РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Бяла, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20224510100933 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Линамар Лайт Металс Русе” ЕООД /с предишно наименование
„Монтюпе“ЕООД/ твърди, че по отношение на ответника И. К. Р., ЕГН
********** е прекратено ТПО, на основание чл.326, ал.1 от КТ, считано от
10.12.2019г. Твърди, че в трудовия договор бил уговорен 45-дневен срок на
предизвестие. Счита, че ответника му дължи обезщетение за неспазения срок
на предизвестието, чиито размер следва да бъде определен въз основа на
брутното трудово възнаграждение за месец октомври 2019г., който е
последния пълен отработен месец. Поддържа, че дължимото за периода на
неспазеното предизвестие обезщетение възлиза на 1044.00 лева. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати тази сума.
Претендира и направените деловодни разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответника е депозира писмен отговор, в
който оспорва предявения иск,като неоснователен.Не прави възражение за
формирания размер на обезщетението.Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Между ищцовото дружество и ответника е сключен трудов договор № 3
от 09.01.2019г., като последният заемал длъжността „машинен оператор”, с
основно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 762.00 лв. и
1
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 64.01 лв. и срок на предизвестие при
прекратяване на трудовия договор- 45 дни.
Със Заявление от 09.12.2019г. ответникът е направил искане да бъде
освободен от работа на основание чл.326 от КТ, считано от 10.12.2019г. като
декларирал ,че е запознат и приема задължението си по чл.220, ал.1 от КТ,
както и, че е съгласен да се извърши прихващане между дължимите от него
суми като обезщетение за неспазено предизвестие и дължимото от
работодателя трудово възнаграждение към дата на прекратяване на трудовия
договор. Задължил се е също в случай ,че след извършеното прихващане
задължението му по чл.220 от КТ не бъде погасено изцяло, остатъка да бъде
заплатен от него в рамките на една календарна година, считано от датата на
прекратяване на ТПО.
Със Заповед № 241/09.12.2019г. трудовото правоотношение на ответника
е прекратено. В заповедта е посочено, че ответника следва да заплати на
работодателя обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ от 1245.87 лв. за 45
календарни дни неспазено предизвестие.
Приложени са разчетно-платежни ведомости за процесния период.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран
петитум съдът квалифицира правно претенцията по чл.220, ал.1 от КТ.
Нормата на чл.326, ал.1 от КТ е израз на принципа за свободата на труда.
Законодателят признава и гарантира правото на работника или служителя
едностранно да прекрати своя трудов договор, посредством отправяне
предизвестие до работодателя. Касае се за лично, субективно, потестативно
право, упражняващо се по суверенната преценка на работника или служителя,
като причината и мотивите за прекратяване трудовия договор на това
основание са без значение. Затова при прекратяване на правоотношението по
чл.326 КТ настъпва промяна в правната сфера на работодателя независимо от
неговата воля или съгласие.
Разпоредбата на чл.220 КТ предвижда възможност за всяка от страните
по трудово правоотношение да не спази срока на предизвестие, заплащайки
на другата страна обезщетение, което е с определен в закона размер -
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения
срок на предизвестие. Налице е законово уредена възможност да бъде
заместена първоначално дължимата престация по трудовото правоотношение
- полагане на труд за срока на предизвестие, с друга - заплащане на
определената в закона парична сума под формата на обезщетение, което е
класически пример за даване вместо изпълнение.
В конкретния случай, на 09.12.2019г. ответника е депозирал заявление, с
което уведомил работодателя, че желае трудовото правоотношение да бъде
прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от 10.12.2019г. Декларирал,
че е запознат и приема да изпълни задължението си по чл.220, ал.1 КТ за
2
заплащане на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение,
при неспазване срока на предизвестие.
От приложените към исковата молба извадки от ведомости е видно, че не
е извършено прихващане на дължимото от ответника обезщетение с
трудовото му възнаграждение.
Брутното трудово възнаграждение на ответника, съобразно договореното
е в размер на 850.58 лева. Среднодневният размер на обезщетението за един
работен ден – 36.00 лева, а за 29 дни (срокът на неспазеното предизвестие) –
1044.00 лева. Изложеното води до извод, че претенцията, като доказана
следва да бъде уважена изцяло.
По отношение на въведеното възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно чл.358 ал.1 т.3 от КТ исковете по трудови спорове се предявяват в
тригодишен срок, който тече от деня, в който правото предмет на иска е
станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. Срокът за погасяване по
давност на правото да се предяви иск за обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ е
започнал да тече на 10.12.2019г. и е изтекъл на 10.12.2022г., което е след
подаване на ИМ - 07.12.2022г., т.е към момента на подаване на исковата
молба по която е образувано настоящото производство, вземането на ищеца
за обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ не е погасено по давност.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в
тежест на ответника са направените от "Линамар Лайт Металс Русе" ЕООД
разноски по делото в размер на 450 лева - заплатена държавна такса и
възнаграждения за процесуално представителство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. К. Р., ЕГН ********** с адрес .............. да заплати на
„Линамар Лайт Металс Русе“ ЕООД (предходно наименование "Монтюпе"
ЕООД), ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - гр.София,
район „Средец“, бул.“Цар Освободител“ № 8А, ет.2, представлявано от
управителя Лорето Айбанез сумата в размер на 1044.00лв. /хиляда
четиридесет и четири лева/, представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 КТ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2022г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. К. Р., ЕГН ********** с адрес ................ да заплати на
„Линамар Лайт Металс Русе“ ЕООД (предходно наименование "Монтюпе"
ЕООД), ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - гр.София,
район „Средец“, бул.“Цар Освободител“ № 8А, ет.2, представлявано от
3
управителя Лорето Айбанез сумата в размер на 450.00 лв. /четиристотин и
петдесет лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
4