Решение по дело №100/2014 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 97
Дата: 14 октомври 2014 г. (в сила от 21 януари 2015 г.)
Съдия: Нанко Събов Маринов
Дело: 20144330200100
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 март 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№

 

Град  ТЕТЕВЕН  14.10.2014 година

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД-четвърти състав в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври

През две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАНКО МАРИНОВ

При секретаря:Д.П.

и при участието на прокурора

Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №100 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.375 и следващите от НПК.

Представено е постановление от Районна прокуратура гр.Тетевен за прекратяване на наказателно производство и освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК за престъпление по чл.316 предложение 1 във връзка с чл.309 ал.1 от НК, извършено от С.Р.М. ***.

В постановлението се излага, че досъдебното производство №398/2012 година по описа на РУП на МВР гр.Тетевен е било образувано и водено срещу неизвестен извършител, затова че на 23.08.2011 година в с.Галата, Ловешка област е съставил неистински частен документ разписка, удостоверяваща предадена сума от С.Р.М. на О.С.Б., в началото на месец октомври 2007 година, в размер на 25 000 лева, както и постигнато споразумение между същите лица относно това, че Б. е върнал сумата 15 000 лева към 23.08.2008 година, задължение за връщане на остатъка от 10 000 лева в срок до 15.09.2009 година и дължимо обезщетение при неизпълнение на това задължение от по 100 лева дневно и го употребил по гр.дело №845/2010 година по описа на Районен съд гр.Тетевен, за да докаже, че за Б. съществува посоченото в разписката задължение-престъпление по чл.309 ал.1 от НК.В хода на досъдебното производство била назначена тройна съдебно-графическа експертиза, която е дала заключение, че ръкописният текст на представената за изследване разписка е изписан от С.Р.М., подписът срещу името на О.С.Б. не е положен от последния, но не може да се каже с категоричност дали е положен от С.М..С оглед на това М. бил привлечен като обвиняем и му било повдигнато обвинение за престъпление по чл.316 пр.1 във връзка чл.309 ал.1 от НК.

Прокуратурата е приела, че М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, тъй като съзнателно се е ползвал от неистински частен документ-разписка, както и че от него за самото съставяне на този документ не може да му се търси наказателна отговорност.

Прокуратурата намира, че е налице деяние по чл.316 предложение 1 във връзка с чл.309 ал.1 от НК, но тъй като за това деяние се предвижда наказание до 2 години лишаване от свобода, М. не е осъждан /реабилитиран е по право/ и е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, но към датата на извършване на деянието е била изтекла 1 година от заплащане на глобата, както и от деянието му няма причинени имуществени вреди, следва да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК.

В съдебно заседание представител на прокуратурата не се явява и не взима становище по обвинението. 

Привлеченият С.М., редовно призован, не се явява в последното съдебно заседание, но в предходно такова дава обяснения, като твърди, че разбира постановлението на прокуратурата.Твърди, че не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.Твърди, че О.Б. е дошъл в дома на М. и последният е съставил разписка в два екземпляра, която Б. подписал.Твърди, че не е искал да измами Б..Твърди, че Б. не му е давал никакви пари, а е предал парите на брата на привлечения.Твърди, че подписването на разписката е станало на дата 23.08.2008 година, както и че във връзка с тази разписка имало и друго досъдебно производство, което било прекратено.Чрез своя адвокат-защитник моли да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като обвинението не било доказано по несъмнен начин, а в противен случай да му бъде наложено наказание в минимален размер.

От обясненията на провлечения, показанията на разпитаните по делото свидетели-М.Р.Щ., О.С.Б., проведената очна ставка между посочените свидетели, заключението на трайната почеркова експертиза, приетите и приложени по делото писмени доказателства и писмените доказателства, съдържащи се в приложеното  досъдебно производство №398/2012 година по описа на РУП на МВР гр.Тетевен се установява следното:

През 2008 година свид.Б. бил уведомен от привлечения М., че лице от гр.Троян, именувано като Ч , му дължи сумата 50 000 лева и тъй като в момента е затруднен да му я върне предлага да му прехвърли лек автомобил-микробус „Ситроен Джъмпер”. По същото време свид.Б. търсел да си закупи точно такъв автомобил, поради което двамата с М. се договорили свид.Б. да вземе микробуса и да му изплати 25 000 лева като част от задължението, което Ч  имал към С.М..Така свид.Б. започнал да ползва микробуса, като в продължение на 10 месеца на вноски изплатил на привлечения М. около 15 600 лева.Оставали още около 10 000 лева, които М. решил да поиска изцяло и веднага. Тъй като свид.Б. не разполагал с тази сума привлеченият го предупредил, че ако до следващия ден не го върне на Ч  автомобилът ще бъде обявен за откраднат с произтичащите от това последици.За да избегне това на другия ден свид.Б. закарал автомобила в гр.Троян и го оставил в двора, където се намирал преди. Впоследствие научил, че привлеченият М. отново го е взел от гр.Троян и го е продал на друго лице от с.Галата. Поради това свид.Б. решил да предяви иск за изплатената на М. сума за автомобила и по този повод в РС гр.Тетевен било образувано гражданско дело №845/2010 година.В едно от съдебните заседания по делото, проведено на 28.03.2011 година привлеченият М. представил оригинал на разписка, удостоверяваща предадена от него сума на свид.Б., в началото на месец октомври 2007 година, в размер на 25 000 лева, както и постигнато между двамата споразумение за върната от свид.Б. на М. сума в размер на 15 000 лева към 23.08.2008 година и задължение да върне остатъка от 10 000 лева в срок до 15.09.2009 година, като при неизпълнение на споразумението свид.Б. дължи на М. ежедневно обезщетение от по 100 лева.Свидетелят Б. оспорил истинността на представения документ  по гражданското дело и с оглед на това в хода на същото били назначени няколко съдебно-почеркови експертизи, след което последвало и сезиране на Районна прокуратура гр.Тетевен за престъпление от общ характер по глава девета от особената част на НК.

От заключението на тройната съдебно-графическа експертиза с вещи лица, определени от директора на Националния институт по криминалистика и криминология гр.София, което съдът изцяло възприема и кредитира се установява по несъмнен и безспорен начин, че ръкописният текст на представената за изследване разписка е изписан от привлечения С.Р.М., подписът срещу името на О.С.Б. не е положен от последния, но не може да се каже с категоричност дали е положен от С.М..В съдебно заседание и трите вещи лица подържат изготвеното заключение, както и установяват, че за изготвянето му са се запознали както със заключенията на почерковите експертизи по гражданското дело, така и с представените по същите сравнителни материали и на тази база са изготвили своето заключение, като вещото лице Н. твърди в съдебно заседание, че тези сравнителни образци, ако бъдат представени в оригинали биха могли да бъдат взети под внимание, но дали същите биха променили заключението, тъй като има разлики и в тези образци отпреди 2012 година.Същото вещо лице е категорично, че преди изготвяне на заключението са се били запознали със заключенията по гражданското дело и приложените копия от подписите по предходните експертизи и заключението на настоящата експертиза основно се гради на ползвания от същата сравнителен материал, но и на приложените копия от подписите по предходните експертизи.

От показанията на свид.Б. се установява приетата фактическа обстановка от съда, както и същият е категоричен в съдебно заседание, че не е подписвал разписка, както и че е бил разпитван от свид.Щ. и че разписката не му е била предявявана в с.Български Извор при този разпит.Твърди, че разписката е видял по гражданското дело.

В показанията си свид.Щ. твърди, че работи в полицията в гр.Тетевен и си спомня бегло за подобен случай с въпросната разписка.Твърди, че е писал на компютъра, когато друго лице също служител на полицията-Ч е разпитвал свид.Б..Твърди също, че е ставало въпрос за някаква разписка, но той за нея не знае нищо и не я е виждал.

Предвид изложеното, съдът приема за безспорно установено по делото, че в съдебно заседание от 28.03.2011 година по гражданско дело № 845/2010 година привлеченият съзнателно се е ползвал от неистински частен документ-разписка, удостоверяваща парично задължение на Б. към него, като за самото съставяне на документа не може да му се търси наказателна отговорност, като М. е бил наясно, че ръкописният текст е изписан от него самия и че подписът не е положен от О.Б., но въпреки това го е представил в съда с цел да черпи права от този документ.

При така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа обстановка е налице престъпление по чл.316 предложение 1 във връзка с чл.309 ал.1 от НК, осъществено от обективна и субективна страна от привлечения М. като от обективна страна на дата 28.03.2011 година в гр.Тетевен, Ловешка област в открито съдебно заседание по гражданско дело №845/2010 година на РС гр.Тетевен, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ-разписка, удостоверяваща предадена сума от С.Р.М. на О.С.Б., в началото на месец октомври 2007 година, в размер на 25 000 лева, както и постигнато споразумение между същите лица относно това, че Б. е върнал сумата 15 000 лева към 23.08.2008 година, задължение за връщане на остатъка от 10 000 лева в срок до 15.09.2009 година и дължимо обезщетение при неизпълнение на това задължение от по 100 лева дневно, като за самото съставяне на документа не може да му се търси наказателна отговорност, а от субективна страна е осъществил деянието умишлено, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

 За това деяние законодателят е предвидил наказание до 2 години лишаване от свобода, но тъй като привлеченият М. не е осъждан /реабилитиран е по право/ и е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание в размер на 500 лева, която глоба същият е заплатил на 26.07.2007 година и към датата на извършване на настоящото деяние е изтекъл срок от една година от заплащане на глобата и привлеченият може да бъде повторно освободен от наказателна отговорност съгласно т.4 от Постановление №7 от 04.11.1985 година по наказателно дело №4/1985 година на Пленума на ВС, както и от деянието му няма причинени имуществени вреди, съдът намира, че са налице основанията на чл.78а от НК за освобождаване на М. от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание, като прие, че едно наказание глоба в предвидения от закона минимум от 1000 лева в полза на държавата, предвид изминалия период от време от извършване на деянието до налагане на наказание за същото и материалното състояние на привлечения, напълно съответства на извършеното и ще изиграе своята възпиращо-предупредителна и възпитателна роля, както по отношение на него, така и по отношение на останалите граждани.

Водим от изложените съображения, съдът

Р   Е   Ш   И :

ПРИЗНАВА привлечения С.Р.М., ЕГН ********** *** ВИНОВЕН в това, че на дата 28.03.2011 година в гр.Тетевен, Ловешка област в открито съдебно заседание по гражданско дело №845/2010 година на Районен съд гр.Тетевен, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ-разписка, удостоверяваща предадена сума от С.Р.М. на О.С.Б., в началото на месец октомври 2007 година, в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, както и постигнато споразумение между същите лица относно това, че Б. е върнал сумата 15 000 /петнадесет хиляди/ лева към 23.08.2008 година, задължение за връщане на остатъка от 10 000 /десет хиляди/ лева в срок до 15.09.2009 година и дължимо обезщетение при неизпълнение на това задължение от по 100 /сто/ лева дневно, като за самото съставяне на документа не може да му се търси наказателна отговорност-престъпление по чл.316 предложение 1 във връзка с чл.309 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба от 1000 /хиляда/ лева в полза на държавата.

ОСЪЖДА С.Р.М. да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Ловеч сумата 209,16 /двеста и девет лева и 16 стотинки/ лева разноски по делото, а по сметка на Районен съд гр.Тетевен сумата от 246  /двеста четиридесет и шест/ лева разноски.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Ловешкия окръжен съд.

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: