№ 411
гр. П., 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500623 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №835 от 22.07.2022г., постановено по гр.д.№1397/2022г. по
описа на РС- П. са отхвърлени исковете на Е. С. М., с ЕГН **********, от
гр.П., ул. „Ц.О.“ №96, вх.А, ет.3, ап.18, срещу „Дим енд Ан“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес на управление: гр.П., ул.“П.Б.“ №108, вх.А, ет.1, за
признаване на уволнението на ищцата, извършено на основание чл.71, ал.1 от
Кодекса на труда, със Заповед №35 от 04.03.2022г. на управителя на
дружеството за незаконно и неговата отмяна и за осъждането на „Дим енд
Ан“ ЕООД, да заплати на ищцата Е. С. М., обезщетение за оставането й без
работа в резултата на уволнението в продължение на шест месеца в общ
размер 4260лв.
Осъдена е Е. С. М., да заплати на „Дим енд Ан“ ЕООД- гр.П., сумата от
500лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по
настоящото дело.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Е. С. М..
Твърди се в същата, че обжалваното решение страда от конкретни
1
пороци и следва да бъде отменено.
Изразява се несъгласие с обстоятелството, че ищецът е осъден да
заплати разноски на ответната страна за адвокатско възнаграждение, в размер
на 500лв., мотивирано от правилата на ГПК, тъй като лицата които завеждат
искове, произтичащи от трудови правоотношения, не дължат такива /арг. от
чл.83, ал.1, т.1 от ГПК.
Твърди се, че липсва надлежно уведомяване за постановеното решение.
По този начин се приема, че страна по делото се лишава от право на защита
срещу постановения съдебен акт, което е недопустимо.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „Дим
енд Ан“ ЕООД, с управител К.С.А., чрез пълномощника му адв.Н. Б..
В него са изложени съображения в насока, че изложените в жалбата
доводи са неоснователни.
Искането е за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се
разноски.
С Определение №1961 от 20.09.2022г., постановено по гр.д.
№1397/2022г., по описа на РС- П. е оставено без уважение искането на Е. С.
М. от гр.П., за отмяна на Решение №835/22.07.2022г., постановено по
настоящото дело, с което тя е осъдена да заплати на ответника „Дим енд Ан“
ЕООД- гр.П., сумата от 500лв., представляващи направени от него разноски.
Против това определение е постъпила частна жалба от Е. С. М., в която
се изразява становище, че същото страда от конкретни пороци.
В тази насока се излагат доводи, че във въззивната жалба срещу
Решение №835/22.07.2022г., постановено по гр.д.№1397/2022г. по описа на
РС- П. от съдебния състав е посочено, а не както твърди съдебния магистрат
„спазване на срока на жалба от жалбоподателката“ и както е разписано в
атакуваното определение, а е обърнато внимание, че срокът на обжалване,
тече от момента на постановяването му, а не както следва да бъде по закон- от
момента на надлежно уведомяване. По този начин се приема от
жалбоподателката, че страната се лишава от правото да обжалва съдебния
акт, което е недопустимо и достатъчно основание за отмяна на решението.
Визира се, че за съдебното решение, жалбоподателят е бил надлежно
2
уведомен на 18.08.2022г.- тринадесет дни след изтичане на срока за
обжалване, некоректно посочен в него.
Твърди се, че само, бързо направената справка на електронната
страница на съда, по номера на делото е причина за подаване на въззивната
жалба, в порочно определения срок.
Сочи се, че районният съд неправилно тълкува разпоредбата на чл.83,
ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл.83, ал.3 от ГПК. Правилно проведено логическо
и систематическо тълкуване води до извода, че ответникът не е допринесъл за
завеждането на делото /арг. от чл.78, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.83, ал.1, т.1 от
ГПК, във р. с чл.83, ал.3 от ГПК/. Приема се, че в настоящия случай, приноса
на ответника е прекратяването на договора по време на болничен и е
основание да не бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, в
тежест на ищеца.
Визира се, че в обжалваното определение, правилно е посочен срокът за
обжалване, както и момента от който започва да тече, но неправилно е
посочен компетентния съд, пред който може да се обжалва конкретния акт-
РС- П., вместо Окръжен съд- гр.П..
Искането е да се отмени обжалваното определение.
В съдебно заседание, жалбоподателката Е. С. М., редовно призована не
се явява.
Ответникът по жалбата- „Дим енд Ан“ ЕООД, редовно призован,
законен представител не се явява. Не се явява и процесуалния му
представител адв.Б.. От страна на последния е постъпило писмено становище,
в което се оспорва жалбата за неоснователна, като се счита, че съдебния акт е
законосъобразен. Претендират се разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството е образувано по повод на подадена искова молба от Е.
С. М. срещу „Дим енд Ан“ ЕООД, с която се предявени кумулативно
съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ.
Твърди се в тази връзка, че със Заповед №35/04.03.3022г., ответникът е
прекратил неправомерно трудовото правоотношение с ищцата, на основание
чл.71, ал.1 от КТ.
3
Визира се, че посочената по- горе заповед и е връчена на 07.03.2022г. по
време на болничен лист, издаден й поради усложнена бременност.
Искането е да се признае за незаконно прекратяването на трудовия
договор и същото бъде отменено. Да се присъди обезщетение за оставането на
ищцата без работа за 6 месеца в размер 4260лв. и да се заличи основанието за
прекратяване на трудовото й правоотношение, вписано в трудовата й книжка,
респ. други документи. Във връзка с последното, от страна на районния съд,
правилно е прието, че не би следвало да се счита за отделен иск с правно
основание по чл.344, ал.1, т.4 от КТ, а за последица от уважаването на иска за
отмяна на уволнението
Въззивният съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от Трудов договор №3/03.12.2021г. се установява, че същия е
сключен между „Дим енд Ан“ ЕООД с управител К.С.А. и Е. С. М., по силата
на който първата е приел да работи като продавач- консултант за определено
време със срок за изпитване за 6 месеца, считано до 02.06.2022г.
От болничен лист от 07.03.2022г. се установява, че същия е издаден на
Е. С. М. с диагноза: заплашващ аборт.
Видно от Заповед №35/04.03.2022г. се установява, че на основание
чл.71, ал.1 от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение с Е.
С. М. от „Дим енд Ан“ ЕООД.
По делото са приложени длъжностна характеристика за продавач-
консултант, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ
с Придружително писмо от 03.12.2021г. и справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 08.03.2022г.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящата
въззивна инстанция от правна страна приема следното:
Въззивната жалба е допустима- налице е предписаното от закона
съдържание, обжалва се невлязло в сила решение на първоинстанционния
съд, подадена е в законоустановения двуседмичен срок от надлежна страна,
имаща правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, въззивната
жалбата е неоснователна.
Решението на Пазарджишкия районен съд е валидно - постановено е от
4
надлежен съдебен състав, в предвидената от закона форма и в рамките на
правораздавателната му компетентност.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал
съотносимите към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на
тях е достигнал до изводи, че предявените обективно съединени искове, с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ са неоснователни, предвид на
което правилно и законосъобразно ги е отхвърлил.
Тези крайни правни изводи на съда, настоящата инстанция няма
основание да ги променя, с оглед на събраните по делото доказателства, като
ги споделя изцяло, ведно с изложените в тази насока доводи за неприемане
твърденията на ищцата и нейната защита, без да е необходимо да ги
преповтаря в тяхната цялост.
За пълнота следва да се визира Решение №620 от 18.10.2010г. на ВКС
по гр.д.№1716/2009г., IVг.о., ГК, докладчик В.Р., съгласно което, договор със
срок на изпитване може да бъде прекратен от работодателя и до изтичане на
срока, когато срокът е уговорен в негова полза дори и в случаите когато
работникът е в отпуск поради временна нетрудоспособност. Разпоредбата на
чл.71, ал.1 КТ по категоричен начин предвижда, че до изтичане на срока за
изпитване, страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без
предизвестие.
Следва да се посочи, че въззивният съд не споделя и изложените
възражения във въззивната жалба.
Те са в насока, че присъждането на разноски в тежест на ищеца, при
условие, че такива не се дължат с арг. на чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, както и липса
на надлежно уведомяване за постановеното решение.
В конкретният казус, няма основание да се приеме, че тези възражения
дават основание за извод, че постановеното съдебно решение е
незаконосъобразно.
На практика, цитираната разпоредба на чл.83 от ГПК, регламентира
освобождаване от разноски при образуване на производството.
Пред първата инстанция, на ищцата са отхвърлени предявените от нея
искове, като с оглед на този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
същата правилно е осъдена да заплати направените от ответната страна
разноски.
5
Относно второто възражение следва да се посочи, че то е относимо
единствено, ако страната е пропуснала срока за обжалване на постановеното
процесно решение на първоинстанционния съд. Такава хипотеза реално не е
налице. Правата на ищцата не са нарушение, доколкото същата ги е
реализирала именно с настоящата въззивна жалба.
Предвид на гореизложеното, споделяйки правните изводи на първата
инстанция, въззивният съд приема, че следва да остави без уважение
подадената въззивна жалба, като неоснователна и потвърди обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно.
По отношение на постановеното Определение №1961/20.09.2022г.
Относно този съдебен акт, възраженията за неговата законосъобразност
са мотивирани, че страната е лишена от правото да обжалва същия поради
некоректно посочване на срока за обжалване, неправилно тълкуване на
разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл.83, ал.3 от ГПК, респ.
неправилно посочване на компетентния съд, пред който може да с е обжалва
конкретния акт.
Факт е, че неправилно първоинстанционният съд е посочил, че
определението му подлежи на обжалване пред Пазарджишкия районен съд.
Същият реално не може да бъде основание за приемане на извод за
незаконосъобразност на така постановеното определение, с което е оставено
без уважение искането на М. за отмяна на Решение №835/22.07.2022г., с което
тя е осъдена да заплати на ответника „Дим енд Ан“ ЕООД- гр.П., сумата
500лв., представляващи направени от него разноски.
В случая, жалбоподателката е реализирала правата си да обжалва така
постановения акт пред ОС- П., който е компетентния съд да разгледа
подадената от нея жалба, която е приета за допустима. Констатираната
грешка не е основание да се приеме, че е налице основание за отмяна на
решението /в случая определението/, като незаконосъобразно.
Неправилно следва да се приема тълкуването направено от страна на
жалбоподателката в насока, че разноски тежат върху ищеца, в случай на
отхвърляне на иска, при положение, че ответникът не е допринесъл за
завеждането на делото, но неговия принос реално е прекратяването на
договора по време на болничен, което е и основание да не бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в тежест на ищеца.
6
Така изложената хипотеза не може да се счете за приложима и
съответно причина, жалбоподателката да бъде освободена от заплащане на
разноски.
Разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 от ГПК дава право на ищците-
работници, по искове, произтичащи от трудови правоотношения, да не внасят
такси и разноски. Тази норма на практика е относима, към момента на
предявяване на искове по КТ. Впоследствие, данните по делото са, че тези
искове на ищцата в конкретния казус са отхвърлени, в резултат на което
приложение намира нормата на чл.78 от КТ, във вр. с чл.81 от ГПК. По
силата на същата, ответникът е претендирал разноски, които с оглед изхода на
делото, следва да се присъдят в негова полза. Безспорно е по делото, че
същия е реализирал разноски за адвокатско възнаграждение, които са
доказани, предвид на което те правилно са присъдени в тежест на ищцата.
При тези данни, не може да се приема, че ответникът е допринесъл за
завеждане на делото. В тежест на последния биха се присъдили разноски, при
хипотеза на уважаване на исковете на ищцата и той би бил осъден да ги
заплати на последната, ако такива има реализирани и доказани, но в случая
това не е така.
Предвид гореизложеното, подадената частна жалба, като неоснователна
следва да се остави без уважение, а обжалваното определение, като правилно
и законосъобразно се потвърди.
С оглед изхода на делото, в тежест на Е. С. М. следва да се присъдят
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 500лв.-
адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.271, ал.1, пр. първо от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №835/22.07.2022г., постановено по гр.д.
№1397/2022г. по описа на РС- П..
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1961/20.09.2022г., постановено по
гр.д.№1397/2022г. по описа на РС- П..
7
ОСЪЖДА Е. С. М., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Ц.О.“ №96, вх.А,
ет.3, ап.18, да ЗАПЛАТИ на „Дим енд Ан“ ЕООД- гр.П., с ЕИК *********,
разноски пред въззивната инстанция в размер на 500лв.- представляваща
адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок, считано от
обявената на страните дата 30.11.2022г., при наличие на предпоставките
на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8