Р Е Ш Е Н И Е
№………./20.09.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание,
проведено на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Галина Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 888
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са искове от О.В.Д. срещу Н.П.Х.
за връщане сумата 15 000 евро, дължима по договор за заем от 02.07.2012
г., по чл. 240 ЗЗД и за заплащане сумата 2 841.89 евро, представляваща
обезщетение за забава в периода от 03.07.2017 г. до предявяването на иска:
14.05.2019 г., по чл. 86 ЗЗД, с присъждане на разноски.
Ответницата
не изразява становище.
По
същество ищцата поддържа становището.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено
следното:
Исковете са допустими и надлежно предявени.
По същество:
От
представения от ищцата заверен препис (л. 5) се установява, че на 02.07.2012 г.
е сключен договор за предоставяне от ищцата на ответницата посочената в
исковата молба сума, като в договора е вписано, че заемателят е получил сумата,
която следва да върне в срок от пет години по посочена банкова сметка ***
"УниКредит Булбанк" АД.
В договора ответницата е заявила, че е получила
сумата (т. 1.2).
Съдът приема, че страните са сключили твърдяния от
ищцата договор за заем.
Падежът е настъпил.
Ответницата не твърди, че е върнала сумата.
В практиката се приема, че в общия случай
доказването на връщането на сумата е в тежест на заемателя (решение № 205 от
28.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 278/2016 г., IV г. о., ГК).
В литературата се приема, че отрицателните факти
подлежат на доказване (Сталев, Ж. БГПП. С.: Сиела, 2012, с. 263).
Въпреки уговорения начин на връщане, не би могло да
се приеме, че в процесния случай в тежест на ищцата-заемодател е да докаже, че
сумата не е постъпила по сметката. Това е така, защото прехвърлянето на
тежестта за доказване върху ищцата би лишило пропуска на ответницата да предяви
възражение срещу иска от последиците по чл. 133 ГПК, което е неприемливо.
Исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
Ответницата следва да плати на ищцата и разноските: 4195.83
лв., от които: 2800 лв. – възнаграждение на адвокат, 1395.83 лв. – държавни
такси по исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.П.Х. ЕГН ********** адрес: *** офис № 2-партер да върне на О.В.Д. ЕГН **********
адрес: *** чрез пълномощника адв.
К.Н.К. ***, електронна поща: kiryakovlaw@lex.bg, тел: 052/608-402;
факс: 052/ 608-872, съдебен адрес: адв.
К.К. сумата 15 000 (петнадесет хиляди) евро, дължима по договор за
заем от 02.07.2012 г., на основание чл. 240 ЗЗД и да й заплати: сумата
2 841.89 евро (две хиляди и осемстотин и четиридесет и едно евро и 89
евроцента), представляваща обезщетение за забава в периода от 03.07.2017 г. до
предявяването на иска: 14.05.2019 г., на основание чл. 86 ЗЗД и сумата 4195.83 лв. (четири хиляди и
сто и деветдесет и пет лева и 83 ст.) сторени разноски, от които: 2800 лв. – възнаграждение на адвокат и 1395.83 лв. – държавни
такси по исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред
ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: