно ще има задължение да го връща. В исковата си
молба, ищцата е посочила адреса, на който пребивава – град Д., ул. „А. С.”, № *.
Ето защо на този адрес следва да се определи и местоживеенето на детето и от
там баща му ще го взима при себе, със задължение да го връща след изтичане на
определеното за лични контакти време.
Съдът с оглед задължението си по чл. 59 ал. 9 вр. ал. 2 от СК, следва да се
произнесе и по въпроса за дължимата издръжка от родителя при когото детето не
живее постоянно. Съобразно разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от СК, родителите
дължат заплащане на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, според
възможностите и материалното си състояние, като им осигурят необходимите за
развитието им условия за живот. Издръжката се дължи независимо от
обстоятелството дали родителите са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Според разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от СК, размерът на
издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на родителите,
а според разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от СК, издръжката не може да е по –
ниска от ¼ от минималната работна заплата за страната, която към
настоящия момент е в размер на 420 лева.
В случая по делото са установени доходите на двамата родители, както и
тяхното имуществено състояние. Установява се, че майката към момента се намира
по майчинство и получава семейно помощи за деца. Същата упражнявайки
родителските права по отношение на детето следва да получава и детските добавки
за дете в размер на 35 лева месечно, които се полагат предвид установените
доходи. От друга страна майката има задължението да полага ежедневни грижи
свързани с отглеждането и възпитанието на детето.
Доходите на бащата са значително по – високи от тези на майката. Доколкото
същия следва да дължи заплащане на издръжка на роденото от брачната връзка
дете, както и предвид факта, че по делото не са установени специфични нужди на
детето и като съобрази възможностите на двете страни да заплащат издръжка на
детето, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща на
малолетното си дете К. Н. Н., чрез
неговата майка и законен представител Ц.Б.
Н., в размер на 150 лева, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на влизане на
съдебното решение в сила, до настъпване на причина, обуславяща изменението или
прекратяването на издръжката..
Останалата сума необходима за отглеждането и възпитанието на детето
съобразно конкретните му потребности, ще следва да бъда покривана от майката и
предоставяните социални помощи за дете.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът,
следва да бъде осъден да заплати на Държавата по сметка на РС – С., държавна
такса в размер на 216 лева върху присъдената издръжка.
Предвид изхода на спора и характерът на производството съдът намира, че
направените от страните разноски следва да останат за всеки един от тях, така
както са направени.
Така мотивиран и на основание чл. 59 ал. 9 от СК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ установеният с
влязло в законна сила на 28.04.2015г. Решение № 72 по гр. дело № 572/2014г. по
описа на РС С., режим на лични отношения между малолетното дете – К. Н. Н., роден на *** година, ЕГН ********** и неговите Ц.Б.А., с ЕГН
********** и Н.Р.Н., с ЕГН **********, както следва:
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от брака между страните дете – К. Н. Н., роден на *** година, ЕГН ********** ще се упражняват от
майката Ц.Б.А., с ЕГН **********, с
право на бащата Н.Р.Н., с ЕГН **********,
да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от
месеца за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване,
както и три дни от Коледните празници на всяка нечетна година, два дни от
Великденските празници и на рождения му ден на всяка четна година, и по
двадесет дни с преспиване през лятната ваканция, което време да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, като бащата ще взема детето от дома му в
град Д., ул. „А. С.”, № * и ще го връща на същия адрес след изтичане на
определеното време. Естествено бащата ще има право да вижда и взема детето и по
всяко друго време след предварителна уговорка с неговата майка.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетното дете К. Н. Н., с ЕГН **********, при
неговата майка Ц.Б.А., с ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА Н.Р.Н., с ЕГН ********** да
заплаща месечна издръжка на детето си К.
Н. Н., чрез неговата майка и законен представител Ц.Б.А., в размер на 150
лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от
момента на влизане на съдебното решение в сила, до настъпване на причина,
обуславяща изменението или прекратяването на издръжката.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски Окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: