Присъда по дело №578/2015 на Районен съд - Лом

МОТИВИ към присъда по НОХ Дело N: 578/2015 година по описа на ЛРС:

 

Районна прокуратура, гр. Лом е повдигнала обвинение против, Б.Е.Ш., в това, че: на  07.10.2015 година, в гр. Лом, обл. Монтана, е отнел  чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Hauwei Ascend Y511” на стойност 130,00 лв. от владението на Д.Д.А. ***, с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила-издърпал телефона от ръцете на А., престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК,

В периода от 20.06.2015 година до 31.07.2015 година в гр. Лом, в условията на продължавано престъпление, след като е разрушил преграда здраво направена за защита на имот – комарник на прозорец е отнел чужди движими вещи на обща стойност 720,00 лв. от владението на Е.Л.К. *** и С.Г. ***, без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

на 20.06.2015 година в гр. Лом е отнел чужда движима веща – 1бр. велосипед марка „Drag ZX2” на стойност 400,00 лв. от владението на С.Г. ***, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;

На 09.07.2015 година, в гр. Лом, ул. „С.”№ , след като е разрушил преграда здраво направена за защита на имот – комарник на прозорец, е отнел чужди движими вещи – сумата от 320,00 лв. от владението на Е.Л.К. ***, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, престъпление по чл. 195, ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Подсъдимият, Б.Е.Ш. се признава за виновен.

Желае делото да приключи чрез предварително изслушване, както и, че не оспорва фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, чл. 371, т. 2 НПК.

С протоколно определение съдът е допуснал такова предварително изслушване, като е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от приобщените в досъдебното производство доказателства, без да събира такива за фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на Районна прокуратура, изцяло поддържа обвинението, като счита, че по отношение на подсъдимия следва да се наложи наказание, при предпоставките на чл. 58а, ал. 1 НК, а именно лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с 1/3, ефективно в затворническо общежитие от закрит тип.

Налице са и предпоставките на чл. 23 от нК, тъй като подсъдимият по настоящето производство е извършил две деяния- виновно, следва да се определи най- тежкото от тях.

Налице са и предпоставките на чл. 25, ал.1, във вр. с чл.23, ал. 1 от НК и определеното наказание по настоящето производство, следва да бъде кумулирано с наказанието по предходната присъда, влязла в сила.

Служебният защитник на подсъдимия, намира, че наказанието следва да бъде определено при предпоставките на чл. 58а, ал. 4 НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, в тяхната логическа последователност с оглед на направените самопризнания и събраните в хода на досъдебното производство, доказателства по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира за установено следното:

От фактически страна:

Подсъдимият, Б.Е.Ш.  е роден на *** ***, неженен, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, осъждан с ЕГН: **********.

І. По пункт І на обвинението:

Свителелят, Д.А. *** и е ученик в ОУ „..”-гр. Л.

На 07.10.2015 година,  около 13,00 часа, тръгнал от училище за дома си на посочения адрес, като се движел по ул. „Драгоман” в посока ПГПТ (бившето СПТУ). Излизайки от училище свидетеля А. говорел с баща си – свидетеля, Д.А. по мобилния си телефон марка „Hauwei Ascend Y511”. Като приключил разговора видял мъж (в хода на разследването било установено, че това бил подсъдимия Ш.), които се приближавал към него. Последният го попитал къде се намирало СПТУ. Свидетелят, Д.А. отговорил, че не знаел, като в това време държал мобилния си телефон в ръка. Подсъдимият, издърпал рязко от ръката на свидетеля  А. мобилния му телефон и побягнал. Малко след това  Д.А. набрал номера на сина си, но няма връзка, операторът съобщавал, че номерът е изключен или извън обхват. След няколко минути свидетелят Д.А. се обадил на баща си от мобилния телефон на майка му и съобщил какво се е случило.

Подсъдимият, Б.Е.Ш., след като издърпал мобилния телефон от ръката на свидетелят, Д.А. побягнал и отишъл в интернет зала собственост на „ВР-93”ООД с управител свидетеля В.Р., намираща се в гр. Л. ул. „А.”, до магазин „Т”.

Там предложил на всички присъстващи да им продаде мобилния телефон марка „Hauwei Ascend Y511”. Никой не проявил интерес и подсъдимия  Ш. предложил телефона и на свидетеля Р за сумата от 30,00 лева. Последният заявил, че това били много пари за този телефон и подсъдимият се съгласил и му го продал за сумата от 15,00 лв. Като взел телефона, свидетелят, Р установил, че в него нямало СИМ-карта, карта памет и бил без зарядно устройство.

След проведените ОИМ било установено, че извършител на престъплението е Б.Е.Ш..

С протокол за доброволно предаване, още същия ден, свидетелят, Р предал на органите на МВР, закупения от подсъдимия  Ш. мобилен телефон марка „Hauwei Ascend Y511”.

Били извършени разпознавания, като при едното от тях, свидетелят Д.А. разпознал подсъдимия, Б.Е.Ш., като лице, което му издърпало от ръката мобилния телефон, а при другото разпознаване, свидетелят, Р разпознал също подсъдимия Ш., като лицето, което му продал описания мобилен телефон.

Телефонът бил върнат срещу разписка на свидетелят, Д.А..

ІІ. По пункт ІІ на обвинението:

Свидетелят, С.Г. *** и работи, като продавач в заведение „М”, находящо до РС-Лом.

Същият притежавал велосипед марка „Drag ZX2”, с което ходил до работата си.

На 20.06.2015 година,  сутринта, свидетелят, Г., както обикновено, отишъл с велосипеда на работа и го оставил зад заведението, в двора, където го оставял всеки ден. Не го заключил, тъй като разчитал, че там непрекъснато имало хора.

Същият ден, подсъдимият, Б.Е.Ш. нямал пари и затова отишъл в района на пазара в гр. Лом. Там видял един заграден двор (двора на заведението „”), в който имало няколко велосипеда. Огледал се дали имало хора и решил да вземе един от тях.

Харесал велосипеда на свидетелят, Г., тъй като му се сторил най-скъп.

Взел го, качил се на него и го тръгнал в посока към „махалата”. По пътя срещнал свидетелят, Р.Б., който попитал” дали имал лична карта в себе си”, тъй като имал намерение да заложил велосипеда в заложна къща. Свидетелят отговорил, че личната му карта не била в него, но подсъдимия Ш. го помолил да отидат да я вземат от дома му, тъй като нямал пари и искал да заложи велосипеда, но нямал в себе си лична карта. Свидетелят, Б. се съгласил и двамата отишли до дома му за личната му карта. След това двамата отишли в офиса на заложна къща „Доверие”, намиращ се в гр. Л ул. „К , където на работа бил свидетелят, П.Г..

Подсъдимият, Ш. и свидетеля Б попитали П. Г. дали приемал за залог велосипеди, след като той отвърнал, че всичко приемал, двамата отишли до някъде и след около 10 мин. се върнали с велосипеда на свидетеля С.Г.. Свидетелят, Б. предоставил личната си карта и свидетеля П Г. издал заложен билет 035 00010833/10.06.2015 година за заложен велосипед марка „Drag ZX2”,  срещу сумата от 40,00 лв., като в билета подсъдимия  Ш. бил посочен, като упълномощено лице – т. 7.8. от билета. След това двамата си тръгнали и подсъдимия  Ш. дал 10,00 лв. на свидетеля Б., като благодарност за услугата.

След проведените ОИМ било установено, че извършител на престъплението е подсъдимият, Б.Е.Ш..

Пред свидетелката, Д.Г. – служител на РУМВР-Лом, подсъдимия  Ш. признал за кражбата на велосипеда и му било снето обяснение, в което посочил начина на извършване на престъплението.

Свидетелят, С.Г. откупил от заложната къща велосипеда си. Бил съставен протокол за доброволно предаване от свидетеля Петър Г. на въпросния велосипед.

