МОТИВИ ПО АНД № 5684/2016 г. по описа на Пловдивски
районен съд, Х наказателен състав
Производството е по реда на чл.378 от НПК.
С Постановление от 09.09.2016 г.
Районна прокуратура Пловдив е внесла предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на И.А.Я. с налагане на административно наказание по
реда на чл.78А от НК за това, че на 26.08.2016 г. в гр. Пловдив, по хулигански
подбуди е причинил на Д. Г. З. с ЕГН **********
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лицето с кръвонасядане
в областта на лявата скула и долния клепач на лявото око, довела до причиняване
на болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.131,
ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК.
Прокуратурата,
чрез представителя си, в съдебно заседание поддържа предложението. Излагат
се доводи относно доказаността на
обвинението и се прави искане за освобождаване от наказателна отговорност на
обвиняемия и налагане административно наказание глоба, ориентирано около
минималния законоопределен размер. Прави се искане обвиняемият да бъде осъден
за направените по делото разноски.
Защитникът на обвиняемия, адв.К., излага
подробно становище по същество, като моли за постановяване на оправдателно
решение, поради недоказаност на обвинението, а алтернативно се прави искане за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с определяне на
минималното административно наказание.
Обвиняемият Я. се признава за виновен,
дава обяснения по делото, заявява, че поддържа становището на защитника си и
моли или да бъде оправдан, или да му се определи глоба в минимален размер, като
изразява съжаление за извършеното.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемият И.А.Я. е роден на *** ***, живее в същия
град, с ЕГН **********. Той е ***, с българско гражданство, разведен, със
средно образование, работещ като *** на ЕООД. Обвиняемият Я. е осъждан
трикратно, но по отношение на всяко от осъжданията е бил реабилитиран.
На 26.08.2016 г., около 17,00 часа
свидетелят Д.З. се движел по бул.“Освобождение“ в гр.Пловдив, като се прибирал
към дома си след работа, управлявайки лек автомобил „Рено“ с рег. № ****. По
същото време по булеварда се движел и обвиняемият Я., който управлявал лек
автомобил „Пежо“ с рег. № ****. Обвиняемият бил в автомобила си със
свидетелката М.И., а свидетелят З. бил сам в автомобила си. Тъй като на едно от
кръстовищата двата автомобила се движели в непосредствена близост, обвиняемият Я.
преценил, че водачът на лек автомобил „Рено“ с рег.№ ****, а именно свидетелят З.
му е отнел предимството и е създал предпоставка за ПТП, което силно ядосало
обвиняемия. При едно от изравняванията на автомобилите на същия булевард през
прозореца обвиняемият поискал обяснение от свидетеля З. за поведението му, като
между двамата се разменили груби реплики. На кръстовището на бул.“Освобождение“
с ул. Ив.Стоянович“, свидетелят З. спрял на червен сигнал на светофарната
уредба, като непосредствено до автомобила му спрял и автомобила, управляван от
обвиняемия Я.. Последният продължавал да е раздразнен от ситуацията на пътя и
без да бъде провокиран от свидетеля З. по какъвто и да било начин, слязъл рязко
от автомобила си, насочил се директно към шофьорската врата на автомобила на
свидетеля З., заявил му, че ще го убие ей сега и го напсувал, като
междувременно през отворения прозорец нанесъл удар с юмрук в лявата част на
лицето на свидетеля З.. След това обвиняемият отново се качил в автомобила си и
потеглил. Свидетелят З., който бил силно стреснат и уплашен от неочакваното
нападение, потеглил бавно, след което спрял на улица „Ив.Стоянович“, като се
бил хванал за главата. Свидетел на инцидента на кръстовището станал *** от Пето
РУП А., който бил спрял на същия светофар зад автомобилите на обвиняемия и
свидетеля З. и възприел поведението на обвиняемия непосредствено. Свидетелят А.
на свой ред спрял автомобила си зад този на свидетеля З., отишъл при него и го
попитал как е, като му обяснил, че е полицай. Свидетелят З. заявил, че не се
чувства добре, поради което и свидетелят А. подал сигнал за случилото се в Пето
РУП, като на място пристигнал екип на СМП, който извършил преглед на свидетеля З.,
а също и полицейски патрул. Междувременно свидетелят А., на когото обвиняемият
бил познат по служба, отишъл до магазин, за който знаел, че се стопанисва от
обвиняемия и се свързал црез служители в магазина по телефона с обвиняемия Я.,
като го призовал да се яви в полицейското управление. Обвиняемият изпълнил
разпореждането и се явил в полицейското управление, където бил задържан за 24
часа по реда на ЗМВР с надлежна заповед. Свидетелят З. след три дни се явил в
отделението по Съдебна медицина към УМБАЛ „Св.Георги“, където бил прегледан и
му било издадено съдебно -медицинско удостоверение.
Така описаната фактическа обстановка
съдът намира за категорично и безспорно установена от събраните по делото
доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели А. и З. изцяло, като намира същите за логични,
последователни, непротиворечащи си помежду си и със събраните по делото писмени
доказателства и изводите на медицинската експертиза. Съдът кредитира и
показанията на свидетелката И., макар да ги разглежда критично, доколкото се
установява, че същата потвърждава показанията на другите двама свидетели
относно това, че обвиняемият е слязъл от автомобила си на кръстовището, отишъл
е до автомобила на пострадалия и му е казал нещо. В показанията си свидетелката
И. е заявила, че не е чула думите на обвиняемия или съдържанието на някакъв
разговор между двамата водачи, както и че обвиняемият й е бил в гръб и не е
видяла той да посяга на другия мъж. Обстоятелствата заявени от свидетелката, че
не е видяла конкретни действия и не е чула думите на обвиняемия не навеждат на
извод относно липсата на описаното от другите свидетели поведение на Я., както се опитва да внуши защитата,
доколкото заявеното от нея, че не е видяла, не изключва възможността
конкретното поведение действително да е било проявено. От друга страна, както
се посочи, тези показания съдът разглежда критично, доколкото се установява от
обясненията на самия обвиняем, че свидетелката И. е негова приятелка, поради
което и е обяснимо нейното свидетелстване в насока, че не е възприела конкретни
думи или действия поради разположението си в автомобила на обвиняемия.
Съдът кредитира отчасти и обясненията,
които е дал обвиняемия на досъдебното производство на 01.09.2016г., в които
същият е описал конкретно поведението си по нанасяне на удар по пострадалия,
както и тези дадени пред съда и то доколкото не противоречат на останалите
доказателства по делото. В частта им, в който се сочи по какъв начин точно е
нанесен удара, а именно, не с юмрук, а с китката съдът счита, че обясненията на
обвиняемия противоречат на свидетелските показания преди всичко на пострадалия,
както и на изводите на съдебно-медицинската експертиза относно механизма на
причиняване на телесната повреда, поради което и съдът приема в тази им част
обясненията като проява на защитна позиция на обвиняемия. Ето защо и като цяло
при оценка обясненията на обвиняемия съдът също ги разглежда критично, като
взема предвид и това, че те съставляват и средство за защита.
При постановяване на решението си съдът
стъпва върху събраните писмени доказателства и доказателствени средства,
каквито са съдебно -медицинското удостоверение,
справки за лица от АИС БДС, справки от ЦБ на КАТ, справка за
нарушител/водач, справка за лице установен извършител на престъпление, справка
за лице в ЦПР, фиш за спешна медицинска помощ, справка за съдимост и
характеристична справка за обвиняемия, удостоверение за раждане и договор за
ипотечен кредит с приложение.
В подкрепа на установените факти се
явява и изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза по писмени данни.
Същата приема, че е било установено при свидетеля З. причиняването на контузия
на лицето с кръвонасядане в областта на лява скула и долен клепач на лявото
око, като описаното увреждане е в резултат от удар с или върху твърд тъп
предмет и отговаря по време и начин да е причинено, както се съобщава в
материалите по делото, т.е. от удар с юмрук. Заключено е, че на свидетеля са
били причинени болка и страдание. Съдът кредитира медицинската експертиза като
изготвена с необходимите професионални знания и опит.
При така установената фактическа
обстановка и наличието на обсъдените доказателства, съдът намира, че
обвиняемият Я. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК.
От обективна страна е налице
извършителство на действия, свързани с
посегателство срещу личността на свидетеля З., като чрез нанасяне на удар с
ръка, свита в юмрук по лицето от ляво на свидетеля З., обвиняемият е причинил травматичните
увреждания на пострадалия свидетел, описани в експертизата и при това е
действал по хулигански подбуди. Установява се категорично, както от показанията
на пострадалия свидетел, така и от тези
на свидетеля А., а отчасти от обясненията на самия обвиняем, че обвиняемият Я.
действително е нанесъл еднократно удар с ръка в областта на главата на
свидетеля З., както и че пострадалият свидетел още на място е изпитал болка и
му е прилошало. В подкрепа показанията на свидетеля З. и тези на свидетеля А.,
който и непосредствено след инцидента е видял травматичните увреждания по
пострадалия е съдържанието на съдебно -медицинското удостоверение, в което
същите са определени като обективни находки и са описани и в изготвената
съдебно - медицинска експертиза. С оглед вида на травматичното увреждане,
установени с експертизата, същото категорично съставлява лека телесна повреда
по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Що се касае до посочения в постановлението
на прокуратурата белег на деянието по т.12 на чл.131, ал.1 от НК, а именно
деянието да е извършено по хулигански подбуди, което се оспорва от защитата, то
според съда от доказателствата по делото се установява наличието и на този
квалифициращ белег на вмененото на обвиняемия престъпление.
Деянието по чл.131, ал.1, т.12 от НК изисква
като своя специфична характеристика на състава наличието и на хулигански мотив
при осъществяването му, което означава, че действията на извършителя следва да
са безпричинни и продиктувани единствено от желанието му за саморазправа, без
оглед на каквито и да било лични мотиви за извършване на деянието, като
обвиняемият действително следва без конкретна причина да е насочил действията
си към пострадалия като изрази и неуважението си и незачитането на обществените
порядки. В конкретния случай е установено по делото, че пострадалият и
обвиняемият изобщо не са се познавали от по-рано, като не е установено да са
имали някакви предхождащи инцидента влошени лични взаимоотношения. Следователно,
в поведението на обвиняемия не може да се търси някакъв траен личен мотив, при
това свързан конкретно с личността на пострадалия, за осъществяване на
престъпното му поведение. Установява се действително от доказателствата по
делото, че е възникнало недоразумение и напрежение на пътя, свързано с
движението на автомобилите на всеки от участниците в инцидента, довело до
употреба на реплики преди инцидента. Това обаче, по никакъв начин не може да
очертае наличието на някакъв чисто личен мотив у обвиняемия, доколкото
обективните му действия, предизвикани единствено от този факт на поведение на
друг непознат водач на пътя, който факт стои извън конкретната личност на
пострадалия, демонстрират именно неуважение и незачитане на обществените
порядки и на личността като цяло. Поведението на обвиняемия, насочено към
саморазправа, вместо изясняване на създалата се според него ситуация на
нарушение на ЗДвП по предвидения ред, с проява на груба сила и показване на
надмощие над пострадалия, започнало още с търсенето на сметка за поведението му
на пътя и прераснало във физическа саморазправа, очертава характеристиките на
посочения задължителен елемент от субективната страна на деянието, а именно
хулиганският мотив. Друг мотив и друга
цел не се установява да е имал обвиняемият Я., тогава, когато е ударил
пострадалия, освен да покаже себе си като по-силен, както и необвързан с
каквито и да било правила за нормално общуване и поведение. В крайна сметка,
обвиняемият е демонстрирал именно това, че не се смята за обвързан със
спазването на общоприетите норми за прилично и сдържано поведение, като е
предприел разрешаване на възникналата спорна или опасна според него ситуация по
начин, който не е приемлив и е в противоречие с установените правила за
прилично и сдържано поведение на пътя.
В конкретния случай не се установява
поведението на обвиняемия да е било под влиянието на афект по смисъла на
чл.132, ал.1 от НК, тъй като липсват обективни белези за наличието на подобно
състояние. Напротив, установява се, че като цяло поведението на обвиняемия е
било еднопосочно и подбудено от една конкретна цел, да покаже надмощието си на
пътя, да потърси сметка за несъобразеното движение на другия водач, по груб
начин, да се саморазправи с този, който му е “попречил” с присъствието си на
пътя да се движи спокойно.
От субективна страна деянието е
извършено и умишлено от обвиняемия, като същият напълно е съзнавал характера на
поведението си и е целял настъпването на престъпния резултат на престъплението,
предвид факта, че целта му е била именно да се саморазправи физически с
пострадалия. За горното съдът прави изводи от самите обективни действия на
обвиняемия, които по своя характер, насоченост и сила са били достатъчни, за да
се причинят описаните от медицинската експертиза увреждания на пострадалия
свидетел. Ясно изразен е хулиганският мотив, при който действията на обвиняемия
са били агресивни и невъздържани, без особено съобразяване и с мястото на
осъществяването им и установения ред за разрешаване на конфликти. В тази насока
възраженията на защитата, които биха могли да се тълкуват в насока на това, че
обвиняемият не е целял да скандализира обществото и да покаже явно неуважение
към него, а само да потърси сметка от другия водач, биха имали значение, но ако
се обсъждаше съставомерността на престъплението хулиганство, което впрочем е
допустимо да бъде извършено и при евентуален умисъл. Наличието на хулиганският
мотив, чието проявление в случая се описа именно като липса на съобразяване с
реда и установения в обществото начин за разрешаване на спорни ситуации, не
изисква като отделна съзнателна цел у дееца засягането на обществения ред или
скандализиране на обществото, защото при това престъпление се уврежда
личността, но на практика, поради характера на този особен мотив у извършителя,
подобни последици са включени имплицитно при неговото реализиране. Затова и за
наличието на този хулигански мотив се съди преди всичко от фактическото
поведение на извършителя на деянието, което в случая е категорично установено
по съдържание.
За така извършеното от обвиняемия
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години виж де. Обвиняемият Я. е пълнолетен,
реабилитиран е, което е заличило последиците на предходните му осъждания, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и от деянието
не са причинени имуществени вреди. При наличието на материалноправните
предпоставки за приложението на чл.78а, ал.1 от НК съдът е на становище, че
обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба. С оглед степента на обществена опасност на
извършеното, както и данните за имотното състояние на обвиняемия, като
съобразява факта, че същият има малолетно дете и изплаща кредит, но
същевременно пък, че е работоспособен и има постоянна работа и съответно
доходи, като взема предвид признанието на вината и изразеното съжаление за
стореното от една страна, но от друга като преценя наличието на недобри
характеристични данни, изведени от приложените доказателства за предходни
осъждания, макар с настъпила реабилитация и за криминалистични регистрации,
съдът счита, че най-справедливо е за престъплението да му бъде наложено
административно наказание глоба близо до предвидения минимален размер, но над
същия и под средния такъв. Затова и с решението си съдът наложи наказание глоба
от 1500 лева, което счете, че е справедливо и съответства на характера и
интензитета на престъпната проява и нейните последици, както и че ще способства
за предупреждаване и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите,
добрите нрави и правилата за нормално общуване.
По делото са направени разноски за експертизата от 76
лева, поради което и с оглед признаване на обвиняемия за виновен, съдът го осъди да ги заплати по сметката на
органа, направил разноските – ОД МВР Пловдив.
По изложените мотиви съдът постанови
своето решение.
Районен
съдия: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Т.М.