Р Е Ш Е Н И Е № 41
С. 11 април
2022 година
В името на народа
С.ският районен съд І ви състав в
открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа
година в състав
Председател Кирил Павлов
с участието на секретаря
Евелина Пейчинова, като разгледа докладваното от председателя адм. наказателно
дело № 512 по описа за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
НП № 20-0338-001060 от 18. 11. 2020 г. на Началник ГРУПА към ОДМВР С. РУ С., с което
на П.Г.К., ЕГН ********** са наложени
следните административни наказания, съответно: 1. "глоба" в размер на
200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДВП, за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП; 2. "глоба" в
размер на 200 /двеста/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 6 /шест/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение
по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 3. "глоба" в размер на 10 лева на
основание чл. 183 ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1
от ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на НП и се иска отмяната му, поради това
че не е извършил визираното в НП административно нарушение.
В съдебно заседание, жалбоподателят
редовно призован, не се явява, но се представлява от упълномощен процесуален представител, адвокат
Теофанов, който поддържа жалбата на
изложените в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази насока.
Административно наказващият орган
възиваем по жалбата – Началника на РУ на МВР С. редовно призован не се явява в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като прецени изложеното в жалбата
и кога е подадена, както и обжалваното наказателно постановление и събраните по
делото доказателства прие следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН,
във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, поради следните фактически и правни съображения:
СЪДЪТ, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят П.Г.К. с ЕГН ********** притежавал
свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство за категории „DE, "С", "CE", "В",
"АМ" и "ТКТ", № ********* г. и към датата 31. 10. 2020
година е собственик на товарен автомобил Н.П. с рег. табели с номера ********
На 31. 10. 2020 година около 03 часа жалбоподателят
П.Г.К. *** собствения си товарен автомобил Н.П.с рег. табели с номера ********.
Вследствие движение с несъобразена с пътните условия скорост на ляв завой, при
мокра настилка жалбоподателят П.Г.К. изгубил
управление на посочения негов собствен автомобил, който се ударил в парапета на
моста над река П., съборил парапета и същият парапет, както и управлявания от
жалбоподателя автомобил товарен камион паднали в река П., което представлява
ПТП с материални щети. Въпреки, че възприел настъпването на произшествието,
водачът П.Г.К. напуснал мястото на произшествието, като не останал на място за
установяване щетите от ПТП и механизма на настъпването му, не уведомил
съответните органи, нито представляващия собственика на увредения мост над река
П.. Успял да извлече от реката товарния си автомобил и махнал от мястото на
ПТП, като на мястото останало само челното стъкло на автомобила. На сутринта кметът на село Р. сигнализирал
органите на полицията. На мястото на инцидента пристигнали полицейски служители
след които и младши автоконтрольол от РУ на МВР С. Я.И.Д. и В. Н. Н. също
младши автоконтрольор в РУ на МВР. По стикерите залепени на челното стъкло на
катастрофиралия но изчезнал от мястото на ПТП автомобил полицаите установили
застрахователя, а по данните от стикера установили и собственика на автомобила
– именно жалбоподателя П.Г.К. с ЕГН ********** При огледа на
автомобила който бил предаден от жалбоподателя в автоморга свидетелят
актосъставител Я.И.Д. установил пълно съответствие между намереното на мястото на ПТП в река П. челно
стъкло и автомобилът собственост на жалбоподателя. Още същият ден 31. 10. 2020
година, след изясняване обстоятелствата около произшествието, на жалбоподателя П.Г.К.
бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение АУАН № серия GА,
с бланкетен № 257028 от 31. 10. 2020 година. Актосъставителят е посочил, че с горното
деяние от страна на П.Г.К. са нарушени разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
относно причиненото от жалбоподателя ПТП с материални щети, чл. 123, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, за това че е напуснал мястото на ПТП без да установи последиците от
него и чл. 100 ал. 1, т. 1 от ЗДвП за това че не носи контролния талон от
СУМПС.
