Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 397 19.11.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На трети ноември
две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Сребрена Русева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №798 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.
София, против С.М.Ш., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 1430,23лв. главница,
законната лихва, сумата 195,81лв. договорна лихва за периода от
4.02.19г.-14.10.19г., 91,81лв. – обезщетение за забава за периода от
4.02.2019г. до датата на подаване заявлението в съда. Претендира и за заплащане
на направените разноски. Сочи се, че на 09.11.2018г. между Изи Асет Мениджмънт
АД и ответника като кредитополучател е сключен договор за паричен заем №3368581,
за предоставен кредит в размер на 1750лв. Съгл. чл.3 постигнали съгласие, че
има силата на разписка, като заемната сума е предоставена от заемодателя на
заемателя. Погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща
съставляват изплащане на главницата, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалба на заемателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в
него, при което общата стойност на плащанията е договорена в размер на
2059,44лв. Договорената лихва е уговорена в размер на 309,44лв. Крайният
договорен срок е 14.10.2019г., до когато кредитът следва да се изплати на 24
равни двуседмични погасителни вноски, всяка от по 85,81лв. На длъжника
начислена и лихва за забава в размер на 91,81лв. от 4.02.2019г. до датата на
подаване на заявлението в съда. На 01.06.2019г. вземането на Изи Асет
Мениджмънт АД към ответника е прехвърлено на ищеца, за което са изпратени
уведомителни писма чрез куриер, които се върнали в цялост. По ч.гр.д.
№309/2020г. на РРС е издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47 ГПК.
В предоставения срок
ответникът чрез особен представител депозира отговор. Счита писмените доказателства
за относими, разгледани в своята съвкупност, сочат за вероятна основателност на
предявените искове.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства: По делото е представен договор за
паричен заем №3368581 от 09.11.2018г., с който “Изи Асет Мениджмънт“
АД, е предоставил на ответника кредит в размер на 1750лв. Съгласно договор за
продажба и прехвърляне на вземания сключен на 16.01.2010г. между ищеца и “Изи
Асет Мениджмънт“ АД. Като на 01.06.2019г. и Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания произтичащото вземане от договор № 3368581 от 09.11.2018г. е
прехвърлено на ищеца. Упълномощен да уведоми длъжниците за извършената цесия. Ищецът
е изпратил уведомително писмо от 12.06.2019г.,
както и на 03.06.2020г. до ответника върнато в цялост.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №309/2020 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 1430,23лв. главница, сумата 195,81лв. договорна лихва за периода от 4.02.2017г. до 14.10.2019г., сумата 19,81лв. – обезщетение за забава за периода от 4.02.2019г. до датата на подаване заявлението в съда
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен предявения установителен иск по този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да бъде установено: признато в заповедното производство в полза на ищцовата страна вземане, което се установява от приложеното ч.гр.д.№309/2020г., да бъде установен и юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на договор за заем юридическите факти, от които произтича претендираното вземане е наличието на валиден договор и настъпване на изискуемост на задълженията по него. В случая не се оспорва договорното правоотношение, с което е предоставена на ответника парична сума в размер на 1750лв, с уговорена лихва в размер на 309,44лв., която следва да върне в срок до 14.10.2019г. Вземането на ответника е прехвърлено на ищеца договор за продажба и прехвърляне на вземания Приложение №1 от 01.06.2019г., за което ответникът е уведомен, видно от приложените уведомителни писма и известия за доставяне. След като няма доказателства да е върнал заемната сума, ведно с договорената лихва своевременно дължи и лихва за забава в претендираните размери. Поради което претенциите са основателни.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца от направените по делото разноски в общ размер на 722,85лв./122,85лв. държавна такса, 300лв. за особен представител и 300лв. юрисконсултско възнаграждение/ Следва да се присъди за разноски в заповедното производство, а именно 134,36лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.Ш.,
ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, седалище гр.София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4, сумата 1430,23лв.
/хиляда четиристотин и тридесет лева и двадесет и три стотинки/ главница, ведно
със законната лихва от 14.02.2020г. до окончателното и изплащане, сумата 195,81лв./сто
деветдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 4.02.2019г.-14.10.2019г., сумата 91,81лв./деветдесет и един лева и
осемдесет и една стотинки/ лихва за забава за периода от 04.02.2019г. до
14.02.2020г.
ОСЪЖДА С.М.Ш.,
ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, седалище гр.София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4 сумата 722,85лв./седемстотин
двадесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/ за разноски в настоящото
производство, както и сумата 134,36лв./сто тридесет и четири лева и тридесет и
шест стотинки/ за разноски по ч.гр.д.№309/2020г. по описа на РРС.
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: