РЕШЕНИЕ
Номер 651/31.10 Година 2019 Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд Втори наказателен състав
На втори октомври Година 2019 В публичното заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар Биляна Миткова
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01342 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № К-014569 от 10.06.2019 г. (НП),
издадено от Е. М.Г.- Директор на Регионална дирекция за областите С., Софийска,
Кюстендил, П. и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара” при
Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на „******” ЕАД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. Младост 4, Бизнес парк С.,
сграда 6 е наложена имуществени санкция в размер на 500 лв (петстотин
лева) на основание чл.222а от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) за нарушаване на чл. 113, ал.1 от същия
закон.
Дружеството жалбоподателят „******” ЕАД – редовно призовано, не изпраща представител за участие в съдебното производство. С жалбата моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като са изложени съображения, че не е посочена по ясен и категоричен начин датата на извършване на нарушението, което не е описано в достатъчна степен, както и неточната му правна квалификация, излагайки доводи, че същата е във вр. с ал.2 на чл.113 от ЗЗП, определяща срока в който е следвало продавачът да приведе стоката в съответствие с договора. Лансира се тезата, че в процесния случай е неприложима разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, тъй като вещта е получена по договор за лизинг, поради което и за „******” не е възникнало това задължение, тъй като няма качеството на продавач по смисъла на чл. 104 от ЗЗП. Възразява се и по същество, като се твърди липса на извършено нарушение. Предвид всичко гореизложено се претендира за отмяната на обжалваното НП.
За въззиваемата страна КЗП – редовно призована, не се явява процесуален представител при разглеждане на делото в хода на съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
Дружеството жалбоподател стопанисва търговски обект- магазин „Теленор”, находящ се в гр. П., ул. Минск № 15, от който на 19.10.2017 г. потребителя В.С.Д.получила по Договор за лизинг от 18.10.2017 г. мобилен апарат Samsung Galanxy J7 2017 Dual с IMEI 359603080645698. На 15.12.2018 г. потребителят предявил рекламация по повод проявен дефект на телефона, като в изготвения протокол за приемане на устройството № ********* при описание на повредата по данни на клиента било посочено „петна по дисплея”, както и че са установени „следи от нормална употреба”. Телефонът бил изпратен в обслужващия сервиз, където бил изготвен сервизен протокол № ********* от 02.01.2019 г., в който било отразено, че се касае за „механично повреден дисплей”. Телефонът не бил отремонтиран, поради което В.С.Д.подала жалба с вх. № С-03-284/14.01.2019 г. в КЗП. На 15.01.2019 г. свидетелката Е.Г. Б.– служител в Регионална дирекция С. при КЗП, извършила проверка в търговския обект, където установила горните факти. От страна на „******” ЕАД било представено становище, с което потвърдили изразения отказ за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба, тъй като според дружеството повредата се дължи на неправилна експлоатация, поради което търговецът не е в състояние да удовлетвори исканията на клиента. За така установените факти свидетелката Е. Б.съставила констативен протокол № К-2684513 от 15.01.2019 г. Същата приела, че е налице нарушение на чл. 113, ал.1 от ЗЗП, поради което срещу „******” ЕАД бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № К-14569 от 06.03.2019 г., в който било посочено, че нарушението е извършено на 02.01.2019 г., когато е бил съставен сервизен протокол с който не е било извършено гаранционно обслужване с довод за наличие на механичен дефект на телефона, който търговската гаранция не обезпечава. Административнонаказващият орган (АНО) възприел изцяло констатациите изложени в АУАН, въз основа на които на 10.06.2019г. било издадено обжалваното НП, с което дружеството жалбоподател било санкционирано на основание чл. 222а от ЗЗП с имуществена санкция в размер на 500 лв (петстотин лева).
Процесното НП било връчено на търговеца на 01.08.2019 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: жалба, входирана в КЗП с № С-03-284/14.01.2019 г. от В.С.Д., договор за лизинг от 18.10.2017 г. за мобилен апарат Samsung Galanxy J7 2017 Dual с IMEI 359603080645698., фактура № ********** от 19.10.2017 г., гаранционна карта на апарата от 19.10.2017 г., протокол за приемане на устройството № *********/15.12.2018г., сервизен протокол № ********* от 02.01.2019 г., констативен протокол № К-2684513 от 15.01.2019 г., заповеди №№ 891 от 12.10.2016 г. и 334 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП, както и предвид свидетелските показания на Е.Г.Г., която разпитана в хода на съдебното следствие, потвърждава изцяло отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства.
От правна страна:
Възраженията в жалбата, че за дружеството жалбоподател не е възникнало задължението по чл.113, ал.1 от ЗЗП, тъй като процесния телефонен апарат е получен по договор за лизинг, съдът счита за неоснователни, тъй като сключеният такъв на 18.10.2017 г. между страните има за предмет стока, която притежава качеството на потребителска стока по смисъла на чл. 104 от ЗЗП. Чл.1, ал.2 на договора за лизинг предвижда правото на лизингополучателя да придобие правото на собственост, като подпише договор за изкупуване на устройството, поради което по силата на този договор и с оглед чл. 104, ал.1 от ЗЗП, за „******” ЕАД е възникнало качеството на продавач по смисъла на ЗЗП. Същевременно и хипотезите на договора за лизинг, предвидени от законодателя в чл.342, ал.2 и ал.3 от Търговския закон не изключват приложимостта на правилата за продажба. В този смисъл и възраженията в тази насока, които са изложени в жалбата съдът прие са неоснователни.
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин, като съображенията се следните:
В обстоятелствената част на АУАН и на НП е изложена констатираната и от съда фактическа обстановка във връзка с извършената проверка по потребителската жалба на В.Д., но при описание на нарушението не е посочено, че същото се изразява в това, че в рамките на един месец от предявяване на рекламацията на 15.12.2018 г. търговецът не превел стоката в съответствие с договора за продажба, т.е. непосочването на едномесечния срок през който търговецът е длъжен да приведе стоката в съответствие води до съществено процесуално нарушение, свързано с пълно и ясно описание на деянието, доколкото лишава нарушителят от правото му да разбере всички съставомерни елементи на вмененото му нарушение, а от там и от възможността да организира в пълен обем защитата си по предявеното му административнонаказателно обвинение. Това е съществено процесуално нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което води до незаканосъобразно издадено НП.
Същевременно посочването на датата на рекламацията – 15.12.2018 г., който е началния момент на привеждане на стоката в съответствие с договора за лизинг и неконкретизирането, че се касае за едномесечен срок в който търговецът е имал задължение да се произнесе по рекламацията е довело и до неопределяемост относно датата на осъществяване на нарушението. След като законодателят е предоставил на търговеца едномесечен срок, в който може да прецени по какъв начин да отговори на предявената пред него рекламация, то не може АНО да намалява продължителността на този срок и да вменява на търговеца, че е извършил нарушението на 02.01.2019 г., когато е издаден сервизния протокол от оторизирания сервиз. Още повече, че тази дата е 14 дни преди да е изтекъл срокът по чл. 113, ал.2 от ЗЗП за изпълнение на задължението му. Неправилно в АУАН и в НП е посочена и датата на установяване на нарушението -15.01.2019 г., тъй като същата се включва в едномесечния период, в който продавачът е имал задължение да отремонтира стоката. В случая нарушението се изразява в бездействие, т.е. продавачът е имал възможност да изпълни вмененото му от закона задължение за привеждане на потребителската стока в съответствие с договора от 18.10.2017 г. най-късно до първия работен ден след изтичане на едномесечния срок, т.е. процесното нарушение е установено преди да е бил изтекъл срокът по чл. 113, ал.2 от ЗЗП, а следователно и преди да е извършено.
Така констатираните пороци относно датата на извършване на административното нарушение, както и неговото непълно описание с релевантните му обективни признаци са съществени процесуални нарушения, които водят самостоятелно до незаконосъобразност на обжалваното НП, което има за последица неговата отмяна
От друга страна съдът намира, че процесното нарушение не е доказано по несъмнен начин, като съображенията са следните:
Административнонаказателното обвинение е за нарушение на нормата на чл. 113, ал.1 от ЗЗП, която задължава продавача в случаите, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, да я приведе в съответствие с договора за продажба, като в ал. 2 на чл.113 от ЗЗП срокът, в който това следва да бъде сторено е един месец, считано от датата на предявяване на рекламацията. Релевантните факти, обуславящи ангажирането на административнонаказателната отговорност на „******” ЕАД са надлежно предявена на 15.12.2018 г. рекламация от страна на потребителя, която е приета от търговеца, който е отказал да приведе стоката в съответствие с договора от 18.10.2017 г, като е приел, че повредата на апарата се дължи на неправилна експлоатация. Съгласно чл. 105, ал.1 и ал.2 от ЗЗП продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока, съответстваща на договора за продажба, като носи отговорност за всяка липса на съответствие с него, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието. В чл. 108 от ЗЗП е регламентирана оборима презумция, че проявеното несъответствие до 6 месеца след доставяне на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. В рамките на определения 6-месечен срок от закупуване на стоката търговецът е този, който следва да доказва, че несъответствието на стоката с договора за продажба се дължи на виновно поведение на потребителя. След изтичането на този срок от 6 месеца установяването на всяко несъответствие на стоката с договора за продажба е в тежест на АНО, който следва да докаже, че повредата не е последица от механично въздействие върху него, а е резултат на недостатъци, каквито апаратът е имал още при продажбата. В процесния случай договорът за лизинг е сключен на 18.10.2017 г., като стоката е предадена на потребителя на 19.10.2017 г. Рекламацията е била направена на 15.12.2018 г., т.е. след изтичане на 6-месечния срок, поради което и заключението на оторизирания сервиз, че повредата на стоката не се обхваща от гаранцията е следвало да бъде оборена от АНО. Същият обаче не е ангажирал каквито и да са доказателства както в хода на административнонаказателното производство, така и в хода на съдебното следствие, за да докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието, поради което и не е оборена презумцията на чл.108 от ЗЗП.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са събрани доказателства, въз основа на които може да се направи извод, че нарушението за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, е безспорно установено, поради което и същото се явява недоказано, което води до незаконосъобразност на издаденото НП, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.
По изложените съображения и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № К-014569 от 10.06.2019 г., издадено от Е. М.Г.- Директор на Регионална дирекция за областите С., Софийска, Кюстендил, П. и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на „******” ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. Младост 4, Бизнес парк С., сграда 6 е наложена имуществени санкция в размер на 500 лв (петстотин лева) на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите за нарушаване на чл. 113, ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