Р Е Ш Е Н И Е
№ 2389/22.12.2020г.
Град Пловдив,
22.12.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,
ІV състав, в открито заседание на втори декември две хиляди и двадесета година,
в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2376 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.В.И., действаща като едноличен търговец под
фирма ЕТ „Наш дом – Добринка Василева“, против акт за установяване на публично
държавно вземане № 16/312/02581/3/01/04/01 от 03.09.2020 г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който са определени
подлежащи на възстановяване публични държавни вземания в размер на
277 945,34 лева съгласно т.30, 27 794,53 лева съгласно т.18 и
1 008,41 лева съгласно т.2 от приложение към раздел І „Общи положения“ от
Правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., като на основание чл.3,
ал.1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП
по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
277 945,34 лева, което като най-голямо по размер представлява
окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по
настоящия акт.
Според жалбоподателката оспореният акт е незаконосъобразен поради противоречие
със закона, защото Правилата за определяне на размера на подлежащата за
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27,
ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013
не са приложими към проекта за финансово подпомагане на жалбоподателката и не
са правно основание за определяне на подлежащите за възстановяване суми, защото
са приети едва през 2019 г. Твърди се също, че оспореният акт не е издаден след
изтичане на сроковете по АПК. Според жалбоподателката не отговаря на истината
твърдяното в акта неизпълнение на задълженията по чл.4.12 и чл.4.18 от договора
за безвъзмездна финансова помощ. Иска се отмяна на оспорения акт и присъждане
на направените разноски. В представената на 30.10.2020 г. писмена защита са
преповторени съображенията по същество от жалбата.
Ответникът оспорва жалбата и моли тя се остави без уважение като
неоснователна. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
представените в съдебното заседание от 27.10.2020 г. писмени бележки.
Претендира разноски.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на
оспорения акт, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно с
оглед разпореденото възстановяване на получената безвъзмездна финансова помощ.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, видно от известието за
доставяне (л.581), и е срещу административен акт, който по общото правило на
чл.145 АПК подлежи на оспорване пред съд по отношение на неговата
законосъобразност. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а
разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че между
Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и жалбоподателката като едноличен търговец с
фирма ЕТ „Наш дом – Добринка Василева“ е сключен договор № 16/312/02581 от
07.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от ЕЗФРСР, с който договор на
едноличния търговец е предоставена безвъзмездна финансова помощ (БФП),
представляваща 70 % от одобрените и реално извършени разходи, свързани с
осъществяване на проект № 16/312/02581 от 13.05.2013 г. (л.588-619): „Изграждане
на къща за гости и гараж в УПИ VІІІ-1825, кв.80, град Перущица“, като
първоначално одобрената БФП е в размер на 281 837,33 лева.
Видно от приложеното в административната преписка уведомително писмо за
одобрение № 1494/312, изх.№ 01-6500/2320 от 08.02.2016 г. (л.514), във връзка с
изпълнението на договора на жалбоподателката е изплатена сумата 277 945,34
лева (авансово 140 480,32 лева и окончателно 137 465,02 лева).
Със заповед № 373957 от 20.06.2019 г. (л.517) е разпоредено извършването на
проверка на място на заявление с УИН 16/130513/30793 на кандидат с УРН 602702
(жалбоподателката като ЕТ „Наш дом – Добринка Василева“), констатациите от
която проверка са отразени в контролен лист и приложения (л.519-540).
Контролният лист е връчен на жалбоподателката за запознаване и е подписан без
възражения от нея (л.540).
С постановление от 21.08.2019 г. (л.542-544) прокурор при Окръжна
прокуратура Пловдив е отказал да образува досъдебно производство и е прекратил
прокурорската преписка, образувана по материали на ВКП, касаещи проверка на
къща за гости в град Перущица, с бенефициер – ЕТ „Наш дом – Добринка Василева“,
тъй като не е установено да са били декларирани и представени неверни данни при
кандидатстването за подпомагане или при подаване на заявката за плащане, а
получените средства са използвани по предназначение – обектът е изграден и
функционира като къща за гости.
