О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 334
19.02.2019г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Иванов в.ч.гр.дело №121 по описа за 2020г. на ПдОС, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 413, ал.2 ГПК, вр. с чл.410 ГПК, вр. с чл.274, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от
адв.Б., пълномощник на ЕТ „Имекс-С С.А.“, против
разпореждане от 07.01.2020г. по ч.гр.д. № 20722/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, 14 гр.с-в, с което съдът е отхвърлил подаденото от
жалбоподателя заявление по чл.410 от ГПК. С последното се иска издаване на
заповед за изпълнение срещу Държавна опера Пловдив за сумата от
1272 лева – главница, 387 лева законна мораторна лихва от 16.12.2016г. до
16.12.2019г, ведно със законната лихва от 16.12.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането. Същите се претендират въз основа на парично вземане по
доставка на дизелово гориво по фактура № **********/18.03/2003г.
В жалбата се поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че вече има издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за същото вземане.
Частната жалба е процесуално допустима
като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано лице.
Изпълнени са изискванията за редовност на основание чл.413, ал.2 ГПК, вр. с
чл.275, ал.2 ГПК, вр. с чл. 262, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, жалбата се
явява неоснователна по следните съображения:
Районният съд е отхвърлил заявлението на
жалбоподателя с вх. № 3251/16.01.2019 г. по описа на РС Пловдив, с доводи, че относно
същото вземане (заедно със задължения по още 2 фактури) е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1805/2019г. на ПРС, XIII гр.с. и въз
основа на нея е издаден изпълнителен лист.
РС-Пловдив излага аргументи, че повторното издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК противоречи на закона и добрите нрави по смисъла чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК,
тъй като жалбоподателят вече разполага с изпълнителен титул за вземането си. Не
е спорно по делото, че в полза на жалбоподателя има издадена заповед за
изпълнение въз основа на същата фактура/
заедно с още две фактури/ за сумата от
2220 лева.
По
делото са представени заверени преписи на трите фактури, от които е видно, че
дължимата сума по тях е 7472 лева. Жалбоподателят
твърди, че по по ч.гр.д. № 1805/2019г. на
ПРС, XIII гр.с е предявил частично вземането си. От приложената по
делото заповед за изпълнение от 06.02.2019г.
по
ч.гр.д. № 1805/2019г. на ПРС, XIII гр. се установява,
че тя е издадена за сума/2220лв/ в по-нисък размер от сбора на процесните три фактури/7472лв/. Дейстително, в хипотезата, когато в заявлението
ищецът не посочи изрично, че претендира част от спорното право, част от
вземането, то се счита, че е предявено цялото спорно право, цялото вземане. В
този случай предявеният последващ иск за същото вземане или за част от него е
недопустим поради наличието на обективен идентитет между двете дела и
съществуването на процесуална пречка за паралелната им висящност / в този
смисъл Тълкувателно решение №3/2016 г. от 22.04.2019 г., постановено
по Тълкувателно дело № 3/2016 г., (ОСГТК)/
В настоящия
случай, от данните по делото, не може да се направи
извод, че жалбоподателят е предявил частично вземането си по процесните фактури
по
ч.гр.д. № 1805/2019г. на ПдРС, XIII гр. с-в. По тази
причина следва да се приеме, че е заявил пълния размер на своето вземане.
От
гореизложеното следва, че разпореждането на РС-Пловдив е правилно и следва да
се потвърди.
Така мотивиран, съдът:
О П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 07.01.2020г. по ч.гр.д. № 20722/2019
г. по описа на Районен съд Пловдив, 14 гр.с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.