№ 476
гр. Пазарджик , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200736 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. ИВ. П., ЕГН ********** от
гр.Септември, обл.Пазарджик против НП № 21-1006-000332 от 05.03.2021
година на началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР - Пазарджик, с
който на основание чл.182 ал.1, т.6 от ЗДП и за нарушение на чл.21 ал.1
от ЗДП е наложена глоба в размер на 950 лв. /деветстотин и петдесет лева/
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
В подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална и
материална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата и излага съображения за
отмяна на НП.
Ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
1
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран като собственик и водач на МПС
„******“ с рег. № ******, което на 12.10.2020 година, в 14:19 часа, управлявал
в гр.Пазарджик по ул. „Стефан Сатмболов“ в посока към кръстовище с
ул.“Димитър Греков“, като при максимално допустима скорост за движение в
населено място от 50 км/ч, той се движел със 107 км/ч. Скоростта била
установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство – мобилна
радарна система ARH CAM S1 № 11743ВВ, която отчела движение със
скорост от 107 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 57 км/ч, но от засечената
скорост били извадени 3%, каквато е възможната технически допустима
грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над
100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението
на скоростта от 54 км/ч.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, поради което
от страна на контролните органи била извършена справка за собственика на
МПС, с което било извършено нарушението, като се установило, че това е
именно жалбоподателят. След това били предприети действия за установяване
на собственика и попълване от негова страна на декларация по чл.188 от ЗДП,
от която да е видно дали на процесната дата, когато е било извършено
нарушението, той лично е управлявал собственото си МПС или е бил
предоставил управлението на друго лице. На 22.01.2021г. жалбоподателят
попълнил такава декларация, в която посочил, че той лично управлявал
автомобила си. След това му била изпратена покана за явяване за съставяне на
АУАН за извършеното нарушение, като такъв бил съставен, предявен и връчен
на жалбоподателя на 24.02.2021г. Въз основа на акта било издадено
атакуваното НП. То било връчено на санкционираното лице на 05.03.2021г., а
жалбата против него била подадена на 12.03.2021г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице,
активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
2
по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя – св. Г.Г..
При така установеното е видно, че жалбата против атакуваното НП е
неоснователна по следните съображения:
Първо следва да се каже, че в хода на административнонаказателното
производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение
по чл.21 ал.1 от ЗДП. Следва да се отбележи и това, че против жалбоподателят
правилно не е бил издаден ЕФ, независимо че нарушението е било установено
с гореописаното АТСС. Това е така, защото е било извършено нарушение по
чл.182 ал.1, т.6 от ЗДП – превишение на скоростта за движение в населено
място с над 50 км/ч, за което освен наказание глоба се предвижда и лишаване
от правоуправление. В същото време нормата на чл.189 ал.4 от ЗДП сочи
императивно, че се допуска издаване на ЕФ при нарушение, установено и
заснето с АТСС, за което обаче не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
докато за процесното нарушение се предвижда такова лишаване.
На следващо място съдът констатира, че в процедурата по издаването на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Нарушението е било установено с горепосоченото мобилно АТСС, което
към инкриминираната дата е било технически изправно и одобрено като тип
средство за измерване на скорост /виж удостоверение и протокол от проверка
за техническа изправност на л-22-24 от делото/.
Направено е ясно и точно описание на нарушението, като дата, час и
място на извършване, установеното превишение на скоростта от 54 км/ч. Както
се посочи и по-горе, това превишение е формирано след като от отчетената с
АТСС скорост от 107 км/ч са извадени 3% - технически допустима възможна
грешка при измерване на скорост над 100 км/ч, т.е. 3.21 км/ч, закръглени на 3
км/ч, което е в интерес на жалбоподателя.
Не може да бъде споделено възражението, че не било съвсем ясно къде
точно било мястото на нарушението, т.к. не било посочено в каква посока по
ул.“Стефан Стамболов“ към кръстовището с ул.“Димитър Греков“ се бил
движел автомобила на жалбоподателя. Тук веднага следва да се отбележи, че за
съда е ноторно, че ул.“Стефан Стамболов“ е еднопосочна, а в района на
3
кръстовището с ул.“Димитър Греков“ е в чертите на населеното място в
гр.Пазарджик, така че, в която и посока да се движел жалбоподателят, то той
във всички случаи е бил длъжен да се движи с максимално разрешената скорост
от 50 км/ч. Отделно от това жалбоподателят сам е попълнил декларация по
чл.188 от ЗДП, в която е посочил, че на процесната дата и час той лично е
управлявал автомобила си, при което да се твърди, че не знаел в коя посока се
движел, респ. че било накърнено правото му на защита е несериозно.
Отделно следва да се изтъкне, че на направения от АТСС фотос са
посочени точните GPS координати, на които е било позиционирано на
ул.“Стефан Стамболов“ техническото средство, с което е извършвано
измерването на скоростта и заснемането на автомобилите. При елементарно
използване на интернет и отваряне на сайта Гугъл Карти /Google Maps/, а след
това въвеждане на посочените във фотоса /л.21 от делото/ координати, може да
се види, че АТСС е било разположено в посоченото в НП населено място.
Като се има предвид фотосът с № 0328073 /л.21 от делото/, направен от
ARH CAM S1 с № 11743bb, придружаващ ЕФ и имащ статут на веществено
доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се
заключи, че същият този фотос, заснет от техническото средство, с което е било
регистрирано нарушението е напълно валиден и изготвен в съответствие с
техническите изисквания.
Визираните реквизити най-долу на фотосът, напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на
движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили, какъвто
на фотосът е процесният автомобил. Установява се въведеното ограничение на
разрешената скорост, както и конкретно засечената скорост на автомобилът на
жалбоподателя, респ. на какво разстояние се е намирал той от АТСС. На същия
този фотос ясно личи и регистрационния номер на автомобила на
жалбоподателя.
Мястото на разположение на АТСС е било отразено и съставения
протокол за използване на АТСС /лист 15 от делото/. В този протокол, съставен
на основание чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
4
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, също подробно е
отразено, че няма пътен знак, въвеждащ допълнително ограничение на
скоростта, както и че разрешената такава по закон е била 50 км/ч. Отразено е
мястото на разположението на АТСС, както и че последното е било в режим на
измерване „С” – стационарен, с посока на действие „П” – приближаващ.
Спазено е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а
именно направена е била снимка /лист 16 от делото/, отразяваща
разположението на АТСС на конкретните дата, час и участък от пътя.
Не може да бъде споделено възражението във въззивната жалба в смисъл,
че АНП е започнало незаконосъобразно, т.к. АУАН бил издаден след
изтичането на тримесечния срок по чл34 ал.1 от ЗАНН. Да, вярно е, че
нарушението е установено на 12.10.2020г., когато автомобилът на
жалбоподателят е бил заснет с гореописаното АТСС. Вярно е, че още към този
момент или най-късно на следващия ден контролните органи са разполагали с
възможността да направят справка в тяхната база данни и да установят кой е
собственикът на въпросното МПС. Тук обаче е резонно да се постави въпросът
дали контролните органи са били длъжни незабавно да направят такава справка,
а отговорът е – Не! Няма нормативен акт и изискване, които да налагат на
контролните органи незабавно след установяването на едно нарушение с АТСС
веднага да предприемат действия за установяването на собственика на
въпросното МПС. Ето защо от страна на контролните органи, след като
очевидно в един момент са установили кой е собственикът на процесното МПС,
с писмо от 12.01.2021г. /л.7 от делото/ са поискали съдействие от органите на
МВР по адресната регистрация на собственика, за да го издирят и да поискат да
попълни декларация по чл.188 от ЗДП. Това се е случило на 22.01.2021г., когато
жалбоподателят попълнил такава декларация, а според декларираното в нея
станало ясно, че той е извършил нарушението. При това положение не може да
има съмнение, че тримесечният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН е започнал да тече
именно от датата 22.01.2021г., т.к. именно тогава е станало несъмнено ясно кой
е извършителят, независимо че преди това е било ясно, че е извършено
нарушение. Тримесечният срок по чл.34 от ЗАНН би могъл да започне да тече
от момента на извършване на нарушението, но само когато още в този момент е
известен и нарушителя, което в настоящия казус не е налице, т.к. е било
хипотетично възможно собственикът на МПС да е предоставил управлението
5
му на друго лице. АУАН е съставен на 24.02.2021г., т.е. както в краткия
тримесечен срок от откриване не само на нарушението, но и не неговия
извършител, така и в дългия – едногодишен, който тече от датата на
нарушението.
Не може да бъде споделено накрая и възражението, че глобата наложена
на жалбоподателя не била изчислена в съответствие с разписаното в чл.182 ал.1,
т.6 от ЗДП, с което нарушение на материалния закон се претендира отмяна на
НП.
Тук веднага следва да се каже, че действително глобата наложена с НП в
размера на 950 лева не е била изчислена в съответствие с разписаното в
горецитираната правна норма. В нея е посочено, че за превишаване над 50 km/h
наказанието е глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50
km/h глобата се увеличава с 50 лв. От това следва, че глобата е трябвало да се
определи като се вземе само базата - сумата от 700 лева, т.к. превишението е от
54 км/ч /говорим само за превишение над разрешената скорост от 50 км/ч/, а в
превишението от 54 км/ч няма други допълнителни следващи 5 км/ч, заради
което глобата да се увеличава с по 50 лева. В случая, така както е изчислил
глобата наказващият орган излиза, че превишението над разрешената скорост е
било от 75 км/ч – 700 лева за превишение над 50 км/ч и още 250 лева - за
следващите пет броя превишение с по 5 км/ч и то над превишението от 50 км/ч.
Такова превишение на скоростта обаче в настоящия казус не е налице. Това
нарушение на материалния закон обаче не налага отмяна на НП, т.к. то по
никакъв начин не накърнява правото на защита. Отделно от това въпросното
нарушение може да бъде изправено от настоящата съдебна инстанция
посредством изменяне на НП и намаляване на размера на глобата.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за жалбоподателя,
искането за присъждане на разноски, направено с жалбата, не може да бъде
удовлетворено.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 21-1006-000332 от 05.03.2021 година на началник група в
сектор „ПП“ при ОДМВР - Пазарджик, В ЧАСТТА МУ, с което на В. ИВ. П.,
ЕГН ********** от гр.Септември, обл.Пазарджик, на основание чл.182 ал.1, т.6
от ЗДП и за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 950
лв. /деветстотин и петдесет лева/, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 700
лв. /седемстотин лева/ и ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7