№ 3924
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100509115 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 20076525 от 24.03.2021 г. по гр. д. № 362/2019 г. по описа
на СРС, ГО, 68 състав, съдът е осъдил ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "******* да заплати на П. Д.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. “*******, със съдебен адрес: гр.
София, бул. *******, чрез адв. К. И. Н., на основание чл. 432 КЗ сумата от 5
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в претъпените от ищеца болки и страдания от уврежданията в областта
на гръдния кош и долните и горните крайници, причинени му при
осъщественото на 03.08.2018 г. ПТП в гр. София по вина на водача на
автомобил "Ауди А4" с peг. № ******* ВХ, застрахован по риска
„Гражданска отговорност” при ответника, заедно със законната лихва върху
това обезщетение от 21.12.2018 г. до окончателното плащане на сумата, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 920 лв., представляваща
направените от ищеца разноски по делото, като е отхвърлил претенцията за
1
законна лихва върху обезщетението за периода от 03.08.2018 г. до 20.12.2018
г.
Недоволен от решението в ЧАСТТА, с която е уважен предявения иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е останал ответникът в производството
ЗД „Б.И.“ АД, който го обжалва при твърденията, че същото е неправилно,
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52
от ЗЗД и процесуалните правила. Искането към съда е да отмени решението
за горницата над 1 000 лв. до присъдения размер от 5 000 лв., евентуално при
определяне размера на дължимото обезщетение съда да отчете твърде
завишения размер, както и твърде леките травми на пострадалия. Прави се
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на насрещната страна.
Въззиваемата страна П. Д. П. оспорва въззивната жалба чрез
процесуалния си представител адв. В. в депозирания по реда на чл. 263 ГПК
писмен отговор с подробно изложени в нея съображения. Моли съда да
остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.
Решението в отхвърлителната част, като необжалвано от ищеца е влязло
в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; №
702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая съдържащите се в жалбата оплаквания са за нарушение на
нормата на чл. 52 от ЗЗД при постановяването му, по-конкретно се поддържа
несправедливо определяне на размерите на претърпените от ищецът
2
неимуществени вреди.
По делото е отделено като безспорно, обстоятелството, че гражданската
отговорност на делинквента е била застрахована при ответника по валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на
застрахователното събитие.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателства, вкл. заключението на приетата от първоинстанционния
съд и неоспорена от страните СМЕ, се установява, че на 03.08.2021 г. в гр.
София било осъществено пътно-транспортно произшествие с участието на
мотоциклет „Сузуки” с peг. *******, управляван от П. Д. П. и автомобил
"Ауди А4" с peг. № ******* ВХ, управляван от Т.Л.Е., собственост на същия.
При извършването на маневра завиване наляво, водачът на автомобила
отнема предимството на движещия се в обратна посока мотоциклет, не го
пропуска и реализира ПТП. Виновен за ПТП е водачът на лек автомобил
"Ауди А4" с peг. № ******* ВХ - Т.Л.Е..
От показанията на свидетеля В.И. – очевидец на ПТП - се установява,
че през 2018 г. се движела с колата си на паркинг, който се намира пред бл.
171 в ж.к. „Надежда“, когато станала свидетел на ПТП, при което син
автомобил, осъществил ляв завой без да даде мигач, като не пропуснал
движещия се мотоциклетист, който се е движил направо в посока ж.к.
„Обеля“. Мотоциклетиста паднал, някой се обадил на т.112 дошла линейка и
го закарала в Пирогов.
От показанията на свидетеля Д. П. – баща на ищеца – се установява, че
след ПТП ищецът е бил на болкоуспокоителни лекарства, като и до ден
днешен периодично ги приема. Свидетеля заявява, че ищецът все още има
болки в коленете при изкачване по стълби и по-дълго ходене, а след
инцидента не се чувствал вече като нормален, здрав човек.
От заключението на изслушаната пред СРС Съдебномедицинска
експертиза, се установява, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна
злополука на 03.08.2018 г. ищецът е получил травматични увреждания:
„контузия на гръдния кош, охлузване и кръвонасядане на гърдите, охлузване
на двата горни крайника, контузия на дясната гривнена става, контузия и
навяхване на дясното коляно, охлузване и кръвонасядане на лявото коляно.
Според вещото лице на ищеца е проведено домашно консервативно лечение,
3
като е изпитвал силни интензивни болки в продължение на 20-30 дни, като
няма данни за диагностицирани усложнения от травмите, въпреки
опалкванията на ищеца от болки в дясното коляно при физическо
натоварване. Според вещото лице ищецът е излекуван и прогнозата е
оптимистична.
Първостепенния съд е приел, че по делото не е установено ищецът с
поведението си да е допринесъл за възникването на вредите.
Пред настоящата въззивна инстанция също остана недоказано
възражението на въззивника-ответник за съпричиняване от страна на ищеца
на вредоносния резултат. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за
вредите, причинени на увредения може да се намали, ако сам той е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Според безспорната и
непротиворечива съдебна практика релевантен за съпричиняване на вредата
от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие,
дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само
това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди. Освен това приносът трябва да бъде доказан, а не
хипотетичен. Степента на приноса предполага съпоставка на поведението на
увредения с това на делинквента и тежестта на допуснатите от всеки един
нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. В настоящия
случай не се установява противоправно поведение на ищеца, като водач на
МПС, в причинна връзка с което да е настъпило произшествието.
По делото е доказано, че вследствие на това ПТП са настъпили
твърдените и претендираните от ищеца неимуществени вреди.
Предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ са
– застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" сключен между застрахователя и собственика на автомобила
управляван от делинквента към датата на настъпване на застрахователното
събитие, наличие на виновно противоправно поведение на делинквента,
настъпила вреда в правната сфера на пострадалото лице и причинна връзка
4
между противоправното поведение и увреждането. Отговорността на
застрахователя в хипотезата на чл. 432 от КЗ при застраховката "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, е функционална на деликтната
отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на
делинквента.
На основание гореизложеното въззивният съд приема, че в конкретния
случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 от КЗ за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество за заплащане на
ищеца на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както това
изрично е прието и в ППВС № 4/68 г., означава да бъде определен от съда
онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
Настоящият въззивен състав приема, че прилагайки разпоредбата на чл.
52 ЗЗД районният съд е отчел в достатъчна степен вида и характера на
претърпените от ищеца болки и страдания от причинените му телесни
повреди – контузия на гръдния кош, охлузване и кръвонасядане на гърдите,
охлузване на двата горни крайника, контузия на дясната гривнена става,
контузия и навяхване на дясното коляно, охлузване и кръвонасядане на
лявото коляно, както и преживените от тях негативни емоции причинени
в резултат на процесното ПТП – преживени болки и страдания, поради
което е изградил обоснован правен извод, че с присъденото обезщетение на П.
П. в размер на 5 000 лева, ще бъдат максимално репарирани последиците от
същото, съобразно въведения от законодателя критерий за справедливост,
намиращ приложение и в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Неоснователни са изтъкнатите във въззивната жалба доводи, че размера
на присъденото обезщетение е завишен. Тук следва да се обърне внимание, че
при определянето на размера на едно обезщетение винаги трябва да се държи
сметка на конкретиката на дадения казус - на вида и характера на
претърпените от ищецът вреди, отражението им върху него, и на всички
други обстоятелства, имащи значение в тази връзка, установени въз основа на
събраните по делото доказатества. Т.е. всяко обезщетение се определя строго
индивидуално, на базата на конкретните събрани по делото доказателства и
5
не може същото да се завишава или занижава необосновано на базата на
съдебна практика по други казуси, без да се държи сметка на конкретиката на
случая и събраните доказателства. Същото се отнася и до установения лимит
към датата на ПТП. Това че същият е бил по-високо или по-ниско определен
към датата на инцидента, не може само по себе си да обуслови присъждането
на по-високо или по-ниско обезщетение, а винаги трябва да бъде определен
от съда онзи точен паричен еквивалент на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, и на всички онези неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите, така както те
са установени по делото от събраните в тази насока доказателства. В
противен случай би се стигнало до определянето на обезщетение, което няма
да е съобразено с обстоятелствата по делото и събраните доказателства, а
оттук ще се стигне до нарушаване на критерия за справедливост, предвиден в
чл. 52 от ЗЗД. Първоинстанционният съд е извършил подробен, прецизен и
точен анализ на всички събрани по делото доказателства, на установените
факти и обстоятелства, и ги е съобразил напълно при преценката му относно
размера на присъденото обезщетение.
Във връзка с горното, настоящият съдебен състав, изхождайки от
понятието "неимуществени вреди", в което, според последователната
практика на ВКС, се включват всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалите и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, както и от разбирането,
че критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е
абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава, намира, че
определеният от СРС размер на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и така
определен същият в пълна степен отговаря на действително претърпените от
ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, и ще допринесат
за пълното му възмездяване.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
6
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал.
2 ЗА разноски за адв.възнаграждение се следват на въззиваемата страна, но
липсват доказателства за направата им, поради което и съдът не ги присъжда.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20076525 от 24.03.2021 г. по гр. д. №
362/2019 г. по описа на СРС, ГО, 68 състав, вкл. в частта за разноските.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7