МОТИВИ: срещу подсъдимата П.В.И. *** е
предявено обвинение по чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
В
проведеното съдебно заседание представителят на РП Стара Загора, ТО - Казанлък
поддържа обвинението.
Разпитана
в хода на досъдебното производство подсъдимата не дава обяснения, не се
признава за виновна.
Разпитана
в хода на съдебното следствие, подсъдимата дава обяснения, не се признава за
виновна.
Въз
основа обясненията дадени от подсъдимата П.И. в хода на съдебното следствие
съпоставени с показанията на свидетелите М.К.Н. и К.Н.К., заключението на
графическата експертиза, както и писмените материали съдържащи се в ДП №
36/2020г. по описа на ОСО при ОП Стара Загора, приобщени по предвидения от НПК
ред и имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, както следва:
удостоверение за наследници, Решение № 014 за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи, скица на поземлен имот,удостоверение за
данъчна оценка, Покана ведно с копие от известие за доставяне – л. 16, Покана ведно с копие от известие за доставяне
– л. 17, Протокол за трасиране, означаве и координиране на поземлен имот, копия на два броя разписки за подаден
телеграфен запис, Удостоверение от РС
Казанлък – л. 22, Справка от РС
Казанлък - л. 27, Справка от Български пощи ведно с приложени копия на разписки за
изплатени парични преводи – л. 29-30,
Протокол от Български пощи - л.
45 – 47,Справка от Адвокатска колегия Стара Загора – л. 53-54, Справка за актуално състояние АС Стара Загора – л. 55, Справка за съдимост, приемо-предавателен протокол – л. 75, съдът намери за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата
П.И. била вписана в Регистъра на адвокатите към Адвокатски съвет-Стара Загора с
имена П.В. Я., личен № ********** и ЕГН **********.
Свидетелката
М.Н. притежава по наследство земеделски имот – 1/2 ид.ч от нива в землището на гр.Павел
баня с идентификатор 55021.153.24. Целият имот бил в съсобственост на
свидетелката Н. и на нейните двама племенника. В съседство с този имот
свидетелката Н. притежавала и други земеделски имоти, които отдала под аренда.
През 2013 година, свидетелката Н. отишла да нагледа имотите си и установила, че в гореописания земеделски имот
са се самонастанили неизвестни за нея хора, които го обработвали. След като
разбрала кои са лицата настанили се в имота, свидетелката Н. опитала да се
разбере с тях и те доброволно да
напуснат имота й. Тъй като това не
станало, въпреки изпратените покани до самонастанилите се лица да освободят
имота, свидетелката М.Н. решила да се обърне към адвокат, който да защити
правата й на собственик в съда. Споделила
за проблема си с К. Петков, който
бил познат на нейния племенник И..
Петков й препоръчал адвокатските услуги на подсъдимата П.И., която преди
години му помогнала да разреши подобен проблем.
На 01.10.2015г. свидетелката М.Н. посетила
кантората на подсъдимата в гр.Казанлък в
хотел „Роза", офис 222. Срещнала се с подсъдимата и описала проблема си,
като й предоставила документите, с които разполагала в момента. Подсъдимата И.
заявила, че ще поеме случая на Н., но пълномощно не било изготвено.
На
08.10.2015г. подсъдимата се обадила на свидетелката Н. от мобилен номер 0888
052742. Подсъдимата поискала Н. да й
преведе със светкавичен пощенски запис сумата от 2 000 лева, като обяснила, че парите са необходими за налагане на запор върху имота. Н. й казала, че не
разполага с цялата сума и може да й преведе само 1 000 лева. Подсъдимата й казала да ги преведе, като й продиктувала личните си данни. Още същия
ден свидетелката Н. изпратила с телеграфен запис № PS6155000IE2W сумата от 1 000 лв. на името на подсъдимата
П.И.. Изпратената сума подсъдимата изтеглила лично срещу подпис на същата дата
в пощенска станция в гр.Казанлък. Подсъдимата обяснила на пострадалата, че
сумата за запора не се претендира от ответниците, като разноски, а се връщала
от съда в рамките на около 15 дни. На следващия ден - 09.10.2015г., подсъдимата
отново се обадила на свидетелката Н.,
като я уведомила, че е получила сумата
от хиляда лева и й поискала още 100 лева за прокурорско разследване. Още същия
ден пострадалата Н. занесла лично на подсъдимата исканата сума от 100 лв. в
кантората. В кантората при предаването на сумата не присъствали други лица и не бил изготвен документ за предоставянето на парите.
Подсъдимата И. не разяснила на св. Н. в
какво се изразява прокурорско разследване, за което й е била предадена сумата
от 100 лева.
На 24.11.2015г., свидетелката Н. занесла на
подсъдимата в кантората й в гр.Казанлък протокол от геодезично замерване. На
следващия ден подсъдимата се свързала по телефона с пострадалата Н. и й
поискала сумата от 330 лева, които да й изпрати със светкавичен запис.
Обяснила, че посочената сума е
необходима за заплащане на такса за делото. Още същия ден - на
25.11.2015г., с телеграфен запис PS6155000IWQ2, св. Н. превела на името на подсъдимата И.
сумата от 330 лева, която последната
получила лично на същата дата в пощенска станция в гр.Казанлък. В този период
при провежданите срещи с подсъдимата, свидетелката Н. подписала договор за правна помощ с
подсъдимата, екземпляр от който обаче не й бил връчен. Хонорар за адвокатското
възнаграждение между двете не бил договарян, като подсъдимата И. обяснила, че допълнително ще се уточнят.
На
неустановена дата в началото на месец декември 2015г. подсъдимата се обадила по
телефона на св. Н. и й поискала сумата от 520 лева. Подсъдимата обяснила, че тази сума е необходима за изготвянето на
тройна експертиза, като вещото лице се налагало да посети на място имота и да установи каква част от него е заета от
други лица. Около един-два дни след
проведения разговор
свидетелката Н. заедно със свидетеля К.К., нейн племенник отишли до кантората
на подсъдимата за да занесат исканата сума. Свидетелят К. останал отпред пред
кантората, а вътре влязла само свидетелката
Н. и
предала на подсъдимата сумата от 520 лева. За предаването на тази
сума документ не бил оформен. Впоследствие
пострадалата Н. установила, че никакви вещи лица не са ходили в спорния
имот.
В
началото на месец януари 2016г. подсъдимата И. се обадила на свидетелката Н. и
я уведомила, че делото е насрочено за разглеждане в края на месец януари същата
година, като й съобщила дата и час. Обяснила на Н., че призовка за делото няма да получи, понеже тя ще
получава всички книжа по делото. Ден преди обявената от подсъдимата дата за
делото, последната се обадила на пострадалата, като й съобщила, че делото ще
бъде отложено, тъй като ответната страна не била редовно призована, както и
че ще й се обади допълнително за новата
дата.
През
месец февруари 2016г. пострадалата посетила кантората на подсъдимата, за да се
информира за делото, но последната я уведомила, че все още не е насрочено.
През
месец април 2016г. подсъдимата И. се обадила на свидетелката Н. и я уведомила,
че в делото е насрочено за разглеждане в края на същия месец и й продиктувала
точна дата. Отново ден преди датата на заседанието, подсъдимата И. уведомила
пострадалата да не се явява на делото, тъй като отново било отложено поради
нередовно призоваване на ответната страна.
Подсъдимата продължила да поддържа заблуждението у Н., че е завела
дело в съда във връзка с имотния спор,
като й обяснила, че ще бъде
извършено призоваване на ответната
страна чрез Държавен вестник. В
действителност подсъдимата не била предприела никакви действия по завеждане на
делото.
Минало
известно време, пострадалата отново започнала да търси подсъдимата и да се
интересува какво се случва с делото, но обяснението на подсъдимата този път
било, че съдията на когото било разпределено, бил командирован в гр.Чирпан и
трябвало да се изчака да се върне.
През
месец септември 2016г. пострадалата за пореден път посетила подсъдимата в
кантората й, за да разбере какво се случва с делото, но обяснението на
подсъдимата било, че още не е насрочено
и трябва да чакат.
През
2017г. племенникът на М.Н. - И. К. се
разболял и тя често го придружавала при приемането му за лечение в болнични
заведения, поради което известно време не е търсила подсъдимата, като през това
време и подсъдимата не се е свързвала с нея.
На
неустановена дата в средата на месец август 2017г. подсъдимата И. се свързала
по телефона с пострадалата и й поискала сумата от 40 лева с обяснението, че
сумата представлявала такса за „увреждане на почвата". В този ден
пострадалата била в Медицински център „Мазалат" гр. Казанлък заедно с
племенника си, поради което подсъдимата отишла лично до там, за да вземе сумата
от 40 лева. Подсъдимата И. продължила да поддържа заблуждение у пострадалата,
като й обяснила, че съдията предлага делото да се гледа при закрити врати, като
това означавало по-бързо разглеждане на самото дело и дори не се налагало
пострадалата и свидетелят й да се явяват, понеже имало достатъчно
доказателства. Свидетел на предаването на тази сума станал племенникът на
пострадалата - И., който починал на 12.05.2019г. И този път документ за
предаването на паричната сума не бил съставян.
През месец септември 2017г. подсъдимата се
обадила на пострадалата и я уведомила, че делото вече е разгледано, но не може
да каже какъв е разултатът, тъй като нямало още
съдебното решение.
В периода между 24.10.2017г. - 20.11.2017г.
свидетелката Н. ходила в кантората на подсъдимата, за да поиска решението на
съда, но последната й обяснявала, че то не било още готово и имало още неща за
уточняване.
В
края на месец декември 2017г. пострадалата отново се срещнала с подсъдимата И.
в кантората й да потърси съдебното решение, но обяснението от последната било,
че то не било още написано. Подсъдимата обяснила, че е присъдена сумата от 3
650 лв., представляваща обезщетение за
неправомерно ползване на земята, както и било разпоредено на ответниците да
освободят имота. Допълнила още, че сумата от 1 000 лева дадени за запор следва
да се търси от съда и не била сред
разходите, които пострадалата да търси от ответниците. Подсъдимата обещала да
изтегли сумата от 1000 лева за запора и да я върне на свидетелката Н., като
дори поискала от последната да й посочи номер на банкова сметка, ***. За хонорара подсъдимата
обяснила, че нямало да го търси от пострадалата, а от ответната страна по
делото.
През
2018г. въпреки ангажиментите си покрай болния си племенник, пострадалата
продължавала периодично да търси подсъдимата и да се интересува за съдебното
решение и за връщането на сумата от 1 000 лева. Подсъдимата давала различни
обяснения за невъзможността да бъде преведена сумата. Тогава пострадалата
започнала да се усъмнява в подсъдимата. Двете се чували няколко пъти през
2018г., като обясненията на подсъдимата, били едни и същи и парите на пострадалата не били върнати, нито
й било предоставено съдебно решение за разрешаване на спора.
В
началото на 2019г. подсъдимата И.
потърсила пострадалата, като я уведомила, че ще се прави въвод в имота, но ще й
се обади допълнително кога ще се извърши това действие. След смъртта на
племенника на пострадалата - 12.05.2019г, подсъдимата И. се обадила на
пострадалата й я уведомила за датата на въвода във владение, като й обяснила,
че това може да стане и без участието на свидетелката Н.. Тъй като свидетелката била ангажирана в този ден, казала на подсъдимата да действат
без нея.
След смъртта на племенника си И., свидетелката
Н. заживяла с племенника си - св.К.Н.К. в общо домакинство и му разказала за
дадените от нея суми на подсъдимата И.,
за причините поради които е давала тези пари. Св.К. станал свидетел на
някои от разговорите по телефона между пострадалата и подсъдимата и дочул, как
последната обяснявала, че действала по въпроса с въвода във владение, но всеки
път изниквали различни причини да не се осъществи този въвод.
След
помена на починалия й племенник, св.Н. отишла лично в имота и и видяла, че нищо не е направено. Обадила се
на подсъдимата да я попита за въвода и тя й отговорила, че поради отсъствието
на Н. го отложили за друга дата. От този момент пострадалата многократно
контактувала с подсъдимата и се интересувала как се развива въвода. Подсъдимата
насрочвала нови дати за въвод, а впоследствие давала различни обяснения за
невъзможността да бъде извършен въвода на датата, посочена от нея. Тези
обещания от страна на подсъдимата продължили с месеци. Усъмнена в поведението
на подсъдимата, свидетелката Н. потърсила услугите на друг адвокат, по съвет на
който извършила справка в Районен съд - Казанлък и установила, че въобще не
било завеждано дело от нейно име, нито от името на подсъдимата.
Видно
от справка изх.№ 1530/16.04.2020г. на Районен съд-Казанлък, гражданска колегия-IV
състав за периода от
01.10.2015г. до 16.04.2020г. не е постъпвала искова молба от пострадалата М.К.Н.,
чрез подсъдимата П.В.И. в качеството й на пълномощник.
Изготвена
е графическа експертиза на предоставените 2 бр. оригинали на разписки за изплащане
на експресен паричен превод с баркод № PS 61550001E2W и баркод № PS 61550001WQ2, от заключението на която е видно, че
ръкописния текст и подписите за получател в изследваните 2 /два/ бр. разписки
за изплащане на експресни парични преводи и експериментално иззетите на
26.06.2020 г с протокол сравнителни образци на подпис и почерк на П.В.И. са
изпълнени от едно и също лице.
Така
установената фактическа обстановка е предмет на оспорване от страна на
подсъдимата. Същата дава обяснения, в които заявява, че от 1990 година е
вписана в Адвокатска колегия Стара Загора, като адвокат. Разполагала с кантора
в гр. Казанлък, бул. „Розова долина” №2, втори етаж, офис 222. Към настоящия
момент не практикува. През 2018г. й се
отключило старо заболяване и през 2019г. по настояване на близките си затворила
офиса. Спомня си, че пострадалата е
идвала при нея, възможно било това да е било през месец октомври 2015г., както заявява Н.. Била дошла по повод спор за земеделска земя,
която била завладяна от трети лица, интересувала се какви са възможностите да си владее имота. Носела някаква скица. По
скицата имало записвания за наследници и двете говорили още какви документи са
необходими за завеждане на дело. Н. обяснявала за фирма за трасиране на граници, при което подсъдимата й казала, че
в сградата, в която се помещава кантората й има фирма, която се занимава с
такива услуги. Н. впоследствие отишла да каже, че се е договорила с фирмата и тепърва ще се правят
заснемания. Тогава двете говорили за
претенциите, които Н. може да отправи към другата страна. Говорили за иск за
предаване на владението на собственика, като
Н. искала да се заведат и иск за обезщетение за ползване на земята за
определен период... Договорили се, че за двата иска хонорарът ще бъде
2 000 лева. След това Н. превела първите хиляда лева на подсъдимата за да
започне подготовката на нещата от юридическа страна, тоест да проследи всички
изисквания на законодателството след възстановяване на имота. Когато подсъдимата
й обяснила, че хонорарът ще бъде
2 000 лева, пострадалата не подписала пълномощно. Н. казала, че след като преведе сумата от 2000 лева, тогава ще подпише, през това време подсъдимата трябвало да
подготви нещата, да заведе исковете. Няколко дни след като говорили, Н. й се
била обадила и й казала, че разполага с
хиляда лева и може да й ги преведе, а други допълнително, при което подсъдимата
й казала, че няма проблем и че започва да подготвя нещата от юридическа страна,
докато събере документите... След като й превела парите, докумените не били
налични. Трябвало да донесе документ за собственост и удостоверение за наследници. Обсъждали
въпроса за подпсване на пълномощно, но това било по-късно. След превеждането на
хиляда лева, Н. донесла документи – протокол и скица....Донесла копия от
документи, трябвало да ги донесе в оригинал и тогава говорили за общо завеждане
на делото от всички наследници. По-късно, след около месец Н. й се обадила и й
казала, че ще й изпрати 300 лева, за да продължи подсъдимата нещата, като щяла да й представи
и документите в оригинал и да уточни дали наследниците ще участват, ще се
доплати сумата, която уговорили, ще се подпише пълномощно, за да тръгне процедурата
в съда. След това разговярали няколко пъти по телефона. Оригиналите на
документите не били представени, нито допълнителните документи, които Н.
трябвало да даде. Подсъдимата не била
виждала другите наследници. Говорили последно, че може да се заведе дело само
от името на Н. и че трябва да подпише пълномощно и да изплати сумата от
2 000 лева, която били договорили. След това говорили няколко пъти, Н. да
дойде да уточнят нещата. .....Тези 1330 лева, които подсъдимата получила от Н., били част от хонорара й, като през това време проучвала
практиката..... Подсъдимата няколко пъти била търсила Н., но тя й казвала, че
има работа. Пълномощно не било изготвено и нещата останали дотам. Освен
преведените от Н. пари, други суми на ръка подсъдимата не била получавала. Не е имало плащане на
ръка на сумата от 520 лева. Не била посещавала Н. в МЦ „Мазалат”. Техните
отношения приключили през лятото на 2016г...Тогава се видели за
последно...Веднъж Н. й казала, че се е консултирала с някои други и трябвало да
се направят и други неща и подсъдимата останала с убеждение, че може би е
избрала друг колега и оставила нещата на Н., тя да реши. ....Говорили
веднъж, подсъдимата не помни точно кога,
Н. й се била обадила. Подсъдимата я попитала за връщнането на сумата или на
част от нея, но Н. й казала, че има прекалено
много лични дертове и не й било до хиляда лева.... Подсъдимата не била
казвала на Н., че има заведено дело в РС Казанлък, както и че ще й даде съдебно
решение.... Нямало как през 2019г. да звъни на Н. всеки ден и да й определя
някакви дати, при положение, че през 2019г. не е работила. Не знае, защо Н.
казва това.
По делото е безспорно, че пострадалата М.Н. е ангажирала подсъдимата И., в качеството й на адвокат, да
й окаже правна помощ и съдействие за
разрешаване на имотен спор по съдебен ред.
Безспорно
установено, че в периода месец октомври 2015г. - месец април 2020г.,
в Районен съд-Казанлък не е постъпвала искова молба от името на М.К.Н., чрез подсъдимата П.В.И. в качеството
й на пълномощник.
Спори се относно
това, в резултат измамливи действия на подсъдимата ли е
получена сумата от 1990 лева от М.Н..
На първо място следва да бъдат анализирани
обясненията дадени от подсъдимата И., а след това същите да бъдат съпоставени с
доказателствения материал по делото.
При детайлен анализ
на обясненията на подсъдимата И. на преден план изпъква вътрешното им
противоречие и нелогичност, взаимноизключващи се обстоятелства и факти, които
не сочат на достоверност.
На изградената от
подсъдимата теза, че е получила паричната сума от 1 330 лева от М.Н. за
проучване на законодателството и подготовка на исковете се противопоставят
събраните по делото доказателства.
Основно сведения относно извършването на деянието се черпят от
показанията на свидетелката М.Н.. Свидетелката се
явява и пострадала от деянието, поради което нейните показания следва да бъдат внимателно
анализирани и съпоставени с останалия доказателствен материал от една страна и
с обясненията дадени от подсъдимата от друга.
Показанията
на свидетелката М.Н. са логични,
последователни и в пълнота изясняват отношенията й с подсъдимата. Изключително подробно свидетелката Н.
разкрива поводът за срещата й с подсъдимата, впоследствие цялата
последователност на осъществяваните от тях контакти, съдържанието на водените разговорите, уговорките които са
постигнати, извършените плащания от страна на Н. на подсъдимата, като
свидетелката конкретизира - дати, суми, начин на плащане, място и повод за извършеното плащане. Показанията
на свидетелката Н. са обстоятелствени, съдържащи такива дейтали и специфични
особености, касаещи твърденията на подсъдимата за образуваното от името на
пострадалата дело в РС Казанлък, насрочване на делото в съда, начин на
получаване на книжата по делото, отлагане разглеждането му, командироване на съдията докладчик,
призоваване на ответна страна чрез Държавен вестник, които няма как да й
бъдат известни, тъй като това изисква
специални познания. Свидетелката разкрива
и момента, в който са се породили съмнения относно поведението на
подсъдимата, предприетите от нея действия
за извършване на проверка и установяване на факта, че дело въобще не е било заведено, въпреки твърденията на
подсъдимата. Показанията на свидетелката са изключително стройни и подредени,
следващи хронологична линия, разкриваща в абсолютна последователност действията
на подсъдимата.
Показанията на свидетелката Н. не са
изолирани, същите намират подкрепа в
показанията на свидетеля К.К..
Последният разкрива известните му факти свързани с ангажирането на
подсъдимата от Н. във връзка с разрешаване на
имотния спор, обажданията на подсъдимата на Н.,
направените парични преводи от Н.
на подсъдимата по пощата на два пъти – на сумите от 330 лева и 1000
лева, дадената сума от 100 лева лично на подсъдимата, както заплатената сума от 520 лева, при даването на
която е придружавал свидетелката Н. до кантората на подсъдимата.
Показанията на
свидетелите Н. и К., освен, че взаимно се допълват, но и съответстват на
изготвената експертиза, установяваща личното получаване на паричните суми от
1000 лева и 330 лева от подсъдимата И..
На
последователните и логични обяснения от страна на свидетелката Н. за причината
за извършените плащания не могат да се противопоставят твърденията на
подсъдимата, че преводът на двете парични суми от 1000 лева и 330 лева всъщност
представлявали част от договорения общ хонорар от 2 000 лева за завеждане
на делото.
Нелогично
и житейски недостоверно е твърдението на
подсъдимата, че пострадалата без да даде
ясен отговор от името на кого ще бъде заведено делото – само от нейно или общо
от всички наследници, без да представи необходимите документи за завеждането
му, без да иска да подпише пълномощно, ще прави парични преводи на не малки
суми, след което няма да предприеме никакви действия по финализиране действията
свързани с окомплектоване на необходимата документация и подаването на исковата
молба, няма да се интересува от действията предприети от подсъдимата, в
качеството й на пълномощник, както и че след покана от страна на подсъдимата да
й върне цялата или част от сумата, тъй като не е изготвена искова молба и не са
предприети действия по решаване на имотния спор поради бездействието на пострадалата, тя ще откаже подсъдимата да
й върне парите.
Подсъдимата
в обясненията си обрисува поведение на пострадалата, което е несъпоставимо с
изложеното в показанията на Н.,
разкриващи изцяло отношенията й с
подсъдимата по повод имотния спор, за чието съдебно разрешаване е ангажирала
подсъдимата, в качеството й на адвокат. Показанията на свидетелката Н. се
отличават с описателност, детайлност и
пълнота на разказа, хронологична подреденост, непротиворечивост, вътрешна
логичност и съгласуваност с останалите
събрани по делото доказателства, което сочи на достоверност на заявеното
от нея.
От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства се налага еднозначния и
категоричен извод, че
подсъдимата е въвела в заблуждение свидетелката Н., че ще заведе от нейно име дело за разрешаване
на съществуващия имотен спор между Н. и самонастанилите се
лица в нейния имот, като във връзка с това е получила под различен
предтекст парични суми от пострадалата.
Въпреки заплатените за това суми, подсъдимата не е имала намерение да изпълни
задълженията, които е поела. За да поддържа заблуждението у свидетелката Н., че
делото за предаване на владение на имота е образувано и следва своя ход, подсъдимата
на няколко пъти е посочвала дати и час на разглеждане на делото, след което е
давала различни обяснения за отлагането му, накрая е обявила, че делото е
решено в полза на пострадалата, а след това е
насрочвала дати за въвод във владение в изпълнение на съдебното решение.
Цялата верига от
действия на подсъдимата е последователна
и съзнателно насочена към създаването и
поддържането на невярната представа у свидетелката Н., че са предприети действия
във връзка с разрешаване на правния спор на последната, като е поискала от нея
превеждане на паричната сума от 1 000 лева за налагане на „запор” върху
недвижимия имот, предмет на спора, след което е поискала превод на сумата от
330 лева за запащане на такса по делото, сумата от 100 лева за прокурорска
преписка, 520 лева такса за вещо лице по делото и сумата от 40 лева, необходима
за такса за „увреждане на почвата”. Между заплащането на тези суми, а и след
това, с последващи свои действия подсъдимата е продължила да поддържа
заблуждението у свидетелката Н. във връзка с образувано дело за разрешаване на
имотния спор, давайки различни обяснения за причината за невъзможността да
предоставяне на съдебното решение, невъзможността да върне дадената от Н. сума
от 1 000 лева за запор на имота, след твърдяното разрешаване са спора по
съдебен ред, както и многобройните последващи насрочвания на въвод във владение
в спорния имот.
От всички събрани
по делото доказателства, от съпоставянето на показанията на свидетелите и
обяснението на подсъдимата се налага еднозначния извод, че е налице измама, тъй
като измамливите действия на
подсъдимата са повлияли на волята на
пострадалата Н., поставяйки я така, че от своя страна да извърши действия,
които й причиняват имотна вреда и които не би извършила без заблуждението, в
което е въведена, като в резултат на
това подсъдимата си е набавила облага.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че
подсъдимата П.В.И. е осъществила, както от обективна, така и от субективна
страна престъплението по чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
От обективна
страна, подсъдимата е въвела в заблуждение пострадалата М.Н., че ще заведе от
дело в РС Казанлък за разрешаване на съществуващия спор относно недвижим имот
находящ се в землището на гр. Павел баня, след което с последващи действия е
продължила да поддържа вече формираната вече невярна представа за
действителното положение, за извършени от нея действия по движението на делото
и съответно приключването му със окончателен съдебен акт.
Престъплението е извършено при условията на
продължавано престъпление, като инкриминираното поведение е довело до формирани
неистинни представи за действителността у М.Н.
и я е мотивирало да извърши пет отделни акта на имуществено разпореждане в полза на подсъдимата.
От субективна
страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасните последици и
пряко е целяла тяхното настъпване. Налице е и користната цел. Подсъдимата
умишлено е въвела в заблуждение пострадалата Н., от която се стреми да получи облага, с
обещанието че ще й извърши услуга – завеждане на делото за предаване на
владение, без да има намерение да
изпълни поетия ангажимент и поемането му е единствено с цел да набави за себе
си имотна облага.
При определяне вида и размера на наказанието съдът отчете
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите за
извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и всички други обстоятелства имащи значение за изясняване обстоятелствата
по делото и определи наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете чисто съдебно минало, изразено съжаление,
изрядно процесуално поведение.
Отегчаващи вината
обстоятелства – деянието е извършено лице упражняващо адвокатска професия,
предвидена за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните
интереси на физическите и юридическите лица и подобно поведение е недопустимо и укоримо от гледна точка на
етичните й задължения, като адвокат.
Обществената опасност на подсъдимата, като деец е ниска,
предвид чистото й съдебно минало.
Обществена опасност
на деянието не е по-висока от обикновените случаи на престъпление от този вид.
При така
извършеният анализ на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и
всички други имащи значение за
определяне на наказанието, съдът счете, че наказание в минимално предвидения от
закона размер, а именно - ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА се явява
съответно на извършеното, отговарящо на степента на обществена опасност на
деянието и дееца и е справедливо.
Тъй като наложеното
наказание е под три години лишаване от свобода, подсъдимата е неосъждана и за
постигане целите на наказанието, съдът счита, че не е наложително ефективното
му изтърпяване, са налице предвидените от закона предпоставки за приложение на
разпоредбата на чл. 66 от НК. Относно размера на изпитателния срок, съдът счита
за достатъчно, определянето му в минимално предвидения от закона размер.
По
изложените съображения съдът на осн. чл. 66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
Така определеното
по вид, размер и начин на изтърпяване наказание съдът счита за справедливо,
съответно на извършеното, както и че с него ще се постигнат целите на
наказанието предвидени в чл. 36 от НК.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК:
Приет за съвместно
разглеждане е предявеният граждански иск от М.К.Н. против подсъдимата П.В.И. за сумата от 1990 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат противоправното им
деяние, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й
изплащане.
Непозволеното
увреждане, проявна форма на което е престъплението обосновава гражданскоправна
претенция за репариране на причинени имуществени и неимуществени вреди и
процесуална възможност за реализация по предвидения от закона ред и в
регламентираните срокове.
Съдът като прецени доказателствата по делото прие, че са налице
предпоставки обуславящи гражданската
отговорност на подсъдимата за причинени от деянието й имуществени вреди на пострадалата М.Н. и счете,
че предявеният граждански иск е доказан по основание и размер.
По изложените съображения, съдът ОСЪЖДА подсъдимата П.В.И. да заплати на М.К.Н. ***, сумата в размер на
1990 /хиляда деветстотин и деветдесет/ лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат противоправното деяние, ведно със
законната лихва от 15.08.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимата П.В.И. да заплати ДТ върху
уважения граждански иск в размер на 79,60 лева, както и направени по делото
разноски в размер на 43,20 лева в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Габрово, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимата П.В.И.
да заплати на М.К.Н. ***, сума в размер на 300 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
В
този смисъл съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: