№ 930
гр. Пловдив , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330202544 по описа за 2021 година
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията дело, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №20-1030-
012814/19.11.2020г. на Началник група към ОДМВР - Пловдив, с-р „Пътна
полиция“, упълномощен със Заповед № 317з-3985/22.10.2018г., с което на Л.
ОГН. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 400.00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса
за застраховането /КЗ/.
Жалбоподателят, в депозираната до съда жалба, моли за отмяна на
наказателното постановление по посочени в нея съображения. В съдебно
заседание не се явява лично, а се представлява от адв. З.-В., която поддържа
жалбата и прави същото искане, като моли и за присъждане на сторените по
делото разноски.
Въззиваемата страна – ОДМВР-Пловдив, с-р „Пътна полиция“ редовно
призована, не изпраща представител. До съда е депозирано писмено
становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на НП. При
евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера
на адвокатския хонорар до предвидения минимум.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
1
Жалбата е подадена от правоимащо лице в предвидения от закона
седмодневен срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 21.10.2020г. около 20:40 ч. в гр. Пловдив, на бул. „6-ти септември”
до № 141 жалбоподателят Л. ОГН. М., като водач на лек автомобил
„Мерцедес Ц 200 ЦДИ”, рег. № *****, собственост на А.О.М., ЕГН *****,
била спряна за проверка от старши полицай към ОДМВР Пловдив – Ив. Д.
Ст.. При извършената проверка по документи, контролният орган приел, че
жалбоподателката, като лице което не е собственик, но управлява въпросното
МПС, няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите към дата 21.10.2020г. Това
било определено като нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ и бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков номер
639809/21.10.2020г., въз основа на който и атакуваното наказателното
постановление /НП/.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел бе разпитан
актосъставителят Ив. Д. Ст., който заявява, че поддържа изложеното в АУАН,
макар да няма конкретен спомен за случая. Свидетелят допълва, че при
подобни проверки се проверява наличието на стикер или полица, а при
тяхната липса се прави и проверка в гаранционен фонд, като заявява, че за
конретният случай няма спомен как точно е установил, че водачът е нямал
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на
проверката. Показанията на свидетеля Съдът кредитира като логични и
последователни, кореспондиращи с приложените в административната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното
от правна страна:
От доказателствения материал по делото Съдът намира, че Л. ОГН. М.
не е осъществила състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 от
КЗ, в която е посочено, че „лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.” В
настоящият случай НП се явява неправилно, тъй като според разпоредбата на
чл. 368 от КЗ, в случаите на разсрочено плащане, разсрочените вноски от
застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в Застрахователния
договор. При неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия,
застрахователят може да прекрати договора по реда на чл. 368, ал.2 от КЗ.
Съгласно чл. 368, ал.1 от КЗ в случаите на разсрочено плащане, вноските от
застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния
договор. При неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия
застрахователят може да намали застрахователната сума, да измени условията
на договора или да го прекрати. Застрахователят обаче може да упражни
2
правата си по ал.2 не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахования е
получил писмено уведомление от страна на застрахователя. За да е налице
това нарушение, нарушителят следва да не е сключил задължителна
застраховка в предвидения срок. В конкретния случай в акта и в
наказателното постановление е отбелязано, че жалбоподателката не
притежава - няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", което на отговаря на обективната истина. Същата
към датата на проверката е притежавала валиден договор за сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", който е бил на
разсрочено плащане, видно от приложената по делото сметка № 21063004 по
застрахователна полица № BG/30/120001883881/08.07.2020г., което се
потвърждава и от извършена от съда служебна справка в интернет страницата
на Гаранционния фонд, който съдържа публично достъпна информация и
възможност за търсене по дата. От същата интернет страница е видно също,
че тази застраховка е била сключена със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве"
още на 08.07.2020 г. в 13:31 часа и е била с валидност до 23:59 часа на
08.07.2021г., като договорът е бил прекратен едва на 24.01.2021г., което води
до извод, че застраховката несъмнено е била действаща към датата на
полицейската проверка на 21.10.2020 г. При тези категорични доказателства
за това, че договорът е бил действащ към тази дата, то дори е без значение
дали същият договор е бил сключен на разсрочено плащане, респ. дали са
били налице условията за неговото предсрочно прекратяване, визирани в ал.3,
но от застрахователна полица № BG/30/120001883881/08.07.2020г. става ясно,
че той е бил на разсрочено плащане с падеж по втора вноска 08.10.2020г.,
която е била внесена на 22.10.2020г., като от датата на падежа до внасяне на
сумата не са били изтекли минимално предвидените 15 дни, след които
договорът да се счита автоматично прекратен, поради което
жалбоподателката М. очевидно е била санкционирана за нарушение по КЗ,
което не е извършила.
Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, и като такова
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена с
подадената жалба. От представения договор за правна защита и съдействие с
№ 5 от 18.03.2021г. става ясно, че е било договорено възнаграждение в размер
на 300 лева, от които 50 лева са били платени в брой, а останалите 250 лева е
трябвало да бъдат изплатени в срок до 01.06.2021г. Доколкото по делото са
налични доказателства за реално изплатено възнаграждение единствено в
размер на 50 лева, а за останалата сума не са налични такива, то настоящият
състав прие, че следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати
адвокатското възнаграждение на жалбоподателят именно в размер на 50 лева.
Що се отнася до претенцията за останалите разноски в размер на 8 лева
3
за пускане в движение на временно спряно ППС, то те на са свързани и не са
извършени в настоящото производство, поради което съдът не дължи
произнасяне по тях.
Ето защо и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-
012814/19.11.2020г. на Началник група към ОДМВР - Пловдив, с-р „Пътна
полиция“, упълномощен със Заповед № 317з-3985/22.10.2018г., с което на Л.
ОГН. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 400.00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса
за застраховането /КЗ/.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Л. ОГН. М., ЕГН
********** сумата от 50 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд - Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4