№ 18959
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110114016 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от В. К. Ф. против П. М. Ф. иск за развод поради дълбоко
и непоправимо разстройство на брака по чл. 44, вр. 49, ал. 1 С, във вр. с чл.49, ал.3 от СК по
вина на жената, съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК за родителски права,
местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на родените по време на брака две
непълнолетни деца - Моника Ф. и Виктор Ф., и по чл.56 от СК за ползване на семейното
жилище.
Ищецът твърди, че с ответницата П. М. Ф. сключили граждански брак на
30.06.2007г., като по време на брака им се родили две деца – Моника В.ова Ф., родена на
19.12.2008г. и Виктор В.ов Ф., роден на 26.11.2015г. Твърди, че в началото на брачния им
живот отношенията им били хармонични. Постепенно съпругата се отчуждила от ищеца, в
семейството започнало да липсва любов и топлина. Излага подробно фактите, довели до
разстройството на брака, като сочи, че преди раждането на второто им дете съпругата му
имала извънбрачна връзка, което допълнително изострило отношенията им. Ищецът
намерил сили в себе си и й простил в името на семейството. След това се родил синът им
Виктор. Скоро след това ищецът установил, че ответницата има връзка с общ познат от
компанията им, която продължила доста дълго време. Наскоро разбрал за връзка на
съпругата му с техен съсед. Това поведение на съпругата му довело до ежедневни скандали
и напрежение, което се отразявало както на семейния им живот така и на възпитанието и
спокойствието на двете им деца. Страните все още живеели в едно жилище, но отдавна не
поддържали отношения като съпрузи и съществуването на брака било само формално. По
изложените съображения намира брака си за дълбоко и непоправимо разстроен и моли съдът
да го прекрати с развод, като приеме, че вината за това е изцяло на съпругата му.
Претендира упражняването на родителските права върху родените от брака две деца да бъде
предоставено на него, а на майката да бъде определен режим на лични контакти с децата,
като го конкретизира по време и продължителност, както и ответницата да бъде осъдена да
заплаща месечна издръжка на детето в размер на 200 лева, считано от датата на предявяване
1
на исковата молба в съда – 17.03.2023г. Моли семейното жилище – апартамент 11,
находящо се в гр. София, ж.к. „Люлин“ бл. 231, вх. А, ет. 4, да му бъде предоставено за
ползване.
В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си, поддържа исковата си претенция
за развод и съединените с нея небрачни искове и пледира за тяхното уважаване.
В указания от закона срок по чл. 13, от ГПК ответникът П. М. Ф. не е депозирала
отговор и не е взела становище по иска. В съдебно заседание редовно уведомена на се явява
и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи, прие за установено
следното:
Страните В. К. Ф. и П. М. Ф. са съпрузи, сключили граждански брак на 30.06.2007 г.
в гр. София, като при сключването му жената е приела фамилното име на мъжа - Ф..
От брака си страните имат родени две деца - Моника В.ова Ф., родена на
19.12.2008г. и Виктор В.ов Ф., роден на 26.11.2015г. Това се установява от приложените
копия на актове за раждане.
По делото се установява, че семейното жилище на страните по смисъла на § І от ДР
на СК е апартамент 11, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“ бл. 231, вх. А, ет. 4,,
собственост на майката на ищеца, видно от приложен по делото титул за собственост. От
представените по делото писмени доказателства се установява доходът на двете страни. От
справката на НАП се установява, че Ф. е реализирал средно месечен брутен трудов доход за
периода 01.06.2022г.- 31.05.2023г. около 1000 лева (л. 50 от д.). От същата справка се
установява, че ответникът П. Ф. е реализирала средно месечен брутен трудов доход за
периода 01.06.2022г.- 31.05.2023г. около 1294.58 лева (л. 51 от д.).
По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелката София Лозанова,
приятелка на ищеца, чиито показания съдът напълно кредитира, разказва, че страните
никога не са се държали един към друг като съпрузи. Впечатленията й датират от 2013г.
Свидетелката разказва, че е установила, че нейният бивш приятел имал продължителна
връзка с ответника. Лично ги е виждала. Свидетелката разказва, че ищецът много тежко е
приел изневярата на съпругата си, но в името на децата бил готов да й прости. Според
свидетелката съпругата освен, че изневерявала на съпруга си и злоупотребявала с алкохол.
Според свидетелката ищецът е страхотен човек и грижовен баща. Въпреки изневерите на
съпругата си се грижел всеотдайно за двете им деца.
В съдебно заседание е разпитана като свидетел и майката на ищеца Мария Йонова.
Тя разказва, че семейния живот на страните не бил изобщо спокоен. Съпрузите се карали
често и се карали по най-дребен повод. Когато се карали снахата й изпадала в истерия, а
когато употребяла алкохол ставала и агресивна. Свидетелката разказва, че знае за два случая
на изневяра на снаха си. Първия бил когато била студентка във Варна и там по време на
очните прекарала със свой колега. Вторият случай бил със съседа. Според свидетелката
финансовото обезпечаване на семейството извършвал сама съпругът. Същият можел да
разчита на помощта на майка си за отглеждането на децата.
При оценка и анализ на събраните по делото гласни доказателства съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели в съответните части, в които последните
пресъздават свои лични впечатления, а не споделено им от страна по делото или правят
оценъчни съждения на станали им известни факти, което ги прави негодни да установят
релевантни за спора факти и обстоятелства.
При изслушването, по реда на чл. 56, ал. 9 от СК ищецът заявява, че със съпругата му
живеят в едно жилище, но не иска това положение да продължава повече заради децата. По-
голямото знаело за развода. Мислил е да закупи жилеща, в което да се пренесе съпругата му,
зад а е близо до децата, но е категоричен, че желае развод. За отглеждането на децата може
да разчита на съпругата си.
По делото е изготвен и социален доклад от АСП – Д „СП” – Люлин изх. № от
2
13.07.2023г., който установява, че към момента на изготвянето му основни грижи за децата
полагал бащата. Семействата живее заедно, но повече време за тях отделял бащата, който
водел децата на извънкласни занимания.
Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск
за развод е основателен. Крайно изострените съпружески отношения, поддържането на
извънбрачни връзки на съпругата за дълъг период от време, въпреки разбиращото поведение
на съпруга са разрушили трайно и необратимо семейната общност. Дори раждането на
второто им дете през 2018г. не е подобрило отношенията в семейството, и всеки от тях е
водил свой собствен начин на живот изключващ другия. Нещо повече, през последните
години съпрузите, макар и обитаващи едно и също жилище не са контактували по между си.
Съпругата е започнла извънбрачна връзка с техен съсед. По изложените съображения
брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави
съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.
Съгласно чл. 49, ал.3 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По
делото такова искане е направено и от двете страни, поради което и дължи произнасяне по
този въпрос.
По делото така и не се установиха с категоричност причините, довели до криза в
брачните отношения на съпрузите след раждането на детето им през 2018г. Установи се
обаче, че в този период комуникацията между тях се е нарушила и те са започнали да се
отчуждават един от друг, като вероятна причина за това са и поддържаните от съпругата
извънбрачни връзки и напускането на семейството за период от около една година, като с
последното тя е нарушила и принципа за съвместно живеене. С напускането на семейното
жилище и оставянето на детето на грижите на неговия баща последната е нарушила и
изискването за обща грижа за осигуряване благополучието на семейството, отглеждането,
възпитанието, образованието и издръжката на детето, които обстоятелства в своята
съвкупност са разрушили трайно и необратимо семейната общност. Или, брака следва да се
прекрати по вина на жената, а и по делото не се установиха сочените брачни провинения на
мъжа.
Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на роденото от брака дете, ползването на семейното жилище, издръжката между
съпрузите и фамилното име. В случаят няма заявена претенция за издръжка между
съпрузите, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Страните имат едно малолетно дете, родено от брака си, поради което съдът дължи
произнасяне относно родителските права, личните отношения и издръжката на детето.
Съгласно чл. 59, ал. 4 от СК съдът решава въпроса относно упражняването на
родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца при развод като обсъди:
възпитателските качества на двамата родители, техния морален облик, полаганите грижи и
отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след
развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата,
възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание,
социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права,
жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите
разполага.
Съдът след извършване на преценката по чл. 59, ал. 4 от СК и като взе предвид
събраните в хода на производството доказателства, както и че грижи за двете деца се
полагат основно от бащата, дезинтересираност на майката, съсредоточаването й в
извънбрачни връзки, вместо в грижи за семейството, установената по делото добра
родителска годност на бащата, мотивират съда да приеме, че за да бъде защитен в
максимална степен интереса на родените от брака деца, родителските права следва да бъдат
предоставени на бащата, при когото да се определи и местоживеенето на детето. Правно
3
релевантен за съда, както при първоначалното определяне, така и при последващата
промяна на мерките относно упражняването на родителските права, е интересът на децата.
За интереса на детето от значение са обстоятелствата, свързани с възпитателските качества
на родителите и по-голямата привързаност на детето към един от родителите му, което
винаги улеснява възпитателния процес и възможността детето свободно да общува с другия
родител. Извършвайки тази преценка, съдът съобрази, както констатациите в изготвените за
нуждите на настоящото производство социални доклади, както и свидетелските показания.
Съдът намира, че с предоставянето на родителските права върху децата на бащата, неговите
интереси ще са защитени в максимална степен. На майката следва да бъде определен
разширен режим на лични отношения с двете деца, съгласно диспозитива на съдебното
решение.. Съдът намира за необходимо да отбележи на страните, че право на всяко дете, а и
негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. Отделно от това по
делото са налице данни за силната привързаност на детето и към бащата. За изграждането на
детето като личност двамата родители имат не само правно, но и нравствено задължение.
Отношенията между родителите не следва по никакъв начин да рефлектират върху
психическото и емоционалното състояние на детето. Бащата следва да прояви дължимите
грижа и внимание към децата, без да засяга авторитета на майката и да го омаловажава като
родител. По тази причина другият родител следва да предоставя най-широка възможност за
общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото
не е предоставено упражняването на родителските права, като съобразява изключително,
само и единствено интереса и потребностите на детето.
Предвид възрастта на двете деца и техните нужди - от една страна, а от друга -
материалните възможности на майката- последната е в трудоспособна възраст,
работоспособна е и реализира брутни трудови доходи в размер от около 1300 съдът приема,
че във възможностите му да отделя средства и за издръжката на всяко дете по 200 лева,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска (чл.146 от СК), считано
от датата на влизане в сила на решението в частта му за местоживеенето на детето (ППВС №
5/1970 г., т. 17) и предвид установеното по делото съвместно живеене на родителите и
детето и предоставяните грижи в натура до приключване на устните състезания, до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжките, ведно със
законната лихва забава върху всяка просрочена вноска.
Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между
страните – елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. Когато
страните имат ненавършили пълнолетие деца, съдът е длъжен дори и служебно да се
произнесе относно ползването на семейното жилище (чл. 56, ал.1, изр.ІІ от СК). Съгласно §1
СК Семейно жилище по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и
техните ненавършили пълнолетие деца. В случая по делото се установява, че семейното
жилище на страните е апартамент 11, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“ бл. 231, вх. А,
ет. 4, собственост на майката на ищеца. Претенция за ползване на семейното жилище
е заявена от бащата, на когото следва да бъде предоставено.
Съгласно чл.53 СК „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име
преди този брак”. По делото се установи, че жената е тази, която е променила фамилното си
име при сключването на брака, приемайки фамилното име на своя съпруг. Последната не е
заявила дали желае възстановяване на името, поради което съдът не се произнася по този
въпрос.
По разноските:
С оглед изхода на делото относно брачната вина ответникът П. Ф. следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на СРС държавна такса при решаване на делото по иска за
развод в размер на 50.00 лева. Същата следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса
върху присъдената издръжка на двете деца в размер на 576 лева, на основание чл. 78, ал. 6,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т.7 ГПК, вр. чл.1 ТДТССГПК.
4
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен с Акт за граждански брак №
239/30.06.2007г. на Столична Община, район Сердика, между В. К. Ф., ЕГН **********, и
П. М. Ф., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО
ВИНА НА ЖЕНАТА, на основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал.1, във вр. с чл.49, ал.3 от
СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над родените по време на
брака деца – МОНИКА В.ОВА Ф., ЕГН ********** и ВИКТОР В.ОВ Ф., ЕГН
********** на бащата майката В. К. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Люлин,
бл. 231, вх. А, ет. 4, ап. 11, при когото определя местоживеенето на децата, на основание чл.
59, ал. 2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧИН ОТНОШЕНИЯ на майката П. М. Ф., ЕГН
********** с МОНИКА В.ОВА Ф., ЕГН ********** и ВИКТОР В.ОВ Ф., ЕГН
********** на основание чл. 59, ал. 2 от СК, както следва: майката има право да вижда и
взема децата при себе си всяка четна според поредния й номер в годината седмица от
месеца, за времето от 18.00 ч. в петък до 19.00 часа в неделя, с преспиване, с изключение на
един месец през лятото, по време на платения годишен отпуск на бащата, а ако по
здравословни причини свързани с детето, режимът не може да бъде осъществен, същият се
компенсира в първата нечетна седмица след оздравяване, наред с първоначално определения
режим; както и един месец през лятото, който не съвпада с платеният годишен отпуск на
бащата; майката има право да вижда и взема децата при себе си и всяка четна година по
време на зимната/ Коледна ваканция (определена от МОН за съответната година), за
времето от 10.00 часа на първия до 19.00ч. на последния ден от ваканцията, а всяка нечетна
година по време на пролетната ваканция (определена от МОН за съответната година), за
времето от 10.00 часа до 19.00ч. на последния на първия ден от ваканцията; както и всяка
четна година по време на Великденските празници, а всяка нечетна година по време на
Коледните празници, ката под „празници“ се разбират официално обявените почивни дни, за
времето от 10.00 ч. на първия ден до 19.00 ч. от последния ден на съответния празник; всяка
година на рождения си ден – 14 март, от 10.00 ч. до 21.00 ч., а ако е делничен ден, без да
пречи на режима на детето майката има право да го взема след края на занятията до 21.00
часа, освен ако личния й празник не съвпада със седмичния режим на лични отношения,
определен по-горе.
ОСЪЖДА П. М. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. София да заплаща на
непълнолетното си дете МОНИКА В.ОВА Ф., ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен В. К. Ф., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева, считано
от датата на влизане в сила на решението в частта му за местоживеенето на детето до
настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на
основание чл. 59, ал. 2, предл. посл. от СК, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
ОСЪЖДА П. М. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. София да заплаща на малолетното
си дете ВИКТОР В.ОВ Ф., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител В.
К. Ф., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева, считано от датата
на влизане в сила на решението в частта му за местоживеенето на детето до настъпване на
законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 59,
ал. 2, предл. посл. от СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56 от СК семейното жилище – апартамент № 11,
находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“ блок № 231, вх. А, ет. 4, ап. 11 на съпруга В. К. Ф.,
ЕГН **********.
5
ОСЪЖДА П. М. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. София, да заплати по сметка на
СРС сумата от 50.00 (петдесет и пет) лева – държавна такса при решаване на делото по
иска за развод, както и сумата от 576 лв. - държавна такса върху определения размер на
издръжката за двете деца.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6