Свидетелят, Е.К. притежавал хранителен магазин в гр. Л.ул. „С.”№ .

В началото на юли 2015 година, подсъдимият, Б.Е.Ш. ***, квартала „Хумата” при негов приятел.

На 08 срещу 09.07.2015 година, подсъдимият,  Ш. излязъл от дома на неговия приятел, на разходка в града. Така стигнал до магазина на свидетеля К.. Видял, че един от прозорците на магазина бил отворен - отгоре, а на него имало здраво закрепен комарник на ПВЦ рамка. Около половин час, подсъдимият,  Ш. стоял около магазина и играел с телефона си. Видял, че нямало хора наоколо и решил да влезе през прозореца в магазина и да извърши кражба. Покатерил се на перваза на прозореца и с ръце скъсал комарника. След това бутнал с ръка няколко пъти прозореца и той се откачил от горната панта, отворил се и останал да виси на другите си панти. Влязъл в магазина и започнал да рови в шкафовете. Намерил две железни кутии, в които имало банкноти с номинал от по 20 лв., 10 лв., 5 лв. и 2 лв. Взел всичките намиращи се в кутиите пари, а също и монети, които били в едно чекмедже. Подсъдимият, Ш. не преброил парите, но по данни на свидетеля К. те били 320,00 лв.

Подсъдимият, Ш. излязъл от магазина и се прибрал в дома на приятеля си. Всичките тези действия на Б.Е.Ш. били забелязани от свидетелката, Л.М., която живеела срещу магазина, но същата не можела да разпознае подсъдимия, тъй като било тъмно и не могла да го види добре. Тя съобщила това на своя съседка, която подала сигнал в РУМВР-Лом. На място пристигнал патрул на полицията и служители на фирма за СОТ, които охранявали магазина. Подсъдимият, Ш. вече бил напуснал магазина и се отдалечил от него. Служители на фирма за СОТ информирали свидетелят, К. за проникването в магазина и той също пристигнал на място, където установил липсата на сумата от 320,00 лв.

Бил извършен оглед на местопроизшествието, при който била намерени и иззети два броя дактилоскопни следи от външната страна на рамката на комарника – в долния десен край.

На следващият ден подсъдимият, Б.Е.Ш.  напазарувал с откраднатите пари различни дрехи, а също отишъл в заложна къща „Д”, от където купил един таблет марка „Л” за сумата от 150,00 лв. Останалите пари  изхарчил за храна и цигари.

Няколко дни след това отново отишъл в заложна къща „Д”, като искал да върне таблета, но му казали, че можело само да го заложи, което и сторил срещу сумата от 50,00 лв.

След проведените ОИМ било установено, че извършител на престъплението е подсъдимият, Б.Е.Ш..

Била назначена дактилоскопна експертиза от заключението, на която е видно, че намерената и иззета при огледа на местопроизшествие в гр. Л. ул. „С.”№ , дактилоскопна следа от външната страна в долен десен край на рамка на комарник е оставена от длан на дясна ръка на подсъдимия Ш..

С участието на последния бил извършен и следствен експеримент, при който той показал мястото и начина на проникване в магазина, както и мястото, от къде били отнети парите.

От изготвените съдебно – оценителни експертизи от ДП, стойността на отнетите вещи към момента на деянието са възлизали, както следва:

Стойността на мобилен телефон марка „Hauwei Ascend Y511” е 130,00 лева,  по цени към момента на извършване на деянието,

Стойността на велосипед марка „Drag ZX2” е 400,00 лева,  по цени към момента на извършване на деянието и сумата от 320 лева.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от една страна от обясненията на подсъдимият Б.Е.Ш., а от друга от събраните гласни доказателства- показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство, свидетели: Д.Д.А., чрез неговия родител и законен представител – Д.А.А., С.Г.Г.,  Е.Л.К., Д.А.А., В.Д.Р., П.Г.Г., Д.А.Г., Р.В.Б., Л.С.М., от писмените доказателства: Протокол за доброволно предаване от 07.10.2015 година, разписка  от 08.10.2015 година за мобилен апарат, разписка от 08.10.2015 година за връщането на мобилен апарат, протокол за разпознаване на лица и предмети на лист 12, ведно с придружен албум, протокол за разпознаване на лица и предмети на лист 15, ведно с придружен албум, заложен билет на лист 30, протокол от 14.07.2015 година, договор за стоков кредит на лист 32, протокол за оглед на местопроизшествие от 09.07. 2015 година, ведно с придружен албум, справка ООД на лист 50а, протокол за следствен експеримент и албум от проведен следствен експеримент, решение на МКБПП Лом на лист 63, служебна бележка на лист 71, справка за съдимост, характеристична справка,  Постановление за задържане от ЛРП, протокол по ЧД № 491/15 година на ЛРС, характеристична справка, експертна справка на лист 104, протокол от дактилоскопна експертиза на лист 105, заложен билет на лист 112, СОЕ, допълнителна СОЕ, справка за съдимост, Постановление за отделяне на материали и частично прекратяване на ДП на лист 122а, справка за съдимост, актуална справка за съдимост.

Съдът изцяло кредитира обясненията на подсъдимият, изразили се в направените от него самопризнания по делото и показанията на посочените по- горе свидетели, като счита същите за обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото.

С оглед реда на проведеното по делото производство по чл. 371, т. 2 НПК, между страните не се спори относно верността на изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и извършеното от подсъдимият деяние. Това се потвърждава и от направените от подсъдимия, самопризнания, по реда на глава 27 НПК, в които той изцяло признава гореописаната обстановка.

От правна страна.

При така установеното, съдът приема, че подсъдимият Б.Е.Ш., е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 198, ал.1 от НК, „грабеж” - отнета е чужда движима вещ от владението на другиго, с намерение противозаконно да бъде присвоена, като за целта била използвана сила – издърпване на телефона от ръката на свидетелят, А..

От субективна страна, Б.Е.Ш. е извършил престъплението при форма на вина пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и е предвиждал общественоопасни му последици и желаел тяхното настъпване.

От обективна страна, изпълнителното деяние на грабежа по чл. 198, ал. 1 от НК го характеризира като типично съставно престъпление. То включва два разнородни, функционално свързани акта, които поотделно са също престъпни – включва принудата по чл. 143 от НК, която е улесняваща другия акт, както и обективните и субективните елементи на кражбата по чл. 194–197 НК. Те са взаимно-свързани и се осъществяват въз основа на едно решение, като са насочени към една и съща цел. По принцип грабежът представлява престъпление, което се характеризира с усложнения в изпълнителната дейност.

Като съставно престъпление той включва две прояви, всяка от които сама по себе си осъществява състав на престъпление (принуда и кражба), но които дадени в определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна самостойност и се явяват едно сложно престъпление. Поради това предмет на грабежа, от една страна, е чужда движима вещ, която следва да има някаква оценима в пари стойност, като е без значение дали пострадалият упражнява фактическа власт върху нея в качеството си на собственик или на държател. Използваната при грабежа принуда се насочва към владелеца на движимата вещ – предмет на престъпление, тя може да бъде физическа, която да води до пречупване на волята на пострадалия и до проявяване на пасивност от негова страна, както и да доведе до елиминиране на съпротивата му.

Важен е не видът на принудата, а нейната насоченост –трябва да води към занижаване на физическата защита на вещта. Употребата на физическа сила представлява упражняване на физическо въздействие върху пострадалия, като в съдебната практика се приема, че при грабеж насилието може да представлява както физическо въздействие върху владелеца, така и употреба на сила, насочена към прекъсване фактическото държане на вещта от нейния владелец, както е и в настоящия случай, подсъдимия Ш. издърпвайки рязко от ръката на свидетеля А. мобилния му телефон е употребил сила, насочена към прекъсване на фактическото държане на веща от нейния владелец.

Така, в решение № 390 от 17.07.1995 г. по н. д. № 109/95 г., ІІ н. о. се сочи, че за прекратяване на съществуващото владение не е било достатъчно деецът да вземе вещите, а извършването му е наложило принудителното преодоляване на връзката на пострадалия с тези вещи и съответно и на съпротивата му – издърпване на телефона от ръката на пострадалия. В същия смисъл е и решение № 150 от 2.04.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 116/2009 г., I н. о., НК

В конкретния случай, подсъдимият  Ш. на 07.10.2015 година, в гр. Лом, обл. Монтана, е отнел  чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Hauwei Ascend Y511” на стойност 130,00 лв. от владението на Д.Д.А. ***, с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила-издърпал телефона от ръцете на А.. С факта на установяването на фактическа власт върху предмета на престъплението – описаната по-горе вещ е настъпил предвидения престъпен резултат и престъплението по 198, ал. 1 от НК е довършено.

Подсъдимият, Б.Е.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението- кражба, квалифицирано от обстоятелствата, че е извършено чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот- комарник на процорец и в условията на продължавано престъпление.

От субективна страна, Б.Е.Ш. е извършил престъплението при форма на вина пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждали общественоопасни му последици и е желаел тяхното настъпване.

От обективна страна, предмет на престъплението по чл. 194 ал. 1 НК може да бъде само движима вещ, която трябва да е чужда, а тя е такава, когато не е в изключителната собственост на дееца и да има определена парична стойност като меродавната стойност е тази към момента на извършване на престъплението.

Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на вещта. Осъществява се само чрез действие и се изразява в това, деецът да прекрати досега съществуващата фактическа власт върху вещта, която се упражнява от собственика или друго лице и да установи своя фактическа власт.

Кражбата е резултатно престъпление. Установяването на фактическа власт същевременно визира и резултата - в момента, в който се приема, че фактическата власт е установена от дееца, престъплението се счита довършено. Трябва да е налице липса на съгласие за отнемане на предмета на посегателство. Налице са квалифициращи обстоятелства, тъй като:

Чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК - при извършване на кражбата, подсъдимият, Ш. е разрушил преграда здраво направена за защита на имот, като е скъсал комарника на прозореца, който бил здраво закрепен за ПВЦ рамка към прозореца - Т. р. 54/1989-ОСНК, т. 3. Според него, „полиетиленът (армиран или обикновен) може да бъде преграда, здраво направена за охрана на лица или имот, когато изпълнява защитна функция...”, въпреки че „Той има двуяко предназначение. От една страна, предпазва отглежданите животни, птици или зеленчуци и др. от студ, вятър и др. От друга страна, обаче, полиетиленът, който е здраво прикрепен, може да има и защитна функция и да ги предпазва от посегателства”. За да бъде приложен чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, достатъчно е, с други думи, защитното предназначение на определена вещ да съществува обективно, независимо че тя може да има и друго - също обективно или придадено й от човека – предназначение (решение № 352 от 15.06.2004 г. по н. д. № 1018/2003 г., І н. о. на ВКС).

Налице  е продължавано престъпление, тъй като са извършени две отделни единични деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също по вид престъпление – основен и квалифициран състав на кражба, извършени са през непродължителни периоди от време – на 20.06.2015 година и на 09.07.2015 година,  при една и съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, като последващато деяние се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

В конкретния случай, подсъдимият, Б.Е.Ш. в периода от 20.06.2015 година  до 31.07.2015 година, в гр. Лом, в условията на продължавано престъпление, след като е разрушил преграда здраво направена за защита на имот – комарник на прозорец е отнел чужди движими вещи на обща стойност 720,00 лв. от владението на Е.Л.К. *** и С.Г. ***, без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

На 20.06.2015 годеина в гр. Лом е отнел чужда движима веща – 1 бр. велосипед марка „Drag ZX2” на стойност 400,00 лв. от владението на С.Г. ***, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;

На 09.07.2015 година, в гр. Лом, ул. „Славянска”№ 126, след като е разрушил преграда здраво направена за защита на имот – комарник на прозорец, е отнел чужди движими вещи – сумата от 320,00 лв. от владението на Евгени Л.К. ***, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. С факта на установяването на фактическа власт върху предмета на престъплението – описаните по-горе вещи е настъпил предвидения престъпен резултат и престъплението по чл. 195, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл.26, ал. 1 от НК е довършено.

С така описаното деяние, подсъдимият, Б.Е.Ш. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл.26, ал. 1 от НК.

За така извършеното от подсъдимият, Б.Е.Ш. деяние по чл. 198, ал. 1 от НК, съдът определи наказание, при предпоставките на чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, и му наложи наказание от осем месеца лишаване от свобода.

За деянието по чл. 195, ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр.с чл. 26, ал. 1 от НК, съдът определи наказание при предпоставките на чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, и му наложи наказание от шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23 от НК определя на подсъдимия, Б.Е.Ш.,  едно общо наказание, а именно най- тежкото от тях от осем месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1 НК, кумулира наложените на подсъдимият, Б.Е.Ш. наказание по НОХД № 497/2015 година по описа та ЛРС, присъдата влязла в сила на 15.11.2015 година,  и по настоящето НОХД № 578/2015 година и определя едно общо наказание,  а именно най- тежкото  от тях от осем месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода с  изпитателен срок от три години / 3 години/ от влизане на настоящата присъда в сила.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът приспада при бъдещо изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, времето от  18.00 часа на 07.10.2015 година- 24 часа по ЗМВР, времето от  17.30 часа на 08.10.2015 година до 17.30 часа на 11.10.2015 година- 72 часа с Постановление на ЛРП от  08.10. 2015 година и  времето от 15. 50 часа на 09.10.2015 година с Определение на ЛРС по ЧНД № 491/2015 година.

За да определи това наказание, съдът взе предвид самопризнанията на подсъдимият, съжалението което изрази в процеса, възрастта му, роден 1996 година, тежкото му социално положение, възстановяване на част от вещите, които са върнати на собствениците им, поради което и определи наказанието при предпоставките на чл. 58а, ал. 4 от НК, като счита, че при определяне на наказанието при предпоставките на ал. 1, макар и намалено с 1/3, същото ще се окаже, несъразмерно тежко,  и  отегчаващите вината обстоятелства- миналото му осъждане.

За  да отложи изтърпяването на определеното наказание, лишаване от свобода, съдът се ръководи от основният критерий за съразмерност на едно наказание лишаване от свобода, което следва да се наложи, а именно справедливостта.

На първо място, с така наложеното наказание, съдът цели да въздействува предупредително върху извършителя на престъплението. Няма доказателства по делото, от които да се направи изводът, че подсъдимият следва да бъде продължително време изолиран от обществото, с което той да бъдат предпазен за един дълъг период от време.

Неизбежно, но не твърде строгото определено наказание, ще има за  своя последица да мотивира подсъдимия, към спазване на законите и добрите нрави. С този  размер на определеното наказание, съдът намира, че то ще допринесе за осъществяване на генералната и  специалната превенция и най- вече със своята неизбежност, така определеното наказание, без излишна строгост, ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на законите на РБ, поради което и съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК. Така отложеното наказание ще има за основна задача да превъзпита подсъдимия и да действува като възпиращ фактор на дееца във връзка с евентуално бъдещо престъпно поведение. С така наложеното наказание ще се постигнат генералната и специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК.

Освен това, така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимия е наложено наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и основната функция на съда, но от друга страна вида и размера на наложеното наказание е съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца с оглед на неговата справедливост.

На основание чл. 189 НПК,  съдът осъди подсъдимият Б.Е.Ш., да заплати по сметка на да заплатят по сметка  на МВР  сумата от общо 119.48 лева за съдебно- оценителка и дактилоскопна експертиза от досъдебното производство, и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, а по сметка на НБПП- хонорар на адв. Ан.Л., служебен защитник.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