Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Павликени, 15.10.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен съд,
наказателна колегия в публично заседание на 17.09.2018 година в състав:
Председател: Цветомил
Горчев
при
секретаря Боряна Николова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 233 по
описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Р.Т.Р. *** – като ***
на ЦНСТ, гр. *** моли съда да отмени Наказателно постановление № ЗПУО 30/07.06.2018
г. на Кмета на Община ***, с което му е наложено наказание “глоба” в размер на
150 лева. В жалбата и в съдебно заседание излага подробни съображения за
незаконосъобразност на атакуваното НП.
Ответникът по жалбата чрез
процесуалния си представител оспорва същата. Моли наказателното постановление
да бъде потвърдено поради безспорната доказаност на извършеното нарушение и
липсата на процесуални нарушение при реализиране на
административно-наказателната отговорност.
Съдът като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено следното:
Не е спорно по делото, че
жалбоподателят е *** на Център за настаняване от семеен тип за деца без
увреждания „***“ /ЦНСТДБУ „***/ - гр. ***, с постоянен адрес ***, където е
настанен И. А. А., непълнолетен, ненавършил 16 години за процесния период.
А. е дете с девиантно поведение, не
спазва реда в ЦНСТ, осъждан, с множество възпитателни дела по реда на ЗБППМН –
обстоятелства, установени както по делото, така и служебно известни на съда,
доколкото е съдия-докладчик по производство по реда на чл. 24а, ал. 1 и
следващите от ЗБППМН.
ЦНСТ е общинска дейност. Същият не
представлява отделно, самостоятелно юридическо лице.
Видно от приложенията по
административнонаказателната преписка е, че на РП било възложено извършване на
проверка по реда на надзора за законност, във връзка с плана за дейността на
отдел „Надзор за законност" при Върховна административна прокуратура, с
които е разпоредено чрез възлагане на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ
проверки на кметовете на общините П. и С. съобразно компетентността им за
контрол и налагане на санкции по Закона за предучилищното и училищното
образование. В хода на разпоредените проверки на територията на община П. са
установени 3 броя родители, които не са изпълнили задължението си да запишат
деца, подлежащи на задължително предучилищно образование, в детска градина или
училище; 2 бр. родители, които не осигуряват присъствие на децата си, подлежащи
на задължително предучилищно образование, записани в целодневна, полудневна или
почасова форма на организация в детска градина или училище; 45 броя родители,
които не осигуряват присъствие на децата си, подлежащи на задължително училищно
образование, записани в дневна, вечерна, дистанционна или комбинирана форма на
обучение в училище и 3 броя родители, които не осигуряват присъствието на
децата си в допълнителното обучение по чл. 124, ал.2 ЗГТУО и е предложено на
Кмета на община П. да предприеме конкретни мерки за отстраняване на допуснатите
закононарушения и на последиците от тях и за санкциониране на виновните лица.
Едно от децата, подлежащо на
задължително училищно образование, записано в дневна форма на обучение, което
не посещава редовно училище родителите е и детето И. А., което не се оспори в
хода на настоящото производство.
Материалите са изпратени на
съответния АНО – Кметът на Община П. Въз основа на прокурорското предложение е
издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя Р. е наложено наказание
„глоба” в размер на 150 лв. за това че „в качеството си на родител по смисъла
на § 1, т. 26 от ДР на ЗПУО за процесния период не е изпълнил задължението си
да осигури редовното присъствие на А. в училище”. Като нарушена законова
разпоредба е посочен чл. 210, ал. 1, т. 1 от ЗПУО, санкцията е наложена на
основание чл. 347, ал. 2 от същия закон.
Наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя лично на 10.06.2018 г., видно от приложеното известие
за доставка. Жалбата е депозирана чрез Община П. на 15.06.2018 г.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима -
подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна
/лицето, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е основателна.
Съгласно чл. 6 и чл.7 от ЗАНН
административнонаказателната отговорност на дееца може да бъде ангажирана, само
ако деянието е извършено виновно - умишлено или непредпазливо. Съгласно
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН в административнонаказателния процес се
прилагат общите правила на наказателния процес за презумпция за невиновност,
разпределение на доказателствената тежест, която лежи върху наказващия субект и
забрана за осъждане, само заради това, че нарушителят не е доказал възраженията
си. С оглед гореизложените принципни съображения и предвид направеното
възражение от жалбоподателя, че същият е положил всички необходими грижи и
усилия, като управител на ЦНСТ детето да посещава училище, а и липсата на
каквито и да било доказателства за противното за извършването от негова страна
на процесното нарушение, следва да се приеме, че същото не е доказано от
субективна и обективна страна. Следва да се съобрази и горното относно личността
на А.
Настоящият състав отчете и че
поведението на А. е добре известно на АНО, предвид множеството възпитателни
дела.
От доказателственият материал, в
това число и свидетелските показания дадени пред РС, не се установява по несъмнен и безспорен
начин наличието на виновно извършено от касатора нарушение, като ответника не
ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. В
тежест на административнонаказващия орган е да установи и докаже наличието на релевантните
за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят административно-наказателната отговорност в т. ч. авторството
на деянието.
След като не може да бъде вменено
във вина нарушението, то следва че неправилно е била ангажирана отговорността
на Р. и е недопустимо извод за авторството на деянието да се прави само въз
основа на обстоятелството каква длъжност изпълнява той. В тази връзка следва да
се отчете и че ЦНСТ не е самостоятелно юридическо лице и не *** му определя
дейността му.
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена
фактическа обстановка, при липсата на доказателствата, които потвърждават,
кой безспорно е допуснал извършването на
нарушението. С неизясняването на тези съществени факти, които да се установят
по един законов ред от контролните органи и да се подкрепят със съответните за
това доказателства, се е стигнало до необоснованост и недоказаност на
издадените АУАН и НП. Неспазването на тези изисквания е довело до съществено
ограничаване на правото на защита на нарушителя, който има правото да знае защо
е приет за извършител, как е установено неговото конкретно участие в
извършеното административно нарушение и от кое негово неправомерно поведение
произлиза търсената му административнонаказателна отговорност.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление № ЗПУО 30/07.06.2018 г. на Кмета на Община П., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Великотърновския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
И. И.