№ 77
гр. Разград , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА А. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20203330101558 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Депозирана е искова молба от „Юробанк България“АД със седалище гр.София, с която са
предявени обективно съединени искове срещу Р. Р. Н. за установяване, че ответникът
дължи на ищеца сумата 5217,43 лв. главница по договор за банков кредит, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлениетоя сумата 508,89 лв. възнаградителна
лихва за периода 04.07.2018 г. – 22.05.2019 г., сумата 155,02 лв. мораторна лихва за периода
04.07.2018 г. – 17.06.2019 г. и 227,39 лв. такси за периода 04.07.2018 г. – 17.06.2019 г.
Претендира и за разноските в настоящото, както и по заповедното производство. Твърди, че
за тези суми е издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на „Юробанк България“АД
от 09.07.2019 г. по ч.гр.д.№1317/2019 г. по описа на РС Разград, която е връчена на
длъжника по реда на чл.47 от ГПК. Сочи, че на 04.01.2018 г. между Р. Р. Н. и ищеца е
сключен договор за банков кредит за сумата 5441,00 лв., че сумата е била преведена по
сметка на ответника, че крайният срок за погасяване на този кредит е 04.01.2025 г., че
ответникът се е присъединил и към застрахователна програма „защита на плащанията“.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, като това неизпълнение
се установява от извлечението от счетоводните книги, както и че с нотариална покана,
връчена на 22.05.2019 г. ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем. По отношение
на иска за заплащане на 227,39 лв. такси, в същата ищецът включил и 78 лв. нотариални
такси, 38,50 лв. 11 броя такса за месечно обслужване и 110,89 лв. за 11 броя такса за такси за
огр. на нег. посл. ПК.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника при условията на чл.47 от
ГПК. Назначеният му особен представител счита, че част от задължението за плащане на
1
главница и на възнаградителна лихва е изпълнено. Възразява срещу размера на
адвокатското възнаграждение, присъдено по ч.гр.д.№1317/2019 г.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното: Ответникът е сключил с „Юробанк България“АД договор за
потребителски кредит на 04.01.2018 г. в размер на 5441,00 лв. срещу задължението за
връщане на кредита заедно с дължимите лихви в срок от 84 месеца, респ. до 04.01.2025 г.
при условията на договора. В договора са уговорени условията и сроковете за предоставяне
на средствата, както и за тяхното връщане. В чл.2, ал.5 от договора е записано, че при
неизпълнение на договорните задължения, банката има право да направи кредита
предсрочно и изцяло изискуем, като уведоми за това кредитополучателя с обратна разписка
по реда на чл.19 от Договора, т.е. на адресите, посочени в договора.
В чл.3 от договора е регламентиран размера на лихвата, която кредитополучателят дължи
върху сумата, получена като главница, а именно сбора от референтния лихвен процент, за
който подробно е посочено как се определя плюс фиксирана договорна надбавка в размер на
10,437%. В ал.9 е посочено, че ГПР е 13,99%, а в ал.10 – по какъв начин се определя този
размер. В чл.9 е уговорено задължение за заплащане на законна лихва при просрочие и при
предсрочна изискуемост.
Към договора е приложен погасителен план, подписан от двете страни. Сумата 5 441,00 лв. е
преведена по банкова сметка на ответника на 04.01.2018 г. Кредитополучателят е сключил и
застраховка „Защита на плащанията“, респ. подписал Общите условия към нея.
На 22.05.2019 г. чрез нотариус като нотариална покана, на ответника е връчено
уведомление за предсрочна изискуемост на кредита. В него е посочен и размера на
вземането. Същото е получено от сестрата на ответника.
Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза сумата по
кредита – 5441,00 лв. е усвоена на 04.01.2018 г. по банкова сметка.Ответникът е внесъл
сумата 484 лв. и същите са отнесени от ищеца, както следва: 223,57 лв. за главница, 236,87
лв. договорна лихва и 23,56 лв. за такси. Така от главницата остават дължими 5217,43 лв. и
съответно възнаградителна лихва 508,89 лв. за периода 04.07.2018 г. – 22.05.2019 г.,
мораторна лихва за периода 04.07.2018 г. – 17.06.2019 г. – 155,02 лв. и 227,39 лв. са
наличслени такси, от които 78 лв. за нотариус, 38,50 лв. месечни такси за обслужване на
банкова сметка и такси за ограничение на негативните последици от предсрочна
изискуемост – 110,89 лв.
Със заявление от 05.07.2019 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.417 от ГПК и със заповед №2964/09.07.2019 г., издадена по ч.гр.д.№1317/2019 г. съдът
е постановил Р. Р. Н. да заплати на кредитора „Юробанк България“АД сумите 5217,43 лв.
главница ведно със законната лихва от 05.07.2019 г., 508,89 лв. възнаградителна лихва за
2
периода 04.07.2018 г. – 22.05.2019 г., 155,02 лв. мораторна лихва за периода 04.07.2018 г. –
17.06.2019 г., 227,39 лв. такси по договора за периода 04.07.2018 г. – 17.06.2019 г., както и
разноските по делото в размер на 122,17 лв. и 532,57 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. Заповедта е връчена на при условията на чл.47 от ГПК, поради което на
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с нарочно разпореждане от 26.08.2020 г. съдът е указал на
кредитора в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Това
разпореждане е връчено на кредитора на 08.09.2020 г., респ. на 01.10.2020 г. той е предявил
иск за установяване на вземанията.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Исковете са предявени при условията на чл.422 от ГПК. С оглед издадената заповед за
изпълнение и връчването на същата по реда на чл.47 от ГПК, предявените срещу тях искове
се явяват допустими.
По същество така предявените установителни искове са основателни и доказани. Между
ищеца и ответника по делото е сключен валиден договор за кредит и паричната сума е
преведена на кредитополучателя. По отношение на сключения договор се прилагат Закона
за потребителския кредит и Закона за потребителите. Съдът намира, че клаузите, на които се
основават претендираните вземания не са неравноправни.
Срокът за връщане на сумата по договора е 04.01.2025 г. Към датата на връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост - 22.05.2019 г. длъжникът вече е бил изпаднал в
забава /според вещото лице последното плащане е на 26.06.2018 г./, а правото на кредитора
да обяви договорът за предсрочно изискуем при просрочие е последното плащане е изрично
уговорено в договора.
По процесния договор ответникът следва да заплати освен получената в заем сума, така и
възнаградителната лихва, уговорена в договора като цена за ползването на паричните
средства за времето до обявяването на предсрочна изискуемост.
Съответно от датата на изпадане на длъжника в просрочие – 04.07.2018 г. същият дължи и
заплащане на законна лихва при условията на чл.86 от ЗЗД върху сумата, по отношение на
която е просрочието, а след обявяването на кредита за предсрочно изискуем – и върху
цялата главница.
Задължението за заплащане на съответните банкови такси е записано в договора.
Конкретният размер на дължимите суми е установен със заключението на съдебно-
счетоводната експертиза и същите съвпадат с тези, посочени в заповедта за изпълнение.
Тъй като ответникът не са заплатил дължимите по договора за кредит суми и задължението
за заплащане на същите не е погасено на друго законово основание, предявените
установителни искове се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени. Така
3
съдът следва да постанови диспозитив, с който да признае правото на ищеца да получи,
респ. задължението на ответникът да заплати сумите 5217,43лв. дължима главница ведно
със законната лихва от 05.07.2019 г., 508,89 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода
04.07.2018 г. – 22.05.2019 г., 155,02 лв. мораторна лихва за периода 04.07.2018 г. –
17.06.2019 г. , 227,39 лв. такси по договора.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК тримата ответници следва да заплатят на ищеца
направените по делото разноски в размер на 286,53 лв. платена държавна такса, 450 лв.
депозит за особен представител и 300 лв. депозит за възнаграждение на вещото лице, както
и сумата 762,52 лв. заплатени като адвокатско възнаграждение.
Ответникът дължи и разноските, направени от ищеца в качеството му на заявител по
ч.гр.д.1317/2019 г. по описа на РС Разград в размер на 122,17 лв. платена д.т. Ответникът
дължи принципно и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В
случая процесуалният представител на ответника е искал намаляване на това
възнаграждение, като е посочил, че същото е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото. Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК обаче не дава
възможност размерът на разноските да е по-малък от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, респ.от посочения в Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл.7, ал.7 на тази наредба е
посочено, че определянето на адвокатското възнаграждение при подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение се определя по правилата на чл.7, ал.2 на база половината
от стойностите на претендираните суми. Общия размер на претендираната сума в случая е
6108,73 лв., а половината от нея – 3054,36 лв. Според разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1 при сума от 3054,36 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 443,80 лв.,
респ. с ДДС е 532,56 лв., колкото е платено от заявителя и присъдено от съда по реда на
чл.78 от ГПК в производството по чл.417 от ГПК.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Р. Н., ЕГН **********, от с.****, че
същият дължи на „Юробанк България“АД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес
на управление ул.“Околовръстен път“, №260, законни представители Д.Ш.- изпълнителен
директор и М.В. – прокурист сумите 5217,43 лв. /пет хиляди двеста и седемнадесет лева и
четиридесет и три стотинки/ дължима главница по договор за потребителски банков кредит
от 04.01.2018 г., ведно със законната лихва от 05.07.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, 508,89 лв. /петстотин и осем лева и осемдесет и девет стотинки/
договорна/възнаградителна лихва за периода 04.07.2018 г. – 22.05.2019 г., 155,02 лв. / сто
петдесет и пет лева и две стотинки/ мораторна лихва за периода 04.07.2018 г. – 17.06.2019 г.
, 227,39 лв. /двеста двадесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/ такси по договора,
4
за които суми е издадена заповед за изпълнение №2964/09.07.2019 г. по ч.гр.д.№1317/2019
г. по описа на Районен съд - Разград.
ОСЪЖДА Р. Р. Н., ЕГН **********, от с.****, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“АД,
ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление ул.“Околовръстен път“,
№260, законни представители Д.Ш.- изпълнителен директор и М.В. – прокурист сумата
1036,53 лв. /хиляда тридесет и шест лева и петдесет и три стотинки / за направените
разноски и 762,52 лв. /седемстотин шестдесет и два лева и петдесет и четири стотинки/
платено адвокатско възнаграждение по гр.д.№1558/2020 г. по описа на Районен съд -
Разград, както и сумата 122,17 лв. /сто двадесет и два лева и седемнадесет стотинки / за
направените разноски за държавна такса и 532,57 лв. /петстотин тридесет и два лева и
петдесет и седем стотинки/ разноски за адвокатско възнаграждение по ч. гр.д.№1317/2019 г.
по описа на Районен съд - Разград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Разградския окръжен съд.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по ч. гр.д.№1317/2019
г. по описа на Районен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5