№ 507
гр. Сливен, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230104377 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Енерджи лайф трейд“
ЕООД срещу „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК
за установяване съществуването на вземанията на заявителя по подадени
заявления за издаване на заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК.
С протоколно определение от 07.06.2024 г., на основание чл. 213 ГПК,
съдът е съединил производствата по гр. д. № 4377/2023 г. по описа на СлРС,
гр. д. № 4787/2023 г. по описа на СлРС и гр. д. № 5012/2023 г. по описа на
СлРС в едно производство, продължило под настоящия № 4377/2023 г. по
описа на СлРС.
Ищцовото дружество твърди, че доставило на ответника
„Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД на 09.12.2020 г. стоки - ел.
материали и ел. оборудване на стойност 15850,92 лв. с ДДС, за които била
издадена Фактура № **********/09.12.2020 г., на 01.12.2020 г. стоки - ел.
материали и ел. оборудване на стойност 14053,44 лв. с ДДС, за които била
издадена Фактура № **********/11.01.2021 г. и на 03.12.2020 г. стоки - ел.
материали и ел. оборудване на стойност 12982,32 лв. с ДДС, за които била
издадена Фактура № **********/11.02.2021 г. Стоките били приети от
ответника. Въпреки многобройните разговори и покани обаче, ответникът не
1
заплатил цената на доставените стоки по фактурите. Съгласно разпоредбата
на чл. 303а, ал. 3 ТЗ ответникът изпаднал в забава на деня, следващ
получаването на стоките, поради което ищецът претендира и обезщетения за
забава в размер на 4608,25 лв. за периода от 10.12.2020 г. до 05.09.2023 г.
върху главницата от 15850,92 лв., в размер на 4033,68 лв. за периода от
12.01.2021 г. до 20.09.2023 г. върху главницата от 14053,44 лв. и в размер на
3704,33 лв. за периода от 12.02.2021 г. до 09.10.2023 г. върху главницата от
12982,32 лв. По заявления на ищеца по чл. 410 ГПК били образувани ч. гр. д.
№ 3581/2023 г. по описа на СлРС, ч. гр. д. № 3723/2023 г. по описа на СлРС и
ч. гр. д. № 3967/2023 г. по описа на СлРС, като срещу издадените заповеди
били подадени възражения от длъжника в срок. На изложените основания
ищецът моли за уважаване на предявените установителни искове и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответното дружество, чрез своя пълномощник - адвокат, изразява
становище за допустимост на исковете, но неоснователност по същество.
Излага, че между страните липсват сключени договори за доставка на ел.
материали и ел. оборудване, процесните фактури не са предявявани на
ответника за плащане и не са осчетоводени в счетоводството на ответното
дружество, а стоките не са заприходени в склад на дружеството като стокова
или складова наличност. Твърди, че в приложените фактури липсва подпис
или печат на ответното дружество, а в представените приемо-предавателни
протоколи не е посочено качеството на лицето, на което е предадена стоката.
Твърди също, че лицата, подписали приемо-предавателните протоколи, не са
представители на ответното дружество. Изтъква също, че в протоколите няма
индикация относно стойността и състоянието на предадените стоки. На
изложените основания моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се
представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
предявените искове, моли да бъдат уважени и претендира направените
разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от своя
пълномощник - адвокат, чрез който изразява становище за неоснователност и
недоказаност на исковете и моли да бъдат отхвърлени.
2
И двете страни са представили подробни писмени защити по делото.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове,
както следва:
- с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал.
1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 15850,92 лв. - главница, представляваща незаплатена
цена за доставени стоки - ел. материали и ел. оборудване, за които е издадена
Фактура № **********/09.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
05.09.2023 г. до окончателното й изплащане и с правна квалификация чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4608,25
лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 10.12.2020 г. до
05.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1949 от 07.09.2023 г. по ч. гр. д. № 3581/2023 г.
по описа на СлРС;
- с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал.
1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 14053,44 лв. - главница, представляваща незаплатена
цена за доставени стоки - ел. материали и ел. оборудване, за които е издадена
Фактура № **********/11.01.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
20.09.2023 г. до окончателното й изплащане и с правна квалификация чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4033,68
лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 12.01.2021 г. до
20.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 2021 от 21.09.2023 г. по ч. гр. д. № 3723/2023 г.
по описа на СлРС и
- с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал.
1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
3
на ищеца сумата от 12982,32 лв. - главница, представляваща незаплатена
цена за доставени стоки - ел. материали и ел. оборудване, за които е издадена
Фактура № **********/11.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
09.10.2023 г. до окончателното й изплащане и с правна квалификация чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3704,33
лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 12.02.2021 г. до
09.10.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 2149 от 11.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3967/2023 г.
по описа на СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на
сумите, за които са били издадени Заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК
като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на
фактите, които са породили неговите вземания и изискуемостта им.
Разгледани по същество, съдът намира предявените искове и за
основателни и доказани.
Съдът е указал, че в тежест на ищеца е да докаже, че между страните са
възникнали валидни правоотношения по търговски продажби /доставка/ на
стоки - ел. материали и ел. оборудване, подробно описани във Фактура №
**********/09.12.2020 г., на стойност 15850,92 лв. с ДДС, във Фактура №
**********/11.01.2021 г., на стойност 14053,44 лв. с ДДС и във Фактура №
**********/11.02.2021 г., на стойност 12982,32 лв. с ДДС, както и
предаването на стоките на купувача.
Нормативната уредба на търговската продажба се намира в глава XXII
от Търговския закон - чл. 318 - чл. 341 ТЗ.
Договорът за търговска продажба е двустранен, възмезден,
консенсуален и неформален. Той съдържа всички особености на
обикновената продажба, като субсидиарно се прилагат правилата на ЗЗД.
Основните елементи на договора са предметът и цената.
Търговската продажба има по правило за предмет движими вещи, т.
нар. „стоки”, в случая това са електрически материали и оборудване.
4
От съвкупния анализ на събраните многобройни, макар и косвени
доказателства, съдът намира, че между страните са били сключени
процесните договори за търговски продажби, стоките по които са реално
доставени от ищеца на 01.12.2020 г., на 03.12.2020 г. и на 09.12.2020 г.
От представените от заявителя документи по приложените ч. гр. дела и
от приетите в исковия процес писмени доказателства - Приемо-предавателни
протоколи се установява, че на 09.12.2020 г. ищцовото дружество доставило
на ответника ел. материали - 10 бр. термично реле, общо 17 бр. пакетни
превключватели и общо 10 бр. автоматични прекъсвачи, за което била
издадена Фактура № 5 от 09.12.2020 г. от ищеца с посочено съвпадащо
количество ел. материали, единична цена и обща цена от 15850,92 лв. с ДДС.
Приемо-предавателният протокол от 09.12.2020 г. бил подписан от лицето
Т.Т., приел стоките.
На 01.12.2020 г. ищцовото дружество доставило на ответника ел.
материали - общо 6 бр. автоматични прекъсвачи, общо 42 бр. моторна защита
и 240 бр. редови клеми, за което била издадена Фактура № 13 от 11.01.2021 г.
от ищеца с посочено съвпадащо количество ел. материали, единична цена и
обща цена от 14053,44 лв. с ДДС. Приемо-предавателният протокол от
01.12.2020 г. бил подписан от лицето К.К., приела стоките.
На 03.12.2020 г. ищцовото дружество отново доставило на ответника ел.
материали - 12 бр. автоматични прекъсвачи и общо 42 бр. моторна защита, за
което била издадена Фактура № 17 от 11.02.2021 г. от ищеца с посочено
съвпадащо количество ел. материали, единична цена и обща цена от 12982,37
лв. с ДДС. Приемо-предавателният протокол от 03.12.2020 г. също бил
подписан от лицето К.К., приела стоките.
Безспорно е между страните, а се установява и от приетите по делото
трудови договори и длъжностни характеристики, че към процесните дати на
доставки, лицето Т.Т., подписало Приемо-предавателния протокол от
09.12.2020 г., е бил служител на ответното дружество на длъжност „Началник
склад“, а лицето К.К., подписало приемо-предавателните протоколи от
01.12.2020 г. и от 03.12.2020 г. е била служител на ответното дружество на
длъжност „Склададжия“.
Показанията на разпитаните по делото свидетели Й.М. и И.Г. съдът
прецени критично, като отчете евентуалната им заинтересованост от изхода
5
на спора, поради родствените им връзки по права линия и по сватовство с
управителя на ищцовото дружество. Въпреки това, съдът кредитира
показанията на свидетелите, като ги прецени като непосредствени,
последователни и логични, кореспондиращи със събраните писмени
доказателства.
От показанията на свид. М. и Г. се установява, че ищцовото и ответното
дружество се намират в търговски отношения от 2014 - 2015 г. Заявките за
доставка ставали по телефона или по e-mail, като и двамата свидетели
извършвали реално доставките на стоките до склада на „ВиК - Сливен“ ООД.
В склада имало служител на ответното дружество - или мъж, или жена, които
приемали стоките и подписвали приемо-предавателните протоколи, след като
сверят стоките по пера, позиции и бройки. След това издадените фактури се
носели в счетоводството.
Свид. Г. описва още, че управителят на ищцовото дружество - А.А. се
снабдявал с нужните материали, които му били заявени и ги доставяли в
склада на „ВиК - Сливен“ ООД. Проблемите със заплащането на доставените
стоки започнали изведнъж, като управителят на ищцовото дружество звънял
по телефона на управителя на ответника, за да пита кога ще му бъдат
издължени неплатените суми.
От показанията на разпитания свид. С. Р., които съдът кредитира в
техните логични и непротиворечащи на останалите събрани доказателства
части, се установява, че в периода от 2015 г. до 2023 г., когато свидетелят е
бил управител на ответното дружество, страните действително са се
намирали в трайни търговски отношения, свързани с доставки на ел.
материали и оборудване. Всеки от служителите на „ВиК - Сливен“ ООД имал
възможност да прави заявки, като заявките се представяли на свид. Р. и той ги
одобрявал или отхвърлял. Ищецът доставял в склада само материалите, които
са били одобрени в заявката.
Изложеното кореспондира изцяло и с показанията на свид. Г., от които
се установи, че управителят на ищеца се е снабдявал със заявените материали
и ги е доставял на ответника.
Ето защо, нелогично звучат показанията на свид. Р., поради което и
съдът отказа да им се довери в тази част, че ищецът може би е доставял и
незаявени материали, които е молел да останат в склада на ответника на
6
съхранение поради липса на място в автомобила.
В този смисъл, за неоснователно съдът намира и възражението на
ответното дружество, че стоките са били доставени от ищеца, но не на
основание сключени договори за търговска продажба, а на „съхранение“ в
склада на ответника.
Установи се безспорно от анализа на кореспондиращите в тези им части
свидетелски показания на свид. Г. и Р., че ищцовото дружество е доставяло
само материалите, които са заявени от служители на ответника и то по
заявките, които са били предварително одобрени от управителя на „ВиК -
Сливен“ ООД.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че между страните е било
постигнато съгласие по единия от основните елементи на търговската
продажба, а именно предметът на сделката - конкретните заявени и реално
доставени от ищеца на ответника ел. материали.
Що се отнася до уговорените цени по сключените между страните три
процесни договора за търговска продажба, то съгласно диспозитивното
правило на чл. 326, ал. 2 ТЗ ако цената не е определена и не е уговорено как
ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която
обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид
стока при подобни обстоятелства.
Установи се, че страните са се намирали в трайни търговски отношения,
като свид. Р. излага, че се познава с управителя на ищцовото дружество от
2015 - 2016 г. и същото е доставяло на ответника ел. материали и оборудване
с обществени поръчки или с пряко договаряне. От посочените обстоятелства
може да се приеме, че ответното дружество е било наясно с ценообразуването
на ищеца. Фактът, че стоките по процесните приемо-предавателни протоколи
от 01.12.2020 г., 03.12.2020 г. и 09.12.2020 г. са били доставени от ищеца след
одобрение от управителя на ответника на извършените заявки, също означава,
че страните са постигнали съгласие по цените на стоките, евентуално, че
ответникът е бил съгласен с обичайните в търговския оборот цени за тези
стоки. Нещо повече, свид. Р. излага, че е отклонявал предложения на
управителя на ищцовото дружество заради несъгласие с цените, което
безспорно потвърждава извода, че страните са обсъждали цените на заявените
материали преди одобрението им от управителя Р. и съответно преди
7
реалното доставяне на стоките от ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира, че между страните са били
сключени процесните договори за търговски продажби /доставка/ на стоки -
ел. материали и ел. оборудване, доставени от ищеца на ответника съгласно
Приемо-предавателен протокол от 09.12.2020 г. и подробно описани във
Фактура № **********/09.12.2020 г., на стойност 15850,92 лв. с ДДС,
съгласно Приемо-предавателен протокол от 01.12.2020 г. и подробно описани
във Фактура № **********/11.01.2021 г., на стойност 14053,44 лв. с ДДС и
съгласно Приемо-предавателен протокол от 03.12.2020 г. и подробно описани
във Фактура № **********/11.02.2021 г., на стойност 12982,32 лв. с ДДС,
поради което предявените установителни искове за посочените главници се
явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Изводите на настоящия състав за наличие на сключени между страните
договори за търговски продажби не се разколебават от обстоятелството, че
съгласно заключенията на допуснатите по делото съдебно-икономически
експертизи, които съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвени и неоспорени от страните, процесните 3 броя фактури не са
осчетоводени от ответното дружество и последното не е начислило ДДС на
покупките и не е ползвало данъчен кредит по фактурите. Съгласно трайната
практика на ВКС на РБ включването на една фактура в дневника за покупко-
продажби на получателя на стоката и ползването на данъчен кредит по нея,
представлява недвусмислено признание за съществуването на
правоотношението по договор за търговска продажба на стоката. Извод в
противоположния смисъл обаче не е автоматично правилен, тоест липсата на
осчетоводяване от получателя на фактурата, издадена от доставчика, не
означава, че страните не са били обвързани от валидни договори за търговски
продажби, когато от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства
съществуването на договорите и реално осъществените доставки на стоките
се установява по безспорен начин.
На следващо място, от показанията на свид. Р. се установи също и
обстоятелството, че към 2023 г. е констатирано, че ответното дружество е
изпаднало в забава по отношение на свои задължения към ищеца за
заплащане на цената на доставени стоки.
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати
8
цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да
я получи, освен ако е уговорено друго. Чл. 309а, ал. 1 ТЗ и съответната й
разпоредба на чл. 86, ал. 1 ЗЗД постановяват, че когато кредиторът е
изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е
уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата.
Ето защо, с оглед намерената основателност на главните установителни
искове, основателни и доказани се явяват и предявените акцесорни
установителни искове за мораторна лихва върху дължимите главници,
считано от датата, следваща тази на издаване на всяка от процесните фактури,
както следва: сумата от 4608,25 лв. - мораторна лихва за периода от
10.12.2020 г. до 05.09.2023 г. върху главницата от 15850,92 лв., за които е
издадена Фактура № **********/09.12.2020 г., сумата от 4033,68 лв. -
мораторна лихва за периода от 12.01.2021 г. до 20.09.2023 г. върху главницата
от 14053,44 лв., за които е издадена Фактура № **********/11.01.2021 г. и
сумата от 3704,33 лв. - мораторна лихва за периода от 12.02.2021 г. до
09.10.2023 г. върху главницата от 12982,32 лв., за които е издадена Фактура
№ **********/11.02.2021 г.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в общ размер на 10383,34 лв., от които 1104,67 лева - общо довнесени
държавни такси, 1200,00 лв. - общо заплатени депозити за възнаграждения на
вещо лице и 3487,00 лв. - общо заплатени адвокатски възнаграждения в
исковото производство, както и общо 1104,67 лева - заплатени държавни
такси и 3487,00 лв. - заплатени адвокатски възнаграждения в заповедните
производства по ч. гр. д. № 3581/2023 г., ч. гр. д. № 3723/2023 г. и ч. гр. д. №
3967/2023 г. по описа на СлРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
9
на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември“ № 27 ДЪЛЖИ на
„ЕНЕРДЖИ ЛАЙФ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Генерал Данаил Николаев“ № 27, ет. 3, ап. 1
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 309а, ал. 1
ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми:
- сумата от 15850,92 лв. /петнадесет хиляди осемстотин и петдесет лева
и деветдесет и две стотинки/ - главница, представляваща незаплатена цена за
доставени стоки - ел. материали и ел. оборудване, за които е издадена
Фактура № **********/09.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
05.09.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 4608,25 лв. /четири
хиляди шестстотин и осем лева и двадесет и пет стотинки/ - мораторна
лихва върху главницата за периода от 10.12.2020 г. до 05.09.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 1949 от 07.09.2023 г. по ч. гр. д. № 3581/2023 г. по описа на СлРС;
- сумата от 14053,44 лв. /четиринадесет хиляди петдесет и три лева и
четиридесет и четири стотинки/ - главница, представляваща незаплатена
цена за доставени стоки - ел. материали и ел. оборудване, за които е издадена
Фактура № **********/11.01.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
20.09.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 4033,68 лв. /четири
хиляди тридесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ - мораторна лихва
върху главницата за периода от 12.01.2021 г. до 20.09.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2021 от 21.09.2023 г. по ч. гр. д. № 3723/2023 г. по описа на СлРС и
- сумата от 12982,32 лв. /дванадесет хиляди деветстотин осемдесет и
два лева и тридесет и две стотинки/ - главница, представляваща незаплатена
цена за доставени стоки - ел. материали и ел. оборудване, за които е издадена
Фактура № **********/11.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
09.10.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 3704,33 лв. /три
хиляди седемстотин и четири лева и тридесет и три стотинки/ - мораторна
лихва върху главницата за периода от 12.02.2021 г. до 09.10.2023 г., за които
10
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 2149 от 11.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3967/2023 г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.
„Шести септември“ № 27 ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРДЖИ ЛАЙФ ТРЕЙД“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Генерал Данаил Николаев“ № 27, ет. 3, ап. 1 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 10383,34 лв. /десет хиляди триста осемдесет и три лева и тридесет и
четири стотинки/, представляваща направените по делото разноски в общ
размер, от които: 5791,67 лв., представляваща разноски, направени в исковото
производство и 4591,67 лв., представляваща разноски, направени в
заповедните производства по ч. гр. д. № 3581/2023 г. по описа на СлРС, ч. гр.
д. № 3723/2023 г. по описа на СлРС и ч. гр. д. № 3967/2023 г. по описа на
СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11