РЕШЕНИЕ
№ 594
гр.Бургас, 05.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 28 май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 650 по описа на съда за 2020г. и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ)
гр.Бургас с адрес гр.Бургас, ул.Хан Аспарух 36. Касаторът участва в
производството чрез пълномощник – юрисконсулт Зорница Николова.
Ответник по касация е Д. и К.И.ООД ЕИК:********* с адрес
гр.Бургас ул.Цар Асен 25. Ответникът по касация участва в производството чрез
пълномощник – адвокат Р.П.от АК Бургас.
Касационната жалба е насочена срещу решение № 188/13.02.2020г.
по АНД № 63/2020г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е отменено
наказателно постановление № 114/12.11.2019 г. на директора на ОДБХ Бургас, с
което на Д. и К.И.ООД за извършено нарушение по чл.437 ал.2, вр. с чл.58 ал.1
от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) е наложена имуществена
санкция 500лв.
В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено,
че на 22.10.2019г. привлеченото към административнонаказателна отговорност лице,
в стопанисван от него обект склад за търговия с храни с адрес гр.Бургас,
ул.Байкал 4, при извършване на контролна покупка на маринован сафрид в опаковка
от 600гр., извършена от служител на ТСБОП се установило, че в обекта се
извършва търговия с храни без идентификационна маркировка за обозначаване на
техния произход.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел за
установена фактическата обстановка по АУАН и НП. Констатирал, че при
съставянето на акта и постановлението са допуснати процесуални нарушения, които
препятстват правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Приел, че
материалният закон е неправилно приложен, тъй като се касае за маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН и това е налагало да не се пристъпва към налагане
на имуществена санкция. В тази връзка са изложени мотиви. Възприемайки горните
изводи първоинстанционния съд отменил наказателното постановление.
В касационната жалба се оспорват правните изводи на
първоинстанционния съд, като се излагат съображения, че съществени процесуални нарушения
не са били допуснати при съставянето на АУАН и издаването на НП. Оспорват се и
изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките по чл.28 от ЗАНН за квалифициране на случая като маловажен. Иска се първоинстанционното
решение да се отмени и вместо него да се постанови ново по същество, с което да
се потвърди обжалваното наказателно постановление. Не се сочат нови
доказателства.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Счита
мотивите на първоинстанционния съдебен акт за правилни, като съобразени със
събраните доказателства и закона. Излага отново поддържаната теза, че лицето,
което е продало на проверяващия орган храната е изпълнявало длъжност общ
работник, не е имало право да извършва продажби и с действието си е допуснало
дисциплинарно нарушение спрямо работодателя си Д. и К.И.ООД. Счита, че при тези
обстоятелства не може да се ангажира отговорността на дружеството. Иска
касационната инстанция да остави в сила първоинстанционното съдебно решение.
Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
основателност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде
отменено като неправилно. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в законния 14-дневен
срок по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
За да прецени правилността на решението, настоящата
съдебна инстанция при следното.
Фактите по делото като цяло са безспорни и правилно
са установени от първоинстанционния съд. Привлеченото към отговорност дружество
е стопанисвало описания търговски обект, в който извършвало търговия с храни –
риба и рибни продукти. На посочената в постановлението дата, в рамките на
работното време, проверяващото лице влязло в търговското помещение и като
клиент закупило маринована риба, върху опаковката на който продукт не е имало
етикет, обозначение, маркировка и др. подобни. Продажбата била осъществена от
служител на търговеца.
Възприетите в първоинстанционното решение правни
изводи въз основа на установените обстоятелства, не могат да бъдат споделени от
настоящия съдебен състав.
Съгласно чл.437 ал.2, вр. с чл.58 ал.1 от ЗВД се наказва
с имуществена санкция от 500 до 1000лв. търговец, който пусне на пазара
суровини и храни от животински произход, които нямат здравна или
идентификационна маркировка за обозначаване на техния произход. В процесния
случай административнонаказателния състав е осъществен – привлеченото към
отговорност лице е пуснало на пазара (като е извършило продажба на) маринована
риба без обозначение за произход върху опаковката или самия продукт.
Правилно са приети за неоснователни възраженията на
търговеца, че служителя му, извършил продажбата, не е имал право на това
съобразно вътрешните правила, поради което незаконните му действия не следва да
ангажират отговорността на дружеството. След като търговският обект е бил
отворен за достъп от клиенти, всяка продажба в кръга на дейността на обекта,
следва да се счита част от търговската дейност на стопанисващото го лице.
В описанието на фактическата обстановка, съдържащо се в
АУАН и НП, е налице известна неяснота, която обаче не е съществена дотолкова,
че да обоснове извод за несъставомерност на описаните обстоятелства по
посочените законови текстове на чл.437 и чл.58 от ЗВД. Наистина формално не е
посочено, че именно закупената опаковка маринован сафрид е била без маркировка
за обозначаване на произход. Същевременно обаче, фактическият извод на органа
за извършване на търговия с немаркирани стоки, е основан единствено на
контролната покупка. Логическото свързване на двете части от текста води до
несъмнен извод, че именно закупената опаковка е била без изискуемото от закона
обозначение. Затова настоящата инстанция приема, че описаните в АУАН и НП
обстоятелства са съставомерни по посочените текстове.
Касационната инстанция не намира препятстваща правото на
защита на привлеченото към отговорност лице неяснота в посочването на
приложимия Закон за ветеринарномедицинската дейност чрез абревиатура ЗВД.
Липсва нормативно установена забрана или правила за ползването на абревиатури
при обозначаването на приложимите закони. Същевременно това ползване е широко
разпространена практика във всички обществени дейности в България. Затова
оценката на „неправилна“ абревиатура следва да се даде единствено от гледна
точка на това дали последната довежда до невъзможност заинтересованото лице да
разбере кой е посочения закон. В случая се касае за търговец, който с оглед
професионалната си дейност е запознат със законодателството в по-големи
детайли, отколкото обикновения гражданин. Наред с това наказателното
постановление се отнася до нормативна уредба, която е в пряка връзка и регулира
ежедневната стопанска дейност на лицето. При тези обстоятелства съдът не
намира, че посочването на Закон за ветеринарномедицинската дейност чрез
абревиатура ЗВД е обективно неразбираемо за представителите на Д. и К.И.ООД.
Настоящото инстанция не споделя изводите, че
непосочването на свидетел-очевидец в АУАН е нарушение, обосноваващо отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Наистина в случая е налице нарушение по
чл.40 ал.1 от ЗАНН, според която АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, присъствали при извършване на нарушението, но това нарушение не е
съществено, тъй като не се е отразило върху възможността за установяване на
истината по случая, нито е довело до непълнота на фактическата обстановка.
Непосочването на свидетеля очевидец в АУАН не е ограничило и правата на
привлеченото към отговорност лице, тъй като извършилата контролната покупка
св.Недкова е била разпитана пред първоинстанционния съд, а на страната е
осигурена възможност да участва в разпита.
Основателни са оплакванията на касатора за допуснато от
първоинстанционния съд неправилно приложение на чл.28 от ЗАНН. За да се приеме,
че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН следва да се налице
обстоятелства, които са специфични дотолкова, че да определят нарушението като
изключение, отличаващо се от останалите подобни случаи със занижена степен на
обществена опасност. Съдът не намира за значими в тази връзка направените от
привлеченото към отговорност лице доводи, касаещи специфичния статут на наетото
лице, осъществило продажбата. Касае се за отговорност не на работника, а на
работодателя. Параметрите на контролната покупка също не могат да обосноват
извод за маловажност, тъй като се каса е за продажба на храна за директна
консумация и въпроса засяга здравето на потребителите. Изложените от
жалбоподателя, както и в мотивите на първоинстанционното съдебно решение
обстоятелства наистина смекчават тежестта на нарушението, но обосновават извод
за превес на смекчаващите тежестта на нарушението обстоятелства, което налага
определяне размера на санкцията към установения от закона минимум. Това не е
било взето предвид от АНО при определяне размера на санкцията и следва да се
съобрази от настоящата инстанция.
Жалбата е основателна, поради което на основание чл.221
ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се отмени, като на основание
чл.222 ал.1 от АПК се постанови ново, с което делото се реши по същество, а
именно като се потвърди наказателното постановление, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 188/13.02.2020г.
по АНД № 63/2020г. на Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 114/12.11.2019 г. на директора на ОДБХ Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.