О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,10.01.2017г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, Пети брачен състав, в закрито
заседание на девети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМАНА ЙОСИФОВА
като
разгледа докладваното от председателя гражданско
дело № 16242 по описа за 2016
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано на
основание Протоколно определение от 07.12.2016г на РС-Велики Преслав ,
постановено по гр.д.392/016г по описа на
съда , с характер на молба по Глава ІІІа – чл.22а от ЗЗДет. и чл.10 от
Регламент № 2201/2003г на съвета на Европа/ЕО/ за връщане на детето А. А. А. с ЕГН ********** от от Д. в Република България .Определението е
постановено в открито съдебно заседание по повод допуснато изслушване на
страните по делото-родителите на детето по реда на чл.59 ал.6 от СК-М.Д.Д.
и А.Ш.А. ***.
Липсва сезираща
молба , която да е адресирана до Софийския градски съд чрез Министерството на
правосъдието на Република България, с приложени към нея доказателства. Липсва и
уточнение къде точно се намира детето, освен твърдението, че е изведено
незаконно от майката и се намира в Кралство Д., и чрез съда е поискано неговото връщане в Република България, позовавайки се на чл.
22а от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) и Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца (ХК).
Съгласно чл.
22а, ал. 1 от ЗЗДт молбата за връщане на дете или за упражняване на правото на
лични отношения по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца /ХК/, съставена в Хага на 25 октомври 1980 г.(ратифицирана
със закон - ДВ, бр. 20 от 2003 г.; ДВ, бр. 82 от 2003 г.), се разглежда от
Софийския градски съд в открито заседание, в което участват: 1. Министерството
на правосъдието или лицето, направило искането; 2. заинтересованите лица; 3.
прокурор.
С тази разпоредба законодателят е предвидил
компетентност на Софийския градски съд в случаите, когато се иска връщане на
дете по ХК. По тази Конвенция договарящите държави са приели, че съдебният или административният орган на договарящата
държава, в която се намира детето, следва да разпореди неговото
незабавно връщане, когато то е незаконно прехвърлено или задържано на нейна
територия - чл. 12, ал. 1 от ХК. В чл. 16 от ХК е посочено, че след получаване
на съобщението за незаконно прехвърляне или задържане на детето по смисъла на
чл. 3, съдебните или административните
органи на договарящата държава, в която детето е било прехвърлено или в която е
било задържано, не разглеждат по същество правото на упражняване
на родителските права, освен ако се установи, че детето не следва да бъде
върнато по силата на тази конвенция или че не е подадена молба в разумен срок
след получаване на съобщението. Следователно, ХК е възложила компетентност за
разглеждане на молбата за връщане на дете при неговото незаконно отвличане от държавата
по обичайното му местопребиваване на съответния съдебен или административен
орган на договарящата държава, в която се намира детето, т.е. там, където то е
било прехвърлено или задържано, а не на съдебен или административен орган на
договарящата държава, от която то е било отвлечено.
Тази идея е
залегнала и в други разпоредби на ХК - чл. 9, чл. 10, чл. 20, чл. 21.
Компетентността на съдебните или административните органи на договарящата
държава, където е отвлечено детето, да разгледат молбата за неговото връщане е
учредена и с оглед принудителното изпълнение на съдебния или административния
акт, с който е разпоредено връщането на детето. Принудителното изпълнение на
задължението на родителя, незаконно прехвърлил или задържал детето, да върне
последното ще се осъществи по реда и със способите, предвидени в
законодателството на държавата, чийто съдебен или административен орган е
разпоредил връщането.
В ХК не е предвидено връщането на детето,
постановено в договарящата държава, в която то е било отвлечено, да се
реализира принудително на територията на държавата по обичайното му
местопребиваване.
С оглед на изложените съображения учредената в чл.
22а, ал. 1 от ЗЗДт компетентност на Софийския градски съд ще важи само в
случаите, когато детето е незаконно прехвърлено или задържано в Република
България. Софийският градски съд е този съдебен орган по смисъла на ХК, който
следва да разпореди връщането на дете, незаконно отвлечено от държавата по
обичайното му местопребиваване (която държава е страна по ХК) в Република
България. Именно в този случай Софийският градски съд ще може да изпълни
задълженията си по чл. 15, ал. 1 и ал. 6 от ЗЗДт – да изслуша детето, ако то е
навършило 10-годишна възраст, и да изиска становище/социален доклад от дирекция
„Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, т.е. по адреса, на който
детето пребивава (§ 1, т. 15 от ДР на ЗЗДт), а ако установи, че детето се
противопоставя на връщането и е достигнало възраст и степен на зрялост, при
които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение – да откаже да
разпореди връщането му (чл. 13, ал. 2 от ХК).
Освен
това в конкретния случай на РС-Велики Преслав е неприложима и разпоредбата на чл.
10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела и дела свързани с
родителската отговорност. Неговата неприложимост има и друго основание – Кралство
Д., където се твърди, че е детето А. А. А.
е незаконно отведен от ответницата, не е
обвързана от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. (чл. 2, т. 3 от Регламента).
Като съобрази
всичко изложено дотук, съдът намира, че не може да разгледа подаденото
уведомление от Райнен съд –Велики Преслав
за връщане на детето А. А. А. с
ЕГН ********** в Република България , който понастоящем живее в Кралство Д. със
своята майка, а не в България в гр.В., по реда на ХК.
Софийският
градски съд не е компетентен съдебен орган по смисъла на ХК, тъй като детето не
е отвлечено в България, а в Кралство Д.,
чийто съдебен или административен орган следва да разпореди връщането им в
Република България, ако се установи тяхното незаконно отвличане там. Софийският
градски съд ще постанови връщане на дете в договаряща държава по ХК, когато то
е незаконно отвлечено в България, и тогава при непредаването на детето ще
издаде изпълнителен лист по чл. 404, т. 1, предл. 1 от ГПК, въз основа на който
съдебният изпълнител ще пристъпи към изпълнение на задължението за предаване на
детето съгласно чл. 528 от ГПК. Това е редът, по който нашата държава трябва да
изпълнява ангажиментите си, произтичащи от ратифицирането на ХК. Направеното
уведомяване от РС-Велики Преслав с определение от 07.12.2016г по гр.д.392/016г
по описа на съда , с характер на молба по Глава ІІІа – чл.22а от ЗЗДет. и чл.10
от Регламент № 2201/2003г на съвета на Европа/ЕО/ за връщане на детето А. А. А. с ЕГН ********** от
Д. в Република България е недопустимо, поради липсата на подведомственост
(компетентност) на Софийския градски съд. Евентуално постановено уважително
решение няма да може да бъде изпълнено в Кралство Д. - евентуално издаденият
изпълнителен лист по никакъв начин няма да ангажира датската държава. Не това е
смисълът на ХК, чиято основна цел е незабавното връщане на децата, прехвърлени
незаконно или задържани в някоя от договарящите държави (чл. 1, б. „а" от
ХК).Това налага производството по делото
- да бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл.
130, във вр. с чл. 15, ал. 1 от ГПК, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по
гр.дело № 16242/2016 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско
отделение, Пети брачен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се
обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: