Присъда по дело №4678/2023 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 297 |
| Дата: | 4 декември 2023 г. (в сила от 20 декември 2023 г.) |
| Съдия: | Радостина Методиева |
| Дело: | 20233110204678 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 6 ноември 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 4678 ПО ОПИСА ЗА 2023 ГОДИНА
НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.
Във ВРС е внесен обвинителен акт № 334 от адм. ръководител - районен
прокурор на РП - Варна, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимата Х.Н.С. с оглед извършено от нея престъпление
от общ характер наказуемо по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1 от НК за това,
че на 04.12.2022год., в гр. Варна, в условията на повторност от магазин „
Лили Дрогерие“, намиращ се в гр.Варна, бул. „Осми Приморски полк“ №
105-107, отнела чужда движима вещ – 1бр. електрическа самобръсначка марка
„Ровента“, модел TN3800F4, на стойност 85.99лв. от владението на З.И.А.,
собственост на „Лили Дрогерие“ ЕООД, с управител Б.В., без нейно съгласие
с намерение противозаконно да я присвои, като случаят не е маловажен.
Съдебното следствие е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК – чл.
373, ал.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа обвинението и
счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства. По отношение на наказанието което следва да
понесе подсъдимата за извършеното престъпление счита, че са налице
предпоставките на чл. 55 от НК като акцентира на ниската стойност на
предмета на престъплението. Моли на подсъдимата да бъде наложено
наказание при условията на чл. 55 от НК.
Във фазата по съществото на делото защитникът на подсъдимата се
солидаризира с представителя на ВРП досежно доказаността на обвинението
и също счита, че са налице предпоставки за определяне на наказание в
хипотезата на чл. 55 от НК, а именно в размер на осем месеца лишаване от
свобода като сочи като налично изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство ниската стойност на предмета престъплението. В условията на
алтернативност моли да бъде наложено наказание лишаване от свобода в
размер на минималния предвиден в закона чийто размер да бъде редуциран
съобразно нормата на чл. 58а от НК.
Подсъдимата признава изцяло фактическите констатации изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че съжалява за
извършеното. В дадената й последна дума моли да й бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер на 8 месеца.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс. Х.С. била многократно осъждана за престъпления против
собствеността на гражданите, като последната присъда за такова
престъпление била влязла в сила на 27.04.2021г. Подсъдимата била
1
безработна и за да удовлетвори нуждата си от парични средства извършвала
кражби.
На 04.12.2022г. около 12:30ч. подс. С. влязла в търговски обект „Лили
Дрогерие", находящ се в гр.Варна, бул."Осми Приморски полк" № 105-107.
От стелажа за електрически самобръсначки подсъдимата взела 1бр. ел.
самобръсначка марка „Ровента", модел TN3800F4, на стойност 85.99 лв.,
скрила я под връхната си дреха, след което напуснала търговския обект без да
я заплати на касата.
Липсата на посочения артикул била установена на следващия ден от
св.З.И.А. - управител на магазина, която направила проверка на наличностите
в търговския обект. След установяване на липсата св. Али извършила
щателен преглед на видеозаписите от охранителните камери, в обхвата на
които попаднали действията на подс. С.. За констатираното посегателство св.
З.А. подала сигнал в полицията, като с протокол за доброволно предаване от
08.12.2022г. същата предоставила и записите от охранителните камери в
търговския обект.
В хода на разследването по образуваното досъдебно наказателно
производство била назначена и изготвена от вещото лице Г.Ж. видео-
техническа и лицево-идентификационна експертиза, като обект на изследване
били предоставените записи от охранителните камери на търговския обект.
Видно от заключението на посочената по-горе експертиза записите били
с качество, което позволява отграничаване на достатъчно признаци,
характеризиращи визуализираното лице, както и експониране на
характерните действия за отнемане на инкриминираната вещ като вещото
лице е дало заключение, че заснетото лице е именно подс. Х.Н.С..
Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното
производство СОЕ изготвена от в.л. С.П., левовата равностойност на отнетата
вещ от търговския обект възлиза на 85.99лв.
Видно от приложената към делото справка за съдимост към
инкриминирания период подс. Х.С. е била осъждана към инкриминираната
дата като с определение постановено от ВРС по НОХД № 5178/2020год.,
влязло в сила на 27.04.2021год., за престъпление извършено на
31.10/01.11.2019год., наказуемо по чл. 195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл. 194, л.1, вр.
чл. 20, ал.2 от НК й е било наложено наказание лишаване от свобода за срок
от шест месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66 от НК с
изпитателен срок от три години.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
самопризнанията на подс. Х.С., показанията на свидетелите З.И.А. и Д.Я.,
протокол за доброволно предаване на вещи, заключения по назначени
съдебни експертизи – видео-техническа и лицево-идентификационна и
оценителна такава, справка за съдимост и останалите събрани в хода на
съдебното следствие писмени доказателства и веществени такива, които са
непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни
2
изводи.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимата Х.С., тъй
като същите напълно кореспондират с останалия събран доказателствен
материал.
Съдът изцяло кредитира и показанията на всички разпитани в хода на
производството свидетели, тъй като същите са непротиворечиви,
последователни, кореспондират както по между си така и изцяло с останалите
събрани по делото доказателства.
Съдът приема заключенията на изготвените в хода на досъдебното
производство съдебно оценителна и видео-техническа и лицево-
идентификационна експертизи, като компетентни и безпристрастни, като
освен това кредитира и всички писмени доказателства приобщени към
доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и
съответстват на установената фактическа обстановка.
От коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод
за подкрепеност на направените признания от валидно събрани доказателства
в хода на досъдебното производство.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС, в това число и такава
със задължителен характер (ТР № 1 от 06.04.2009год. по т.д. № 1/2009 год. на
ОСНК на ВКС, т. 4) при разглеждане на делото по реда на глава 27-ма от
НПК в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, е необходимо и достатъчно по
делото да са надлежно събрани доказателства, които, заедно с направеното
самопризнание, да потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни
и напълно и изцяло да съответстват на всички приети за установени факти.
В случая самопризнанията на подсъдимата (които са първичен източник
на доказателствена информация и пряко възпроизвеждат факта на деянието)
се подкрепят изцяло от показанията на свидетелите З.А. и Д.Я., както и
заключение по назначената видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза относно времето и мястото на извършване на деянието, предмета
на престъплението и действията на подсъдимата – начина на отнемане на
вещта.
Съобразно така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено от правна страна следното:
Подсъдимата Х.Н.С. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1 от НК, тъй като
04.12.2022год., в гр. Варна, в условията на повторност от магазин „ Лили
Дрогерие“, намиращ се в гр.Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 105-107,
отнела чужда движима вещ – 1бр. електрическа самобръсначка марка
„Ровента“, модел TN3800F4, на стойност 85.99лв. от владението на З.И.А.,
собственост на „Лили Дрогерие“ ЕООД, с управител Б.В., без нейно съгласие
с намерение противозаконно да я присвои, като случаят не е маловажен.
3
Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в отнемането на
вещ /ел. самобръсначка/, което представлява преустановяване на владението
върху тях на досегашния владелец и установяване владението на
подсъдимата. Престъплението е довършено, тъй като подсъдимата е
прекъснала владението върху вещта на св. Али и е установила свое владение
върху нея.
Квалификацията по т.7 на чл. 195, ал.1 от НК се обуславя от
предходната съдимост на подс. С..
Видно от приобщената по делото справка за съдимост на подс. С. с
определение постановено от ВРС по НОХД № 5178/2020год., влязло в сила на
27.04.2021год., за престъпление извършено на 31.10/01.11.2019год., наказуемо
по чл. 195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл. 194, л.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК на същата е
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието
изпълнение е било отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от
три години.
Престъплението предмет на настоящото производство е било
извършено от С. на 04.12.2022год. преди изтичане на срока предвиден в чл.
30 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено от подс. Х.С.
умишлено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала
обществено опасният характер на престъплението, предвиждала е обществено
опасните последици и ги е искала. Налице е и намерението за своене.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете, проявената
критичност към извършеното, както и ниската стойност на предмета на
престъплението, а като отегчаващо такова прие предходната й съдимост
невлияеща на квалификацията на деянието.
Направеното от подсъдимата самопризнание съдът не отчете като
смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство предвид реда по който
бе проведено съдебното следствие и задължителните указания в тази насока
дадени с ТР № 1 от 06.04.2009год. по т.д. № 1/2009 год. на ОСНК на ВКС.
При определяне размера на наказанието, което следва да понесе
подсъдимата С. съобразно нормата на чл. 54 от НК, съдът отчете от една
страна високата степен на обществена опасност на подсъдимата (многократно
осъждана, престъплението предмет на настоящото производство е извършено
в изпитателен срок определен й при предходно осъждане) и от друга ниската
степен на обществена опасност на конкретното престъпление с оглед
незначителната стойност на инкриминираната вещ, наличието на превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и прецени, че в случая за
постигане целите на наказанието на подс. С. следва да бъде определено
наказание лишаване от свобода в размер на минималния предвиден в закона,
а именно в размер на една години (12 месеца). И след като приложи
императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК и нормата на чл. 58а, ал.1
от НК и намали така посоченото по-горе наказание с 1/3 (4 месеца) съдът
4
наложи на подсъдимата наказание „лишаване от свобода” за срок от осем
месеца като постанови същото да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален общ режим.
Що се касае до изразеното във фазата по съществото на делото
становище от защитата и държавното обвинение за наличие на предпоставки
за определяне на наказание в хипотезата на чл. 55 от НК, то не бе споделено
от съда доколкото не бяха констатирани нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства нито изключителни такива. Действително
предмета на престъплението е с ниска стойност. Този факт обаче сам по себе
си не може да бъде приет за изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство.
След като се запозна със справката за съдимост на подс. С. съдът
констатира следното:
С определение постановено от ВРС по НОХД № 276/2023год., влязло в
сила на 18.05.2023год., съдът е одобрил споразумение за прекратяване на
наказателното производство съгласно което за престъпление извършено на
02.06.2022год. наказуемо по чл. 195, ал.1, т.2 и т.7 вр. чл. 194, ал.1 от НК на С.
е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 7 месеца, което да
бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
С определение постановено от ОС - Варна, по НОХД № 631/2023год.,
влязло в сила на 15.06.2023год. С. е била призната за виновна в извършване на
престъпление наказуемо по чл. 249, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК,
извършено на 13.08.2021год. за което престъпление й е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален общ
режим.
С определение постановено от ВРС по НОХД № 72/2023год., влязло в
сила на 27.06.2023год., С. е била призната за виновна в извършване на
престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, извършено на
09.06.2022год., за което й е било наложено наказание глоба в размер на 800лв.
Като съобрази, че престъпленията предмет на цитираните по-горе
съдебни актове и това предмет на настоящото наказателно производство са
били извършени от подс. С. в условията на реална съвкупност, преди да е
имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът приложи
разпоредбата на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК и й определи едно общо за
съвкупността най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от
осем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
На основание чл. 25, ал.2 от НК съдът зачете изтърпяната до момента
част от наказанието лишаване от свобода по присъдите включени в групата.
На основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.3 от НК съдът присъедини към
така наложеното общо най-тежко за съвкупността наказание и наказанието
глоба в размер на 800лв. наложено на С. със съдебния акт постановен от ВРС
по НОХД № 72/2023год.
5
По отношение на приложените като ВД по делото в джоб на л.61 от
досъдебното производство СД съдът постанови същите да останат по
кориците на делото.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимата
направените по делото разноски като я осъди да заплати сума в размер на
331.42лв. в полза на държавата по сметка на ОД на МВР Варна за разноските
направени в досъдебното производство за извършени съдебни експертизи.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6