О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МЛ.С.: ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от съдия
Събева
въззивно гражданско дело
№ 1777 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молби, както следва:
1) Молба с вх. №
3614/03.02.2020 г., подадена от Д.Т.К., чрез адв. И.А.,
в която е обективирано искане за допълване в частта
за разноските на Решение № 52/17.01.2020 г. по настоящото дело, като бъдат
присъдени такива полза на молителя за две
инстанции съобразно списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещните страни В.В.Д. и И.М.Д., чрез адв. Д.П.,
изразяват становище за основателност на молбата като правят възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
2) Молба с вх. №
6754/27.02.2020 г., подадена от В.В.Д. и И.М.Д., чрез
адв. Д.П., за допълване в частта за разноските
Решение № 52/17.01.2020 г. по настоящото дело. В молбата се излага становище за
дължимост на направените от тях в производството
разноски съразмерно на отхвърлената част от жалбата на Д.К..
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Д.Т.К.,
чрез адв. И.А., е изразила становище за недължимост на разноски за всеки от ответниците.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбите са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК,
изхождат от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.
Производството пред Варненски окръжен съд е
образувано по въззивни
жалби, както следва:
1. Въззивна
жалба от ищеца- Д.Т.К., предявена от пълномощник-адвокат И.А., с която оспорва решението като неправилно относно размера
на обезщетението и присъдените в полза на ответниците разноски. Счита, че съдът не е обсъдил в
цялост всички обстоятелства по причиняването на травматичните увреждания,
допълнителните ефектът върху психическото и физическо здраве на ищеца, неговата дееспособност и възможности
да извършва търговска дейност,
съпоставимо със състоянието му преди деликта.
Формулирано е искане за отмяна на решението в частта, в която е
отхвърлен иска за разликата над
присъдените 6500лв.- обезщетение за причинени
неимуществени вреди, до претендираните от
15 000лв., и постановяване на решение за уважаване на иска изцяло, с
присъждане на всички направени
съдебно-деловодни разноски пред
двете инстанции.
2. Въззивни жалби /идентични по
съдържание/ от ответниците- В.В.Д.
и И.М.Д., чрез адвокат Д.П., с които
оспорват решението в частта му, в която са осъдени да заплатят солидарно
сумата- 6500лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, възпрепятстване на делови контакти , душевен дискомфорт, настъпили в резултат на непозволено увреждане
извършено на 27.11.2013г., със законната лихва от 27.11.2015г. до окончателното
й изплащане; и по отношение на присъдените върху уважения иск държавна такса и
съдебни разноски.
С Решение
№ 52/17.01.2020 г. съставът на ВОС се е произнесъл,
като е отменил решение № 3229/
12.07.2019г. по гр.д.№ 17990/ 2018г., Варненски районен съд, 50 състав, в
частта, в която са отхвърлени предявените от Д.Т.К., ЕГН- **********, срещу И.М.Д.,ЕГН-
**********, и В.В.Д., ЕГН- **********, искове с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, за разликата над 6500лв.до 8000лв., със
законната лихва върху тази сума от 27.11.2015г., и вместо това е осъдил И.М.Д.,
ЕГН- **********, и В.В.Д., ЕГН- **********, да
заплатят солидарно на Д.Т.К., ЕГН- **********, и сумата 1500лв./ общо 8000лв.,
представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди , изразяващи се в
претърпени болки и страдания , душевен дискомфорт,
възпрепятстване на общуването и комуникацията, в резултат на непозволено
увреждане на 27.11.2013г., със законната лихва върху посочената сума от
27.11.2015г., до окончателното й заплащане. Първоинстанционното
решение е потвърдено в останалите обжалвани части.
При постановяване на решението
си, ВОС не се е произнесъл относно сторените в производството разноски.
Съобразно
разпоредбата на член 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като
съгласно член 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато
извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат
присъдени по правилата на член 78 от ГПК.
Искането за
присъждане на разноски е направено своевременно от Д.Т.К., чрез адв. И.А., пред всяка една съдебна
инстанция, като са представени и списъци по чл. 80 от ГПК. При първоинстанционното разглеждане на спора, ищецът е
претендирал разноски в размер на 1060 лв., съгласно представен списък по чл. 80
от ГПК (лист 284), извършването на които е удостоверено със съответните
платежни документи. Съобразно изхода на спора, на
ищеца следва да бъдат репарирани разноски пропорционално на уважената част от
иска - 565,33 лв. Доколкото с първоинстанционното
решение са присъдени разноски в размер на 459,33 лв., следва да бъде присъдена
разликата до пълния размер, възлизаща на 106,00 лв.
При въззивното разглеждане на спора въззивникът
К. е претендирал разноски в размер на 600 лв.,
съобразно представен списък (лист 57), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
извършването на които се установява с договор за правна защита и съдействие от
14.11.2019 г.
Насрещната страна своевременно е направила възражение за прекомерност
по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съставът
на ВОС намира същото за неоснователно, доколкото размерът му не надвишава предвидения в Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум.
Пред въззивната инстанция
въззивникът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., защитавайки материален интерес в размер на
8500 лв. Претенцията му е уважена в размер на 1500 лв., поради което и
адвокатското възнаграждение, съответстващо на уважената част възлиза на 105.88
лв.
По отношение на всяка от въззиваемите
страни е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, като са претендирани такива за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лв. за всяка от тях. Заплащането на разноските е удостоверено
с разписки от 16.08.2019 г. (л.11 и л.15 от делото).
Всеки от ответниците (въззиваеми страни) е в отделно процесуано
правоотношение и има право на защита, а това означава и на присъждане на
разноски при отхвърляне на иска, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, поради което е неоснователно
възражението на въззивника К. в тази насока.
Съобразно
изхода на спора пред въззивната инстанция, в полза въззиваемите страни следва да бъдат присъдени разноски
съответстващи на отхвърлената част от претенцията
на въззивника К., които възлизат в размер на 822,53 лв за всяка от тях.
Молбите по чл.
248 от ГПК са основателни и решението следва да се допълни в частта за
разноските.
С изложените мотиви, на
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ДОПЪЛВА, на
основание чл. 248 от ГПК, Решение
№ 52/17.01.2020 г.,
постановено по в. гр. дело № 1777/2019 г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА И.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, и В.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на Д.Т.К., ЕГН **********, с адрес
***, сумата от 106,00 лв. (сто и шест лева), представляваща разликата между присъдените от ВРС, разноски в размер на 459,33
лв. до пълния размер на дължимите такива за производството пред първата
инстанция 565,33 лв., както и сума в размер на 105,88 лв. (сто и пет
лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща направени
разноски пред въззивната инстанция, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на И.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 822,53 лв. (осемстотин двадесет и два лева и петдесет и три стотинки), представляваща
сторени съдебни разноски пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на В.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 822,53 лв. (осемстотин двадесет и два лева и петдесет и три стотинки), представляваща
сторени съдебни разноски пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ,
в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.