Решение по дело №2338/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260138
Дата: 9 септември 2020 г. (в сила от 30 септември 2020 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20202120202338
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                                         Р Е Ш Е Н И Е

 

                                               09.09.2020г.                           град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,        наказателно отделение, XII-ти състав

На седемнадесети август                                                     година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: К. Сл.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 2338 по описа на съда за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на З.Ц.Й., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № НП-2801/31.12.2019 г. на Зам. Кмета на Община Бургас, упълномощен със Заповед № 3176/26.11.2014г. на Кмета на Община Бургас, с което НП административнонаказващият орган, за нарушаване на чл.25 от Наредбата за рекламната и информационна дейност на територията на Община Бургас, на основание чл.53, във връзка с чл.27 от Закона за административните нарушения и наказания и на чл.239, ал.1, т.6 и чл.232, ал.5, т.7 от Закона за устройство на територията е наложил административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лв.

Недоволен от Наказателното постановление, жалбоподателят го обжалва изцяло. Моли за отмяна на наложеното наказание.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. В писмено становище, изпратено до БРС заявява, че поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено . Не сочи доказателства. Не прави искане за разноски.

За административнонаказващия орган – Община Бургас, се явява надлежно упълномощен представител. Оспорват жалбата, не сочат доказателства. Молят наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Правят искане за присъждане на разноски.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата оплаквания и като обсъди събраните доказателства намира, че жалбата е допустима, тъй като като е подадена от легитимно да обжалва лице и депозирана в законно-определения 7-дневен преклузивен срок, а по основателността й след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид възраженията и доводите на страните и съобрази закона, приема от фактическа страна следното:

На 15.11.2019 г. в 08.15 часа, проверяващи – служители в дирекция УКОРС в Община Бургас установили, че в гр.Бургас, на ул. „….“ от №98 до бл.38, жалбоподателката залепвала листовки върху стълбове за уличното осветление, с текст „….“, с размери 20/15 см. Били залепени 10 броя листовки.

Така констатираното административно нарушение било квалифицирано от актосъставителя като такова на чл.25 от Наредбата за рекламната и информационна дейност на територията на Община Бургас. Процесният АУАН бил съставен на 15.11.2019г, в присъствието на нарушителя и връчен на същата срещу подпис, като към момента на съставянето му, последната не направила възражения.

Въз основа на акта и след преценка на неговата законосъобразност и обоснованост, било издадено обжалваното НП, с което за нарушаване на чл.25 от Наредбата за рекламната и информационна дейност на територията на Община Бургас, на основание чл.53, във връзка с чл.27 от Закона за административните нарушения и наказания и на чл.239, ал.1, т.6 и чл.232, ал.5, т.7 от Закона за устройство на територията е наложил административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лв.

Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от безпротиворечивите и незаинтересовани относно горните факти и обстоятелства показания на актосъставителя, от писмените доказателства по делото, както и от веществените доказателствени средства. Всички доказателства са безпротиворечиви, последователни и логични и в своето единство способстват за изясняване на гореизложената фактическа обстановка.  

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Видно от приложените писмени доказателства и АУАН, и НП са издадени от компетентни органи и съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са датата и мястото на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и санкционната норма. АУАН е бил съставен в присъствие на жалбоподателя, бил е предявен за запознаване и възражения и надлежно подписан. Ето защо в случая, не са налице процесуални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административно-наказателното производство против него или до нищожност на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП.

С оглед така приетата по-горе за установена фактическа обстановка, идентична с тази, описана в АУАН и в издаденото НП, съдът намира за безспорно установено, че на посочените в акта и в НП дата и място, настоящият жалбоподател действително е разлепвал листовки извън определените за целта места, с което деяние действително е нарушил разпоредбата на чл. 25 НРИДТОБ, съгласно която не се разрешава разлепването на афиши, плакати, листовки, некролози и други информационни елементи по стълбовете на уличното осветление, електропреносната и електроразпределителна мрежа, стълбовете на контактната мрежа на масовия градски транспорт и автобусни спирки, контейнерите за събиране на твърди битови отпадъци, фасади на сгради, огради на строителни обекти, върху дървета и едроразмерна растителност, табла със електроразпределителна, телекомуникационна, газопреносна и друга апаратура, както и на всякакви други непредвидени за целта места.

Настоящият състав, като инстанция по същество след извършена проверка за законност констатира, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, т.е. налице е маловажен случай.

При определяне на маловажните случаи при административните нарушения, съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от НК, съгласно която, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Както се установи по-горе, на 15.11.2019 г. е било констатирано от контролните органи процесното нарушение, но независимо, че нарушението е доказано по безспорен начин настоящият състав намира, че с оглед наличните по делото данни, процесното нарушение следва да се определи като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.

Били са залепени 10 броя листовки върху стълбовете за улично осветление, но предвидената санкция в разпоредбата на чл. 232, ал. 5, т. 7 ЗУТ, предвиждащ санкция за физически лица „глоба“, в размер на 1000лв - 5000лв, се явява прекомерна, дори и в наложения от АНО минимум. По делото не се съдържат данни за установени предходни нарушения по процесната Наредба, поради което следва да се приеме, че настоящото нарушение се явява първо за жалбоподателя.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обществените отношения - обект на нарушението не са били засегнати в такава степен, че да е било необходимо да се наказва жалбоподателят. Ето защо, съдът счита, че процесното деяние се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, поради което АНО е трябвало да предупреди жалбоподателя, че ще бъде наказан при повторно извършване на нарушението. 

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в производството по обжалване на наказателното постановление въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 от АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, няма искане за присъждане на разноски в производството, от страна на жалбоподателя, поради което същите остават, както са направени от страните.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                          Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-2801/31.12.2019 г. на Зам. Кмета на Община Бургас, упълномощен със Заповед № 3176/26.11.2014г. на Кмета на Община Бургас против З.Ц.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, с което НП административнонаказващият орган, за нарушаване на чл.25 от Наредбата за рекламната и информационна дейност на територията на Община Бургас, на основание чл.53, във връзка с чл.27 от Закона за административните нарушения и наказания и на чл.239, ал.1, т.6 и чл.232, ал.5, т.7 от Закона за устройство на територията е наложил административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

 

 

 

                                                                  СЪДИЯ : М. БУШАНДРОВА

В.О.: К.СЛ.