С писмо с изх.№ 01-6500/8433 от 23.10.2019 г. жалбоподателката е уведомена
на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.3 АПК, че ДФЗ открива
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане
във връзка с констатациите, направени след проверка на изпълнението на договор
№ 16/312/02581 от 07.11.2014 г. по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие
на микропредприятия“ от ПРСР за периода 2007-2013 г., с предмет на
инвестицията: „Изграждане на къща за гости и гараж в УПИ VІІІ-1825, кв.80, град
Перущица“, по който е изплатена субсидия в размер на 277 945,34 лева.
При проверката е констатирано неизпълнение на задължения по одобрения
бизнес-план:
На първо място, установено е неизпълнение на финансовите показатели на одобрения
бизнес-план – от представените документи за 3 пълни финансови години е
установено средно аритметично изпълнение в размер на 2,76 %, защото при
заложени годишни приходи 54 000 лева за 2016 г., 57 000 лева за 2017
г. и 60 000 лева за 2018 г. са реализирани 561,60 лева или 1,04 %
изпълнение за 2016 г., 684,45 лева или 1,20 % изпълнение за 2017 г. и
3 474,32 лева или 5,79 % изпълнение за 2018 г. Налице е неизпълнение на
т.4.12 и т.4.18 от договора и чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 г., инвестицията не е доказала своята
икономическа жизнеспособност и устойчивост, поради което и на основание т.30 от
приложение към Правилата за определяне на размера на подлежащата за
възстановяване БФП при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките
от ПРСР 2007-2013 г. размерът на подлежащата за възстановяване БФП е 100 % от
предоставената финансова помощ по договора или 277 945,34 лева.
На второ място, при направената проверка е установено, че за периода от
изплащане на субсидията 11.12.2015 г. до 31.12.2018 г., т.е., за 2016 г., 2017
г. и 2018 г. е налично едно работно място – Добринка И., управител на
предприятието на едноличния търговец, т.е., налице е нарушение на чл.2, т.1 и
чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., поради което и на основание т.8.1
от договора, чл.46, ал.1 и 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и т. 18 от
приложение към Правилата за определяне на размера на подлежащата за
възстановяване БФП при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките
от ПРСР 2007-2013 г. размерът на подлежащата за възстановяване БФП е 10 % от
предоставената финансова помощ по договора или 27 794,53 лева.
На трето място, установени са несъответствия в количествата на
финансираните активи по три позиции (трикрилен гардероб с огледало, закачалка
за дрехи, помещение Ж в коридор, на обща стойност 1 004,81 лева, което
представлява нарушение на т.4.12, т.4.17, б.“а“ и т.4.18 от сключения договор и
на чл.43 ал.1, т.1 от Наредба № 29 от
11.08.2008 г., поради което и на основание т.2 от приложение към Правилата за
определяне на размера на подлежащата за възстановяване БФП при установени
нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. размерът на
подлежащата за възстановяване БФП е 1 004,81 лева.
Предвид нормата на чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на
подлежащата за възстановяване БФП при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7
ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., която не допуска кумулиране на размера на
подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите
нарушения по един и същ договор, жалбоподателката е уведомена, че ДФЗ ще
пристъпи към издаване на акт за установяване на публично държавно вземане общо
в размер на 277 945,34 лева, представляващи 100 % от получената субсидия.
На жалбоподателката е указано, че в 14-дневен срок от получаването на
уведомлението може да представи писмени възражения и нови писмени
доказателства.
Ползвайки правото си на отговор, на 12.11.2019 г. жалбоподателката е
представила писмено възражение (л.563-570). Счита, че задължението по чл.4.12
от договора е изпълнено изцяло и одобрената инвестиция е осъществена; че е
изпълнено също задължението по чл.4.18 от договора и през целия период
изградената къща за гости се ползва за целите на селския туризъм; съответно не
е налице нарушение на чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Според
жалбоподателката непостигането на финансовите показатели на бизнес плана не е предвидено
като задължение за ползвателя и като основание за налагане на санкция нито в
договора, нито в наредбата, а определянето на размера на санкцията по правила,
приети през 2019 г., след датата на сключване на договора за БФП, след
предоставянето на средствата и почти 5-годишно функциониране на изградения
туристически обект по предназначение, е недопустимо, в противоречие с принципа
за действие на санкционните норми във времето, установен в чл.2, § 2 от
Регламент № 2988/95.
На 03.09.2020 г.
изпълнителния директор на ДФЗ е издал оспорения акт за установяване на публично
държавно вземане № 16/312/02581/3/01/04/01 – предмет на настоящото съдебно
производство, като е приел за неоснователни възражения на жалбоподателката.
Според изпълнителния
директор заложените в бизнес плана показатели подлежат на оценка и контрол,
кандидатите сами определят финансовите параметри към момента на
кандидатстването за отпускане на финансова помощ и за времето, през което ще
използват субсидираната инвестиция след получаване на инвестирането, сами
планират стопанската си дейност и залагат в бизнес плана стойности, които да
доказват икономическата жизнеспособност на инвестицията съобразно чл.16, ал.2
от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., водещи до реализиране на целите на мярка 312,
заложени в чл.2 от наредбата.
Като неоснователно е
прието също възражението за липса на нарушение на т.4.18 от договора, защото в
тази клауза е включено задължение на ползвателя да спазва одобрения проект за
срок от 5 години от сключване на договора, като изпълнението не се свежда
единствено до осъществяване на техническия проект (изграждането на къща за
гости), което е само една от стъпките за осъществяване на проекта и постигане
на целите на мярката, като чрез използването на реализираната инвестиция и
реализиране на приходи се доказва икономическата жизнеспособност на проекта и
постигане на целите на мярка 312. Според изпълнителния директор именно чрез
генериране на достатъчно приходи при един работещ и жизнеспособен икономически
субект се доказва, че разходите от бюджета на съюза са били използвани по
предназначение, че фактическото използване на новосъздадените активи е довело
до създаване на трудова заетост и повишаване на доходите, до развитие на
интегриран туризъм в селските райони. В случая установеното неизпълнение на
бизнес плана е 97,24 %, съответно налице е хипотезата на чл.46, ал.1 от Наредба
№ 29 от 11.08.2008 г. и фондът е в правото си да поиска връщане на изплатени
суми.
Като неоснователно е
преценено възражението на жалбоподателката относно приложението на Правилата за
определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата
за развитие на селските райони 2007-2013 г. Тези правила са изготвени в
съответствие с чл.35 от Делегиран регламент № 640/2014 за допълнение на Регламент
№ 1306/2013 и чрез тях не се въвеждат нови задължения към бенефициерите, а
единствено се въвежда единен подход при определяне на размера на налаганите
санкции, като са взети предвид изискванията на чл.18 от Регламент № 65/2014 г.
и са отчетени тежестта, степента и продължителността на неизпълнението,
въздействието на неизпълнението върху финансираната операция в цялост. С реализирането
на по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за
изпълнение на инвестицията и условията, въз основа на които проектът е бил
оценен като допустим за подпомагане. Продължителността на неизпълнението е над
две финансови години и показва постоянство, като бенефициерът не е предприел
действия да коригира първоначалните си цели.
Възприемайки
констатациите от проверката за извършени нарушения – неизпълнение на
финансовите показатели на бизнес плана, неизпълнение на броя на работните места
и несъответствия в количествата на финансираните активи по три позиции, –
подробно описани в уведомлението от 23.10.2019 г. и в
самия акт за установяване на публично държавно вземане, изпълнителният директор
е определил размерите на подлежащите за възстановяване суми за всяко от трите нарушения,
като на основание чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на
подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013 г. е определен окончателният размер на подлежащото за
възстановяване публично държавно вземане от 277 945,34 лева.
В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, доколкото
приложените към жалбата оборотни ведомости за 2019 г. и 2020 г. и регистър на
настанени туристи за 2019 г. и 2020 г. са неотносими към предмета на спора,
защото не касаят проверяваните години и не опровергават констатациите на
административния орган. В този смисъл съдът приема, че между страните няма спор
по фактите. Спорът е относно правилното приложение на материалния закон –
налице ли е неизпълнение на договора за предоставяне на БФП, налице ли са
нарушения, които са основания за налагане на финансови корекции, правилно ли е
определен размерът на финансовата корекция, представляваща установеното с
оспорения акт публично държавно вземане.
При тези факти съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и не са
налице основания за неговата отмяна.
В настоящия случай основанието и процедурата за налагане на корекцията са
уредени в Наредба № 29 от 11.08.2008 г., глава ІV, раздел ІІ „Условия за
изпълнението на дейностите по проекта и контрол“, където в чл.46 са уредени
хипотезите, при които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми, а в
чл.47 – процедурата по връщане.
Съгласно чл.46 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. в случай че ползвателят на
помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със
законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта (ал.1), и определя размера на средствата, които трябва да
бъдат възстановени от ползвателя на помощта, с оглед на вида, степента и
продължителността на неизпълнението; степента на неизпълнение по даден проект
зависи от неговите последици за дейността като цяло; продължителността на
неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността
за отстраняване на тези последици по приемлив начин (ал.2).
Съгласно чл.16 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. кандидатите представят бизнес план по образец
за период не по-малък от 5 години, който план трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, водещи до реализиране
на целите по чл.2.
С оглед съществуващата правна уредба безспорно е установено неизпълнение на
договор № 16/312/02581 от 07.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по
мярка 312 предвид констатираното при проверката процентно съотношение между
заложените в бизнес плана годишни приходи от дейността и действително
реализираните за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Отчетените приходи от нощувки със
закуски за проверените години са съответно 561,60 лева, 684,45 лева и
3 474,32 лева, описани са в контролния лист от проверката (л.538), който е
връчен на жалбоподателката за запознаване и тя го е подписала без възражения
(л.540). В контролният лист от същата проверка е отразено и неизпълнението на
ангажимента за създаване на две работни места.
Т.е., констатациите са отразени в официален писмен документ, който се
ползва с материална доказателствена сила, която не беше оборена в съдебното
производство от страна на жалбоподателката при нейна доказателствена тежест. По
същество жалбоподателката не оспорва неизпълнението на бизнес плана и нейната
основна защитна теза не е съсредоточена в оборване на констатациите относно
неизпълнения ангажимент. Съответно следва да се приеме, че по безспорен начин е
доказано неизпълнението на бизнес плана, който е част от договора за
предоставяне на БФП.
Не може да се приеме направеното в жалбата тълкуване на нормата на чл.16,
ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., че с оглед прогнозните очаквания, на основата
на които е разработен бизнес плана, защитени с анализи и изследвания, е налице
изпълнение на изискването за реализиране на целите по чл.2 от наредбата. Самият
бизнес план е идея, която, за да постигне каквито и да било резултати, следва
да се реализира в обективната действителност. В настоящия случай е очевидно, че
идеята, заложена в бизнес плана, се е оказала нереалистична и не се е
осъществила. Именно реализирането на планираните приходи от дейността доказва
на практика, че бизнес планът е икономически жизнеспособен, защото съгласно
легалното определение на § 1, т.6 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. „икономическа
жизнеспособност“ е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост
на предприятието за периода на бизнес плана. Т.е., по определение преценката за
икономическа жизнеспособност изисква преценка на реализираните доходи от
дейността, а не на идейното предложение и на съдържанието на бизнес плана. В
този смисъл е невъзможно на основата на съдържанието на бизнес плана да се
направи извод, че вече са постигнати целите по чл.2 от Наредба № 29 от
11.08.2008 г. Да, осъществено е подпомагане, но то не е допринесло за постигне
на крайната цел – създаване на нови работни места и развитие на интегриран
туризъм в селските райони.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателката за неприложимост на
Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП
по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г.
Съгласно чл.1 настоящите правила са изготвени в съответствие с чл.35 от
Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11.03.2014 г. за допълнение
на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение
на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или
оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните
плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното
съответствие (за заявки за окончателно плащане по мерките от ПРСР 2007 – 2013
г., подадени след 1 януари 2015 г.). Заявката за окончателно плащане на
жалбоподателката е подадена на 09.10.2015 г. (л.159), следователно попада в
приложеното поле на правилата.
Съгласно чл.2, ал.1
правилата се прилагат в случаи на нарушения,
установени от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, или друг
оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на
критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения,
поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР 2007 –
2013 г., произтичащи от предоставена безвъзмездна финансова помощ. Доколкото в
настоящия случай са установени нарушения на договорни задължения на
бенефициера, произтичащи от договор№ 16/312/02581 от 07.11.2014 г. за отпускане
на финансова помощ по мярка 312, процесните правила са приложими към
установените нарушения.
С Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП
по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. е определен единствено размерът на
подлежащата на възстановяване БФП поради установени нормативни и договорни
нарушения, който размер е установен в приложение към правилата. Самите
задължения на бенефициера, неизпълнението на които представляват нарушения, са
установени в договора за предоставяне на БФП и в Наредба № 29 от 11.08.2008 г.,
която към момента на сключване на договор № 16/312/02581 от 07.11.2014 г. за
отпускане на финансова помощ по мярка 312 е действащ нормативен акт. В този
смисъл напълно неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че
отговорността й е ангажира въз основа на неприложим нормативен акт.
Финансовата корекция е начин да се възстанови положението преди
извършването на разхода от съответния европейски фонд, който разход е признат
за недопустим или незаконосъобразен, т.е., да се поправи причинената вреда, и
се състои в анулиране на целия или на част от публичния принос за конкретния
проект. В този смисъл финансовата корекция не е санкция, а вид договорна
отговорност на бенефициера заради неизпълнени договорни и нормативни задължения,
поети с подписването на договора за предоставяне на БФП. Ето защо напълно
неоснователни и некореспондиращи със съществуващата правна уредба са
възраженията на жалбоподателката за санкционния характер на Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007
– 2013 г. и тяхното обратно действие, в което се състои основната й защитна
теза.
Самият размер на наложената финансова корекция е правилен и напълно
съответства на т.30 от приложение към раздел І „Общи положения“ от Правилата за
определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата
за развитие на селските райони 2007-2013 г., като е съобразено, че нарушението
засяга изцяло подпомаганата дейност, времетраенето на нарушението е за три
пълни финансови години, реализираните приходи от дейността са едва в размер на
2,76 % средноаритметично за трите години, т.е., много под предвидените в
правилата 20 %.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С
оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за заплащане на разноските в размер на 6 371,34
лева (л.631-635) за платеното адвокатско възнаграждение същото като основателно
и доказано следва да бъде уважено и да бъде осъдена жалбоподателката да заплати
на ДФЗ тази сума. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.И., ЕГН **********, действаща
като едноличен търговец под фирма ЕТ „Наш дом – Добринка Василева“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Перущица, община Родопи, област Пловдив, ул. „Проф. Михаил
Христев“ № 16, против акт за установяване на публично държавно вземане №
16/312/02581/3/01/04/01 от 03.09.2020 г. на изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, с който са определени подлежащи на възстановяване
публични държавни вземания в размер на 277 945,34 лева съгласно т.30,
27 794,53 лева съгласно т.18 и 1 008,41 лева съгласно т.2 от
приложение към раздел І „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера
на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения
на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013 г., като на основание чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на
размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за
развитие на селските райони 2007-2013 г. е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 277 945,34 лева,
което като най-голямо по размер представлява окончателната подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ.
ОСЪЖДА Д.В.И., ЕГН **********, действаща като
едноличен търговец под фирма ЕТ „Наш дом – Добринка Василева“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Перущица, община Родопи, област Пловдив, ул. „Проф. Михаил
Христев“ № 16, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата 6 371,34
(шест хиляди триста седемдесет и един лева и тридесет и четири стотинки) лева,
разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването.
Административен съдия: