Р
Е Ш Е
Н И Е № 1
гр. Силистра, 10.02.2020 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Силистра, в
открито съдебно заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при участието на секретаря Румяна
Пенева, както и участието на прокурора от Окръжна прокуратура гр.Силистра –
Галина Вълчева, разгледа докладваното от съдия П. Георгиева-Железова КАНД № 2 /
2020 г. по описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208-228
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Материално-правната норма, послужила за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на ответник-касация, е чл. 175, ал. 3
от ЗДвП - управление на МПС без регистрация и без регистрационни табели.
С Решение № 385 от 26.11.2019 г.,
постановено по н.а.х.д. № 635
/ 2019 г., Районен съд гр. Силистра е отменил Наказателно постановление № 19-1099-000447 от 25.07.2019 г., с което на Р.Й.Г. е наложена глоба в размер на 200 лева и е лишен
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, считайки нарушението за
маловажно.
Касаторът ОД на МВР-Силистра, чрез процесуален
представител юрисконсулт А., моли за
отмяна на решението поради нарушение на материалния закон. Счетените от
районния съд основания за маловажност не са съставомерни по чл. 28 от ЗАНН.
Ответникът Р.Г., чрез адвокат Н., оспорва жалбата като неоснователна и
счита решението за „законосъобразно и целесъобразно“.
Окръжна
прокуратура поддържа
заключение за основателност на жалбата.
Административният съд, в качеството на касационна
инстанция, след проверка
правилността на атакуваното решение с оглед оплакванията на касатора и след служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния
закон в рамките на установената от районния съд фактическа обстановка, приема
за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна – участник в
производството по постановяване на оспорения акт, в преклузивния 14-дневен
срок, следователно е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
С процесното наказателно постановление на Р.Г., на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени
цитираните по-горе санкции за това, че управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по съответния ред и което няма поставени регистрационни
табели. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
За да отмени санкционния акт, районният съд е преценил,
че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на производствените правила, съставляващи отменителни основания. По
отношение материалния закон е съобразил, че установените по делото факти сочат
за наличие на извършено нарушение по повдигнатото обвинение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС,
респ. ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер“. В
светлината на чл. 28 от ЗАНН е преценил, че случаят е маловажен в сравнение с
обичайните хипотези на нарушения от същия вид, тъй като:
- предполагаемият период на състояние на нарушение е
продължил кратко – от датата на закупуване на автомобила – 27.06.2019 г. до
датата на установяване на нарушението с АУАН от същата дата – 27.06.2019 г.;
- пътят на пробег на МПС е бил кратък – от с. Айдемир до
заявената цел – пункт на КАТ в с. Калипетрово;
- деецът, в периода от 2018 г. назад във времето до 2006
г. бил наказван по ЗДвП само с фишове за глоби, което предполагало санкция за
„леки“ нарушения;
- липса на осъждания по Наказателния кодекс (НК) съгласно свидетелство за съдимост;
- деецът не бил наказван с наказателно постановление по
ЗДвП от 2006 г. до сега;
- липсват настъпили „вредни последици“ от нарушението;
- нарушението било преустановено „веднага“, т.е. при
спиране за проверка от контролните органи;
Решаващият състав на въззивната инстанция е установил
обективната истина спрямо правно-значимите обстоятелства по повдигнатото
обвинение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – управление на МПС без регистрация и без
регистрационни табели в пълен обем. Установените факти попълват фактическия
състав на приложената от административно-наказващия орган норма на чл. 175, ал.
3 от ЗДвП, предписваща наказание лишаване от право за управление на МПС за срок
от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лева на водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по съответния ред и/или което няма
поставени на определените места регистрационни табели. Изпълнителното деяние е
осъществено от обективна и субективна страна, в какъвто смисъл са и мотивите на
въззивния съд.
Неоснователно обаче, решаващият състав е счел, че
посочените по-горе обстоятелства са признаци за маловажност на процесното
нарушение.
Обстоятелството, че процесната простъпка не е резултатна,
а формална и определен материално-обективиран резултат не е съставомерен
признак като елемент от фактическия състав на изпълнителното деяние, не
означава, че от деянието не са настъпили вредни последици. Трайно и константно
е разбирането в правото, че нарушаването на установения правов ред съставлява
вредоносен резултат.
Наложените с електронен фиш, респективно с фиш глоби по
ЗДвП в периода от 2010 г. до 2018 г. - осем на брой, са доказателство за
установени нарушения на ЗДвП, което обстоятелство изключва извод за маловажност
на нарушението по ЗДвП.
Липсата на осъждания не е признак на маловажност, защото
обичайната хипотеза за нарушител е той да е неосъждан по НК.
Неоснователно е възражението на ответник-касация, заявено
в съдебно заседание от 29.01.20120 г., че признак на маловажност е и
наблюдението, „че в наше време едва ли има човек, който да няма фишове“. Наличието
на фишове за голяма част от населението може да е факт, който обаче не следва
да провокира омаловажаването му, респ. не следва по-ниска степен на обществена
опасност на деянието, а съобразяване на проекцията на нарушението - неговата
санкция.
В обобщение, касационната инстанция приема, че счетените
от районния съд признаци за маловажност на нарушението неправилно са
квалифицирани като елементи на фактическия състав на нарушението в хипотеза за
маловажност по чл. 28 от ЗАНН, поради което решението на въззивната инстанция
следва да се отмени, а наказателното постановление да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
пр. 2 от АПК вр. с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 385 от 26.11.2019 г. на по а.н.д.№ 635 /2019 г. на Районен съд гр. Силистра като вместо него
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 19-1099-000447 от 25.07.2019 г. на ВПС Началник сектор към ОД на
МВР-Силистра, с което на Р.Й.Г.,
ЕГН: ********** е наложена глоба
в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………….ЧЛЕНОВЕ:1……………..2/……………………..