РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 07.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на дванадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №4691 по
описа за 2018 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.92 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул.”Проф. д-р Петър Дертлиев” №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, представлявано от изпълнителния директор ***, срещу Д.Д.Д. с ЕГН ********** ***
по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.240
ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.92 от Закона
за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите за
признаването за установена дължимостта на следните суми: 1) 878.85 лева
(осемстотин седемдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща
дължима главница по договор за паричен заем №2144875 от 09.09.2014 г. (сключен
между Д.Д.Д. и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”АД, което на 01.11.2015 г. е прехвърлило
своето вземане на заявителя), заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на заявлението по пощата (28.02.2018
г.) до окончателното плащане. 2) 87.15 лева (осемдесет и
седем лева и петнадесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от
25.11.2014 г. до 05.05.2015 г. (датата на падежа на последната погасителна
вноска). 3) 296.36 лева (двеста деветдесет и шест лева и тридесет и шест
стотинки), представляваща
законната лихва за забава за периода от 26.11.2014 г. до 28.02.2018 г.
4) 673.07 лева (шестстотин седемдесет и три лева и седем стотинки),
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
25.11.2014 г. до 05.05.2015 г. (датата на падежа на последната погасителна
вноска), както и за сторените в заповедното и настоящото производство разноски.
В исковата си молба ищцовото дружество е посочило, че на 09.09.2014 г. е сключен
договор за паричен заем №2144875 между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД и ответника, по
силата на който е предоставена сума в общ размер на 1200 лева, от която дължимата
сума е в размер на 878.85 лева, като е уговорено заплащането на договорна
възнаградителна лихва в размер на 168.50 лева, на неустойка за неизпълнение на
договорното задължение за представяне в тридневен срок на обезпечение чрез поръчителство
в размер на 991.44 лева и 45 лева такса разходи за събиране на вземането; срокът
на договора е изтекъл на 05.05.2015 г. и същият не е бил обявяван за предсрочно
изискуем; начислена е лихва за забава в размер на законната лихва за периода от
26.11.2014 г. до датата на подаването на заявлението в общ размер на 296.36
лева, която е съвкупност от лихвите за забава върху всяка отделна падежирала и
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва; на
01.11.2015 г. вземането е било прехвърлено от първоначалния кредитор на заявителя;
погасената до момента от ответника сума е в размер на 765.87 лева; настоява се
за признаването за установена дължимостта на процесните суми, както и за присъждането
на сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея е получен отговор, в
който се сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като е повдигнат търговски
спор, по който исковата молба не е съобразена с разпоредбата на чл.366 от ГПК;
няма яснота за начина на определяне на отделните претенции; исковете са
основани на изцяло недействителен договор за потребителски кредит, тъй като
същият е неясен, неразбираем и ответникът е нямал възможност за информиран
избор; липсват доказателства на кредитополучателя да е предоставена
преддоговорна информация във формата на стандартен европейски формуляр съгласно
изискването на чл.5 от Закона за потребителския кредит; в нарушение на чл.10
ал.1 от Закона за потребителския кредит текстът на договора е записан със шрифт
с формат по-малък от 12; от договора не е ясно как е изчислен годишният процент
на разходите и дали е съобразен със закона; към договора липсва погасителен
план и разпределение на вноските във времето между отделните компоненти; при
условията на евентуалност оспорва исковете по основание и размер; главницата е
погасена в по-голям размер; непогасените след 26.11.2015 г. седмични вноски за
договорна лихва се съдържат в претендираната главница и не са дължими повторно,
а при условията на евентуалност – до 24.02.2015 г. лихва не се дължи, като
прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност; оспорва претенцията
за неустойка за неизпълнение на договорно задължение поради нейната нищожност
като неравноправна клауза, както и като противоречаща на закона, морала и
добрите нрави; оспорва иска за заплащане на законна лихва изцяло, а при
условията на евентуалност – за периода до 24.02.2015 г., като прави възражение
за изтекла тригодишна погасителна давност; оспорва начислената такса разходи за
събиране; към исковата молба не са представени никакви документи по кредита,
като настоява ищцовото дружество да бъде задължено да ги представи, включително
стандартния европейски формуляр за предоставянето на информация за
потребителския кредит, подписан от ответника.
В молбата
си от 10.03.2020 г. процесуалният представител на ищеца е посочил, че от
събраните по делото доказателства се установява основателността на ищцовата
претенция по основание и размер; доказано е наличието на валидно облигационно
правоотношение; спазени са разпоредбите чл.10 ал.1 от Закона за потребителския
кредит, а всички условия по договора са инкорпорирани в самия него и не
представляват отделен документ; договорът е сключен при фиксиран лихвен процент
за целия срок; в чл.1 т.1 от договора заемателят е декларирал, че договорът е
сключен на основание на стандартен европейски формуляр, предоставен
предварително, като законодателят не е вменил на кредитора задължение да го
съхранява; уговореният годишен процент на разходите е в размер на 49.17 % и е
по-нисък от максималния праг в петкратния размер на законната лихва;
договорената неустойка за неизпълнение на договорно задължение не влиза в
противоречие с принципите на добросъвестност, справедливост и на добрите нрави;
клаузата за заплащане на такса разходи също не е нищожна, защото се основава на
неправомерното поведение на длъжника; относно възражението за изтекла
погасителна давност посочва, че искът за съществуване на вземането се счита за
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, т.е. от 28.02.2018 г.; настоява се за уважаването на исковете и присъждането
на сторените разноски.
В
съдебното заседание ответникът чрез своя процесуален представител е заявил, че ищцовото
дружество не е изпълнило задължението си до датата на съдебното заседание да
представи всички документи, с които разполага във връзка с процесния договор,
включително стандартния европейски формуляр; с приложените към исковата молба документи
ищецът е признал, че ответникът е извършил плащания в размер на 765.87 лева;
затова се дължи само разликата между първоначално отпуснатата сума в размер на
1200 лева и заплатената сума от 765.87 лева.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените
искове са процесуално допустими и частично основателни.
Съгласно
представените документи на 09.09.2014 г. е сключен договор за паричен заем №2144875
между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД – гр. София и ответника, по силата на който е
предадена на заемателя сума в размер на 1200 лева и е уговорено заплащането на
договорна възнаградителна лихва в размер на 168.50 лева, на неустойка за
неизпълнение на договорното задължение за представяне в тридневен срок на
обезпечение чрез поръчителство в размер на 991.44 лева и 45 лева разходи за
извънсъдебно събиране. Според намиращите се по делото документи на 01.11.2015
г. вземането е било прехвърлено от първоначалния кредитор на заявителя. Основателни
са възраженията на процесуалния представител на ответника за недействителността
на договора на основание на чл.22 от Закона за потребителския кредит - не е
спазено изискването на чл.10 ал.1 от същия закон шрифтът на договора да не е
по-малък от 12; няма отделно посочване на различните компоненти на дължимите
вноски по погасителния план (главница,
договорна лихва, неустойка) в съответствие
с чл.11 ал.1 т.11 и т.12 от закона; не са изпълнени изискванията на чл.12 ал.1
т.8 - 9 от Закона за потребителския кредит за точно и ясно посочване на
лихвения процент по кредита и годишния лихвен процент по кредита поради явното
несъответствие между тях (в договора при
изпълнение на всички задължения от всяка от страните по него е посочено
единствено задължението за плащане на договорна лихва с фиксиран лихвен процент
от 40 % годишно, а посоченият годишен процент на разходите по заема, който при
тези условия би следвало да бъде същата величина, е в размер на 49.17 %); на следващо място – очевидно предвидената неустойка
при неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение в тридневен
срок от сключването на договора от две физически лица с доказан нетен размер на
осигурителния доход над 1000 лева или банкова гаранция, която е в размер на
991.44 лева (т.е. над 80 % от размера на
отпуснатия заем) и чието заплащане е предвидено с
всяка една от погасителните вноски чрез добавяне на сумата от 29.16 лева,
прикрива обичайно възнаградително плащане по договора, като включването му в размера на годишния процент
на разходите би го увеличило до над 100 %, т.е. много над максималния петкратен
размер на законната лихва съгласно чл.19 ал.4 от Закона за потребителския
кредит; с определението за насрочване ищцовото дружество е било задължено до
съдебното заседание да представи заверени преписи от всички документи във
връзка с договора, включително стандартния европейски формуляр, но не го е
направило (действително в самия договор е
посочено, че такъв формуляр е представен на ответника, но не се знае дали
същият е отговарял на законовите изисквания). Вероятно при оформянето на договора и придружаващите
го документи дружеството – заемодател, което впоследствие е прехвърлило
вземането си на ищеца, е пропуснало новите редакции на чл.10, чл.19 ал.4 и
чл.22 от Закона за потребителския кредит, които са влезли в сила на 24.07.2014
г., т.е. месец и половина преди подписването на договора на 09.09.2014 г. При
недействителен договор за потребителски кредит съгласно чл.23 от Закона за
потребителския кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, без
да дължи лихва или други разходи по кредита. Доколкото според признанията на
ищцовото дружество в исковата молба ответникът е заплатил по договора сумата от
765.87 лева, същата следва да бъде извадена от заетата сума в размер на 1200
лева, като на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД – гр. София бъде присъден
остатъкът от главницата в размер на 434.13 лева, заедно със законната лихва
върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (28.02.2018 г.) до
окончателното плащане. В останалите си части предявените искове са
неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени.
На
основание на чл.78 от ГПК на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени
заплатените и поискани по гр. дело №4691/2018 г. по описа на ДРС разноски съразмерно
на уважената част от исковете, т.е. в размер на 129.37 лева (от 111.29 лева внесена
държавна такса; 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 365.48 лева заплатен
депозит за особения представител на ответника).
В
съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
поради което ответникът трябва да бъде осъден да заплати разноските по частно
гр. дело №868/2018 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от
установителните искове, т.е. в размер на 19.90 лева (от 38.71 лева присъдена държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение).
Водим
от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.240 ал.1
и ал.2 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.92 от Закона за
задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията
между страните по делото, че Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** има следното неплатено
парично задължение към „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Проф. д-р Петър Дертлиев” №25,
офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор ***,
(за което е издадена Заповед за изпълнение №554/06.03.2018 г. по частно гр.
дело №868/2018 г. по описа на ДРС) – за сумата от 434.13 лева (четиристотин
тридесет и четири лева и тринадесет стотинки), представляваща дължима главница
по договор за паричен заем №2144875 от 09.09.2014 г. (сключен между Д.Д.Д. и
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”АД, което на 01.11.2015 г. е прехвърлило своето вземане на
заявителя), заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК по пощата (28.02.2018 г.) до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 434.13 лева до
първоначално предявения размер от 878.85 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул.”Проф. д-р Петър Дертлиев” №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, представлявано от изпълнителния директор ***, срещу Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** искове за
установяването на дължимостта на следните суми (за които е издадена Заповед за
изпълнение №554/06.03.2018 г. по частно гр. дело №868/2018 г. по описа на ДРС): 1) 87.15 лева (осемдесет и седем лева и
петнадесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 25.11.2014
г. до 05.05.2015 г. (датата на падежа на последната погасителна вноска) по
договор за паричен заем №2144875. 2)
296.36 лева (двеста деветдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки), представляваща
законната лихва за забава за периода от 26.11.2014 г. до 28.02.2018 г. 3)
673.07 лева (шестстотин седемдесет и три лева и седем стотинки), представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 25.11.2014 г.
до 05.05.2015 г. (датата на падежа на последната погасителна вноска).
ОСЪЖДА Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул.”Проф. д-р Петър Дертлиев” №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, представлявано от изпълнителния директор ***, направените разноски по гр.
дело №4691/2018 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от исковете в
размер на 129.37 лева (сто двадесет и девет лева и тридесет и седем стотинки),
както и направените разноски по частно гр. дело №868/2018 г. по описа на ДРС съразмерно
на установените като дължими суми, т.е. в размер на 19.90 лева (деветнадесет
лева и деветдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: