Присъда по дело №806/2013 на Окръжен съд - Хасково

П  Р  И  С  Ъ  Д  А     №  37

гр.Хасково, 03.07.2014 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

         ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  в откритото съдебно заседание на трети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав  :

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      М. Т.

 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :    М.С.

                                                                              Д.Д.

                                             

при секретаря: А.И.

и с участието на прокурора : Д. Сл.

като разгледа докладваното от  Председателя М. Т.  НОХД №  806  по описа на съда за  2013 г.

 

П Р И С Ъ Д И:

        

ПРИЗНАВА подсъдимия А.Р.К., роден на *** ***, ****, **** гражданин, грамотен, неженен, неосъждан, студент… – гр. ***, ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 16.06.2012 година в гр. Хасково, при управление на лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта на *** Н. К.,***, и две средни телесни повреди на Д.Т.Т., изразяващи се в контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив под  меките му обвивките и контузия на белите дробове, причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота й, като деянието е извършено в пиано състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, предл. 1-во, б. „б”, предл. 1-во, вр. ал. 1, вр. чл. 342 ал. 1 вр. чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години и 10 месеца, което на основание чл. 61 т. 3 вр. чл. 59 ал. 1, предл. 2-ро от ЗИНЗС, да изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип.

На основание чл. 343 г, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, предл. 1-во, б. „б”, предл. 1-во, вр. ал. 1, вр. чл. 342 ал. 1 вр. чл.37, ал. 1, т. 7 от НК,  ЛИШАВА ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС подс. А.Р.К., със снета самоличност, за срок от 5 години, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.

Лек автомобил марка „****”, модел „****”, с рег. № ****, черен на цвят, собственост на „***”****, със седалище в гр. **** и адрес ***, приобщен като веществено доказателство в наказателното производство, находящ се на съхранение в ОД на МВР-Хасково, ДА СЕ ВЪРНЕ на Управителя на Дружеството – *** *** К., ЕГН: **********.

ОСЪЖДА подсъдимия А.Р.К. ***, ЕГН: **********, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените в наказателното производство разноски в размер на 3 046,06 лева, от които по сметка на ОД на МВР-Хасково – 2 049 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС – сумата от 997,06 лева.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред АС-Пловдив.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               Съдебни заседатели:    1.

 

 

 

                                                                                     2.

 

 

 

МОТИВИ

към Присъда № 37 / 03.07.2014 г., постановена по НОХ дело  № 806 по описа за 2013 година на Окръжен съд-Хасково

 

 

            Окръжна прокуратура-Хасково е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия А.Р.К., ЕГН **********, с предявено обвинение  в това, че на 16.06.2012г. в гр.Хасково при управление на лек автомобил марка „Мазда”, модел „Трибют” с рег.№ Х 8206 ВМ нарушил правата за движение по пътищата /чл.21, ал.1 ЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта на А. Н. К.,***, и две средни телесни повреди на Д.Т.Т.- травматични увреждания на мозъка и обвивките му и контузия на белите дробове изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено в пияно състояние и от него е настъпила смърт на едно лице и телесни повреди на едно лице – престъпление по чл.343, ал.4 вр.ал.3, пр.1, б.”б”, пр.1 вр.ал.1 вр. чл.342, ал.1 НК.

            Представителят на Окръжна прокуратура-Хасково поддържа обвинението така, както е формулирано в обвинителния акт. Намира фактите досежно механизма на транспортното произшествие за безспорно доказани и подкрепени от гласните доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие. Същите кореспондирали изцяло и с изготвените по делото авто-техническа, а в последствие и комплексна експертизи, доказващи по категоричен начин авторството на деянието. На обстоен коментар подлага и алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия, установена чрез  газхоматографския анализ. Обръща внимание на факта, че установената минимална концентрация на алкохол от назначената в хода на съдебното следствие експертиза по формулите на „Видмарк” в никакъв случай не противоречи на газоматографския метод. Според съдебната практика „пияното състояние” било налице с концентрация на алкохол над 0.5 промила, а установеното по настоящето дело надвишавало трикратно това количество. Подлагайки на анализ и процедурата по вземане на кръвната проба, представителят на държавното обвинение отхвърля всякакви колебания, касаещи нарушения на Наредба № 30/2001 година, компетентността на лицата, извършващи медицинските интервенции, както и лицето от когото е взета. Представителят на ОП Хасково намира, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подс. К. обстоятелства. Безспорно подсъдимият имал чисто съдебно минало и добри характеристични данни, но високата скорост, употребеният алкохол, ведно с причинения резултат говорели за самонадеяно поведение от негова страна. Липсата на изразено съжаление, съчетано с процесуалното му поведение, въпреки събраните в хода на съдебното следствие доказателства, също следвало да се отчетат като отегчаващи отговорността обстоятелства. Предлага на съда, като вземе предвид тези факти да наложи наказание „Лишаване от свобода” при превес на смекчаващите обстоятелства в размер на 5 години, което да бъде изтърпяно при „общ” режим, в затворническо общежитие от закрит тип. Относно лишаването от правоуправление на подсъдимия по реда на чл.343Г НК, предлага същото да бъде определено в по-голям размер. Моли за съдебен акт в този смисъл.

           Адвокат К. К., в качеството си на повереник на частния обвинител Д.Т. намира обвинението за безспорно доказано в хода на съдебното следствие. В тази връзка, по отношение авторството на деянието не е налице никакво колебание. Според него „пияното състояние” се доказвало по безспорен начин както от „газхоматографския” метод, така и от показанията на свидетелите. Първоначално се присъединява към поисканото от страна на прокурора наказание. Намира делото за изяснено и моли за присъда в този смисъл. В реплика, касаеща защитната пледоария посочва, че процеса, в частта засягаща авторството на деянието бил тенденциозно манипулиран от самото начало и  че при тези факти смята, че наказанието не следва да се определи при смекчаващи вината обстоятелства, предвид цялостното процесуално поведение на подсъдимия.

           Частният обвинител Д.Т., редовно призована, не се явява в съдебно заседание, за да вземе отношение по обвинението.

            Адвокат В., в качеството си на повереник на частните обвинители Н. и Т. К. се присъединява към казаното от представителя на държавното обвинение. Намира, че фактическата обстановка в обвинителния акт кореспондира изцяло с доказателствата, събрани и в двете фази на процеса. При обсъждане размера на наказанието се присъединява към предложението на прокурора, като заема категорична позиция, че то следва да бъде ефективно изтърпяно. Като аргументи в тази насока навежда цялостното поведение на К., от самото начало на наказателното производство. Липсата на честност и почтеност в комбинация с егото му ясно кореспондирали с правното понятие         „липсата на критично отношение към стореното”.  Ето защо, освен личната превенция, постановеният акт в осъдителната част следвало да изиграе своята превантивна роля и с оглед генералната превенция на закона.

            Частният обвинител Т.К. иска спрямо подсъдимия да бъде наложен максималния предвиден в закона размер на наказанието „лишаване от свобода”. Според нея строгият подход няма да върне загубеното й дете, но К. следва да понесе предвиденото в закона в цялата му тежест.

            Частният обвинител Н.К. се присъединява към казаното от съпругата си. Иска максимално наказание.

            Адвокат Т., в качеството си на защитник на подсъдимия, предлага различен от останалите страни в производството прочит  на събраните доказателства. Според него обвинението се крепяло на показанията само на петима от всички разпитани свидетели, между които дори не присъствала Д.Т.. Последната не отричала да е стояла зад волана в процесната вечер, нещо повече – допускала управление от нейна страна към момента на произшествието. В пространен анализ  отхвърля доказателствената тежест на показанията на свидетелката Д.В. в хода на съдебно заседание. Твърди, че споменът, че А.К. е застанал зад волана непосредствено преди фаталния удар е целенасочено манипулиран в периода между двата й разпита в досъдебно производство, поради което следвало да се цени споделеното от нея пред полицейския служител, няколко часа след инцидента, поради доказаното й добро физическо и психическо състояние веднага след катастрофата. В този смисъл констатираните сериозни противоречия, касаещи авторството на деянието, следвало да се ценят в полза на подзащитния му.  Намира редица противоречия в показанията на свидетелите. В подкрепа на последното твърди, че свидетелят К.С. няма как да е възприел разположението на телата в автомобила, предвид ранните часове на деня и липсата на достатъчна осветеност. Противоречиви били и показанията на свидетеля Д.М.. В тази връзка следвало да се обърне внимание и на противоречията в показанията на двама от полицейските служители. Твърди, че тези на свидетеля Н.В. изцяло компрометират изготвения Протокол за оглед на местопроизшествие, предвид изричното му изявление, че не е давал подробно описание в записания обем. Частично, от споделеното пред разследващия полицай се отказал и свидетелят З. И.. Като допълнителен аргумент навежда късното издаване на АУАН, факт който доказвал липсата на категорична убеденост за авторството на деянието у полицейските органи. 

            Адвокат Т. съзира противоречия и в показанията на служителите на „Пожарна безопасност”, касаещи поредността, в която пострадалите са изваждани от автомобила. Доказателствената им тежест била разколебана и от показанията на свидетелите Т.В. и П.Ж., съответно фелдшер и лекар, наблюдаващи техните действия. Медицинските лица били категорични, че първи бил освободен А.К.  /според свидетеля Ж. изваден от вратата на пътника/ и едва след това Д.Т.. В тежест на горното намира и писмо с изх.№171/14.02.2013г. на „Центъра за медицинска помощ”, удостоверяващо поредността на спешните екипи и тяхната конкретна ангажираност с пострадалите при инцидента.

             При този анализ на гласните доказателствени средства, защитата намира заключението на Комплексната техническа и съдебно-медицинска експертиза за компроментирано в частта, определяща личността на водача. Освен това същата била оспорена изцяло с подробни съображения. С тези аргументи моли да се приеме, че А.К. не е автор на деянието, предвид факта, че присъдата не можела да почива на предположения. Моли за оправдателна такава.

             Алтернативно адвокат Т. анализира и спорното според него „пияно състояние”. Липсата на категорична убеденост в държавното обвинение по този квалифициращ деянието признак се доказвала от назначената допълнителна експертиза по „метода на Видмарк”. Прокуратурата подсигурила тази част от обвинението, предвид нарушенията на Наредба № 30, установяваща реда за вземане на алкохолна проба. В случая вземането на кръв от подсъдимия било до такава степен опорочено, че полученият резултат по „газхоматографския” метод следвало да се счита за недостоверен. В тази връзка посочва нарушената забрана мястото, от което се взема кръвта да се третира предварително със спирт или негови производни вещества, съдържащи летливи продукти. Драстично бил нарушен и изискуемият тридесет минутен аванс за вземане на кръвната проба, като в случая тази манипулация била извършена след повече от два часа. Допуснатите пропуски оказвали влияние и върху приетия чрез газхоматографския метод резултат от 1.71 промила. Ето защо, използването на спирт и доказано късната интервенция повлияли върху заключението за реалното състояние на подзащитния му към онзи момент. В този смисъл моли съда, ако съдът признае доверителя му за виновен, да приеме „пияно състояние” в границите на  назначената и приета в съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза.

            В случай на осъдителна присъда моли да се вземе предвид младата възраст и влошеното здравословно състояние на А.К.. Предлага наказанието да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл. 55 НК и при приложението на  чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс. Намира, че целите на наказанието могат да се постигнат и без изолация на подсъдимия от обществото.

            Подсъдимият А.К. разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен по предявеното му обвинение и дава обяснения по същото като твърди, че няма ясен спомен за случилото се. Последният му спомен бил, че когато се качили в автомобила от бензиностанцията зад волана била Д.. Загубил приятел, а в последствие и приятелката си, с която имали общи намерения за бъдещето, а след претърпяното във физическо отношение е подложен на всякакъв вид рехабилитация, в опит да се възстанови напълно. Моли за по-ниска присъда, предвид здравословното си състояние. В последната си дума заявява, че съжалява.

  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните приема за установено от фактическа страна следното:

            Подсъдимият А.Р.К., ЕГН **********, е роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, грамотен, неженен, неосъждан, към настоящия момент е ***** в ****- *****.

            На 15.06.2012г., А.К. взел със себе си свидетелката Д.Т., с която поддържали интимни отношения. Целта била да посетят заведение, находящо се в кв.”Болярово”, за да се почерпят със свидетеля Г. Е. Д., техен приятел по повод на успешно положените от него изпити. Двамата пътували с автомобила на К. марка „Мазда”, модел „Трибют” с рег. № Х 82 06 ВМ, който  бил собственост на търговско дружество „*****” ЕООД, представлявано от баща му Р. А. К., а той го управлявал с издадено за целта пълномощно.

             Срещата била осъществена надвечер, като във времето прекарано с тази компания в кв.”Болярово”, подсъдимият изпил 2-3 бири. Двамата му събеседници пили безалкохолно.  Впоследствие свидетелят Д. се обадил по телефона на техен общ приятел – А. К., с когото се разбрали да се срещнат на статуята на „Богородица”, находяща се в кв.”Ямача” в гр.Хасково. Пътувайки за срещата К. се отбил в магазин „Нелина” до сградата на Съдебната палата, откъдето закупил двулитрова бутилка бира. Междувременно, автомобилът бил управляван от св. Т.. Това се случвало не рядко, тъй като  тя поемала управлението винаги, когато подсъдимият употребявал алкохол. Свидетелят Д. пътувал с личния си автомобил. На уговорената среща присъствали А. К. и приятелката му Д.В., както и техните приятели П. Д., В. и Г.. От присъстващите, към този момент алкохол употребявали само К. и К.. Известно време, след полунощ, около 00.15 часа, компанията решили да се преместят на бензиностанция „Лукойл”, находяща се на изхода на града в посока гр. Свиленград. В автомобила на К., освен приятелката му Д.Т. се качили А. К. и Д.В., като първоначално на задната седалка се качил и приятелят им Г., които в последния момент решил да не пътува с тях и се качил в автомобила на Г.Д.. П. и В. си тръгнали. По пътя за бензиностанцията л.а.  „Мазда Трибют” бил управляван отново от свидетелката Т., като А. и Д. заели задните седалки, а подсъдимият бил на мястото до шофьора. Пътувайки на там, компанията се отбила до магазин „Килера” от където купили още една  бутилка бира в ПВЦ опаковка.  На „Лукойл” приятелите били весели, разказвали си шеги, като взетата от магазин „Килера” бира се консумирала от подсъдимия К. и А. К.. Т. и Г.Д. пили „Пепси”. Около 02.00 часа решили да си тръгват, като първоначално Г. искал да пътува в автомобила на подсъдимия. В последствие решили свидетелят Г.Д. да го откара до дома и той се качил в неговия автомобил. Тъй като Д.Т. била с обувки с токчета се преобула с маратонки, които носела за целта със себе си. Разположението на пътниците в колата на подсъдимия било същото, като на отиване към бензиностанцията. Св. Д.В. стояла в средата на задната седалка. От лявата й страна се намирали дамските чанти, а от дясно на нея бил А. К., но двамата не сложили предпазните колани. Шофьор била отново св. Т., а подсъдимият – на предна дясна седалка до шофьора. Д. карала бавно и внимателно автомобила, но тъй като подс. К. не бил доволен от скоростта на движение, постоянно я насърчавал да кара по-бързо. Преминавайки по моста след ЖП Гарата, подканвана от него тя увеличила скоростта до 90-100 км/ч. Преди кръстовището на Цигарена фабрика намалила ускорението, след което завила на ляво по бул.”Васил Левски”. След завоя подсъдимият я накарал да спре автомобила и да слезе от него. Шофьорското място било заето от подс. К., а свидетелката Т. седнала отпред, отдясно на него, като си сложила предпазния колан. Същият подкарал леката кола с висока скорост, като автомобила буквално „летял” по бул. „Васил Левски” до следващия завой с бул.”Илинден”. Завоят бил надясно, но подсъдимият, поради високата скорост, изгубил контрол върху управлявания автомобил, в следствие на което настъпва и процесното ПТП. Следва да се отбележи и че пътните платна както по бул. „Васил Левски”, така и по бул. „Илинден” са две, с по две ленти за движение във всяко от тях, като пътната настилка е била суха, с достатъчна видимост и улична осветеност на пътния участък. Според заключението на изготвената в досъдебно производство експертиза /находяща се на л.80-96 от том І на ДП № 435/2012г. по описа на РУП-Хасково/, скоростта на движение непосредствено преди произшествието и в момента на удара е била 118.40 км/ч. Вещото лице е посочило, че в материалите по делото няма данни за оставени спирачни следи от процесния автомобил. В този случай опасната зона за спиране при скоростта, с която се е движил непосредствено преди произшествието е равна на 108.06 м. Ето защо, при създадената ситуация произшествието е било непредотвратимо, тъй като критичната скорост при  тази траектория на движение е била 39.71 км/ч. При определяне механизма на произшествието вещото лице е посочило, че движейки се по бул. ”Васил Левски”, при достигане кръстовището с бул.”Илинден”, водачът е изгубил управление над автомобила поради високата скорост на движение, при което се удря в парапета на моста, находящ се от западната му страна. След този удар, който бил с предната дясна част на колата последвало завъртане около вертикалната й ос в посока на часовниковата стрелка, завъртане около надлъжната ос в посока обратна на часовниковата стрелка, контакт на предната лява част с парапета, след което последвал удар в крайпътното дърво с тавана на автомобила. Седящите на задната седалка пътници – св. Д.В. и А. К. били изхвърлени през рамката на задното стъкло, като причината за това били създалите се центробежни сили.

            По делото е назначена допълнителна Комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза /находяща се на л.23-69, том ІІ на ДП № 435/2012г./, с цел да внесе яснота относно детайлите на произшествието. Според заключението на експертите, движението на автомобила непосредствено преди произшествието е със скорост от 118.08 км/ч. В следствие на задействане на ръчната спирачка, скоростта на автомобила е намаляла до 88.92 км/ч, а скоростта при удара в металната ограда /парапет на моста/ е със скорост от 88.81км/ч. /л.52 от том ІІ на ДП/. В следствие на създалите се инерционни сили,  предметите намиращи се на задната седалка и телата на стоящите отзад пътници преминали през рамката на задното стъкло и изпаднали върху терена. Преобърналият се по таван автомобил се придвижил  25 м. чрез транслация, при което се е установил на няколко метра от входа на базата на фирма „Сърнела”.

           В същото време св. Д.М., работещ като портиер в посочената фирма, непосредствено преди катастрофата  приел служебна кола, управлявана от св. Р.Р.. М. възприел станалия инцидент и веднага се обадил на тел. 112. Заедно с Р. се приближили до автомобила, който бил по таван, от където чули стенания. М. останал до вратата на базата, тъй като имал притеснения от подобни сцени, но продължил да наблюдава случващото се от няколко метра разстояние. При първоначалния разговор с диспечера на тел.112 казал, че пострадалият е един. В последствие, св.Р. му казал, че са двама и М. отново набрал телефона, като съобщил, че има още един пострадал. В това време, на място пристигнал и св. К.С., който живеел наблизо. Освен него пристигнали и други хора, но той не им обърнал внимание, тъй като оглеждал създалата се ситуация. Възприел автомобила по таван, като на седалката на водача, под кормилото видял момче. Момичето било на дясната седалка, до водача. След огледа на колата, двамата със св.Р. забелязали, че на около 20 метра от автомобила има тяло, на южното платно на бул.”Илинден”. В следващия момент видели, че това е момиче, което се опитало да стане, успяло и седнало на тротоара от северната страна на пътното платно. Това била св. Д.В., която в следствие на инерционните сили, породени от удара била изхвърлена от автомобила през рамката на задното дясно стъкло. Двамата й казали да не се движи повече, като в последствие възприели тялото на момче в тревата, на няколко метра от нея. Това бил А. К., който лежал по очи, не се движел, но издавал звуци хриптейки, като хъркал с гърди. Според изготвената в досъдебно производство Комплексна експертиза, тялото на К. също било изхвърлено в следствие на центробежните сили от автомобила през задното стъкло. След удара на лекия автомобил в дървото е осъществил първоначален контакт с терена на разстояние от 11.67м. от него, след което се е претърколил по терена и тялото се е установило на разстояние 25.60м. от дървото. Причинената черепно-мозъчна травма е довела до изпадане в безсъзнание и изключва възможността К. да е извършвал каквито и да било действия и придвижване /л.60-61, том ІІ от ДП./.

           Първи на подадения сигнал се отзовал св.М.П., който към онзи момент заемал длъжността „Старши полицай” към РУП Хасково. Пристигайки на място заедно с колегата си видели обърнат по таван  автомобил пред входа на фирма „Сърнела”. Присъстващите там посочили св.Д.В., за която казали, че също била пътник в автомобила, но била извън него. Св.П. не могъл да възприеме по-нататък действията, които били извършвани, защото като водач на патрулния автомобил имал задължението да обезопаси пътната обстановка и  да спре движението по пътното платно на бул.”Илинден”. На място пристигнал и втори автомобил на РУП-Хасково със свидетелите Р.К. и Н.В.. Последният разговарял със св.Д.В., която стояла на тротоара и плачела, но нямала видими сериозни наранявания. В. не възприел разположението на пътниците в автомобила, нито поредността на тяхното изваждане. Причината за това била, че същият бил ангажиран с разговор с дежурния от РПУ Хасково за обстановката на произшествието, на когото давал указания да бъде изпратен още един автомобил на „Бърза помощ”. Тези мероприятия осъществявал на разстояние, от моста, където било по-спокойно и така можел да се концентрира върху работата си. Св.Р.К. първо отишъл до процесното МПС и видял, че вратата на шофьора била отворена, а вътре, зад волана има лице от мъжки пол. Не успял да отиде от другата страна, тъй като бил извикан от колегите си. За кратко разговарял със св.В., която била много объркана и му съобщила, че в колата са били петима. К. забелязал и пострадалия А. К., но според получената информация за още един пътник насочил усилията си за неговото откриване. За целта обходил района, слязъл в коритото на реката, проверил за тяло и под моста, където се случило произшествието. Св. З. Т. също бил дежурен офицер към РУП Хасково в процесната вечер. При посещението на място бил посрещнат от негови колеги, от които възприел каква е фактическата обстановка. Показали му св.В., която стояла на тротоара на бул.”Илинден”, а до нея бил св.М.П.. Д.В. плачела и била неадекватна. Т. възприел, че процесния автомобил е джип „Мазда”, който бил по таван като задната му част е ориентирана в по-голямата си част към входа на фирма „Сърнела”. На място пристигнал и екип на „Пожарна безопасност”, ръководен от св.Н.Н. - началник на трета смяна към ПБЗТ-гр.Хасково. Спирайки непосредствено до автомобила извадили инструментите за рязане. Възприел, че вътре, в купето на процесния автомобил има двама пътника. След първоначалния оглед достигнали до извода, че момичето, което стояло на предната дясна седалка до шофьора е в по-тежко състояние. Започнали да режат гредата на автомобила от нейната страна, защото вратата била силно затисната. Момичето на два пъти припаднало. Св. Н. забелязал, че била затисната с колана и дал нареждане да извадят ”резак”, специален инструмент, който използвали в подобни случай. По-бърз в момента се оказал полицаят, който бил до него и му подал нож, с който отрязали колана. В този момент на мястото на инцидента пристигнала и втора кола, със св.Г.Г., командир на екип на ПБЗН-гр.Хасково. След като координирал работата с колегите си, огледал автомобила и видял, че на мястото на водача има момче, което е в тежко състояние - кракът му бил заклещен през волана. В работата по пострадалите той бил лично ангажиран с освобождаването на крака на водача, като извадил от шофьорската седалка тялото на момче. При тези действия не му е направило впечатление водачът да е имал поставен предпазен колан, тъй като вниманието му било ангажирано изцяло с крака му. Според него първо от купето на автомобила било изкарано момичето, което стояло на седалката до водача.

            На мястото на инцидента пристигнали три линейки. Първата от тях извозила А. К., като най-тежко пострадал. Втората линейка била управлявана от св. С.Г., който спрял точно срещу катастрофиралата кола. Този екип бил извикан, за св.Д.В., която вече била споменала, че майка й е медицински работник. Докато била стабилизирана в задната част на линейката от св.Д. Д., поискали още една носилка. Св. Г. видял как от дясната част на автомобила изваждат св. Т., но не възприел, на коя точно седалка била разположена. Така с двете момичета поел към центъра за „Спешна медицинска помощ”. Третата линейка била с екип св.Т.В. и П.Ж.. Шофьор на автомобила бил св.С.Т.. Същият наблюдавал действията на пожарникарите отстрани, тъй като се притеснявал от експлозия, но успял да възприеме как от процесния автомобил бил изваден подсъдимия К.. Последният бил отведен в ЦСМП към МБАЛ АД – Хасково, след което е бил предаден на д-р С. – дежурен в „Спешно отделение”. В съдебно заседание от 24.04.2014г. /л.107-гръб от НОХД №806/2013г./ св. С. посочи, че К. е приет в отделението в 03.00 часа на 16.06.2012 година и е напуснал същото в 04.45 часа на същата дата, поради пренасочване от неврохирург към НХК-Пловдив. Д-р С. сподели, че лицето не е било в състояние да отговаря адекватно, а въз основа на отразеното в медицинския протокол твърди, че кръвната проба за алкохол е взета в 04.45 часа, преди да напусне Спешно отделение и да бъде транспортиран към болнично заведение в гр. Пловдив. Манипулацията била извършена от сестра в присъствието на полицейски служител. Кръвни проби били взети и от останалите участници в инцидента, които не са били в състояние да бъдат изпробвани с „Дрегер”, поради общото им състояние.  

От изготвените в досъдебно производство Протоколи за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество, /находящи се на л. 66 и л. 70 от том І/ е видно, че в изпратените за изследване проби кръв взети от А.К. се доказва съдържание на етилов алкохол в количество от 1.17 промила. По отношение на подсъдимия К., съдържанието на етилов алкохол в кръвта е доказано в количество от 1.71 промила. В протоколите е посочено, че материалите са изследвани чрез газхоматографски метод.   

            В хода на съдебно следствие бе назначена Комплексна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на подс. К. към момента на станалото ПТП, доколкото кръвната проба за химичен анализ е била взета след повече от 2 часа след инцидента. Същата е приета като доказателство по делото, а от нея се установява, че извършваните медицински манипулации и приети медикаменти в СЦМП и Спешно отделение към МБАЛ АД –Хасково, от подс.  К. не са оказали влияние върху концентрацията на алкохол в кръвта му. Освен това, гласните доказателства по делото съпоставени с резултата от взетата кръвна проба сочат, че е напълно възможно този резултат от 1.71 промила да се дължи на изпитата от него бира в периода преди настъпване на ПТП-то. Въз основа на данните е направено изчисление по формулата на Видмарк за определяне на кръвната концентрация на алкохол като е изготвен ориентировъчен резултат. Според заключението на вещите лица концентрацията на етилов алкохол е не по-малко от  0.90 - 1.05 промили. Посочените две минимални стойности на концентрация на алкохол се дължат на факта, че е невъзможно да бъде установено точното количество изпит алкохол от подс. К. от свидетелските показания.

            След постъпване на пострадалите, медицинските работници в ЦСМП-Хасково предприели действия за стабилизиране на общото им състояние. В хода на досъдебното производство са назначени съдебномедицински експертизи, с цел установяване на получените от тях увреждания. Същите са възложени на вещото лице д-р Е., съдебен лекар към катедра „Съдебна медицина” към МБАЛ АД - Хасково. От изготвената съдебномедицинска експертиза на живо лице № 294/2012г. /находяща се на л.103-105 от том І на ДП./ е видно, че при прегледа на 22.06.2012г. на А.К. се е установила гръбначно мозъчна травма със счупване на първи поясен прешлен и контузия с притискане на гръбначния мозък и състояния след операция на гръбнака в поясния отдел. Подсъдимият е имал кръвонасядание по двата клепача на дясното око, охлузвания по горно-задната дясна раменна област, в областта на лявата лопатка, на двете коленни стави, в областта на дясната лакътна става, по дланта и пети пръст на дясната ръка, по пръстите на лявата ръка. Установени са и обширни подкожни кръвонасядания в дясната поясно-гръбно-хълбочна област и в областта на дясната мишница. Причинено е трайно затруднение на снагата, дължащо се на счупване на първи поясен прешлен на гръбнака. Травмата на гръбнака е причинила плегия на двата крака. Липсата на спомен от страна на подсъдимия може да се дължи на претърпяно мозъчно сътресение.

            Изготвена и приета по делото е и съдебно-медицинска експертиза по писмени данни с № 132/2012г., която установява състоянието на св. Д.В. след инцидента. Експертът е отговорил на задачата, след като се е запознал с материалите от досъдебното производство, а именно показанията на свидетелите Р.К., М.П. и други присъствали на местопроизшествието.  Предварителни сведения и данни са взети и от Епикриза № 9656/16.06.2012г. на Неврохирургия-МБАЛ Хасково, Амбулаторни листове. От заключението /находящо се на л.139-140 от том І от ДП./ е видно, че спрямо Д.В. са налице следните увреждания: контузия на главата и тялото, сътресение на мозъка, охлузвания по лицето, гърба и крайниците. Същата е претъпряла мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието без да е изпадала в кома. В резултат на травмата в областта на лицето е регистрирано периферно увреждане на лицевия нерв в ляво, на което се дължи временно и непълно затваряне на очната цепка. Същото е провокирало възпалителен процес на видимите обвивки на лявата очна ябълка. От заключението на вещото лице става ясно, че е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

            Приета е експертиза и по отношение на уврежданията, причинени на свидетелката Д.Т.. Според данните от предварителните сведения, съгласно съдържанието на ИЗ № 9658/16.06.2012г. на МБАЛ Хасково, вещото лице е изготвило заключение/находящо се на л.149-150 от том І на ДП./ според което пострадалата е получила съчетана травма, контузия на мозъка и травматичен кръвоизлив под меките обвивки на мозъка, както и контузия на белите дробове. Според бележките на дежурния лекар същата е била в съзнание, сънлива, но без спомен за случилото се. Уврежданията са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота по см. на чл. 129 от НК, което се дължи на травматичните увреждания на мозъка и обвивките му, както и разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се дължи на контузията на белите дробове.

             На л. 98-100 от том І на досъдебното производство е изготвената и приета като доказателство по делото съдебно-медицинска експертиза на труп № 170/2012г. Същата е изготвена след оглед и аутопсия върху трупа на А. К., а от заключението е видно, че са установени, както следва: черепно-мозъчна травма-охлузвания по лицето, разкъсно-контузни рани по главата, хематом и кръвонасядане на меките обвивки на черепа, травамтичен субарахноидален кръвоизлив, кръвоизлив в стомахчетата на мозъка, оток на мозъка, охлузвания по лявото рамо и мишница. Причината за смъртта е описаната черепно-мозъчна травма, която е довела до несъвместимо с живота потискане на функциите на дишането и кръвообращението.    

            Заключенията на вещото лице д-р Е. са потвърдени и в изготвената в последствие Комплексна експертиза, която също е приета като доказателство по делото. Според направения анализ от данните на досъдебното производство, заключението на експертите, включени в състава й  е, че най-вероятно, към момента на деянието водачът на лек автомобил марка „Мазда”, модел „Трибют” с рег.№ Х 8206 ВМ  е подсъдимият А.Р.К., а до него на предната дясна седалка е пътувала Д.Т..

            Видно от изготвената по делото Справка за съдимост /л.153, том І на ДП/, подсъдимият А.Р.К.  не е осъждан.

            Така възприетата от съда фактическа обстановка  е на база събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а именно от показанията на  разпитаните  свидетелите, вещи лица, от представените и приети като доказателство по делото писмени документи и приобщените такива чрез прочитането им от ДП, в т.ч. приетите експертни заключения, които съдът прие за професионално изготвени – базирани на ясни научни методи, които специалистите са приложили при обосноваване на своите изводи, а устните им доклади в с.з. запълват с допълнителна аргументация изпълнените задачи, без да създават противоречия в с писмените изложения. Следва да се отбележи, че при установяване на фактическата обстановка по делото не са констатирани такива противоречия между показанията на разпитаните свидетели, които да поставят под съмнение достоверността на гласните доказателствени източници. Констатираните от съда противоречия в показанията на свидетелите Д.В. и Р. Р., З. И. и Р.К. бяха преодолени с направените от тях уточнения на фактите, за които дават информация. Същото се отнася и за показанията на свидетеля  Н.В., който при проведеният разпит пред настоящата инстанция уточни причините, на които се отдават констатираните разминаванията между съобщените в с.з. и отразени в протокола за разпит на ДП обстоятелства, но колебливостта на част от изнесените факти е причинена от отдалечеността на събитията, а не на недобросъвестно или преднамерено изкривяване на действително осъществилата се фактология. Анализирайки цялата докаозателствена съвкупност във връзка с наведените от защитата на подс. К. доводи и възражения, съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

            Разпоредбата на  чл.342, ал.1 НК е бланкетна диспозиция, чието изпълнително деяние е очертано като нарушение на съответни правила за безопасност в областта на транспорта, в случая регламентирани в ЗДвП.   От обективна страна  безспорно се установи, че на 16.06.2012 година  при управление на лек автомобил марка „Мазда”, модел „Трибют” с рег.№ Х 8206 ВМ, подсъдимият К. нарушил правилата за движение по пътищата, при избиране на скоростта на движение в населено място, а именно чл.21, ал.1 ЗДвП, като се движил с над 118 км/ч по бул.”Васил Левски” в гр.Хасково,  при максимално допустима скорост за движение в населено място от 50 км./ч., и по непредпазливост причинил смъртта на А. Н. К.,*** и две средни телесни повреди на Д.Т.Т.. Налице е и квалифициращият признак за пияно състояние, установено по надлежния ред, предвид доказаният количествен критерии на концентрация на алкохол в кръвта на К. в размер на 1.71 промила. В този смисъл са налице и задължителните указания на Постановление №1/17.01.1983 на Пленума на ВС, даващо легално определение на „пияно състояние”, когато водачът управлява автомобила с алкохол над 0.5 промила. В настоящето дело няма спор и относно причинения резултат, а именно причинената смърт на А. К. и средните телесните увреждания на св. Д.Т..

            Основната защитна теза на защита на подс. К. е, че не е безспорно доказано авторството на деянието, а именно, че подсъдимият е управлявал МПС към момента на настъпване на ПТП. В тази връзка са налице показания на свидетели-очевидци, които имат качество на първични и преки доказателства, почерпени от първоизточник. Същите са възпроизведени чрез гласни доказателствени средства, които настоящият състав няма каквито и да било основания да не оценя като достоверни. Показанията на свидетелите, които са в основата на обвинителната теза и спомагат за крайния извод на съда ще бъдат подложени на анализ както от гледна точка на тяхната хронология, така и с оглед на тяхното качество и възможна заинтересованост в процеса. При коментара на свидетелските показания  следва да се отбележи, че преките свидетели не познават лично пострадалите в катастрофата. Предвид факта, че след настъпване на ПТП в купето на автомобила са били само св. Т. и подсъдимият К., възприятията им относно физическите белези, касаещи пола на всеки един от пострадалите, относими към тяхното разположение в автомобила и поредността на изваждане дават възможност половата идентичност да бъде обвързана с конкретната личност, имаща отношение и към авторството на деянието.

             Първият свидетел, който възприема събитията от момента на катастрофата е Д.М.. Въпреки споделеното от него притеснение да наблюдава подобни ситуации, М. е наблюдавал действията на пожарникарите от страни, до портала на фирма „Сърнела”, като разстоянието между него и преобърнатия по таван автомобил е било около 4-5 метра /л. 70 от съдебното производство/. Относно поредността на изваждане от автомобила на  пострадалите, свидетелят посочва, че първа е св. Д.Т.. Що се отнася до разположението й в автомобила, изрично твърди, че Т. не е била на страната на водача, тъй като била извадена от десния край на колата. В подкрепа на горното е и описаното от негова страна разположение на „Мазда”-та, а именно, че е по таван, извъртяна, но предната част гледа към посока на движението, като в това състояние, десният й край се пада откъм мястото на свидетеля, т.е портала на фирма „Сърнела”. Същото се потвърждава и от показанията на св.З. И., според който задната част на автомобила била ориентирана към паркинга на фирма „Сърнела”, фактически пред самия портал на фирмата /л.72-гръб от съд. производство/. Според св.М., подсъдимият К. е изваден втори по ред, няколко минути след това. Същият обаче, не е възприел с точност страната на автомобила, от която е изваден той.

            Относно поредността, според която телата на пострадалите са вадени от колата, споделеното от св.М. съвпада изцяло с показанията на св.Р.Р.. В разпит в съдебно заседание от 06.03.2014г. последният отрече да има спомен за случилото се в процесната нощ. Констатираните противоречия бяха отстранени чрез прочит на показанията дадени в хода на досъдебно производство. Р. заяви, че се придържа към това, което е казал на 17.06.2012г., тъй като липсата на конкретика относно разположението на пострадалите и тяхната поредност при изваждането се дължала на изминалия дълъг период от време. Същият твърди, че първоначално пожарникарите са започнали да режат колата от десния край, т.е. от към пътника, който се вози отдясно на водача /л.71 от НОХД № 806/. На това място била Д.Т., която е и първата, извадена от автомобила. След това от мястото на водача е изваден и подсъдимият К.. Св.Р. е наблюдавал събитията от непосредствена близост, на около два метра от пожарникарите. Видно от споделеното от него, към онзи момент района е бил осветен от пристигналите служители на пожарната, а същият е наблюдава действията им до момента, в който разбрал, че в автомобила няма други хора.

            Третият по хронологичен ред свидетел, който възприема пряко събитията е К.С.. В съдебно заседание споделя, че  живеел наблизо и излязъл да види какво става. Погледнал в колата и видял момче и момиче на предните седалки. Момичето било от десния край, като колата била обърната. На седалката на водача, под кормилото бил подсъдимият К.. Св.Т. била на дясната седалка, до водача. Мястото към онзи момент не било добре осветено, но С. наблюдавал през предното панорамно стъкло, като за целта се навел, за да има видимост. Не може да каже в каква последователност са извадени пострадалите от автомобила.

           Присъствието на коментираните свидетели и възможността действително да възприемат споделеното от тях се потвърждава и от св. А. П.. Същият е бил нощна смяна като „старши полицай” към РУП-Хасково и е първият, който пристига на мястото на събитието. В разпит, пред съда, макар да не посочва конкретните присъстващи споделя, че на място вече е имало две или три лица, които са го информирали за обстановката и разположението на пострадалите извън автомобила, в периферията на инцидента. 

            Св. З. Т., полицейски служител, в разпита си споделя, че няма конкретен спомен за събитията от процесната вечер. Предвид факта, че не си спомня последователността, в която са вадени пострадалите, както и тяхното разположение в автомобила бяха  приобщени показанията му, дадени пред органа на досъдебното производство. Същият обаче,  отрече да е бил от страната, от която са вадели подсъдимия, тъй като бил на срещуположния край /л.73 от НОХД № 806/ и в този смисъл отрече достоверността на отразеното в показанията му в тази част в досъдебното производство. В съдебно заседание обаче, бе категоричен, че св.Т. е извадена от западната страна, предвид факта, че автомобилът е бил позициониран по таван, със задната част ориентирана в по-голямата си част към фирма ”Сърнела”. В подкрепа на това споделя, че след получения сигнал той е пристигнал на местопроизшествието по бул.”Илинден”, т.е. идвал е от посока запад на инцидента. Ако се приемело, че автомобилът е бил почти перпендикулярно разположен на булеварда, от тази страна е извадено момичето.

            Полицейски служител, присъствал на мястото на инцидента е и свидетелят Р.К.. При констатирани противоречия относно възприята му, касаещи действията на пожарникарите бяха прочетени показанията, снети в хода на досъдебното производство. Макар да се установи, че не е присъствал при изваждането на телата от автомобила /факт споделен от него в съдебно заседание/, той е категоричен за разположението на пострадалите вътре в него. Лично възприел, че зад волана бил подсъдимият К., след което разпределил задачите с колегата си и поел своята част от задълженията. Свидетелят запомнил лицето на подсъдимия, като в съдебно заседание на 06.03.2014г. с увереност го посочва като водач на процесния автомобил. В тази връзка е от значение и споделеното в разпита пред разследващия полицай, че в „Спешна помощ” му била предадена лична карта от медицинска сестра, на която познал подсъдимия, момчето, което възприел по-рано зад волана на автомобила. В присъствие на св. К. са били взети и кръвните проби на всички пострадали в ПТП. Едва след тези действия, при които била установена самоличността на водача на превозното средство, свидетелят З. Т. извадил от джоба му личните вещи и СУМПС, с цел издаване на АУАН /л.52-гръб от том І на ДП./.

            Особена тежест в настоящето производство имат показанията на служителите на „Пожарна безопасност”, които са били ангажирани пряко с изваждането на пострадалите от процесния автомобил. Предвид конкретната им задача, свързана с освобождаване на пътниците, същите възприемат пряко и непосредствено обстановката и споделят в детайли фактите, относими към авторството на деянието. Св. Н.Н. е първият, който пристига на място като началник на смяна в служба ПБЗТ-гр.Хасково. Първото, което е възприел били писъците на св.Т., а в последствие видял и подсъдимия. Преценил, че момичето е по-зле и насочил усилията си към нея. Посочва, че тя е заемала предната седалка, на пасажерския край /л.75 от НОХД № 806/. Положението било сериозно, защото била затисната с колана, което наложило неговото освобождаване. За целта поискал специален резак, но полицаят, които бил до него му подал нож и с него лично отрязал колана. В подкрепа на споделеното е и изготвената в досъдебно производство Комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, в която на л.37 от том ІІ на ДП, при извършения оглед на автомобила експертите са констатирали, че предпазния колан на пътника отпред, в дясно от водача е срязанв закопчано състояние. Споделената поредност в изваждането на пострадалите от автомобила от свидетелите  Д.М. и Р.Р. се подкрепя изцяло и от показанията на св. Н.. Той е категоричен, че неговият екип като първи пристигнал на място е бил ангажиран със св.Т. и именно тя е първата, освободена от автомобила. Вторият екип е поел подсъдимия К. и той е изваден малко по-късно то тях. В показанията на св.Н. е от значение и още един факт, който допринася за изясняване на фактическата обстановка. Същият споделя, че започнали да режат гредата на автомобила, от страна на св.Т.. Тези обстоятелства се подкрепят и от св.Р.Р., който в разпит в досъдебно производство е потвърдил, че първоначално пожарникарите са започнали да режат колата от десния край, т.е. от към страната на пътника, който се вози отдясно на водача /л.71 от НОХД № 806/. Свидетелят е категоричен и относно разположението на подсъдимия А.К. в автомобила, като единият му крак бил нагоре, а другият – забит във волана. В това състояние подсъдимият се намирал под волана на автомобила.

            Детайлите относно състоянието на подсъдимия и неговото разположение във вътрешността на леката кола са споделени от свидетеля Г.Г., към процесната дата дежурен и командир на екип към ПБЗН-Хасково. След като пристигнал на място, видял, че колегите му са ангажирани със св.Т. той се насочил към момчето, което било на мястото на водача, а кракът му бил заплетен през волана. Лично той успял да го освободи, извадил го от автомобила и го подал на колегите си. Поредността на изваждането на пострадалите, споделена до този момент от свидетелите Д.М., Р.Р. и Н.Н. се подкрепя и от Г., който посочва, че момичето като време е извадено малко по-рано. В тази връзка са и показанията на свидетеля С.Г.,***, според когото при пристигането си е спрял точно срещу катастрофиралата кола, а св.Д.Т. била извадена от дясната страна на автомобила, от към входа на фирма „Сърнела”/л.79 от НОХД № 806/.

            В подкрепа на свидетелските показания, касаещи авторството на деянието е и изготвената по делото Комплексна авто-техническа и съдебно медицинска експертиза /л.24-л.66 от том ІІ на ДП/. Една от поставените задачи е да се извърши идентификация на водача и местата на пътниците в автомобила преди ПТП на база на обективните находки по делото. При изготвяне на заключението експертите с категоричност отхвърлят версията изхвърлените от купето лица – А. К. или Д.В. да са били на мястото на водача. В този  случай вещите лица са разсъждавали между останалите двама, доказано ситуирани в предната част на процесния автомобил. Въз основа на направения анализ на установените травматични увреждания и установените инерционни сили, действащи върху телата на пътуващите, деформациите на автомобила, вътрешното пространство и огледа на местопроизшествието в комплекс с гласните доказателства, вещите лица са стигнали до заключението, че най-вероятно на предната лява седалка, като водач е бил подсъдимият А.К.. Според експертите именно наличието на предпазен колан обяснява липсата на каквито и да било видими външни увреждания по главата, тялото и крайниците на Д.Т., при условие, че същите сили, които са причинили увреждания на другите са действали и върху нея. Причината за това е, че поставения колан я е фиксирал плътно към седалката. Вътрешните травми които е получила са от общото сътресение от породените от удара сили, които са й въздействали. Друго е при подсъдимия К.. Същият се е придвижвал из вътрешното пространство на купето, при което тялото му е контактувало с детайлите в автомобила. Според вещите лица, именно това обяснява и комплекса от увреждания, посочени в предходната част на експертизата, които са с предимно разположение вдясно. Освен това отразеното ожулване на десния лакът отвътре, най-вероятно намира обяснение от съприкосновението на водача с подлакътника между предните седалки. Според вещите лица, допълнително в полза на извода, че на мястото на водача се е намирал К. е и счупването на първи поясен прешлен. Тази травма можела да бъде обяснена с деформациите на тавана на автомобила, вследствие на удара в дървото и силите, които са действали по протежение на гръбначния стълб, в направление от лопатките към седалището. Освен това, получените увреждания от подсъдимия на ръцете, изразяващи се в разпръснати охлузвания и малки ранички по дясната длан и гърба на пръстите на двете ръце са от контакт от близкото обкръжение на пострадалия. Подобен род увреждания и с такова разположение често се наблюдавали при автомобилни травми в купето на автомобил, при водача на автомобила и се дължат на удари в арматурното табло при изпускане на волана.    

            Като допълнителен аргумент в полза на приетото авторство на деянието са показанията на св.Д.В.. Тя е разпитвана два пъти в хода на досъдебното производство. При първия разпит, проведен още на 16.06.2012г., св.В. излагайки хронологията на събитията  посочва св.Д.Т. като водач на автомобила. В протокола за разпит обаче, е отразено, че същата има спомен за събитията до момента, в който са преминали голямото кръстовище на „Цигарена фабрика” и са завили на ляво по бул.”Васил Левски”. Липсва спомен за последвалите събития, както и за самата катастрофа. Опомнила се едва в линейката. Излага фактите от предходната вечер общо и схематично, без подробности. Във втория по ред разпит, проведен на 03.07.2012г., св.В. допълва предходните показания. Излага с подробности детайли от процесната вечер преди катастрофата, касаещи местата, които е посетила, присъстващите и техните конкретни действия в отделните епизоди. Спомените за катастрофата не са възстановени, но същата си спомня събитията, касаещи момента след завоя по бул.”Илинден” преди удара. В. споделя, че след тази маневра, мястото на водача в автомобила е заето от подсъдимия К., което било провокирано от бавното управление от страна на св.Т., като непосредствено преди смяната тя била насърчавана от негова страна многократно да увеличи скоростта на движение. Изрично заявява, че няма никакви съмнения кой е бил водач на автомобила към момента на ПТП-то и че е бил А.К. /л.69-гръб от НОХД № 806/.

           Настоящият състав намира, че показанията на св.Д.В. следва да бъдат ценени като достоверни и липсват основания да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. Претендираната от страна на адвокат Т. липса на доказателствена тежест не се споделя при следните съображения. Данните от разпита на 03.07.2012г. пред разследващ полицай и тези от съдебно заседание пред ОС Хасково съвпадат изцяло с фактическата обстановка, споделена и от страна на св.Д.Т.. И двете излагат идентични версии относно участниците в компанията, поетия алкохол и местата на неговото закупуване. Съвпада изцяло и информацията относно лицата, които в последствие са го консумирали. Липсва разминаване относно посетените местности и обекти, както и избрания маршрут и междинните спирания. В синхрон е споделеното и относно разположението на пътниците в процесния автомобил, както и тяхното разпределение в отделните МПС-та. Не следва да се приемат възраженията на защитата и относно факта, че именно първите показания на св.Вълкова, снети почти непосредствено след инцидента са най-достоверни и меродавни, тъй като тя била в кондиция и с доказано добро физическо и психическо състояние веднага след катастрофата. Доводите на адвокат Т. в тази насока не кореспондират със събраните и проверени гласни доказателствени средства. Всеки един от свидетелите на инцидента, било служебно или не ангажиран с оказване на помощ спрямо пострадалите споделя, че състоянието на св.В. е било неадекватно към момента, в който са я възприели. Относно физическото й състояние св.Р. казва, че я видял първоначално да лежи на пътното платно, след което направила опит да стане /л.56-гръб от том І на ДП./ Св.К.С. също я възприема само до момента, в който лежи на земята /л.71-гръб от НОХД № 806/. Според св.Н.В., Д.В. е стояла на тротоара и плачела, но той разговарял с нея. Не бил сигурен дали била напълно адекватна, но в случая била „единствената, която била най-здрава от всички” /л.76 от НОХД № 806/. Според св.З. И. тя плачела и била неадекватна /л.48-гръб от том І на ДП./ Св.Р.К., в разпита пред разследващ полицай /л.52-гръб от том І на ДП./ споделя, че Д. била контактна, но доста объркана. С особена тежест в това отношение е споделеното от него, че получил информация от нея, че в автомобила  се возили общо пет човека. За това свидетелства и св.З. Т. /л.48-гръб от том І на ДП./. Именно тази информация провокирала св.К. да търси петия участник в катастрофата и той насочил усилията си за неговото откриване. За целта обходил района, слязъл в коритото на реката, проверил за тяло и под моста, където се случило произшествието. Объркаността й идва от факта, че към момента, в който са се качили в автомобила от бензиностанцията първоначално се е качил и техен общ приятел – Г., който в последния момент се е отказал да пътува с тях. Това й поведение е напълно обяснимо с оглед претърпяното ПТП и шока, в който е нормално да изпадне всеки, участващ в подобен инцидент.

            Споделеното от всички свидетели, които са възприели пряко състоянието на св.Д. В., както и анализа на информацията й за физическия и психическия й статус след катастрофата ясно говорят, че същата е била объркана и в невъзможност да обхване случващото се около нея. В подкрепа на изложеното е и отразеното в Епикриза № 9656/16.06.2012г. на Неврохирургия към МБАЛ-Хасково: Главоболие, световъртеж, болки в местото на травмата. Контактна и адекватна, сънлива, но без спомен за случилото се. Данните от анамнезата са потвърдени и в изготвената в досъдебно производство Съдебно-медицинска експертиза № 132/2012г. /л.139-140 от том І/, според която тя е претърпяла мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието, без да е изпадала в кома. Тези изводи са потвърдени и в изготвената по-късно Комплексна експертиза.

            Изследвайки механизма на транспортното произшествие и центробежните сили, на които свидетелката е била подложена,  е редно да се посочи и заключението на изготвената в досъдебно производство експертиза /находяща се на л.79-96 от том І на ДП№435/2012г. по описа на РУП-Хасково/, скоростта на движение непосредствено преди произшествието и в момента на удара е 118.40 км/ч. След удара в металния парапет на моста, който бил с предната дясна част на колата последвало завъртане около вертикалната й ос в посока на часовниковата стрелка, завъртане около надлъжната ос в посока обратна на часовниковата стрелка, контакт на предната лява част с парапета, след което последвал удар в крайпътното дърво с тавана на автомобила. Седящите на задната седалка били изхвърлени през рамката на задното стъкло, като причината за това били създалите се центробежни сили.

            Очакванията за адекватност и психическа устойчивост не могат да се приемат и след отчитане на движението на тялото й при удара и сблъсъка с вътрешните елементи на автомобила и настилката на пътния участък. Според изготвената Комплексна авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза, за пътниците отзад ударната инерционна сила при първия удар в предпазния парапет на моста е насочена надясно и напред, в следствия на което травмите възникват при удар в седалката на водача и пътника. След това, при удара в дървото основната ударна сила е насочена назад и надясно, при което телата на пътуващите на задната седалка напускат купето през рамката на задното стъкло на автомобила и падат на тревната площ /л.56 от том ІІ на ДП./. По-нататък експертите са посочили, че ударните сили при тези удари са значителни – около 731.65 kgf при първия удар и 1202 kgf при втория удар.

           Освен това не е без значение и времевата отдалеченост на първия разпит, в  който свидетелят споделя различна версия за авторството на деянието. Според данните по делото, произшествието е възникнало около 02.30 часа на 16.06.2012г. Видно от Протокола за разпит, първата беседа с нея е проведена едва няколко часа след това, а именно в 09.30 часа, което категорично навежда на извод, че не може да се подцени шоковото й състояние само няколко часа след ПТП.

            Ето защо, защитната теза, претендираща доказано добро физическо и психическо състояние веднага след катастрофата за св.Д.В. не може да бъде възприета от съда, предвид анализа на доказателствената съвкупност до този момент. Изложената различна версия към момента на първия разпит и общо и схематично изложение на фактите намира обяснение с преживяното от свидетеля В.. Не е без значение и неукрепналата й психика, предвид факта, че към момента на деянието същата е била непълнолетна. С тези аргументи настоящият състав намира, че относно авторството на деяние с тежест следва да бъдат ценени показанията на св.Д.В. дадени при втория разпит в досъдебно производство, както и тези в хода на съдебното следствие.

            Така след хронологичния анализ на гласните доказателства, настоящият състав намира, че същите следва да бъдат систематизирани съобразно фактите изведени от тях, обуславящи поредност, място на изваждане телата от автомобила и тяхното разположение вътре в него. Този систематичен подход и аналитична подредба допринася за изясняване на фактическата обстановка и съображение към безспорно доказаното авторство на деянието от страна на подс. К..

            Четирима от коментираните по-горе свидетели споделят еднаква поредност в изваждането на пострадалите от лекия автомобил. Д.М., Р.Р., пожарникарите Н.Н. и Г.Г. са категорични, че първа е изведена св.Д.Т., а втори по ред е подсъдимия К..

            В подкрепа на факта, че Д.Т. е извадена от дясната страна на обърнатия автомобил свидетелстват, както следва: свидетелите Д.М., Р.Р., Р.К.. Преки очевидци са и на пожарникарите - Н.Н. и Г.Г., лично ангажирани с това също се приема като място дясната страна на автомобила. В същата насока са и показанията на свидетелите Г. и Т. – шофьори на линейка, както и на св. З. Т.. Последният обаче, посочва като ориентир не страната на автомобила, а посока на въртене на Земята около оста си -  запад. В този случай не е налице разминаване в показанията. Пространствената ориентация на свидетеля е определена с оглед разположението на автомобила на пътното платно. Доколкото този свидетел е пристигнал на местопроизшествието от бул.”Илинден”, дясната страна на „Мазда”-та е тази, която сочи посока – запад, предвид факта, че задницата й е към входа на фирма „Сърнела”, а предната част сочи към бул.”Васил Левски”. В този смисъл не е налице противоречие в показанията на свидетелите, тъй като „дясно” в случая за тях е положението на мястото, наблюдавано отвън и отстрани, а не „дясно”, с оглед на позиция на пътник в автомобила. 

            Относно разположението на пътниците вътре в автомобила – категорични са показанията на свидетелите Д.В., К.С., Н.Н.Г.Г. и Р.Р.. Вторият от тях е бил непосредствено до леката кола и навеждайки се е възприел обстановката и местата на пътуващите. За настоящия състав е безпредметно да подлага на анализ и споделеното от страна на другите двама свидетели, тъй като именно те са служителите, пряко ангажирани с тяхното освобождаване и изнасяне, поради което не ги подлага на каквото и да било съмнение.

           Относно тежестта на споделеното от страна на св.Д.Т. настоящият състав намира следното: В съдебно заседание от 06.03.2014г. св.Т. посочи, че има бледи спомени за случилото се на 16.06.2012г. Потвърждава, че от кв.”Болярово” до гр.Хасково е шофирала леката кола, но не си спомня кой е шофирал автомобила до бензиностанция „Лукойл” - от  нея или подсъдимия К.. Според защитната теза, показанията на Т. в този обем били от особено значение, но били изключени от обвинението, поради факта, че не отрекла да е шофирала автомобила в нощта на транспортното произшествие. Спомените за управление на автомобила в конкретен епизод от процесната вечер /от кв.”Болярово до гр.Хасково/, който не е относим към момента на деянието няма доказателствена стойност относно неговото авторство. Видно от съдебно-медицинска експертиза № 133/2012г. /л.149-150, том І от ДП./, Т. е приета в ЦСМП в съзнание, но без спомен за случилото се. В следствие на удара е получила контузия на мозъка и травматичен кръвоизлив под меките обвивки на мозъка. В разпит, в хода на съдебното следствие св.Т. сподели, че след преживяното паметта й не е възвърната изцяло, като има моменти за които няма спомен не само от същата вечер, но и от други моменти от живота си преди инцидента. В този смисъл наведените възражения от страна на адвокат Т. не са основателни. Липсата на спомени към момента на катастрофата не е форма на съгласие или изявление от страна на свидетеля за авторство на деянието. Ето защо, прочита на показанията в този смисъл не кореспондират с действителното им съдържание.

            Св. К.С. също е възприел разположението на телата в купето на автомобила след инцидента. Вярно е, че самият той споделя към онзи момент мястото на събитието да не е било добре осветено. В разпита си посочва, че не е било много осветено, но се виждало /л.71-гръб от НОХД № 806/. Предвид факта, че С. се е намирал непосредствено до автомобила, навел се е над него и е погледнал през предното стъкло, не може да се отрече възможността за реално възприятие на обстановката, при положение, че директно е наблюдавал пострадалите и разстоянието между тях е било минимално.

            Несъстоятелни са твърденията от страна на защитата и относно показанията на медиците Т.В. и П.Ж.. Не намират почва претендираната непосредственост и директно наблюдение от тяхна страна спрямо действията на пожарникарите. При внимателния прочит на показанията на св.В. същата заявява, че през цялото време след пристигане на местопроизшествието е била със св.Д.В. и едва в последствие е разбрала, че в автомобила е имало и други пострадали /л.80 от НОХД № 806/.

             Основателни са доводите на защитата относно показанията на св. Н.В.. Пред настоящия състав, след прочит на показанията, снети в хода на досъдебно производство се установи, че  при разпита не е описвал в детайли фактическата обстановка, като отразеното в общи линии е вярно, но подписал съдържанието на доверие. При тези обстоятелства, съставения протокол не може да придобие доказателствената сила, съгласно чл. 131 НПК и показанията на В. следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. Въпреки това конкретността и обстоятелствеността на предоставената от другите свидетели информация елиминира изказаните от защитата съмнения за състоятелността на обвинителната теза. Детайлното описание на извършените действия обезпечават в достатъчна степен изискването за добросъвестно представяне на възприетата фактическа обстановка и отхвърлят тезата за манипулации и недостоверност с цел опорочаване на обвинението. Твърдяната от защитата хаотичност и непоследователност в действията на служителите, даващи отражение и в качеството на показанията им не намира потвърждения при внимателния и обстоен анализ на фактите по делото. За настоящия състав е безспорна координацията в процесната вечер между дейността на отделните държавни органи. Предприетите усилия са целенасочени и стиковани, като всеки един от тях е обезпечавал изпълнението на служебните си задължения и отговорности. Ето защо, твърдените от страна на адвокат Т. разминавания и несъответствия в изявленията им в хода на досъдебно производство, а в последствие и в хода на съдебното следствие са неприемливи. При внимателния прочит на материалите по делото и хронологичното им съпоставяне се достига до извода, че изложените версии касаят определени епизоди, но съпоставени самостоятелно, в цялост и успоредно, спомагат да бъде установена реалната фактическа обстановка.

            С оглед пълнота на изложението следва да се вземе отношение и относно възражението на защитата за късното съставяне на АУАН. Двата акта са съставени на 30.07.2012 година, като според адвокат Т., закъснелите действия на органите на МВР в това отношение се дължат единствено на факта, че в един много продължителен период от време разследващите органи и актосъставителят не са имали яснота относно личността на водача на МПС. Това становище обаче, не намира опора в материалите по делото. За съставяне на акта следва да са налице резултатите от кръвните проби. Същите са взети от участниците в ПТП на 16.06.2012г. Видно от протокол за химическа експертиза № 374 /л.70, том І на ДП./, заключението е изготвено на следващия ден – 17.06.2012г. Съгласно „Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства”, заключението е изпратено в РУП-Хасково, като в настоящето производство няма данни за това, кога анализът е пристигнал на място. Вярно е, че АУАН № 1757 и АУАН № 1758 /находящи се на л.21-22, том І на ДП./, са съставени едва на 31.07.2012г. Причините за това обаче, са обективни. След първоначалните действия за укрепване на общото състояние в МБАЛ-Хасково, подсъдимият К. е изпратен в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „СВ.Г.” ЕАД-Пловдив, веднага след приема на 16.06.2012г. /л.129, том І на ДП./ Видно от приложената документация по досъдебното производство /л.113-137, том І/, между ОД на МВР-Хасково и медицинското заведение е обменяна информация за състоянието на подсъдимия, като в последствие на основание чл.159 НПК, всички документи, съпътстващи и отразяващи здравословното му състояние са изпратени на компетентните органи. От писмо с изх.№ 3673 на МБАЛ /л.113-114, том І на ДП./ е видно, че подсъдимият А.К. е лекуван в Клиниката по неврохирургия от 16.06.2012г. до 28.06.2012г. Късното издаване на АУАН е в следствие на това, че МВР-Хасково са уведомени писмено за изписването му на много  по-късен етап, а съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствие на нарушителя.

            Ето защо, цялостният анализ на доказателствения материал налага извода за пълна консолидация на доказателствата, всички от които преки, и в достатъчна степен несъмнено аргументиращи авторството на деянието, тъй като възпроизвеждат факти от обективната действителност, относими към предмета на доказване. Поради изложеното, съдът прие за доказано по безспорен и категоричен начин, че именно подсъдимият А.Р.К. към момента на ПТП на 16.06.2012г. е бил водач на лек автомобил марка „Мазда”, модел „Трибют” с рег.№ Х 8206 ВМ.

            В съдебната си пледоария адвокат Т. анализира спорното според него „пияно състояние”, като квалифициращ признак на обвинението. Според него има драстични нарушения на „Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства”. В същия подзаконов нормативен акт е посочена времева амплитуда, когато държавните органи са установили с техническо средство съдържание на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. В тези случай, според Наредбата на водача се издава талон, в който се отразява срок за явяване в медицинско заведение, който варира в зависимост от това дали е в рамките на населено място или не. Настоящият случай обаче, е извън тази хипотеза и извършените манипулации по вземане на кръвните проби не са опорочени поради претендираното им по-късно извършване, а не веднага след инцидента. Така е, защото поради общото изключително тежко физическо състояние, подсъдимият не е подлежал на изследване с техническо средство „Дрегер”. Налице е хипотезата, в която при невъзможност за извършване на проверка с техническо средство на място от всички участници в пътнотранспортното произшествие, пробите се вземат от лекар или медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за помощ или настанени за лечение /чл. 5 от Наредбата/. Според д-р.С.С., кръвната проба в тези случай се взема след овладяване на общото състояние, което несъмнено е приоритет за медиците /л.108 от НОХД № 806/. От назначената и приета като доказателство по делото Комплексна съдебномедицинска експертиза /по писмени данни/ се установява, че изцяло е изключена възможността приложената медикаментозна терапия спрямо подсъдимия, а именно „Алмирал”, „Рингер” и „Фентамил”, да е повлияла върху концентрацията на алкохол. От разпита на ВЛ д-р Е. става ясно, че, че при употреба на алкохол се наблюдават две фази - първата е на всмукване, която започва непосредствено след първата порция алкохол, а фазата на елиминация – след изравняване на съдържанието в червата и кръвта на водача. Тъй като кръвната проба на подсъдимия е била взета близо два часа след деянието, поради липса на втора, контролна проба, не било възможно да се определи с точност какво е било съдържанието на алкохол в кръвта на К. към момента на произшествието. Елиминацията за мъже била средно около 0.15 промила на част. Това наложи  изготвянето на нова Комплексна експертиза /коментирана по-горе/, една от задачите на която беше изчисление концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия по формулата на Видмарк, въз основа на вида и количество изпит алкохол /по събрани гласни доказателствени средства/, телесна маса на лицето/за които липсват доказателства, освен заявеното от подсъдимия/ и коефицент на редукция на алкохола в организма за мъже. Въз основа на това, експертите са дали заключение, че е напълно възможно резултатът от кръвната проба от 1.71 промила да се дължи на изпитата от К. бира в периода преди пробата. Това се обяснява с факта, че резултатът от алкохолната проба, взета около два часа след ПТП-то, е с висока степен на съвместимост с останалите доказателства по делото. След направените изчисления /по формулата на Видмарк/ е посочена концентрация на алкохол в кръвта не по-малко от 0.90-1.05 промила, като  посочените стойности са минимални такива в зависимост дали част от описаното от свидетелите количество алкохол е консумирано от подсъдимия самостоятелно или поделяно с друг. Вещите лица са категорични, че следва да се отчитат и разликите между отделните подходи. Т.н. „газхоматографски” метод е химичен метод за изследване на алкохол, като експертите са категорични, че не следва да се смесват от гледна точка на достоверност техническата процедура за установяване на концентрация на алкохол в течна среда с математическа формула /предмет на Комплексната експертиза/, тъй като е налице съществена разлика. Според експертите валиден е резултатът от „газхоматорафския” метод, за който няма основания да се приеме, че не е достоверен, като сигурен и съвременен такъв.

            С оглед пълнота на мотивите по този пункт от обвинението е необходимо да се посочи и мнението на експертите, относно възможното повлияване на резултата от изследването, чрез използване на спирт при манипулацията на кръвната проба. Според д-р Е., в сходни случай са провеждани експерименти, като теоритично е възможно повлияване на кръвната проба от порядъка на 0.2-0.5 промила. Тези въпроси следвало да се обсъждат и имали значение тогава, когато има установени малки концентрации на алкохол. При доказан резултат от 1.71 промила, възможното повлияване на приетия резултат категорично следвало да се изключи.

            Не може да се приеме, че е опорочена процедурата, регламентирана в Наредба № 30/2001 г., касаеща времето за осъществяване на кръвната проба, както и че извършената манипулация от страна на медицинските лица при вземане на кръвната проба е била в –нарушение на изискванията. Освен това изготвеното заключение по формулата на Видмарк е в допълнителна тежест на резултата от „газхоматографския” метод, като представя възможно минималното количество на алкохол в кръвта, което изключва възможността концентрацията на алкохол в кръвта на подс. К. да е под 0,5 промила. Не е без значение и факта, че в настоящия случай изчисленията по формулата на Видмарк са поддържащи, а водещият и имащ тежест в процеса е „гахоматографския” метод, тъй като освен изрично заявеното от експертите становище, че газхоматографският метод е надежден и достоверен като резултат, изследването по „формулата на Видмарк” почива на осреднени статистически данни, касаещи вид, количество на употребения алкохол, пол и тегло на лицето, като последното е зададено според заявеното от подсъдимия, без да са налице други категорични данни в тази насока. Не се отчитат  и индивидуалните особености на лицето, което също е съществено. Ето защо съдът прие за доказана концентрацията на алкохол в кръвта на подс. К., която е установена в резултат на изследваната кръвна проба – 1,71 промила.  В този смисъл са налице и задължителните указания на Постановление №1/17.01.1983 на Пленума на ВС, даващо легално определение на „пияно състояние”- когато водачът управлява автомобила с алкохол над 0.5 промила. Ето защо, съдът прие, че безспорно е налице и е доказано и „пияното състояние”, като квалифициращ признак на деянието.

            Механизмът на ПТП също е безспорно доказан въз основа на изготвените в хода на наказателното производство експертизи, приети като доказателство по делото. С управлението на автомобила  със скорост над 118 км/ч, подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП, забраняваща на водачите да се движат със скорост по-голяма от 50 км/ч в населено място, в следствие на което е загубил контрол над управлението на автомобила. От техническа гледна точка, причината за възникване на произшествието е навлизане в десен завой със скорост, многократно по-голяма от критичната.

            Предвид изложеното, деянието е доказано и от субективна страна. Подсъдимият го е извършил виновно, при условията на несъзнавана непредпазливост – по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл.1 НК, т.е. че подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Употребеният алкохол е оказал своето влияние в субективен план – занижил е задръжките, създал е измамно за подсъдимия усещане относно способностите му за управление на автомобила. Състоянието е довело и до намаляване на рефлекторните му способности и до липса на възможности за правилна оценка на пътната обстановка и адекватен контрол върху системите за управление на МПС.

             Субектът на престъплението има качеството на  наказателно отговорно лице – пълнолетно и вменяемо. Авторът на деянието е установен по безспорен начин в производството, както и изпълнителното деяние по време, начина, мястото и механизъм на извършване. Налице е противоправност и наказуемост, които са обективни  елементи от състава на престъплението, както и причинна връзка между изпълнителното деяние и настъпилите  общественоопасни последици, а именно настъпилия летален изход за Антон К. и двете средни телесни повреди на Д.Т., поради което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца.    

         Поради изложеното, съдът прие, че е безспорно доказано от обективна и субективна страна, че подс. А.Р.К., със снета самоличност, е извършил престъплението, в което е обвинен, като на 16.06.2012 година в гр. Хасково, при управление на лек автомобил марка „Мазда”, модел „Трибют”, с рег. № Х 82 06 ВМ, нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта на А.Н. К.,***, и две средни телесни повреди на Д.Т.Т., изразяващи се в контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив под  меките му обвивките и контузия на белите дробове, причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота й, като деянието е извършено в пиано състояние, поради което го призна за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, предл. 1-во, б. „б”, предл. 1-во, вр. ал. 1, вр. чл. 342 ал. 1 от НК.

Причините за извършване на престъплението, извън нарушените правила за движение по пътищата, които обективират незачитане на установения правов ред, са и младежката самонадеяност на подс. К., липсата на опит като водач на МПС и несъобразвяне с цялостната пътна обстановка.

 

           За извършеното престъпление по чл.343, ал.4 вр.ал.3, пр.1, б.”б”, пр.1 вр. ал.1 вр. чл.342, ал.1 НК законът предвижда наказание от три до десет години лишаване от свобода.

При определяне на вида и размера на наказанието, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на подсъдимия – към настоящия момент същият е на 20 години, а към момента на ПТП е бил само на 18 години, която възраст е благоприятствала укоримото му и необмислено решение да предприеме управление на превозно средство след употреба на алкохол; чистото съдебно минало; добрите му характеристични данни; ниска степен на обществена опасност на подсъдимия; изказаното  съжаление за извършеното деяние; липсата на достатъчно опит като водач на МПС; фактът, че същият е *****, както и че вследствие на станалото ПТП и на него са причинени сериозни здравословни увреждания, които са довели до трайно ограничената му работоспособност и до предписана оперативна интервенция към настоящия момент; фактът, че никой от присъстващите в автомобила не се е противопоставил на решението на подсъдимия да поеме управлението му, след като са знаели, че същият е приел сериозно количество алкохол, което от своя страна също се дължи на липсата на житейски опит и младежки ентусиазъм, без реална оценка на риска от пътен инцидент. Отегчаващи вината обстоятелство в случая е високата степен на обществена опасност на деянието, свързано със значителното превишаване на допустимата скорост за движене на превозното средство в населено място – с близо 70 км/ч, в резултат на което е причинена смърт на младо 19-годишно момче, причинените повече от една средни телесни повреди на св. Д.Т., както и причинените леки телесни увреждания на св. Д.В., които са извън съставомерните признаци на деянието.

Анализът на гореизложеното налага извод, че в случая е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които обаче не могат да бъдат оценени като многобройни или правещи неподходящо и най-ниското предвидено в закона наказание. Не е налице и изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да наложи приложението на чл. 55 от НК.

С оглед на всички горепосочени съображения, съдът определи наказание „лишаване от свобода” по отношение на подс. К. при условията на чл. 54 от НК при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на 3 /три/ години и 10 /десет/ месеца, като с така наложеното по вид и размер наказание счита, че ще бъдат постигнати целите както на личната, така и на генералната превенция на закона. Така определеното наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип, на основание чл. 61, т.3 вр. чл. 59, ал. 1, предл. 2 от ЗИНЗС.

         На основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 4, вр. Ал. 3, предл. 1-во, б. «б», предл. 1-во, вр. Ал. 1, вр. Чл. 3421 ал. 1 вр. Чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът осъди подс. К. и на кумулативно предвиденото в закона наказание „лишаване от право да управлява МПС”. На основание чл. 54 вр. чл. 49, ал. 2 от НК, при определяне размера на това наказание съдът, отчитайки посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а и най-вече с оглед личната и генерална превенция на закона, прие, че справедлив такъв е 5 години.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК, с присъдата съдът приспадна и времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред. Видно от АУАН № 1757/31.07.2012 година /л.21 от ДП/ свидетелството за правоуправление на К. е иззето на 30.07.2012  година.

Съдът постанови с присъдата си лек автомобил марка „Мазда”, модел „Трибют”, с рег. №  Х 82 06 ВМ, черен на цвят, собственост на „****” ЕООД, със седалище в гр. Хасково и адрес на управление ул. „*****” №***, приобщен като веществено доказателство в наказателното производство, находящ се на съхранение в ОД на МВР-Хасково, ДА СЕ ВЪРНЕ на Управителя на Дружеството – Р. А. К., ЕГН: **********.

          С оглед постановената осъдителна присъда и  на основание чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати и направените в наказателното производство разноски – общо 3 046,06 лева. От тях 2 049 лева са разходвани за назначените и изготвени във фазата на досъдебното производство експертизи, поради което съдът ги присъди в полза на ОД на МВР-Хасково, а  в полза на бюджета на съдебната власт присъди сумата от 997,06 лева, произтичащи от изплатените възнаграждения на вещи лица в съдебното следствие, по назначените експертизи.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

           

                                                                           Съдия: