МОТИВИ
към Присъда № 260002/02.02.2022г.
по НОХД №: 1516/2020г. по описа на ОС-Пловдив
Срещу подсъдимия Г.Н.А. са внесени обвинения за извършени от него престъпления,
както следва:
- по
чл.270 ал.2 вр. с ал.1 от НК за това, че на 11.12.2019г. в гр.Пловдив, противозаконно е пречил
на орган на властта - полицейски служители при сектор "Криминална
полиция" при 06 РУ на ОДМВР
гр.Пловдив, а именно - ***
М.К.А., *** “Н.”
в сектор “Криминална полиция” на 06 РУ
при ОДМВР гр.Пловдив, *** С.Х.А., *** “Н.”
в сектор “Криминална полиция” на 06 РУ
при ОДМВР гр.Пловдив, ***
Т.Г.Н., **** “Н.”
в сектор “Криминална полиция” на 06 РУ
при ОДМВР гр.Пловдив и М.Г.К., ****“Н.”
в сектор “Криминална полиция” на 06 РУ
при ОДМВР гр.Пловдив - да изпълнят задълженията си, свързани с контрол върху трафик
на наркотични вещества, по аналози или
прекурсори, по отношение на Г.Н.А. ЕГН:********** *** в качеството му на водач
на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Мерцедес” модел
“ЦЛС250 ЦДИ” с рег.№ ***, да извършат проверка за установяване
на самоличността му съгласно чл.70 ал.1 т.1 от ЗМВР, а именно: “Полицейските
органи могат да извършват проверки и да установяват самоличността на лице, за
което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения
ред” и да изпълнят задължението си по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, а именно
“Полицейските органи могат да задържат лице: 1. за което има данни, че е
извършило престъпление”, като не спрял на подаден светлинен сигнал за спиране,
както и отправените му с конклудентни действия разпореждания да спре на място;
- по
чл.354а ал.2 т.4 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б ”б” от НК за това, че в периода 01 - 08.12.2019г. в гр.Пловдив, при условията
на опасен рецидив - извършил е престъплението след като е бил осъждан 2 или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, без надлежно разрешително е разпространил на лицето М.Ф.К. *** високорорисково
наркотично вещество - Хероин с нето тегло 19,38 грама и със съдържание на
активен компонент диацетилморфин (ДАМ) 14,2 тегловни процента, на стойност от
969лв., съгласно постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството;
- по
чл.354а, ал.2 т.4 вр. ал.1
вр. чл.29 ал.1 б.”б” от НК за това, че на 11.12.2019г. в гр.Пловдив, при условията на опасен
рецидив - извършил е престъплението след като е бил осъждан 2 или повече пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, без
надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества на обща стойност 7751,70лв., както следва:
I.
Хероин с нето тегло 8,29гр. и със съдържание на активен компонент диацетилморфин (ДАМ)
39 тегловни процента, на стойност от 746,10лв., съгласно постановление №23 на
МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството;
II.
Психоактивно вещество, спадащо към
групата на синтетичните канабиноиди, а именно веществото 4Р-МОМВ-В17ГШАСА,
представляващо аналог на високорисково наркотично веществото Метил 2- {[ 1
-(5-флуоропентил)-1 Н-индазол-З-ил] формамидо}-3,3-диметилбутаноат, познато под
синонима 5Р-МОМВ-Р1КАСА със съдържание на активен компонент Метил
2-[1-(4-флуоробутил)-1Н-индазол-3,3-карбоксамидо]- 3,3-диметилбутаноат с нето
тегло 1167,60гр. на стойност 7005,60лв. съгласно
съдебна стоково-оценъчна експертиза;
-
по чл.339 ал.1 от НК за това, че на 11.12.2019г. в гр.Пловдив е държал боеприпаси за
огнестрелни оръжия по смисъла на чл.7, ал.1 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ), а именно - 2 броя стандартни ловни патрони марка “Baschieri&Pellagri”, 7
броя стандартни ловни патрони марка “Saga” и 1 брой стандартен ловен
патрон марка “Trust“,
без да е имал за това надлежно разрешение по смисъла на чл.50, ал.1 от чл. ЗОБВВПИ, чл.50 ал.2 от и чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ и
- по
чл.343в, ал.2 от НК за това, че на
11.12.2019г. в гр.Пловдив в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответното свидетелство за
управление с НП №18-1030- 004566/11.06.2018г. на началник сектор “Пътна
полиция” гр.Пловдив, влязло в законна сила на
22.10.2019г., е извършил такова деяние - управлявал лек автомобил марка
“Мерцедес” модел “ЦЛС 250 ЦДИ”
с рег.№ ***без съответното свидетелство за
управление на МПС .
Прокурорът
в съдебно заседание поддържа обвиненията от фактическа и правна страна, като счита, че са събрани безспорни
доказателства за това, че подс.Г.А. е извършител на деянията. Счита, че
фактическата обстановка се установява от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. Пледира за
налагане на наказания за отделните престъпления по отношение на
подсъдимия при превес на отегчаващите обстоятелства, предвид предходни осъждания
на подс. А., лоши
характеристични данни, определящи се от множество наложени глоби по ЗДвП, които
не са били платени. Пледира за налагане в съответен размер и на кумулативното
наказание „глоба“ за всяко едно от отделните престъпления, за които е
предвидено, както и лишаване от право да управлява МПС, предвидено за
престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, с оглед наличните данни, че към момента
подс.А. притежава свидетелство за управление на МПС. На основание чл.23, ал.1
от НК счита, че следва да се определи едно общо най-тежко наказание спрямо
подс.А., като предвид държането на наркотични вещества, същото да бъде
увеличено с ½ . Така,
определеното наказание лишаване от свобода според прокурорът следва да се
изтърпи ефективно.
Защитникът
на подсъдимия - адв.Д., оспорва отчасти фактическата обстановка,
така както е приета от обвинението, както и правната квалификация на деянията по чл.354а,
ал.2, т.4 от НК и по чл.270, ал.2 от НК, вменени във вина на подс. А.. Намира, че по отношение
на едното обвинение-това по чл.354а, ал.2 от НК, за това да е разпространил
наркотични вещества на М.Ф.К., не са събрани никакви доказателства за
съпричастност на подсъдимия. По отношение на другото престъпление - по пункт 3
от обвинителния акт, счита, че събраните доказателства за държане с цел разпространение
на наркотични вещества от подс. А. не са категорични, като същото почива на
показанията на полицейските служители, разпитани по делото, които са
противоречиви, поради което изразява становище за недоказаност на това
обвинение. Такова е отношението на защитата и по отношение на престъплението по
чл.270, ал.2 вр. ал.1 от НК, като изразява становище, че с действията си
подсъдимият не е пречил на органите на реда, а напротив-спрял е и е изчакал
извършването на процесуално-следствени действия. В този смисъл моли съда за
оправдателна присъда за посочените престъпления, а по отношение на останалите
две-тези по чл.339, ал.1 от НК и по чл.343в, ал.2 от НК, предвид признанието на
вината от страна на подсъдимия и събраните в тази връзка доказателства, счита,
че същият следва да бъде признат за виновен. По отношение на наказанието обаче,
счита, че въпреки предходното осъждане на подс. А., са налице многобройни
смекчаващи към момента вината му обстоятелства, като младата му възраст,
трудовата заетост и необходимостта да се грижи за малолетни деца, както и
поведението му след осъждането, свързано със завършен шофьорски курс,
притежание на свидетелство за управление и плащане на всички държими глоби по
наказателни постановления и фишове. В този смисъл се иска определяне на
наказание под минимума предвиден в закона за отделните престъпления и
определяне на едно общо наказание по реда на чл.23 от НК.
Подсъдимият Г.Н.А. се признава за виновен по две от обвиненията –по
чл.343в, ал.2 и по чл.339 от НК, като
дава подробни обяснения пред настоящия съдебен състав. Отрича вината си по
остналите повдигнати му обвинения по чл.270, ал.2 от НК и по чл.354а, ал.2, т.
4 от НК, като заявява, че никога не се е занимавал с разпространение или
държане на наркотични вещества, поради което и не е имал основания да пречи на
полицейските служители да извършат проверка. Отрича връзката си с намерените
при задържането му на улицата и в гаража на ул. „С. „ № ** наркотични вещества,
като твърди, че към инкриминираната дата, този гараж е ползван от друго лице,
както и че не е знаел за тяхното съхранение, като е съдействал през цялото
време на проведените процесуално-следствени действия. Моли за налагане на минимално наказание.
Пловдивският окръжен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, намира за установено
следното :
Подсъдимият Г.Н.А. е
роден на ***г***. Живее в същия град, в кв. С., **, *** гражданин е. Не е
женен. Безработен е. От приложената справка за съдимост/ на л.76-78, том 1 от д.п./
се установява, че е
осъждан за две предходни деяния по НОХД № 3168/2017г. и по НОХД №
3727/2018г. и двете на РС-Пловдив, като и двете са за престъпления по чл.343в,
ал.2 от НК. С одоброне
споразумение по НОХД № 3168/2017г. на подс. А. е наложено наказание от четири месеца
лишаване от свобода и глоба в размер на 480 лева, като е отложено изтърпяването
на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години по реда на
чл.66 от НК. С последното осъждане на подс.А. е наложено наказание от четири
месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 490 лева, като е постановено на основание чл.68, ал.1 от НК
да изтърпи изцяло и отделно и наказаниеот от четири чесеца лишаване от свобода,
наложено му по НОХД № 3168/2017г. Наказанието е изтърпяно на 17.12.2018г.
Визираните
осъждания обуславят две
от престъпленията предмет на настоящия обвинителен акт, а именно тези по
чл.354а ал.2 т.4 вр. ал.1 от НК,
като такива, извършени в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1, б. „б“ от НК.
Подсъдимият
Г.А.,*** и според данни оперативни работници от
сектор
„Криминална полиция“ при 06 РУ при ОДМВР гр. Пловдив, се занимавал с разпространение на
високорискови наркотични вещества. В хода на проверката на получената информация се установило,
че лицето с прякор „Г.“ е подс. Г. А.,***.
Установено било също, че лицето ползва и
управлява л.а. „Мерцедес“ с рег. № ***,
който е черен на цвят и е с десен волан.
През
месец декември 2019 г. полицейските служители от група „Н.“ в 6 РУ-Пловдив получили информация
за разпространение на наркотични вещества от лицето М.Ф.К., който бил известен с прякор „И.“,
като имали съмнения, че последният закупува нароктични
вещества от подс. А.. В тази връзка било получено и разрешение за експлоатация
на ***.
На 08.12.2019 г. в
гр. Пловдив било извършено претърсване и изземване на
павилиона ползван от св. К.,
като в барака, намираща се зад павилиона на
ул. „С.“ № ** в гр. П.,
било открито кафеникаво прахообразно
вещество. Намерените наркотични вещества,
приобщени чрез извършеното претърсване и изземване на барака, намираща се зад
павилион на ул. „С.“ № **,
станали обект на химическа експертиза с № 2406/10.12.2019 г., която дала
заключение, че светлото кафяво прахообразно вещество съдържа психоактивното
вещество хероин и е с нето тегло 19,38 грама и съдържание на диацетилморфин
19,2 тегловни %. По
повод действията на св. М.Ф.К. било
образувано досъдебно производство, което приключило с одобрено
от Окръжен съд гр. Пловдив по НОХД № 2315/2019 г. споразумение, при
което св. К. бил признат за виновен и осъден за
държане с цел разпространение на инкриминираното наркотично вещество.
На 11.12.2019 г. в 6 РУ- Пловдив се
получила информация, че подсъдимият се намира на ул. „Л.“ в гр. П., кв. И. и вероятно има хероин, предназначен за
разпространение. За проверка на случая тръгнали свидетелите С.А.,
Т.Н., М.К. и М.А., всички
служители в сектор „Криминална полиция“, група „Н.“ в 6 РУ –Пловдив. Лицата
заемали следните длъжностни:
св. М.А. бил *** - **, св.
С.А. бил ***,
св. Т.Н. и
св. М.К. били на длъжност ***
- *** в същата група.
Видно от приложените по делото материали, задълженията
им били свързани с контрол върху трафик на
наркотични вещества, аналози или прекурсори, като разполагали с правомощия по ЗМВР да
установяват самоличността на лица, да задържат лица, за които
има данни, че са извършили престъпление.
Към посочената дата, подсъдъмият Г.А. не притежавал
свидетелство за управление на МПС, като към същия
момент
бил наказан по административен ред за управление на МПС без
съответното свидетелство за управление - с НП
№ 18-1030-004566 от 11.06.2018 г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ гр. Пловдив, влязло в законна сила на
22.10.2019 г.
Така, на 11.12.2019г. за проверка на получената информация, полицейските
служители тръгнали със служебен автомобил „Опел Астра“. Автомобилът се управлявал
св. Т.Н.,
до него на предната седалка стоял св. М.А., а свидетелите С.А. и М.К. били отзад. Полицейският
автомобил
се движил по ул. „Ландос“ в посока от юг на
север към ул. „К.“ в
гр. П. Свидетелите имали предварителна информация, че подс.
А. управлява л.а. „Мерцедес“ с рег. №
***, черен на цвят с десен волан, като на ул.
„Л.“ в близост до
пресечката с ул. „Д.“
автомобилът, управляван от подсъдимия бил забелязан, че се
движи в посока от север на юг, към бул.
„Ц.“, като бил
в колона от автомобили преди него и се движил в близост до осовата
линия. Забелязвайки автомобила на подсъдимия, св. М.А. включил поставената на предното
табло на автомобила „Опел Астра“ синя лампа. Свидетелите
разпознали Г. А. като
лицето, което управлява разминаващия се с тях автомобил „Мерцедес“ с рег. ***, като освен подадения светлинен сигнал, свидетелят А., стоящ отпред, отправил към подсъдимия знак с ръце и жестове
да спре.
В момента на разминаване, поради това, че карал изнесен повече в ляво и за да избегне удар с
полицейския автомобил, подс. А. направил рязка
маневра и завил надясно, при което допуснал
пътнотранспортно произшествие и със задната част на своя автомобил ударил
предната лява част на лекия автомобил „Опел Астра“. Полицейски
служители, които се движили със служебния
автомобил „Опел Астра“ направили обратен завой, обърнали посоката си на
движение и потеглили след автомобила на подс. А., който намалил скоростта. В близост до
пресечката на ул. „Л.“ с ул. „С.“, А. изхвърлил от десния прозорец на
управлявания от него автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***найлонов
плик, след което автомобилът му спрял малко след пресечката на ул. „Л.“ с ул. „С.“. В автомобила
„Мерцедес“ с рег. № ***нямало други лица, освен подс. А..
След установяването на автомобила, той излязъл и се насочил към ул.
„С.“. В този момент полицейските служители, които се движили зад него, излезли от автомобила, с който се
предвиждали и задържали подс. А., като му поставили белезници на ръцете. Местопроизшествието било запазено.
На място бил извикан автопатрул от 6 РУ-Пловдив
за оказване на съдействие и запазване на произшествието, патрул на пътна
полиция, поради настъпилото ПТП, както и разследващ екип за извършване на
процесулано-следствени действия. При извършения оглед
на местопроизшествие се намерил и иззел найлонов плик,
съдържащ светлокафяво вещество на прах и бучки, видно от
протоколо на л.89, том 1 от д.п..
След това било извършено претърсване и изземване в лекия
автомобил, управляван от подс.
А./ на л.102, том 1 от д.п./, откъдето, видно от изготвения
протокол
са иззети
мобилен телефон и 2
връзки с ключове, за които подсъдимият заявил,
че едната от тях е за ползван от него гараж, а другата за ползван от него
апартамент, намиращ се в гр. П. на ул. „П.“ № *,
ет.*, ап.*.
Било
извършено претърсване и изземване и в
апартамента, в който живее подс. Г.А.,***, при който се
намерила и иззела сумата от 440 лева в различни банкноти. Зад
апартамента на ул. „С.“ № **,
се намирал гаражът, ползван от
подсъдимия, за
който се намерили ключове в автомобила. В условия на неотложност
било
извършено претърсване и изземване в този гараж,
надлежно одобрено от съдия при ПОС. В хода на следственото
действие в гаража се намерили и иззели 2 броя стандартни ловни патрони марка „ Saga“,
7 бр. стандартни бойни патрони марка “Baschieri&Pellagri” и 1
бр. стандартен ловен патрон марка „ Trust “. Подсъдимият не отрекъл да са негови и заявил, че са забравени от много
време, макар да нямал
издадено разрешение за тяхното придобиване и държане / на л.114, том 1 от д.п./.
Процесуално-следствените действия продължили с извършване на претърсване и изземване
и в гараж/незаконна
постройка/,
намиращ се на ул. „С.“ № **,
като се използвали ключовете, иззети при
претърсването на лекия автомобил, управляван от А.. В хода на извършеното
следствено действие се намерило и иззело 1 пластмасово шише запечатано със синя
капачка с надпис „Девин“, съдържащо суха зелено-кафява тревиста
маса, 2 бр. черни найлонови чувала всеки от тях съдържащ по един найлонов плик,
всеки съдържащ суха зелено-кафява тревиста маса, 1 брой празно шише с
пулвелизатор с надпис „Регоз”, 1 брой бяла туба запечатана с червена капачка с
надпис „Каракон“ и найлонов плик съдържащ множество празни найлонови торбички / на л.127-128, том 1 от д.п./.
Последно, по реда на чл.83 от ЗМВР, било извършено претърсване в апартамент
на ул. „П.“ № *, ет.*, ап.*в гр. П., където не били намерени и иззети вещи/ на
л.136, том 1 от д.п./.
По
повод настъпилото ПТП,
подс. Г.А.
бил изпробван за употреба на алкохол, но пробата отчела 0,00 промила. Подсъдимият бил тестван и за употреба на наркотични вещества,
като пробата била положителна за опиати, но в последствие дал кръв за експертно
изследване и извършената експертиза № И871/28.01.2020 г. установила
липса на опиати в кръвта на лицето. Наказателното
производство било частично прекратено в тази му част, а именно за извършено
престъпление по чл.343б ал.3
от НК, поради липса на
престъпен състав по смисъла на чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
Автомобилът
управляван и ползван от подс. А. марка
"Мерцедес” модел “ЦЛС250 ЦДИ” бил закупен
първоначално през 2018 г. в Англия от св. К.М.К., който го управлявал до
10.08.2019 г., след което го продал на Г.А.,
като за целта лицата сключили писмен договор, без
нотариална заверка, копие от който бил приложен по досъдебното
производство на лист 28, том 2 от същото. От този момент
ползвател на автомобила бил подс.А., като поради неизплащане на пълната
договорена сума, автомобилът така и не бил прехвърлен и регистриран на името на
подсъдимия. За това и след неговото задържане, въпросния автомобил бил върнат
на св. К..
По
делото е била назначена и изготвена
съдебно-балистична експертиза, според заключението на която/ на л.160-161, том 1 от д.п./
представените за изследване 10 бр. патрони, са
стандартни ловни, като 9 бр. са кал. 12x70, а 1 бр. е кал. 12x76. Патроните са
снарядени с метални сачми, като 2 бр. с
диаметър 0 3,5 мм (марка Baschieri&Pellagri), 7 бр. с диаметър 0 3,5 мм (марка Saga) и 1
бр. с диаметър 0 4,25 мм -марка
Trust. Според заключението патроните са били технически изправни и
годни да възпроизведат изстрел. Съгласно чл. 7, ал.1 от ЗОБВВПИ, патроните представляват боеприпаси за
огнестрелни оръжия. Това заключение се поддържа и
в съдебно заседание от вещото лице П.С., като заявява, че при експериментална
стрелба всички са били изстреляни.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство химическа
експретиза / на л.150-152, т. 1 от д.п./ се установява, че откритите вещества
сухата, зелена растителна маса съдържала веществото Метил 2-[1-(4-
флуоробутил)-1Н-индазол-3,3-карбокса-мидо]-3,3-диметилбутаноат), познато под
синонима 4Р-МОМВ-ВЦТГМАСА, което било включено в Приложение № 1 към
чл.3 т.1 Списък 1 от Наредбата за реда за
класифицирана на растенията и веществата като наркотични и било поставено под
контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП). Установено било, че всеки от обектите
зелена растителна маса съдържа инкриминираното вещество, като в обект № 1
растителната маса била с нето тегло - 267,4 гр, в обект № 2 растителната маса
била с нето тегло 516,05 гр., а в обект № 3 растителната маса била с нето тегло
384,15 гр. Намереното при огледа на местопроизшествие светло кафяво
прахообразно вещество, също било обект на това на експертно
изследване, като според експерта, същото е хероин,
с нето тегло - 8,29 гр. и съдържание на активен компонент диацетилморфин - 39
тегловни % ДАМ и
било включено в Приложение № 1 към
чл.3 т.1 Списък 1 от Наредбата за реда за
класифицирана на растенията и веществата като наркотични и било поставено под
контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП). Експертизата е приета със съгласие на страните, без
възражения и без провеждане на разпит на вещото лице, при условията на чл.282,
ал.3 от НПК.
От заключението на назначена и изготвена стоково-оценъчна
експертиза, на л. 182, т.1 от д.п., приета в хода на съдебното
следствие, е видно, че
високорисковото наркотично вещество представляващо синтетичен канабиноид
съдържащо 4Р-МБМВ- В1ГГШАСА, представляващо аналог на високорисково наркотично
веществото Метил 2-{[1-(5-флуоропентил)-1Н-индазол-3-ил] формамидо}-
3,3-диметилбутаноат, познато под синонима 5Е-МПМВ-РПч[АСА със съдържание на
активен компонент Метил 2-[1-(4-флуоробутил)-1Н-
индазол-3,3-карбоксамидо]-3,3-диметилбутаноат с нето тегло 1167,60гр.,
е на стойност 7005,60лв.
Видно е от заключенето на химикотоксикологичната
експертиза, изготвена от вещите лица Д.Я. и И.И. На л.170-171, том 1 от д.п.,
че от извършените изследвания на предоставени проби кръв и урина от лицето Г.Н.А.,
не се установява наличие на наркотични вещества. И това заключение е прието без възражения от
страните при условията на чл.282, ал.3 от НПК.
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията
на свидетелите Т.Т., Т. Д., Д.И., Т.Н., С.А., М.К., М.А., К.К., М.Ф.К., М.Г.К.,
К.К., А.И., И.П., Н.Д., П.Т., както отчасти и от показанията на св. А.И., /включително
и приобщените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК/, частично от обясненията
на подсъдимия Г.А., дадени в хода на съдебното следствие, а също и от приетите писмени доказателства- протоколи за претърсване и
изземване, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на ВД и
изтготвените към тях фотоалбуми/ всички в том 1 от д.п./, справки от КАТ за
нарушители и за регстрация на МПС/ на л.61-64 и на л.67, том 1 от д.п./,
наказателно постановление от 11.06.2018г./ на л.65, т.1 от д.п./, справка
съдимост / на л.76, том 1 от д.п./, характеристична справка/ на л.82, том 1 от
д.п./, договор от 10.08.2019г. за продажба на МПС и талон за регистрация/ на
л.28 и л.33, том 2 от д.п./, копия от длъжностни характеристики/ на л.66-72,
том 2 от д.п./, удосотверения за разждане на деца и декларации/ л.221-224 от
НОХД/, справка от ОП „Ч.“ гр. П./ на л.237 от делото/, както и от назначените и приети експертизи.
Настоящият състав възприема и кредитира изготвените по
делото заключения на химическата и оценъчна експертизи, изготвени от вещите лица М.С. и П.К.,
установяващи вида, количеството и стойността на намерените наркотични вещества,
както и балистичната експертиза, всички приети в хода на съдебното следствие. Същите
са изготвени от лица с необходимите познания в съответни области,
незаинтересовани от делото, заключенията са обстоятелствени и обосновани,
поради което съдът не намира основания да не ги кредитира. Същите са
съображениата на съдебния състав и по отношение на назначената и приета
химикотоксикологична експертиза, изготвена от вещите лица Я. и И., установяваща
липсата на наркотични вещества в изследваните проби, взети от подс. А..
Свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели, могат да бъдат групирани най-общо в две групи. Едната група
свидетели са полицейските служители, ангажирани с проверка на получената информация
по отношение на подс. Г.А., които съдът в по-голямата им част кредитира като
последователни по отношение развоя на случая и поведението на подсъдимия. Това
са показанията на свидетелите Т.Н./ на л.84 гръб-86 от НОХД/, С.А./ на л.86
гръб-88 от НОХД/, М.К./ на л.92 гръб-94 от делото/ и М.А./ на л.92 гръб-94/.
Четиримата свидетели са били ангажирани от начало до край с проверка на
сигнала, отнасящ се за подс. А. и са присъствали на всички действия с негово
участие. От показанията им безспорно се установява, че на 11.12.2019г. са
тръгнали за проверка на сигнал за държане на наркотични вещества с цел
разпространение, като са пътували по ул. „Л.“ в гр. П. със служебния автомобил
„Опел Астра“. Всички те са имали информация за автомобила и за лицето, което
следва да проверят, като са категорични и по отношение на разположението им
вътре в автомобила. Безспорно и четиримата свидетели твърдят, че са забелязали
автомобила „Мерцедес“, управляван от подс. А., движещ се в колона и тогава са
включили синята сигнална лампа, монтирана отпред на полицейския автомобил.
Същият не е имал други обозначения, като според показанията на свидетелите Т.Н.,
С.А. и М.А., дадени в хода на съдебното следствие, последният е направил жестове с ръка към
подсъдимия да спре автомобила, в момента на разминаването с управлявания от
него автомобил. Този момент, според показанията на всички свидетели е продължил
секунди, като единствено св. Т.Н. заявява, че при разминаването подс. А. е дал
газ и е направил рязко отбиване надясно, при което „закачил“ предната лява
броня на служебния автомобил „Опел Астра“. За този факт, останалите трима
свидетели А., К. и А., твърдят, че при разминаването, автомобилът на подсъдимия
е бил изнесен в тяхното платно, поради това, че е с десен волан. Така св. С.А.
твърди „….Показа се в нашето платно, но
сви обратно и затова го ударихме в задната гума ли, в задния калник ли.“. В
показанията си св. М.К. също заявява „…в
един момент като наближихме, явно защото е с десен волан тръгна да се изнася и
навлезе в нашето платно и тогава ни удари……явно не е успял да се прибере
навреме в неговото платно.“. В този смисъл са и показанията на св. М.А.,
който твърди, че автомобила е навлезъл в тяхното платно, вероятно „защото е с
десен волан“, като „ при разминаването
ни, за да избегне удар с нашата кола, зави рязко надясно и настъпи
пътно-транспортно произшествие с нашата кола.“. Така, от анализа на
показанията на полицейските служители безспорно се установява, че е настъпило леко транспорнто произшествие и удар
между двата автомобила, като болшинството от тях по идентичен начин описват и
са въприели произшествието при разминаването като неправилна и необмислена
реакция на подсъдимия, а не като целен резултат, с цел осуетяване на проверка.
Още повече, че автомобилът, управляван от подс. А. се е движил в колона от други автомобили преди
него, видно от показанията на тези свидетели.
По –нататък, и четиримата свидетели, чиито показания се
коментират заявяват, че са направили обратен завой със служебния автомобил и са
тръгнали след автомобила на подс. А., като свидетелите описват възприетото от
тях намаляване на скоростта, изхвърляне от прозореца на прозрачно пликче и
последващо движение още няколко метра, докато подсъдимият окончателно е
установил автомобила си и слязъл от него. В показанията си св. Н., който е
управлявал полицейския автомобил твърди, че е видял как автомобила „Мерцедес“
намалява скоростта, отваря десния прозорец и си подава ръката, като след 5-6
метра спира. В показанията си от досъдебното производство, приобщени по реда на
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, на л.21, т.2 от д.п., св. Н. е заявил, че е
видял как изхвърля „нещо“ от
прозореца, за което обстоятелство бяха констатирани противоречия. Съдът намира,
че следва да се кредитират показанията на този свидетел от досъдебното
производство, като депозирани по близо във времето, макар, че предвид
естеството на работата на свидетеля и почти ежедневните случаи, е напълно
възможно същият да няма конкретен спомен за някои обстоятлества. В същия смисъл са и показанията на св. С.А.,
който е категоричен, че е видял подсъдимият да хвърля през прозореца прозрачно
пликче, дори вижда и описва точно къде е станало това. Този свидетел е
категоричен, че при извършения впоследствие оглед е било намерено точно това
пликче, като мястото е било запазено до идване на разследващите. Свидетелят М.К.
уточнява, че пликчето е изхвърлено през десния прозорец на автомобила, тъй като
автомобилът е бил с десен волан. А
според показанията на св. А., той е въприел казаното от неговите колеги, които лично
са въприели действията на подс. А.. В тази част показанията на свидетелите също
следва да бъдат възприети с доверие, тъй като са последователни и
непротиворечиви, а и кореспондират с писмените доказателства, като протоколът
за извършен оглед, където е намерено въпросното найлоново пликче и то на
мястото посочено и запазено от полицейските служители. Свидетелите Н., А. и К.
ясно са възприели действията на подсъдимия, с които се е освободил от държаното
в него найлоново пликче, съдържащо хероин, като описват по идентичен начин
развоя на случилото се в този момент- намаляване на скоростта от страна на
подс. А., изхвърляне през десния прозорец на найлоново пликче, потеглянето и
спиране на известно разстояние след мястото- на 4-5 метра.
Показанията на свидетелите Н., А., К. и А. са
последователни и по отношение на последващите предприети действия, след
задържане на подсъдимия А., свързани с претърсвания и изземвания в различни
обекти. По отношение последователонстата на деяствията няма разминавания в
показанията, но същите следва да бъдат обсъдени в частта, касаеща поведението
на подсъдимия при извършените процесуално-следствени действия. Видно е от
показанията на тези свидетели, че подс. А. е съдействал при извършените
действия, като е насочвал разследващите за различните обекти, където е
извършвана проверка. Внимание заслужават показанията касаещи претърсването в двата
гаража, находящи се в гр. П., ул. „С.“ №** и ул. „С.“ № **. Несъмнено е, че
след претърсване на апартамента, находящ се на ул. „С.“ №**, процесуалните
действия са сe насочили към гаража на същата улица, който според
показанията на св. С.А., подсъдимият е заявил, че ползва. Видно от приложения
по делото протокол на л.114 и изготвения фотоалбум, в този гараж са намерени и
иззети 10 бр. патрона. Според показанията на св. М.К. и св. М.А., подсъдимият А.
не е отричал връзка с намерените патрони, като казва, че са били забравени от
много време. В този смисъл са и обясненията на подс. А., дадени в хода на
съдебното следствие. По-нататък обаче, полицейските служители се насочват към
друг гараж, на ул. „С.“ **, за който твърдят, че имат оперативна информация. По
отношение на това как и от кого е бил отключен този гараж, показанията на свидетелите
са доста противоречиви, както и за това какво е било поведението на подс. А. и
какво е заявил за намерените вътре вещества. В тази връзка св. Т.Н. заявява „Лицето Г. отключи гаража. Каза, че е гараж,
който не ползвали вече.“. Свидетелят М.К. също твърди, че подсъдимят е обяснил,
че не знае какво е намереното вътре в гаража, а св. С.А. заявява, че не знае
кой е отключил гаража, но твърди „ Той
отричаше да ползва другия гараж“, „…..мисля, че каза, че го е ползвал, но много
време не бил ходил там“. В същите тези показания, при последващи въпроси
същият свидетел твърди „Първоначално
мълчеше нищо не казваше. После каза-мое е това“. В показанията си св. М.А.
твърди, че подсъдимият е казал, че ползва гаража, макар първоначално да е заявил,
че не знае какви са нещата вътре, после казал, че са негови. Така, в тази част,
относно връзката на подс. А. ***, показанията на четиримата полицейски
служители са противоречиви досежно обстоятелството- какво е заявил на място
подсъдимия и дали е отрекъл ползаването на въпросния гараж. За това и
показанията на свидетелите в тези части, не могат да се възприемат безкритично
и съдът не може да се довери изцяло на тези показания. Видно от съдържанието на
приложения по делото протокол за извършеното процесуално действие/ на
л.127-128, т. 1 от д.п./, подсъдимият А. е заявил, че няма връзка с намерените
вещи и с гаража: „Това, което намерихте в
гаража, не е мое, не знам на кой са.“. В този смисъл са и обясненията му,
дадени в хода на съдебното следствие, като по отношение на това обстоятелства,
съдът ще обсъди и останалите доказателства, по-надолу в мотивите си.
Към горната група свидетели, спадат и показанията на
свидетелите, участвали като поемни лица при извършените процесуално-следствени
действия-А.И./ на л.161 гръб-162 от НОХД/, И.П./ на л.162 гръб-163 от НОХД/, Н.Д./
на л.173 от делото/ и П.Т. / на л.189 гръб-190 от делото/. Първите двама-
свидетелите И. и П., видно от показанията им и от приложения протокол на
л.127-128, т.1 от д.п., са участвали при извършеното претърсване и изземване в
гараж на ул. „С.“ **, като и двамата имат спомен единствено за това да е била
намерена някаква течност в туби, но заявават, че нямат спомен за това какво е
заявил подсъдимият на място по отношение на намереното и дали въобще е казал
нещо. Св. П. твърди, че не е разбрал на кой е въпросния гараж, като същия
свидетел дори отрича да е негов подписа в представения протокол. Горното
обстоятелство е опровергано от заключението на назначената и приета в хода на
съдебното следствие графологична експертиза/ на л.177-179 от НОХД/ на вещото
лице Е.Ч., което е категорично, че подписът под №2 в графата „Поемни лица“ е
изпълнен от св. И.П.. Така, от показанията на тези двама свидетели може да се
установи, че двамата безспорно са участвали при извършване на
процесуално-следственото действие, но в показанията им, предвид липсата на спомен
към настоящия момент, липсва конкретика за това, какво е било намерено във
въпросния гараж и каква е била връзката на подс. А. с него. Съдът кредитира
показанията на св. И. и св. П., доколкото същите съдържат информация за
участието им като поемни лица и извършеното действие на 11.12.2019г. Същото е
отношението на съда и по отношение показанията на свидетелите Д. и Т., които
според показанията им имат спомен единствено, че са участвали като поемни лица
при извършения оглед на местопроизшествие на ул. „Л.“ в гр. П., като и двамата
установяват, че са подписали изготвения протокол. И двамата свидетели твърдят,
че нямат конкретни спомени за случая, тъй като са били участници в „ много
огледи за наркотици“, като показанията им звучат съвсем логично, а също и
предвид изминалото време.
Другата група полицейски служители, които са участвали в
извършване на отделни действия на 11.12.2019г. са свидетелиет Т.Т./ на л.82-83
от делото/, Т.Д./ на л. 83-84/ и Д.И./ на л.88 от НОХД/. Първите двама, като
служители на сектор „ Пътна полиция“
установават, че са били изпратени на произшествие на ул. „Л.“, станало между
лек автомобил „Мерцедес“ и лек автомобил „Опел Астра“. Това обстоятелство е
безспорно, както от показанията на разпитаните свидетели, така и от обясненията
на подс.А., а също и от изготвения приложен по делото протокол за ПТП на
11.12.2019г./ на л.13, том 2 от д.п./. Съдът кредитира показанията на свидетелите
Т. и Д., включително и приобщените такива от досъдебното производство, предвид
заявената от свидетелите липса на спомен за някои обстоятелства, което е
напълно логично предвид изминалото време и множеството ежедневни случаи, по
които двамата свидетели са ангажирани.
Съдът кредитира и показанията на св. Д.И., който твърди
обстоятелства свързани с извършената в районното управление на подс. А. проба
за наркотици с драг –тест, както и оспорване на резултата с поискана кръвна
проба. Резултатите от последната са били предмет на експертно заключение,
описано и коментирано по-горе.
По делото като свидетел е бил призован и Х.В.-***, който
заявява, че по никакъв начин не е бил ангажиран със случая и поради това
неговия разпит не внася никаква конкретика по фактите. С оглед на това и
неговите показания не следва да бъдат коментирани като относими с делото.
Другата група свидетели, чиито показания, дадени в хода
на съдебното следствие, съдът кредитира изцяло са на К.К. / л.88 гръб НОХД/, К.К./
на л.94 от делото/, М.Ф.К./ на л.137 от НОХД/, М.Г.К./ на л.163 от делото/ и С.
П./ на л.228 от НОХД/. Тези свидетели познават подсъдимия Г.А. и дават сведения
за това какви взаимоотношения имат с него.
В показанията си св. К. твърди,
че е „продал“ на подс.А. автомобила си, марка „Мерцедес“ с десен волан, като
подробно обяснява какви са били уговорките за плащане, както и че въпросния
автомобил не е бил прехвърлен и регистриран на името на подсъдимия, поради
неизплащане на цялата сума. В подкрепа на неговите показания е и представения
по делото договор от 10.08.2019г. Така от
покозанията на св. К. се установява, че именно подсъдимият А. е ползвал към
инкриминираната дата автомобила „Мерцедес“.
Относно отношенията между подс.А. и св. М.Ф.К. и в
точност за това, дали двамата имат взаимоотношения във връзка с продажба на
наркотични вещества, са разпитани посочените от обвинението свидетели К.К., М.Ф.К.
и М.Г.К., като първите двама свидетели твърдят, че познават подсъдимия от
махалата, където живеят с прякора „Г.“, но отричат той да е продавал наркотици
на М.К., с прякор „И.“ за
разпространение. От приложените писмени доказателства / в том 3 от д.п./ е
установено, че св. М.Ф.К. е бил осъждан по друго дело – НОХД № 2315/2019г. на
ПОС за държане с цел разпространение на 19,38 грама хероин, извършено на
08.12.2019г. Обаче, нито св. К.-жена на М.К., нито последният, разпитан като
свидетел по делото, твърдят този хероин да е бил закупен от подс. А.. Напротив,
св. К. сочи друго лице, от което е закупил намерения в дома му на 08.12.2019г.
хероин. Св. К. не отрича също, че познава подс.А. и има негов телефон, но е
категоричен, че не е купувал наркотика от него. Другият свидетел-М.Г.К./ внук
на М. Ф. К./ пък въобще не познава подс. А. и твърди, че по времето, когато
дядо му е бил задържан, не е бил в дома си. Така, от показанията на тези трима
свидетели не може да се направи извод за каквато и да е връзка на подс. А. с
наркотичното вещество, намерено в дома на св. М.Ф.К., с прякор „И.“ при
по-ранна акция на полицията на 08.12.2019г.
Показанията на посочените свидетели не противоречат и на показанията на
св. М.А., който единствен дава сведения за този случай. Същият твърди в
показанията си в тази връзка, че при извършено претърсване на павилион и барака
на св. К., последният е задържан с жена си. Предвид на това, че същият ден е
имало кумуникация между К. и подс. А., свидетелят А. твърди, че „най-вероятно беше закупено от Г.А.“, макар че подсъдимият не е бил видян от
свидетеля на 08.12.2019г. в дома на К., нито пък между двамата е имало
физическа комуникация. За това и съдът възприема като кореспондиращи помежду си
показанията на свидетелката К. и св. М. Ф. К., установяващи липсата на връзка
на подс. А. с намереното на 08.12.2019г. количество хероин. Същевременно съдът
не дава кредит на доверие на показанията на св. М.А. за посоченото
обстоятелство, като некореспондиращи на останалите доказателства и почиващи на
съмнения и предположения. Същите не намират подкрепа и в данните, събрани
посредством ** Същите са експлоатирани в периода *****, като е отразено, че са
проведени общо **** с различни лица, без да става ясно с кого, в точност дали
са водени разговори с лицето М.К. в инкриминирания според обвинението период
01.12.-08.12.2019г. Единствено на дата 08.12.2019г. са отразени три проведени
комуникации по телефон между подсъдимия и три различни лица, съотвестващи на
различни номера. Така, според съда и от събраните данни, посредством
използването на **, не може да се установи връзка на подсъдимия с М.К. на
08.12.2019г., нито пък дали намереното в дома на К. наркотично вещество –хероин
е било доставено от подс. А..
Относно познанство с подсъдимя и неговата дейност, е
разпитана и св. А.И./ на л.163 гръб-164 от НОХД/, която в показанията си,
депозирани в хода на съдебното следствие отрече въобще да познава същия, както
и да знае за негова дейност във връзка с разпространение на херион. Поради
противоречия, дадените от св. И. показания в хода на досъдебното производство /
на л.45, т.2/ са изцяло прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1
т.1 от НПК. В последните, св. И. е заявила, че няколко пъти е купувала от
подсъдимия, когото нарича с прякор „Г.“ хероин, който тя впоследствие е
продавала „за да изкара някой лев“. Твърди, че е купувала около 4 пъти, но
поради това, че хероина е бил с лошо качество, е спряла да купува от
подсъдимия. Сочи и местата, където това е станало, но категорично заявява, че
не е купувала марихуана или „ от това
новото дето му викат „Чай“. Въпреки заявеното от свидетелката в настоящата
инстанция, че е дала показанията пред разследващия от страх, съдът прие, че
следва да бъдат възприети показанията на св. И., дадени в хода на досъдебното
производство, надлежно приобщени по съответния ред. Свидетелката е била
предупредена за правата си и е депозирала показания, които е подписала без
възражения. Същата е заявила конкретни факти, поради което няма основание да се
счита, че е била принудена да даде показания. Съдът ги кредитира, доколкото
тези показания дават сведения за обстоятелства, касаещи разпространение от
страна на подс. А. на хероин, макар да няма конкретни твърдения и сведения за
точен период, в който това да е ставало между подсъдимия и св. И., но съдържат
сведения за такава деятелност. Категорична е обаче свидетелката, че друг вид
наркотично вещество, освен хероин, не е купувала от подсъдимия, от който вид впрочем
е и изхвърленото от него вещество от автомобила на инкриминираната дата
11.12.2019г.
Изцяло като последователни, настоящият състав възприема с
доверие показанията на св. С. А. П., която дава характеристични сведения за
подс. Г.А.. Същото заявява, че знае за негова трудова ангажираност в
строителството и го познава отдавна, тъй като са съседи. Твърди, че подс. А.
има две дъщери, за които се грижи сам, тъй като от година и половина майката на
децата не живее с тях. В този смисъл твърди, че децата посещават училище и са
водени от баща им, като често го засича. В подкрепа на твърденията на св. П. са
и представените пред настоящата инстанция удостоверения за раждане и декларации
от учителите на децата Г. и Н./ на л.221-224 от НОХД/. За това съдът кредитира
показанията на св. П. за изложените от нея обстоятелства.
Настоящият съдебен състав не кредитира изцяло с доверие
обясненията на подс.Г.Н.А., дадени в хода на съдебното следствие / на л.190
-192 от НОХД/. Същият признава, че е управлявал на инкриминираната дата
л.а.“Мерцедес“ без да притежава свидетелство за това, както и че е държал без
разрешение намерените в гараж боеприпаси-ловни патрони, като за тези
обстоятелства се съдържат сведения, освен в гласни доказателствени средства,
така и в писмените документи. По отношение държането на наркотични вещества с
цел разпространение на различни места в гр. Пловдив и разпространението на
такива на св. М.К., отрича да има връзка. Отрича и обвинението, касаещо
препятстване от негова страна на полицейска проверка, като заявява, че не той,
а полицейските служители са блъснали неговият автомобил, а в посредствие са го
свалили от автомобила му. По отношение
на обстоятелствата, свързани с поведението и действията на полицейските служители
преди задържането, обясненията на подс.А. не се кредитират с доверие, тъй като
те противоречат на показанията и на четиримата свидетели, пътували в служебния
автомобил- свидетелите Т.Н., М.К., С.А. и М.А.. От показанията на тези
свидетели става ясно, че те са се движили в тяхната лента за движение и не полицейския
автомобил, а подсъдимият е навлезнал в насрещната лента, поради това, че е
автомобилът му е бил с десен волан. Също така са категорични, че именно поради
това, при разминаването е станал сблъсък между двата автомобила, но не са
навлизали в лентата за движение, където подсъдимият е управлявал автомобила,
още повече, че преди него е имало други движещи се автомобили. За това в тази
част, обясненията на подс. А. са по-скоро израз на защитна позиция, която обаче
не съотвества на събраните доказателства. Изцяло противоречащо на тези
показания е и твърдението, че е бил свален от автомобила си, тъй като
разпитаните свидетели-полицейски служители твърдят категорично, че подсъдимият
след спирането на автомобила е слезнал, направил е няколко крачки и е бил
задържан. Твърденията, че няма нищо общо
с намереното на улицата пакетче с хероин, също се явяват защитни, тъй като в
обсъдените по-горе свидетелски показания последователно са описани действията
на подсъдимия, с които е изхвърлил намереното на земята пакетче, както и начина,
по който това е сторено. Несъмнено е и обстоятелството, че единствен в
автомобила в този момент е бил подс. А.. Както се установи в хода на съдебното
следствие, изцяло местопроизшествието е било запазено до извършване на огледа.
По отношение последователността на предприетите действия и намерените вещи, при
тяхното извършване, няма противоречия между обясненията на подсъдимия А. и
обсъдените по-горе свидетелски показания. Налице са обаче противоречия относно
обстоятелствата касаещи начина на извършване на претърсване в гараж на ул. „С.“
№** и ползването на въпросния гараж, в който смисъл следва да се обсъдят
събраните доказателства.
Обясненията на
подс. А. в тази връзка са, че същият не ползва от доста време гаража на ул. „с.“
№**., а го е предоставил на св. М.М., заедно с ключ за гаража, като на връзка
ключове е останал още един ключ, намерен в автомобила на подсъдимия. Твърди
още, че сам е казал на полицаите, че ключ от намерената връзка е за гараж,
който той не ползва и сам е отворил въпросния гараж. В обсъдените показания на
полицейските служители Т.Н. и С.А. също се съдържат твърдения, за направено на
място изявление от подсъдимия Г.А., че той не ползва гаража от много време. В
този смисъл обясненията на подсъдимия по отношение ползването на гаража на ул.
„С.“ ** не са изолирани, а и кореспондират на заявеното на място от него и
отразено в протокола за извършеното процесуално действие.
Изцяло в подкрепа на обясненията на подс. А. в
коментираната част, са показанията на св. М.М., разпитан в хода на съдебното
следствие / на л.225 гръб-226 от НОХД/. Този свидетел категорично твърди, че е
ползвал гаража на ул. „С.“ №**., преди 3 години назад във времето, според
показанията му, като в този гараж е съхранявал вещи, намерени от него при
различни акции по почистване в квартала. Идеята му е била, впоследствие да
продава намерените вещи, както той ги нарича „джунджурийки“, от продажба на
които изкарва допълнителни доходи. Според показанията на този свидетел, той
безпроблемно е ползвал гаража и не е виждал подс. А. през това време, като
твърди, че при една от акциите по почистване по време на избори, под терасите
на блока наблизо, намира черен чувал и малка туба, като мисли, че съдържат
„тютюн“, взема ги и ги прибира в гаража. Отново твърди, че намерението му е
било да продаде нещата, мислейки, че е тютюн. Посочените вещи, св. М. е
разпознал при предявяване на фотоалбума / на л.131-134, т.1 от д.п./, като
показаните на снимка №2 гуми твърди, че са оставени от него. Безспорно установено е, че св. М. е работил
от 30.07.2019г., а и към настоящия момент работи, като *** в ОП „Ч.“/ виж
справка на л.237 от НОХД/. От приложената справка несъмнено се установява, че
работата му се изразява в това да обработва кофи за смет и да почиства около
тях, като в задълженията му влиза почистването на битови отпадъци в кв. „С.“. Така,
показанията на св. М. по отношение на начина на организация на работата му и
мястото на работа, напълно кореспондират с установеното в справката на ОП“Ч.“-Пловдив.
От друга страна, показанията му, че е ползвал под наем гаража на ул. „С.“ **в
период от време, включващ и инкриминирания, съответстват на заявеното от подс. Г.А.,
който съобщава, че не той е ползвал въпросния гараж, а св. М.. Поради това и
показанията на този свидетел, макар и да
е приятел на подсъдимия, не могат да не се възприемат, доколкото св. М. под
страх от наказателна отговорност твърди, че е ползвал гаража и е оставил вътре
вещите, намерени при извършеното на 11.12.2019г. претърсване. Нещо повече, св. М.
заявява, че след като разбира за акцията на полицията и задържането на Г.А.,
престава да ползва гаража и не се е интересувал, а самият подсъдим в по-късен
момент е искал от него обяснения за намерените там вещи. Показанията на св. М. не
се опровергават и от другите гласни доказателствени средства, доколкото част от
разпитаните полицейски служители, също заявяват, че пред тях подс. А. е отрекъл
той да ползва въпросния гараж.
При
установената и описана по-горе фактическа обстановка,
подсъдимият Г.Н.А. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”б” от НК за това, че на 11.12.2019г. в гр.П., при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан 2 пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, без надлежно разрешително е държал с
цел разпространение високорисково
наркотично вещество - хероин с нето тегло
8,29 гр. и със съдържание на активен компонент диацетилморфин (ДАМ)
39 тегловни процента, на стойност от 746,10лв., съгласно постановление №23 на
МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството.
От
обективна страна извършеното
от подсъдимия Г.А. е престъпление
против обществените отношения, свързани
със здравето на населението, като
съдебния състав прецени, че безспорно с действията си на инкриминираната дата
11.12.2019г. в гр. П., същият е осъществил една от формите на изпълнителното
деяние –държане на високо рисково наркотично вещество-хероин,
което
е включено в Списък І от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, като растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве. Подсъдимият А. е
упражнявал фактическа власт върху намиращото се у него количество хероин,
което е било поставено в найлонов плик и го изхвърлил от автомобила си, а
впоследствие е намерено при извършения оглед на ул.“Л.“ в гр. П. Безспорно подсъдимият не е имал разрешение за
инкриминираните действия и поради това следва да се приеме, че посочените
действия са осъществени незаконно, в нарушение на установения ред/ ЗКНВП/ и без
надлежно разрешение.
Налице са достатъчно доказателства, които да
обосноват обвинителната теза, че подсъдимият Г.А. е
осъществил инкриминираните действия на 11.12.2019г.
Несъмнено се установява от показанията на свидетелите Н., К. и А., че всички
те, движейки се зад автомобила на подсъдимия, са възприели изхвърлянето през
десния прозорец на автомобила на найлоново пликче, намерено впоследствие при
извършения оглед на тротоара на ул. „Л.“. А в показанията си св. С.А. заявява,
че е видял къде е било изхвърлено пликчето и слизайки от автомобила отива точно
на това място, за да запази местопроизшествието, докато колегите му са били
ангажирани със задържането на подс. А.. Няма спор, според съда, че намереното
количество хероин е държано с цел
разпространение. Самият подсъдим не е наркотично зависим, според данните по
делото, а от обсъдените по-горе в мотивите гласни доказателствени средства,
каквито са показанията на св. А.И., в кредитираните части от приобщените й показания
от досъдебното производство, се установи, че се е снабдявала няколко пъти с
хероин именно от подс. А.. Поради изложеното не могат да бъдат споделени
доводите на защитата за липса на доказателства за съпричастност на подсъдимия
към намереното при огледа на местопроизшествие на ул. „Л.“ в гр. П. количество
наркотично вещество. Безспорно установено е, че подсъдимият е бил сам в
автомобила, в момента, когато е изхвърлил пликчето, съдържащо хероин, а това
действие ясно е възприето и описано от посочените по-горе свидетели. Както се
установи от техните показания, към този момент там, на мястото е имало търговски
обект, но не и много хора така, че да се разколебава връзката на подсъдимия А.
с наркотичното вещество. Вида и
количеството на същото, а също и съдържанието на активен компонент, са
установени от изготвената и приета физико-химична експертиза.
Предвид предходната престъпна деятелност на подсъдимия, видно от
приложената на л. 76 от д.п. справка съдимост и осъждането му за две
престъпления по чл.343в, ал.2 от НК по НОХД № 3168/2017г. и по НОХД №
3727/2018г., за които е осъждан на по четири месеца лишаване от свобода и
същите не са отложени по чл.66 от НК, то съдът намира, че е доказан
квалифициращия признак по чл.354а, ал.2, т.4 от НК, като деянието се явява извършено
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК.
От субективна страна подс.Г.А. е действал при форма на вината пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
предвиждал общественоопасните му последици. Подсъдимият е бил наясно, че е държал наркотично
вещество, което не е разрешено, тъй като се е опитал да се освободи от носеното
в него количество хероин и го е изхвърлил от автомобила, като след това се
отдалечил.
Съдебният състав обаче намери, че
събраните по делото доказателства не са достатъчни, за да се направи
категоричен и несъмнен извод, че подс. Г.Н.А. е държал с цел разпространение
високорисковото наркотично вещество, спадащо към групата на синтетичните
канабиноиди, намерени при извършено претърсване в гараж в гр. П., на ул. „С.“ №
**. В тази връзка е безспорно установено единствено, че на инкриминираната дата
11.12.2019г., в гаража е държано описаното в протокола количество наркотично
вещество, както и че ключ от въпросния гараж се е намирал на връзка, иззета при
претърсване в автомобила „Мерцедес“, управляван от подс. А.. Само въз основа на
този факт обаче, при наличните множество противоречиви доказателства, съдът
намира, че не може да приеме за доказано обвинението за това, намереното в
гаража на ул. „С.“ накротично вещество да е държано именно от подс. А.. Както
беше посочено по-горе в мотивите, част от полицейските служители, разпитани
като свидетели и присъствали при задържането на подсъдимия и извършените
процесуално-следствени действия твърдят, че Г.А. е заявил на място, че не
ползва гаража на ул. „С.“ **. И това са свидетелите Т.Н., С.А. и М.К.. В този
смисъл е и отразеното изявление на подсъдимия в протокола за извършеното
действие/ на л.128, том.1 от д.п./. Единствено в показанията на св. М.А./които
бяха коментирани по-горе в мотивите/, се твърди, че подсъдимият е казал, че
гаража се ползва от него, като това твърдение е изолирано и неподкрепено от
други доказателства. Противно на заявеното от св. А., са показанията на св. М.М.,
който заявява, че в един период от време, който съвпада с инкриминирания, е
ползвал гаража, като съхранявал вътре намерени вещи, които впоследствие
продавал, като е категоричен в разпита си, че намерената туба и найлонови
чували са намерени и оставени от него, мислейки, че съдържат тютюн за пушене,
както и че намиращите се вътре в гаража гуми, показани на сн.2 от фотоалбума,
са също оставено от него. Т.е. свидетелят твърди, че е имал безпрепятствен
достъп до гаража и е ползвал същия, като е съхранявал там и свои вещи, някои от
които продавал, за да изкара допълнителни доходи. Така, според съда връзката на
подсъдимия А. с намереното вътре в гаража наркотично вещество, е сериозно
разколебана, предвид наличните доказателства за предоставен достъп и ползване
на това помещение от друго лице-св. М.. Последният твърди още, че през времето,
когато е ползвал гаража, не е виждал там подсъдимия и не е намирал предмети
оставени от него. От приложената по делото експретна справка / на л.180, том 1
от д.п./ е видно, че при извършената дактилоскопна обработка на всички намерени
при претърсването и иззети като веществени доказателства вещи и предмети/
полиетиленови пликове, пластмасови шишета и туба/, подробно описани в справката
, няма наличие на дактилоскопни следи. Т.е. няма намерени дактилоскопни
следи, които да свързват подс. А. с наркотичното вещество. При тези доказателства, доводите на
обвинението за държане от страна на подс. А. на наркотичното вещество, намерено в гаража на ул. „С.“ ** , са
неубедителни и не почиват на безспорни и категорични доказателства, а на
съмнения. Единствената връзка на подс. А. с въпросния гараж е намерения в
автомобила му ключ, намиращ се на връзка с други ключове за различни обекти.
Останалите обсъдени доказателства обаче, сериозно компрометират обвинителната
теза, която в случая почива на предположения. Вярно е, че полицейските
служители са имали информация, че подсъдимият на инкриминираната дата държи
наркотично вещество с цел разпространение, но информацията, според техните
показания е била за държане на хероин, какъвто е вида на изхвърленото от подсъдимия
на ул. „Л.“ наркотично вещество, намереното и иззето впоследствие. От
показанията на св. А.И., също става ясно, че тя е купувала /макар да не
уточнява в кой период/ единствено хероин от подс.А., но е категорична, че друг
вид наркотик-марихуана или „ от това новото дето му викат „Чай“, никога не е купувала. Така,
обсъждайки всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, съдът не
може да направи несъмнен и категоричен извод, че наркотичното вещество,
намерено при претърсване в гараж/метална постройка/, находящ се на ул. С. №** в
гр. П., е оставено и държано там именно от подсъдмиия Г.А.. В практиката на
съдилищата не еднократно е застъпвано становище, че изводи за авторство могат
да се направят и при наличието само на
косвени доказателства, но ако въз основа на тях може се направи един единствен
и несъмнен извод, какъвто в конкретния случай е невъзможен. Подсъдимият може да
бъде признат за виновен само при несъмнена доказаност на обвинението, но не и
по предположение. Предвид събрания доказателствен материал, е налице сериозно
съмнение, че мястото, където е намерено наркотичното вещество-гаража, на ул. „С.“
**, е използвано единствено от подсъдимия А., при наличните данни за достъп и
ползване от друго лице. Вероятността подсъдимият да е автор не е достатъчна, за
да се изгради вътрешно убеждение, което да изключва всяко съмнение и направения
извод да е единствен възможен. Вярно е, че св. М. е разпитан едва в съдебното
производство и че същият е близък познат на подсъдимия А., но показанията му,
дадени под страх от наказателна отговорност, не могат да бъдат игнорирани. За
това настоящият съдебен състав призна подсъдимият за НЕВИНЕН в това на 11.12.2019г. в гр. П. да е държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество - психоактивно вещество, спадащо към
групата на синтетичните канабиноиди, а именно веществото 4F-MDMB-BUTINACA, представляващо аналог на
високорисково наркотично веществото Метил
2-{[1-(5-флуоропентил)-1Н-индазол-3-ил]формамидо}-3,3 иметилбутаноат, познато
под синонима 5F-MDMB-PINACA със съдържание на активен
компонент Метил 2-[1-(4-флуоробутил)-1Н-индазол-3,3-карбоксамидо]-
3,3-диметилбутаноат с нето тегло 1167,60 гр. на стойност 7005,60 лв. и го
ОПРАВДА по повдигнатото му в тази част обвинение.
С
оглед на установената фактическа обстановка, съдът приема, че подс. Г.Н.А.
е осъществил от обективна и субективна страна и
състава на престъплението по чл.339, ал.1 от НК за това, че на 11.12.2019г. в гр.Пловдив е държал боеприпаси за
огнестрелни оръжия по смисъла на чл.7, ал.1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), а именно
- 2 броя стандартни ловни патрони марка “Baschieri&Pellagri”, 7 броя стандартни ловни патрони марка “Saga” и 1 брой стандартен
ловен патрон марка “Trust”, без да е имал за това надлежно разрешение по смисъла на чл.50, ал.1 от ЗОБВВПИ, чл.50 ал.2 от ЗОБВВПИ и чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ.
От обективна страна е установено, че намерените
при извършеното претърсване в гр. П., в гараж на ул. „С.“ № **, общо 10 бр. патрони,
са били оставени и държани там от подс. А.. Същият и при разпита си не отрича
връзката си с намерените боеприпаси в ползвания от него гараж, находящ се на
адреса, където живее на ул. „С.“ №**, като и пред полицейсктие служители на
място е заявил, че тези патрони са негови. В тази връзка между събраните
доказателства няма противоречия. Това правилно е прието от обвинението, че е
сторено на 11.12.2019г., както и че подсъдимият не притежава нужното
разрешение, съгласно чл.50 от ЗОБВВПИ за придобиване и държане на боеприпаси. Това, че намерените 10 бр. патрони са
технически изпрани и годни да възпроизведат изстрел, както и че същите съгласно
чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия,
се установява от заключението на приетата съдебно-балистична експертиза, която
е изследвала въпросните патрони.
От субективна страна и това престъпление е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл- съзнавал е обществената опасност на същото, тъй като е бил наясно, че не
притежава надлежно издадено разрешение за държане на боеприпаси за огнестрелно
оръжие, допускал е и е целял настъпването на обществено опасносните
последици.
С действията си подс.Г.Н.А. е реализирал и състава на престъплението по 343в,
ал.2 от НК и за това, че на 11.12.2019г. в гр.П., в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за
управление, а именно с НП №18-1030-004566/11.06.2018г. на началник
сектор “Пътна полиция” гр.Пловдив, влязло в законна сила на 22.10.2019г.,
е извършил такова деяние - управлявал лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “ЦЛС 250 ЦДИ” с рег. № ***без
съответното свидетелство за управление на МПС.
От обсъдените гласни доказателства е безспорно установено от обективна
страна, че именно подс.Г.А. е управлявал на инкриминираната дата в гр. П. , на
ул.“Л.“ моторно превозно средство-лек автомобил марка “Мерцедес”, модел
“ЦЛС 250 ЦДИ” с рег. № ***. От приетите по делото гласни и писмени доказателства, несъмнено се
установява, че този автомобил към инкриминирания период е бил придобит и
ползван от подс. Г.А.. В тази насока са показанията на св. К. и изготвения
между него и подс. А. договор от 10.08.2019г. Отделно от това, събраните по
делото писмени доказателства установяват, че към инкриминираната дата подс. А.
не е притежавал свидетелство за управление на МПС, като за това е бил
санкциониран с НП №18-1030-004566/11.06.2018г.
на Началник сектор “Пътна полиция” гр.Пловдив/ на л. 65, том 1 от д.п./, издадено
по реда на ЗДвП, връчено на подсъдимия на 13.10.2019г. Поради това правилно е
прието от обвинението, че същият е извършил деянието, а именно- управлявал е
МПС в едногодишния срок от наказването
му по административен ред за управление без съответно разрешение.
От субективна страна и това престъпление е извършено от подс.Г.А. с пряк
умисъл, със съзнавана противоправност на действията и целени и настъпили
общественоопасни последици. Потвърждение
на това са множеството санкции, наложени на подсъдимия за нарушения по ЗДвП,
целящи превенция спрямо него, с които подсъдимият е бил наясно и въпреки това,
съзнавайки неблагоприятните последици от действията си, на инкриминираната дата
е управлявал МПС.
Предвид събраните и обсъдени по –горе
доказателства, настоящият съдебен състав призна подсъдимият за НЕВИНЕН и го
ОПРАВДА по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.270, ал.2 вр. ал.1 от НК за това, на 11.12.2019г. в гр.П. противозаконно да е пречил на орган на
властта-полицейски служители при сектор "Криминална полиция" при 06
РУ на ОД на МВР гр.Пловдив, а именно - *** М.К.А., *** “Н.” в сектор
“Криминална полиция” на 06 РУ при ОД на МВР гр.Пловдив, *** С.Х.А., *** “Н.” в
сектор “Криминална полиция” на 06 РУ при ОД на МВР гр.Пловдив, *** Т.Г.Н., ***
“Н.” в сектор “Криминална полиция” на 06 РУ при ОД на МВР гр.Пловдив и М.Г.К., ***
“Н.” в сектор “Криминална полиция” на 06 РУ при ОД на МВР гр.Пловдив да изпълнят задълженията си, свързани с
контрол върху трафик на наркотични вещества, аналози или прекурсори по
отношение на Г.Н.А. с ЕГН:********** ***, в качеството му на водач на моторно
превозно средство - лек автомобил марка ’’Мерцедес” модел “ЦЛС250 ЦДИ” с рег.№ ***,
да извършат проверка за установяване на самоличността му съгласно чл.70, ал.1,
т.1 от ЗМВР и да изпълнят задължението си по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, като не
спрял на подаден светлинен сигнал за спиране, както и отправените му с
конклудентни действия разпореждания да спре на място.
Безспорно е, че и четиримата полицейски служители -М.А., С.А.,
М.К. и Т.Н., като *** в сектор „ Криминална полиция“ в 6 РУ-Пловдив, на
11.12.2019г. след получения сигнал, са потеглили със служебен автомобил „ Опел
Астра“ и са изпълнявали служебни задължения, вменени им по ЗМВР, а именно
задължения свързани с контрол върху трафика на наркотични вещества, техни
аналози и прекурсори. Безспорно е също, че сигналът, свързан със съмнения за
държане на наркотични вещества е бил свързан с лицето Г.Н.А., за когото са
имали предварителна информация за местонахождение и начина му на придвижване.
От показанията на четиримата полицейски служители, разпитани като свидетели в
хода на съдебното следствие обаче се установи, че малко преди да забележат
автомобила, управляван от подс. А., намиращ се в насрещната лента за движение,
е бил подаден светлинен сигнал с лампа, поставена на предното табло на
служебния автомобил „Опел Астра“, а св. М. А. с ръце и жестове показал на
подсъдимия да спре. Това, според показанията на свидетелите, трае точно няколко
секунди, като автомобила на подсъдимия се е движил в колона от автомобили.
Отново, според показанията на свидетелите, при разминаването автомобилът,
управляван от подс. А., поради това, че е с десен волан е бил изнесен в
насрещната лента, поради което е последвал удар между двата автомобила, след
което служебният автомобил рязко е обърнал посоката си на движение и е
последвал автомобила, управляван от Г.А.. Дотук обсъдените гласни
доказателствени средства, не сочат на умишлени действия от страна на
подсъдимия, с цел да препятства изпълнението на задълженията от страна на
полицейсктие служители, а по-скоро до невъзможност от негова страна в
конкретната пътна ситуация, поради това, че при изнасянето си е навлезнал леко
в насрещната лента, да прибере автомобила и да избегне удара с полицейския
автомобил. Св. К. твърди „явно не е успял
да се прибере навреме в неговото платно.“. Св. А.: „…Показа се в нашето платно, но сви обратно и за това го ударихме“. В
този смисъл са и показанията на св. М.А.. Т.е. всички свидетели са възприели
настъпилия удар като непредпазливо и непремерено действие на подсъдимия като
шофьор, а не като умишлени действия от негова страна да предизвика удар, да се
отклони, с което да пречи на изпълнение на служебните задължения на
полицаите. По-нататък, отново според
показанията на полицейсктие служители, след като обръщат посоката си на
движение, виждат как след 40-50 метра подсъдимият намалява скоростта на
автомобила, изхвърля найлоново пликче през прозореца, след няколко метра спира
автомобила и излиза от него, като тръгва да ходи, при което е задържан. В тази
връзка св. М.А. твърди: “ Затвори си
шофьорската врата, не бягаше, но тръгна да се отдалечава“, „…Предполагам, че след като спря и тръгна да
се отдалечава е било опит да напусне местопроизшествието“. Несъмнено е, че
подсъдимият е задържан и след това полицейските служители са извършили всички
процесуално-следствени действия. При така обсъдените доказателства, не се
установи да е имало разпореждане от страна на полицейските служители, да е
последвало неподчинение от страна на подсъдимия или пък още по-малко -създаване
от негова страна на пречки на органите на властта да изпълнят задълженията си.
Несъмнено, подс. А. се освободил от носеното в него наркотично вещество, като
го е изхвърлил, след което е напуснал
автомобила си, в опит да се дистанцира от това, но нито е бягал, нито пък по
някакъв друг начин е създал затруднения на полицейските служители да извършат
действията си във връзка с контрола на наркотичните вещества. Иначе казано,
дори опита на подс. А. да избегне проверката и отдалечаването му автомобила, на
няколко крачки, без да се съпротивлява и без да се укрива, не е затруднило
нормалното осъществяване на задълженията на полицейските органи, които след
задържането му са предприели и извършили всички необходими процесуално-следствени
действия. В практиката на ВКС/ Р №55/28.03.2017г. по н.д. №71/2017г. на 1-во НО
на ВКС, Р №556 от 15.12.2012г. по н.д. №1780/2012г. на 1-во НО на ВКС/ е
възприето, че „изпълнителното деяние
„пречи“ предполага не просто бягство от предстояща проверка, а активно
поведение, което може да включва думи, действия, насочени към оказване на
съпротива по повод изпълнение задълженията на органа на власт“. В
конкретния случай, с действията си подсъдимият не е създал пречки за
осъществяване на служебните задължения на органите на власт, каквито са
полицейските служители. След удара с полицейския автомобил, който не е бил
умишлено предизвикан, с цел да се пречи на проверката и след като е последван
от полицейския автомобил, подс. А. е намалил и спрял автомобила си, като не е
препятствал с поведението си изпълнението на служебните задължения на
служителите на 6-то РУ-Пловдив, които няколко минути по-късно са извършили
проверка. По изложените съображения и предвид липсата на съставомерни действия
и поведение от страна на подс. Г.Н.А., съдът го оправда по така повдигнатото му
обвинение по чл. 270, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Настоящият съдебен състав не споделя и
тезата на прокурора за доказаност на обвинението по по
чл.354а, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК за
това, в периода 01-08.12.2019г. в гр.Пловдив, при
условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан 2 или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, без надлежно
разрешително да е разпространил на лицето М.Ф.К. *** високорисково наркотично
вещество - хероин с нето тегло 19,38 грама и със съдържание на активен
компонент диацетилморфин (ДАМ) 14,2 тегловни процента, на стойност от 969лв.,
съгласно постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, за което
подсъдимият Г.Н.А. беше признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН.
По отношение на това обвинение не са
събрани никакви доказателства от обективния състав на престъплението- за това,
подсъдимият А. да е разпространил на М.Ф.К. въпросното количество хероин, с
нето тегло 19,38гр. и това да е станало в период 01.12.-08.12.2019г. В тази
връзка обвинението почива единствено на показанията на св. М.А., участвал при
задържане на св. К. на 08.12.2019г., дадени в хода на съдебното следствие, в
които изразява съмнение, че „най-вероятно“ намереното тогава наркотично
вещество е било закупено от Г.А.. Съдът по-горе в мотивите си коментира и не
възприе с доверие показанията на св. А. в тази им част, тъй като освен
изразяващи само предположение, те не почиват на никакви сигурни доказателства.
На първо място, св. А. не е видял и не е
установил никаква комуникация, включително и физическа между подс. А. и св.М.Ф.К.
на 08.12.2019г. или в инкриминирания период. На второ място, приложените по
делото *** не установяват в посочения период подс. А. да е разговарял с М.К.-посочените
в протокола от изготвените ** разговори на подс. А., са с телефонни номера, за
които е отразено, че съответстват на мъжки гласове. Как разговорите се свързват
с М.К. не става ясно. И на последно място, св. М.Ф.К. и св. К.К. в показанията
си и пред съда и в досъдебното производство са категорични, че намереното у М.К.
на 08.12.2019г. количество хероин, за което той е бил осъден, не е закупувано или по друг начин придобито от
подс. Г.А.. В показанията си св. К. ясно заявява, че е имал конкакт с
подсъдимия, но по различен повод. При тези доказателства, според съда няма нито
едно, което да свързва подс. Г.Н.А. с деятелността на св. М.Ф.К., за която
последният е осъден, а обвинението се гради единствено на предположения и
съмнения, което е недопустимо. Поради изложеното, съдът призна подс. Г.А. за
невинен и го оправда по посоченото по-горе обвинение.
По отношение на
наказанията:
За
извършеното от подсъдимият Г.Н.А. престъпление по чл.354а, ал.2, т.4 във вр. ал.1, във вр. чл.29, ал.1,
б.“б“ от НК, законодателят е установил
граници на наказанието “лишаване от свобода”
от пет до петнадесет години
и кумулативно наказание
„глоба” от двадесет хиляди до
сто хиляди лева. При определяне на наказанието в случая, съдът отчете
наличието на множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като младата възраст, частично признание на вината, депозираните
обяснения, които съдействат в известна степен за разкриване на обективната
истина, трудовата заетост и семейната му ангажираност, която предполага грижи
изцяло от негова страна за две малолетни деца, както и изминалия период от
време. По отношение грижите за децата и възлагането им изцяло на подсъдимия, се
събраха доказателства, както гласни, така и писмени, удостоверяващи също посещение
на редовни учебни занятия на двете деца и ангажираност на бащата с този процес.
Всички тези обстоятелства, за които се събраха доказателства по делото, дават
основание да се направи извод за значителен превес на смекчаващите над
отегчаващите обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона
наказание за това престъпление, ще се окаже несъразмерно тежко с вината на
подсъдимия. Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът
отчете широкото разпространение на този вид деяния, особено в квартала, където
подс. А. живее. Действително подсъдимият е осъждан, но предходната му съдимост
е била отчетена от законодателя при квалификация на деянието и не може да служи
като допълнително основание за определяне на по-тежко наказание, както поиска
прокурорът. Поради всичко изложено съдът, определи
наказание по отношение на
подсъдимия Г.А. при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
приемайки, че е налице
значителен превес и многобройност на
смекчаващите обстоятелства, като наложи на подсъдимия наказание
под минимума, а именно ТРИ ГОДИНИ „лишаване
от свобода“. Наред с това съдът наложи и кумулативното наказание „ГЛОБА”, като
при отчетените смекчаващи обстоятелства и предвид разпоредбата на чл.55, ал.2
от НК слезе под най-ниския предел с
½ и определи същото в размер на 10 000 лева.
За престъплението по чл.339, ал.1 от НК, предвиденото
наказание е по-леко, в границите от две до осем години „лишаване от свобода“, като
при определяне на същото спрямо подс.А., съдът отчете отново значителен превес
и многобройност на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, при
наличието на които и най-лекото предвидено в закона нанаказание би се явило
прекомерно тежко, с оглед вината на подсъдимия. Като такива следва да се имат
предвид всички посочени по-горе обстоятелства - младата възраст на подсъдимия,
признанието на вината и оказаното от него съдействие при намирането на
държаните боеприпаси, семейното му положение и необходимостта да полага грижи
да малолетните си деца. Съдът отчете и обстоятелството, че се касае до държане
единствено на боеприпаси-ловни патрони, при това в ограничен брой-10 и то в
помещение, в което е ограничен достъпа на други лица. За това, отчитайки
предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът определи на подс.Г.А. наказание
за това престъпление от ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“.
По отношение наказанието за престъплението по чл.343в,
ал.2 от НК, което е в границите от една до три години лишаване от свобода и
глоба от 500 лв. до 1200 лева, съдът отново отчете посочените по-горе
смекчаващи отговорността на подс.А. обстоятелства и определи и за това
престъпление наказание също под минимума предвиден в закона. Същевременно,
следва като отегчаващо обстоятелство да бъде отчетено обстоятелството, че това
престъпление подсъдимият А. е извършил въпреки осъждането му за такова по вид
престъпление и санкционирането му по административен ред, видно от приложената
по делото справка за нарушител на л.61-64, т.1 от д.п. Към инкриминираната
дата, подс. А. действително се проявил като недисциплиниран водач, за което е
бил осъждан два пъти за пристъпление по чл.343в от НК. Към настоящия момент
обаче, считано от 30.11.2020г. подс. Г.А. е правоспособен водач на МПС и
притежава валидно свидетелство за управление, категории „АМ“, „В1“ и „В“, като
по силата на закона -чл. 159, ал.2 от ЗДвП, същият е заплатил всички наложените
му към момента глоби. За това,
отчитайки обществената опасност на извършеното и последващото отношение на
подсъдимия към този вид престъпления-преминаване на обучение и снабдяване с
валидно свидетелство за правоуправление, включително и заплащането на всички
дължими към държавата глоби, както и другите налични смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства, настоящия състав му наложи наказание при условията
на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода,
както и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА, което определи в размер на 400 лева. Съдът не наложи наказание „лишаване от права“, както поиска в
пледоарията си прокурорът, тъй като такова в разпоредбата на чл.343г от НК не е
предвидено за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, както и поради това, че
няма как да се наложи наказание свързано с лишаване от права, които към момента
на извършване на деянието, деецът не притежава. Безспорно същият е станал
правоспособен водач на МПС, но в по-късен момент и поради това нормата на
чл.343г от НК е неприложима.
Налице са основанията на чл.23, ал.1 от НК за кумулиране
на наложените на подс.Г. А. наказания, тъй като всички престъпления са
извършени преди да има, за което и да от тях влязла в сила присъда. В този
смисъл, на подсъдимият следва да се наложи едно общо най-тежко наказание
измежду така определените му с присъдата, а именно ТРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода. Съдът прие, че на основание чл.23, ал.3 от НК към така определеното на
подс.Г.А. общо най-тежко наказание, следва да се присъедини изцяло и
наказанието ГЛОБА в размер на 10
000/десет хиляди/ лева, наложено му за престъплението по 354а, ал.2, т.4 от НК,
което е и с най-висок размер от всички наложени му от този вид наказания.
На основание 57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС така наложеното
на подсъдимия Г.А. наказание от три години лишаване от свобода, следва да се
изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим, предвид
това, че към момента на извършване на деянията, не са изтекли повече от пет
години от предходно наложеното му наказание лишаване от свобода, видно от
приложената по делото справка съдимост/л.76, том 1 от д.п./.
На основание чл.59,
ал.1, т.1 и ал.2 от НК съдът приспадна от така наложеното на подсъдимия Г.Н.А. наказание лишаване
от свобода, времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК с
мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 11.12.2019г.
до 07.08.2020г., като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от
свобода.
Настоящият съдебен състав е на становище, че в конкретния
казус така определеното общо наказание “лишаване от свобода”, както и
кумулативно наложеното наказание „глоба” спрямо подс.Г.А., биха въздействали в достатъчна
степен възпитателно и поправително спрямо него и ще изпълнят целите по чл.36 от НК. За това и
съдът не приложи разпоредбата на чл.24 от НК и не увеличи определеното общо
наказание лишаване от свобода. В тази връзка, следва да се отбележи, че осъжданията
на подс. А. до момента не са за тежки умишлени престъпления, като и двете са за
престъпения по чл.343в, ал.2 от НК, за които наложените му наказания лишаване
от свобода от по четири месеца, са били изтърпени. Към настоящия момент,
данните сочат, че подсъдимият е променил отношението си към този вид
престъпления, поради което и ефективните наказания за предходните престъпления
са изиграли превъзпитателна роля спрямо него. Ето защо , настоящият състав
прие, че ефективното изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание от
три години лишаване от свобода, към което е присъединено и наказанието „глоба“
в размер на 10 000 лева, в достатъчна степен ще съдейства за постигане
целите на генералната и най-вече на индивидуалната превенция.
На основание чл.354а, ал.6 от НК съдът постанови да се отнеме в полза на държавата с цел унищожаване, след влизане
на присъдата в сила на предмета на престъплението по чл.354а, ал.2 от НК – 1 бр. прозрачен полиетиленов плик, запечатан със силиконов
печат с надпис „РДВР Пловдив 053“ и съдържащ 1165,08 гр. от веществото Метил
2-{[1-(5-флуоропентил)-1Н-индазол-3-ил]формамидо}-3,3-иметилбутаноат,
познато под синонима 5F-MDMB-PINACA и 8,13 гр. хероин, предадени на съхранение в Агенция „ Митници”, Централно митническо управление, отдел
„МРР-НОП”.
С присъдата съдът се произнесе и по отношение на
останалите ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1 бр. бяла
туба, затворена с червена капачка с течност и надпис на етикета „TRAKON“ със сини букви, 1 бр. полиетиленов плик,
съдържащ празни найлонови торбички с надпис „3л/2кг“,1 бр. пластмасово шише, затворено със синя капачка с
надпис „Devin“, 2 бр. черни найлонови чувала, всеки съдържащ по 1 бр. найлонов плик, 1 бр. шише/празно/ с пулвелизатор с надпис „Peros “, 1 бр. черна найлонова торбичка, съдържаща празни гилзи от патрони 3 бр. черни на цвят патрона и 7 бр. зелени на цвят, находящи се на съхранение при домакина на 6-то РУ гр. Пловдив, като прие, че същите следва
ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА -
9 бр. банкноти с номинал 20лв., 1 бр. банкнота с номинал 50 лв. и 2 бр. банкноти с номинал 100 лв., предадени на съхранение домакина на ОД на МВР гр. Пловдив; 2 бр. халки със
закачени на тях, 2 бр. секретни ключа и 1 бр. чип в жълт цвят, както и 1 бр. метална
халка със закачени на нея, 4 бр. малки ключове и мобилен телефон „Самсунг“ модел „Note“, находящи се на съхранение при домакина на 6-то РУ Пловдив, следва ДА СЕ
ВЪРНАТ на подсъдимия Г.Н.А., след влизане на присъдата в сила. По
отношение на намерените в жилището, обитавано от подс. А. пари, се установи, че
освен подсъдимият в това жилище живеят и
други лица, поради което не може да се приеме, че тези пари принадлежат на
подсъдимия, както и че са придобити в резултат от престъпна дейност. Поради
това и съдът се разпореди да бъдат върнати, след влизане на присъдата в сила.
Иззетото като веществено доказателство - 1 бр. дрегер DrugCheck 3000 STK 6,
находящ се в делото, следва да
остане приложен по делото, след влизане в сила на присъдата, а приложените към делото екземпляри от изготвените веществени доказателствени
средства, в резултат на използваните
** да останат на съхранение в ***до
изтичане сроковете на класификация по **.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Г.Н.А. беше осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 429.08 /четиристотин
двадесет и девет лева и осем стотинки/ лева, произходящи от
платени възнагражединя на вещи лица, а в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 220
/двеста и двадесет/ лева, представляващи разноски, направени в хода на
съдебното производство също за възнаграждения на вещи лица и за изслушване на назначените експертизи.
Причините за извършените от подсъдимия А. деяния са ниското му
правно съзнание и незачитане на
установения в страната правов ред.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: