Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.06.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на десети юни през
две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретар С.Апостолова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №6087
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6087/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Б.К.” ЕООД *** срещу решение №53385
от 28.02.2019 г постановено
по гр.д.№62334/18 г на СРС , 156 състав ; с което са отхвърлени исковете на
въззивника с правно основание чл.439 ГПК да бъде признато спрямо „Т.С.”
ЕАД *** , че не дължи сумата от 2360,39 лева, представляващи цената на доставена топлинна
енергия за аб. № Т335220 през периода м.11.2012 г. до м.10.2014 г. за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 23.03.2015 г. по
ч.гр.д. № 14515/2015 г. по описа на СРС, 90-ти състав и изпълнителен лист от
11.06.2015 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение от 23.03.2015 г. по ч. гр. д. № 14515/2015 г. по описа на
СРС, 156-ти състав, поради изтекла погасителна давност за периода от 22.05.2015
г. до 18.06.2018 г., както и сумата от
348,60 лева, представляващи законна лихва за забава за периода 31.12.2012
г. до 26.02.2015 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 23.03.2015 г. по ч. гр. д. № 14515/2015 г. по описа на СРС, 90-ти
състав и изпълнителен лист от 11.06.2015 г., издаден въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение на парично задължение от 23.03.2015 г. по ч. гр. д.
№ 14515/2015 г. по описа на СРС, I Г. О, 156-ти състав, поради изтекла
погасителна давност за периода от 22.05.2015 г. до 18.06.2018 г.
Въззивникът излага доводи
за неправилност на решението на СРС , тъй като подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва погасителната давност . Заповедта за изпълнение е влязла
в сила на 22.05.2015 г , а изпълнителното производство е образувано на
18.06.2018 г и отново е изтекъл 3-годишен давностен срок , като няма данни за
спиране и прекъсване на давността . Чл.117 ал.2 ЗЗД е неприложим при влязла в
сила заповед за изпълнение , защото тя няма СПН .
Въззиваемата страна не е подала писмен
отговор .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 06.03.2019 г и е обжалвано
в срок на 13.03.2019 г. Налице е
правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на оплакванията във въззивната жалба и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
Между страните не се спори и са
представени пред СРС писмени доказателства за следните обстоятелства:
1) че е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение от 23.03.2015 г. по ч. гр. д. № 14515/2015 г. по описа на
СРС, 90-ти състав за заплащане на сумата от 2360,39 лева, представляващи
стойността на доставена топлинна енергия за периода м.11.2012 г. до м.10.2014
г., както и за сумата от 348,60 лева, представляващи законна лихва за забава за
периода 31.12.2012 г. до 26.02.2015 г.;
2) че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 22.05.2015 г., като
въз основа на нея е издаден изпълнителен лист;
3) че на 18.06.2018 г е образувано изпълнително дело № 20188630401364 по
описа на ЧСИ Сия Халаджова рег. № 863 от КЧСИ.
СРС е приел , че влязлата в сила
заповед за изпълнение се ползва със СПН . За влязлата в сила заповед за
изпълнение е приложим чл.117 ал.2 ЗЗД , според който ако вземането е установено
със съдебно решение , срокът на новата давност е всякога 5 години . Ако се приеме
противното , то от поведението на длъжника за подаване или не на възражение ще
зависи каква да е давността за вземанията , което е абсурдно .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд . Съгласно чл.117 ал.2 ЗЗД давността за
вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение е 5 годишна . Действително , в чл.117 ал.2 ЗЗД са посочени само
вземанията установени „със съдебно решение“ , но няма основание това правило да
не се приложи и за вземанията , за които има влязла в сила заповед за
изпълнение . С аргумент от чл.439 ГПК вземанията по влязла в сила заповед за
изпълнение не могат да бъдат оспорени по исков ред , освен въз основа на
нововъзникнали факти . Съгласно чл.415 ГПК ако не е подадено възражение или
същото бъде оттеглено заявителят няма правен интерес да установи вземането си
по съдебен ред . Според чл.416 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение има
изпълнителна сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист . Липсва
логика и основание кредиторът с неоспорено вземане , който не е водил иск по
чл.422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този с оспорено
вземане , още повече че според чл.416 ГПК и в двата случая „заповедта за
изпълнение влиза в сила“ т.е.двата случая са приравнени от процесуалния закон
като правни последици . Исторически чл.117 ал.2 ЗЗД предхожда уредбата на
заповедното производство по ГПК /2008 г/ , поради което нормата трябва да се
тълкува разширително с оглед чл.416 ГПК .
При наличие на влязла в сила заповед
за изпълнение , която има преклудиращ ефект е недопустимо да се изследва кога е
било подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение . Процесната заповед
за изпълнение е влязла в сила на 22.05.2015 г , а давността за вземанията ,
включително тези за лихви , е 5 годишна . Към към момента на устните състезания
пред настоящия съд погасителната давност не е изтекла . Решението на СРС трябва
да бъде потвърдено .
Поради
материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №53385 от 28.02.2019 г постановено
по гр.д.№62334/18 г на СРС , 156 състав .
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.