Р Е Ш Е Н И Е
№66/3.2.2021г.
гр.
Пазарджик, 03.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Стефан Янев, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1217 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано
по искова молба, подадена от К.И.Х. ***, със съдебен адрес ***, адв. В.П. ***
против Областна дирекция на МВР София, с адрес за призоваване гр. София, ПК …,
бул. „Г.. М…“ № .., с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
200 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, във
връзка с отменено наказателно постановление № 17-0347-001504 от 28.12.2017 г.,
издадено от Началник на РУ на МВР Пирдоп към ОД на МВР София по АНД № 15/2018
г. по описа на Районен съд Пирдоп, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 29.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът сочи, че вследствие на отменен по
надлежния ред административен акт – наказателно постановление №
17-0347-001504 от 28.12.2017 г., издадено от Началник на РУ на МВР Пирдоп към
ОД на МВР София е претърпял имуществени вреди в размер на 200
лв., представляващи сторени разноски по АНД № 15/2018 г. по описа на
Районен съд Пирдоп, във връзка с
обжалване на посоченото по-горе наказателно постановление пред съда за заплатен
адвокатски хонорар. Твърди,
че по посоченото дело от административнонаказателен характер пред Районен съд Пирдоп е ползвал адвокатска защита, за която е
заплатил съответния хонорар. Моли съда да уважи изцяло предявените искове за
заплащане на сумата от 200 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 29.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и да му бъдат присъдени сторените в настоящото дело
разноски.
В съдебно заседание, ищецът
редовно призован, не се явява. Явява се упълномощеният му процесуален
представител – адвокат П.. Поддържа исковата молба. Моли да се приемат
писмените доказателства, представени с нея, както и представените по делото,
вкл. и АНД
№ 15/2018 г. по описа на Районен съд Пирдоп, представя списък на разноските и излага доводи по
същество.
Процесуалният представител на
ответника - Областна дирекция на МВР София – в писмено становище счита, че
исковата молба е допустима, но не е доказана по основание и размер. Излага
доводи в тази насока, като моли да се отхвърли претенцията за реално причинена
имуществена вреда, да се отхвърли съответно и претенцията за лихва и им се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е
основателен. Налице са предвидените в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки. Моли
съда да уважи исковата молба.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Спрямо ищеца К.И.Х. е било издадено наказателно постановление №
17-0347-001504 от 28.12.2017 г., издадено от Началник на РУ на МВР Пирдоп към
ОД на МВР София, с което му е наложено наказание глоба в размер на 400 лв. на
основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.
Ищецът
е обжалвал в срок пред съда НП, поради което било образувано АНД №
15/2018 г. по описа на Районен съд Пирдоп, като за осигуряване на защитата и
процесуалното си представителство е ангажирал адвокат В.П. *** и е заплатил
сума от 200 /двеста/ лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално
представителство по договор за правна защита и съдействие от 20.01.2018 г.,
приложен по АНД. По делото са проведени две съдебни заседания, в които адвокат П.
е участвал. С Решение № 44 от 19.04.2018 г., влязло в законна сила като
необжалвано, Районен
съд Пирдоп е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.
Въз основа на тези факти, съдът счита
предявения иск за допустим.
Искът е с правно основание чл. 203 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически
обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е
претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по
съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е предявен е
срещу надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразното наказателно постановление и е допустим за разглеждане в
производството пред Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК,
като предявен пред съда по седалището на ответника.
Разгледан по същество искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената
тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се доказа наличието на всички предвидени в закона материално-правни
предпоставки. Налице е издадено
незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и отменено от
съда с влязло в сила решение. Безспорно по делото се доказа, че именно в резултат на това наказателно
постановление, ищецът е претърпял имуществени вреди, представляващи заплатени
от него разноски по обжалваното наказателно постановление в размер на 200 лева
за процесуално представителство. Издаването на отмененото наказателно постановление
е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл наказателното
постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и
въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от
санкционираща административна дейност.
По
силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие. Настоящият състав на съда приема, че ищецът не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако не беше издадено незаконосъобразно наказателно постановление от
административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт -
наказателно постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на
ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано
от издаването на наказателно постановление, с което е наложена глоба, която той
е счел за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита
по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече
по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че
причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено
вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и тази
реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска
защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права
и интереси. Следва
да се отбележи, че отговорността е обективна, защото законодателят не изисква
наличието на виновно поведение. Което означава, че дори дадена административна
дейност да е извършена напълно добросъвестно и съобразно конкретните
обстоятелства, ако тя обективно не съответства на изискванията на закона,
възниква отговорност за обезщетение за причинените вреди. Именно такъв е и
конкретният случай.
В
конкретния случай ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат
П. *** да го представлява по АНД № 15/2018 г. по описа на Районен съд Пирдоп по
жалба против наказателно постановление № 17-0347-001504 от 28.12.2017 г., издадено
от Началник на РУ на МВР Пирдоп към ОД на МВР София до приключване във всички
инстанции. Договорили са адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, които
е отбелязано, че е заплатено изцяло.
Съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: „За процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 300 лв.“ Тъй като чл. 7, ал. 2, т.1 на Наредбата сочи, че при
интерес до 1000 лв. възнаграждението отново е минимум 300 лв., то е видно, че така
заплатените 200 лв. дори се явяват под предвидени минимални такива в
разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която в своя чл.1 сочи, че:
„Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не
може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за
съответния вид помощ“. По договор е уговорено възнаграждение в размер на 200
лв., реално са заплатени и се претендират с исковата молба.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, поради
което ще следва да бъде уважен в пълен размер, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца като обезщетение за причинени имуществени вреди
сумата от 200 лева.
Основателен
се явява и акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху сумата от 200
лв. от датата на завеждане на исковата молба – 29.10.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата. В тежест на ищеца е да установи, че вземането за главница
е възникнало и ответникът е поставен в забава по реда на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед изложените мотиви, вземането за главница в размер на 200 лв. е
възникнало. Подаването на исковата молба е и покана за заплащането му, от който
момент ответникът е в забава. Съгласно гореизложеното ищецът посредством
проведено главно и пълно доказване е обосновал задължението на ответника за заплащане
на главница в размер на 200 лв. и законната лихва върху нея от датата на
завеждане на исковата молба.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът ще следва да
заплати и сторените по делото разноски от ищеца, а именно сумата от 310 /триста
и десет/ лева, от които 10 лв. заплатена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение, за които са
представени и доказателства – договор за правна защита и съдействие и вноска
бележка. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар в
настоящето производство, като в него адвокат П. е изготвил подробна искова
молба, ангажирал е писмени доказателства, явил се е в проведеното съдебното
заседание и е представил устно становище по същество.
Воден
от горното, Административен съд Пазарджик, VІІ състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР София, с адрес за призоваване гр. София, ПК …, бул. „Г.. М..“ №
.. да заплати на К.И.Х. ***,
сумата от 200 (двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, във връзка с отменено наказателно постановление №
17-0347-001504 от 28.12.2017 г., издадено от Началник на РУ на МВР Пирдоп към
ОД на МВР София по АНД № 15/2018 г. по описа на Районен съд Пирдоп, ведно със
законната лихва върху главницата от 200 (двеста) лева от датата на подаване на
исковата молба – 29.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР София, с адрес за призоваване гр. София, ПК…, бул. „Г.. М…“ №
.. да заплати на К.И.Х. ***,
сторените по делото разноски в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/