Актът е подписан от нарушителя, който
вписал, че има възражения без да конкретизира какви възражения има.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал
допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление № 20-0338-001060 от 18. 11. 2020 г. на Началник ГРУПА към ОДМВР С. РУ С. към ОД на
МВР - С., с което на П.Г.К., ЕГН **********
са наложени следните административни наказания, съответно: 1.
"глоба" в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2 от
ЗДВП, за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП;
2. "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 3.
"глоба" в размер на 10 лева на основание чл. 183 ал. 1, т. 1, пр. 2
от ЗДвП за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя Я.И.Д. и на свидетеля младши
автоконтрольор В.Д.Н. както и от
присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо
значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите Я.И.Д. и В.Д.Н..
Съдът кредитира тези показания, тъй като са последователни, безпротиворечиви и
логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото
свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, който
пред св. Я.И.Д. е потвърдил,процесното ПТП е станало през нощта, че той си е
изтеглил автомобила, прибрал се е в къщи и не е уведомил органите на МВР. За съда
не съществуват основания да не кредитира дадените показания на посочените
свидетели, които са в тясно логическо и житейско единство и кореспондират на безспорните
факти по делото и приема същите за достоверни и правдиви.
По силата на чл. 188 ал. 1 от ЗДвП Собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.
При това положение съдът намира, че
показанията на свидетелите Я.И.Д. и В.Д.Н. следва да бъдат кредитирани изцяло,
включително и относно авторството на нарушението, потвърдено от самия
жалбоподател когато полицаите стигнали до него. При съобразяване чл. 188 ал. 1 от ЗДвП, това
че сутринта часове след нарушението жалбоподателят си е прибрал
катастрофиралото МПС и не сочи друг да го е управлявал налагат извод че именно
той е автор на всяко от нарушенията по чл. 179 ал. 2 от ЗДвП и по чл. 175 ал.
1, т. 5 от ЗДвП - нарушаване задълженията при ПТП по чл. 123 ал. 1, т. 1 от ЗДвП. При така установеното твърденията, изложени в жалбата и доводите на
защитата при съдебните прения, за недоказаност на нарушенията от обективна и
субективна страна, следва да бъдат счетени за неоснователни и опровергани от
доказателствата по делото.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Наказателното постановление № 20-0338-001060
от 18. 11. 2020 г. издадено от
компетентен орган - Началник ГРУПА към
ОДМВР С. РУ С., съгласно заповед Рег. № 812з - 515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не
са били допуснати съществени процесуални нарушения. При извършената служебна
проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна.
В акта за установяване на
административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление,
всяко от нарушенията е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички
елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими
към него обстоятелства, т. е. всяко от вмененото на жалбоподателя във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да
разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се
съдебно производство.
Производството е от административно -
наказателен характер, при което за всяко от визираните в НП нарушения се
установява че е налице деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, извършено е
от посоченото в АУАН лице – П.Г.К. и е извършено виновно – налице е всяка една от посочени
предпоставки, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия
орган и всяко от нарушенията е доказано. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
По отношение, описаното в пункт първи
на наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 20 ал. 2
от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Жалбоподателят не е изпълнил тези свои
задължения, изгубил е контрол върху собственото си, управлявано от него МПС при
мокра настилка и на ляв завой е пренебрегнал посочените свои задължения
причинил е ПТП, ударил се е в парапета на моста на реда П. в село Р., съборил е
парапета и е паднал в реката, при което причиненото от жалбоподателя ПТП е с
материални щети.
По силата на чл. 179 ал. 2 ЗДвП който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление
Ето защо поради изложеното съдът
намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил задължението си, визирано
в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, с което е осъществил от обективна и
субективна страна състава на посоченото административно нарушение. За
посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 179, ал. 2
от ЗДвП, във вр. предвижда наказание
"глоба" в размер от 200 лева за водач, който поради движение с
несъобразена скорост както в случая причини пътнотранспортно произшествие,
което също е доказано в конкретния случай като резултат на извършеното от
жалбоподателя нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, ако деянието не съставлява
престъпление. В този смисъл съдът намира, че по отношение на това нарушение
административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, като наказанието е определено правилно, във фиксирания
размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна
индивидуализация.
Освен това, настоящият съдебен състав
споделя доводите на административно - наказващия орган, че деянието не следва
да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В
тази насока съдът съобрази обстоятелството, че от деянието са настъпили
минимални материални щети. В същото време обаче посоченото в наказателното
постановление нарушение нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е формално и
признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен
резултат, изразяващ се в значителни имуществени вреди. Само по себе си това
обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е
незначителна. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна
наказаното лице да не е изпълнило задължението си при маневра и да причини ПТП.
Имайки в предвид вида на нарушението и че същото касае конкретно нарушение, то
съдът намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да
бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като
"маловажен случай" по смисъла на посочената законова норма.
По отношение на второто, описано в акта
за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
нарушение, съдът установи следното:
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП създава общо задължение за водача /участник в пътнотранспортно
произшествие/ да спре, без да създава опасност за движението, за да установи
какви са последиците от произшествието.
Съдът счита също и че жалбоподателят не
е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП като участник в ПТП,
при което са причинени имуществени вреди. Безспорно е установено, предвид
събраните по делото доказателства, че жалбоподателят П.Г.К., поради движение с
несъобразена скорост е предизвикал ПТП . съборил е парапета на моста над река П.
в село Р., както парапетът на моста, така и управлявания от жалбоподателя
автомобил са паднали в коритото на реката,
но е прибрал управляваното от него МПС, без да сигнализира органите на
МВР, без да установи какви щети са причинени. Горецитираната административно-наказателна
разпоредба се прилага и спрямо водач на ППС, който като участник в ПТП не дава
данни за самоличността си на другите участници в движението, както и на
собственика на увреденото при ПТП имущество. В настоящия случай жалбоподателя е
можел да остави данните си или да изчака компетентен орган или представител на
собственика на увредения мост, но той не го е направил, като се опитва да
лансира защитната си теза, че не е участвал в причиняването на процесното ПТП.
При така установеното съдът намира, че безспорно е налице виновно извършено
нарушение на цитираната норма от страна на жалбоподателя.
Съгласно наказателната разпоредба на
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП се предвижда наказание " лишаване от право да
управлява МПС " за срок от 1 до 6 месеца и " глоба " от 50 лева
до 200 лева, за водач на МПС, който наруши задълженията си като участник в ПТП.
Ето защо поради изложеното съдът
намира, че за второто от описаните в наказателното постановление нарушения
жалбоподателят правилно и законосъобразно е санкциониран на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който наруши задълженията
си като участник в ПТП.
Съдът приема за доказано че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
"в" от ЗДП като участник в ПТП, при което са причинени имуществени
вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.
1, т. 3, б. "в" от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление като нарушена,
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи
на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания. Т. е. посочената разпоредба задължава участниците в произшествие, в
случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не
напускат местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол към
МВР.
Разпоредбата на § 6, т. 27 от ДР на
ЗДвП дефинира понятието "участник в пътнотранспортно произшествие"
като всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е
допринесъл за настъпването му. Доколкото настъпването на произшествието е
резултат от поведението на жалбоподателя П.Г.К., същият безспорно се явява
участник в ПТП по смисъла на цитираната разпоредба. Установено е по несъмнен
начин, предвид събраните по делото доказателства, че жалбоподателят не е
изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП, а е
изтеглил падналия в реката при ПТП лек автомобил, без да подаде съответен
сигнал за случилото се. Освен това жалбоподателят не е осъществил контакт с никое
от лицата представляващи собственика на увредения при ПТП мост със съборен от
жалбоподателя парапет. В практиката си обаче административните съдилища приемат,
че разногласие относно обстоятелствата за ПТП винаги е налице, след като
водачът е напуснал произшествието. Самият факт на напускането е доказателство,
че същият не признава настъпилото ПТП и своето участие в него /в т. см. Решение
№ 218/12.07.2016 г., постановено по КАНД № 177/2018 г./. При това положение
съдът приема за законосъобразно санкционирането на жалбоподателя и за третото
от описаните нарушения, а именно - за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
"в" от ЗДвП, тъй като същият виновно е нарушил посочената разпоредба.
За констатираното нарушение
законосъобразно П.Г.К. е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП,
предвиждащ специално наказание за водач, който наруши задълженията си като
участник в ПТП, а именно: наказание " лишаване от право да управлява МПС
" за срок от 1 до 6 месеца и " глоба " от 50 до 200 лева.
Административно-наказващият орган
правилно е издирил и приложил административно наказателната разпоредба на чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за установеното нарушение на задължения, като участник
в ПТП с причинени само имуществени вреди, като е наложил две санкции - в
максималния размер на предвидените "глоба" и "лишаване от право да
управлява МПС", което съответства на тежестта на нарушението.
Обстоятелства относими към гранично високата тежест на нарушението са че мост
без парапет е значително по-опасен и тази по-висока опасност е причинена
умишлено от жалбоподателя именно с това че не е съобщил за ПТП. Положил е време
и усилия да изтегли катастрофиралия в реката товарен автомобил, но не и да
съобщи за ПТП, което е забавило с часове неутрализирането на допълнителната
опасност за движението, че мостът е вече без парапет.
По отношение на четвъртото, описано в
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
нарушение, съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 2
от ЗДвП, в всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен при
поискване от други участници в движението да дава данни за самоличността си и
за задължителната си застраховка " Гражданска отговорност " на
автомобилистите, а в зависимост от последиците от произшествието и да уведоми
собствениците на имуществото, което е повредил в резултат на произшествието.
В случая е безспорно установено, че
жалбоподателят самоволно е напуснал мястото на произшествието, с което е
нарушил задълженията си на участник в ПТП. Законът не му е предоставил правото
сам да преценява причинило ли е допуснатото от него ПТП щети на моста със съборен парапет. Законът е
задължил водач на МПС, който е причинил щети на чужда собственост да издири
неговия собственик. Както съгласието между участниците в ПТП, така и
разногласията между тях са правно релевантни обстоятелства по отношение на
задълженията им като участници в ПТП, но те изискват присъствие на мястото на
ПТП от всички участници в него. Само в случай, че другият участник в ПТП,
респективно собственикът на увреденото имущество се съгласи, че
съприкосновението между двата автомобила не е довело до материални щети, или
възстановяване на вредите е обезпечено, жалбоподателят е можел да напусне
произшествието. В случая жалбоподателят с напускането на мястото на ПТП е
нарушил не само своите задължения, но и правата на увредения собственик по-конкретно
на правото му по чл. 123, ал. 2 от ЗДвП да узнае кой е причинил щети на моста
му и на възстановяване на тези щети чрез сключения договор за застраховка
"Гражданска отговорност". Нарушението в случая е по-тежко и дори
гранично тежко и поради обстоятелството, че се е наложило контролните органи да
издирват жалбоподателя.
За констатираното нарушение законосъобразно
жалбоподателят П.Г.К. е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП,
предвиждащ специално наказание за водач, който наруши задълженията си като
участник в ПТП, а именно: наказание " лишаване от право да управлява МПС
" за срок от 1 до 6 месеца и " глоба " от 50 до 200 лева.
Административно-наказващият орган
правилно е издирил и приложил административно наказателната разпоредба на чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за установеното нарушение на задължения, като участник
в ПТП с причинени само имуществени вреди, като е наложил две санкции - в
правилния максимален размер на предвидената "глоба" в размер на 200
лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца.
Следва да се отбележи също, че по
силата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност на акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
случая извършването на всяко от трите процесни нарушения е безспорно.
Самоличността на нарушителя също е установена по несъмнен начин.
При съставяне на АУАН и при издаване на
обжалваното НП не е допуснато съществено процесуално нарушение. В акта за
установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното
постановление, нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички
елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими
към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя
да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно
производство. Критерият, по който се разграничават съществените от
несъществените нарушения е преценката доколко това нарушение е довело до
накърняване на правото на защита на наказаното лице /в т. см. Решение от
01.04.2009 г. по КАНД № 52/2009 г. на ШАС/.
Липсата на мотиви относно приложението
на чл. 28 от ЗАНН представлява процесуално нарушение, което обуславя отмяна на
наказателното постановление. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за
наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че
случаят е "маловажен" да не издава наказателно постановление, като
предупреди устно или писмено нарушителя. Но административнонаказващият орган
няма задължение да мотивира преценката си, че нарушението не представлява
маловажен случай и да изложи съображенията си за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН
като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С
издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че случаят не е маловажен. При проверката на материалната
законосъобразност на наказателното постановление първоинстанционният съд също
има задължение да извърши преценка дали конкретното нарушение попада в
приложното поле на чл. 28 от ЗАНН /арг. от ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС
по ТД № 1/2007 г. /. Преценката на съда не обхваща въпроса дали са изложени
мотиви за неприложението на чл. 28 от ЗАНН в наказателното постановление, а дали
административно-наказващият орган неоснователно не е приложил разпоредбата, т.
е. преценява се материалната законосъобразност на наказателното постановление
от гледище на нормата на чл. 28 от ЗАНН, а не процесуалните аспекти на същото в
смисъл дали има или няма мотиви за неприложението на текста.
Настоящият съдебен състав счита, че не
са налице основания случаите да бъдат счетени за маловажни по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, тъй като същите не се отличават с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Напротив, в резултат от първото нарушение не само е
създадена опасност за движението, но е настъпило и ПТП, а останалите три
нарушения са обусловили необходимост от предприемане на множество действия от
службите за контрол за установяването на самоличността на нарушителя.
Съдът намира за необходимо да посочи,
че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на
ШАС: "няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като
районният съд е стигнал до извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение е
безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само
когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно
извършено ли е нарушение и от кого". При практика на АСкато касационната
инстанция, за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се
съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесните
нарушения са установени по безспорен начин. Санкционните норми също така са
определени правилно, като наказанията са наложени законосъобразно на основание
чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, предвиждащи санкция при
нарушение на чл. 20, ал. 2 с резултат причиняване на ПТП както е в случая,
както и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, какъвто е и процесният случай.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление - тези на чл. 53 от ЗАНН. При извършената служебна
проверка съдът установи, че както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в издаденото наказателно постановление нарушението е описано
достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран.
Законосъобразно за второто нарушение по
чл. 175 ал. 1, т. 5 вр. чл. 123 ал. 1, т. 1 от ЗДвП административно наказващият
орган е наложил максималната за състава глоба и максимален за състава на
нарушението срок на лишаването от право да управлява МПС. При съборил парапет
на мост и паднал в реката товарен автомобил жалбоподателят е положим максимум
усилия да се скрие като причинител на ПТП, пренебрегвайки опасността за
следващите участници в движението от това че мостът е останал без парапет и с часове
е забавил вземането на мерки за неутрализиране на тази опасност. Това изисква
максимална санкция за това нарушение съответстваща на високата обществена
опасност на нарушението.
В тази връзка, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 20-0338-001060 от 18. 11. 2020 г. на Началник ГРУПА към ОДМВР С. РУ С. към ОД на
МВР С., с което на П.Г.К., ЕГН ********** са наложени следните административни
наказания, съответно: 1. "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл. 179, ал. 2 от ЗДВП, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; 2. "глоба" в размер на 200 /двеста/
лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1
от ЗДвП и 3. "глоба" в размер на 10 лева на основание чл. 183 ал. 1,
т. 1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред АС С. област в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: