Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 109 от 06.06.2023 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 72 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от Р.Д.С.,
с ЕГН ********** и адрес: ***,
представляван от Адвокатско дружество „Д. и Д”, чрез адвокат Д.Д., срещу Решение
№ 19/30.01.2023 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 1293/2022 г. по описа на
Районен съд – Дупница, с което е изменено
Наказателно постановление (НП) № 7949/17.11.2022 г., издадено от началника на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, и размерът на глобата, наложена на
С. на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), е намален от 3000 лева на 1000 лева. В жалбата е посочено касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на
наказателното постановление.
Р.С. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по
делото. С молба с вх. № 1715/02.05.2023 г. адвокат Д. поддържа жалбата.
Началникът на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез процесуалния
си представител по пълномощие юрисконсулт Ивета Лазарова, оспорва касационната
жалба като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната жалба
е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на
чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния
14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
С
обжалваното пред Районен съд – Дупница наказателно постановление административнонаказателната
отговорност на Р.С. е ангажирана за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. „а”, пр. 2 от ЗП
– за това, че е осъществил движение на тежко пътно
превозно средство (ППС) без разрешение, издадено по реда на раздел
IV от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства (Наредба № 11/03.07.2001 г.). Районният съд е установил
от фактическата страна на спора, че на 20.10.2022 г. в 11:00 ч. на
автомагистрала (АМ) „Струма”, km 53+900, на 1 km след разклона за гр. Дупница,
в посока гр. София – гр. Благоевград, С.
управлявал ППС с общо четири оси, с две управляеми оси – моторно превозно
средство (МПС) марка „М”, с рег. № ****, и
извършвал превоз на товар (асфалтова смес). Същият бил спрян за проверка от
служители на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”. При извършеното
измерване на място с електронна
везна модел „DFW-KR” c № 118844 и ролетка с № 1302/18 (5m) е констатирано, че разстоянието между
осите на процесното МПС е 1,34 m, а сумата от натоварването на двойната
задвижваща ос е 27,175 t, при максимално допустимо натоварване на същата до 19 t
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в” от Наредба
№ 11/03.07.2001 г., т.е.
превишаването е с 8,175 t. При проверката водачът не е представил
валидно разрешение за движение на извънгабаритното ППС по смисъла на § 1, т. 1
от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № 11/03.07.2001 г. или документ за платена такса за движение на
същото. Срещу
С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0009243/20.10.2022
г. за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП във вр. с чл. 8, ал. 1 и 2
и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. При съставянето на акта водачът
представил свидетелство за регистрация на МПС част II за товарен автомобил
марка и модел „М А”, с рег. № ****, собственост на „У л” ЕАД, с
лизингополучател „Б И” ООД, пътен лист серия А № 239721/20.10.2022 г. за
горепосоченото МПС, експедиционна
бележка от 20.10.2022 г. с посочено в
нея МПС с рег. № РВ5825НА, лична карта на С.
и трудов договор между него и „Б И” ООД. Въз основа на съставения акт е издадено
процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният
съд е приел, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
по същество – че административното нарушение е доказано, но целите на наказанието биха
били постигнати и с глоба в минималния размер, предвиден в санкционната норма,
и е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената глоба
на 1000 лева.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.
Правилен
е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на
наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната
отговорност на Р.С. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените
за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42
и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Описанието
на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършаването му са посочени в
степен, гарантиращата правото на защита на С.. Разпоредбата
на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”,
пр. 2 от ЗП предвижда,
че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява
в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на тежки пътни
превозни средства. Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП се наказват с
глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление,
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
„в” и „г”, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или
които извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. Според чл. 18, ал. 1 от ЗП специалното
ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на
администрацията, управляващ пътя, като разрешението се издава след заплащане на
такси (ал. 2). Съгласно § 1, т. 8, пр. 1 от ДР на ЗП „специално
ползване на пътищата” е използването на пътищата за превозване на тежки и
извънгабаритни товари. Кои пътни превозни средства са извънгабаритни, респ.
тежки е определено с разпоредбите съответно на чл. 2 и чл. 3 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на Наредба
№ 11/03.07.2001 г., като
допустимите норми за размери, маса и натоварване на ос на ППС, при
превишаването на които пътното превозно средство се квалифицира като
извънгабаритно и/или тежко, са регламентирани в раздел II, чл. 5 –
7 от наредбата. Процесното МПС е тежко ППС по смисъла на определението по чл. 3, т. 2 във
вр. с чл.
7, ал. 1, т. 5, б. „в” от Наредба № 11/03.07.2001 г. Погрешното посочване в наказателното постановление
на последния символ в регистрационния номер на моторното превозно средство
(вместо А е посочена буквата
М) не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото не е пречка
за еднозначното установяване на процесното МПС с оглед на представените
от водача при проверката документи, в които е вписан рег. № ****
Касационната
инстанция споделя и извода на районния съд относно безспорната установеност на
процесното нарушение от обективна и субективна страна. Събраните писмени и
гласни доказателства са достатъчни, за да обосноват извод за извършено от С.
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, пр. 2 от
ЗП. При намаляване на размера на наложената на С. глоба до предвидения в
санкционната норма минимум районният съд е съобразил изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, както и целите по чл. 12 от същия закон.
Изложените
съображения обуславят извод за правилност на решението на районния съд, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН Р.С. следва да бъде осъден да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура”
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за касационното производство,
определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК
във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 19/30.01.2023
г., постановено по АНД № 1293/2022
г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА Р.Д.С.,
с ЕГН ********** и адрес: гр. Кюстендил, ул. „М П” № 18, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.