Р Е Ш Е Н И Е №
1123
/неприсъствено/
22.10.2019 година, град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в
публично заседание на 26.09.2019 г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело № 1580 по описа за 2019
година и за да се произнесе, съобрази:
В исковата молба се твърди, че
на 26.06.2017г. бил сключен Договор за стоков кредит № 273415, по силата на който
„Банка ДСК”ЕАД се задължила да предостави на М.С.К. *** кредит в размер на
1 798.29лв., от които: 1 539лв. за закупуване от „ТЕХНОПХОЛИС
БЪЛГАРИЯ”ЕАД на мобилен телефон „SAMSUNG GALAXY S8 G950” и 259.29лв. за сключване на
застраховка „Стандарт +” с еднократна застрахователна премия в размер 259.29лв.
Било предвидено също така кредита да се да се олихвява с годишен фиксиран
лихвен процент, като по този начин договорната лихва възлязла на 615.70лв., а
общата стойност на плащанията – 2 413.89лв. Последната мъжа се задължил да
върне в срок до 26.12.2019г., на 30 месечни погасителни вноски, 29 от тях в
размер 81.70лв., а последната - изравнителна, от 44.59лв. К. обаче погасил само
129.99лв. С това се активирала и клауза- т.12 от раздел 6 от ОУ на кредитора,
съгласно която частта от непогасената вноска, представляваща главница, се
олихвява с уговорения лихвен процент, но увеличен с 10%. По този начин като
задължение на ответника била начислена и лихва за забава в размер на 112.08лв.
Така също, всички свои вземания
по този договор кредитора прехвърлил на
дружеството с фирма „Агенция за събиране на вземания” - с договор за
цесия. Тъй като и след него не последвало изпълнение от К., цесионера се
обърнал към съда със заявление по чл.410 от ГПК, за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, за следните суми: главница от 1 668.30лв.,
ведно със законната лихва, считано от 07.12.2018г. и до окончателното й
изплащане; 265лв.- договорна лихва за периода 10.09.2017г.- 24.04.2018г. и
112.08лв.- обезщетение за забава, за периода 10.09.2017г.- 07.12.2018г.
Заповедта била издадена, а с нея
на ответника било разпоредено да заплати и разноски в размер на 90.91лв. До
изп.лист обаче не се е стигнало, защото ответника не бил намерен от съда, да за
му бъде връчена заповедта. По тази причина и в условията на чл.415 ал.1, т.2 от ГПК, заповедния съд е дал указания на дружеството, че за да запази правата си
върху паричните вземания, трябва да предяви установителен иск за тях. Точно
това и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е сторило; претендира съда с
решението си да установи, че К. му дължи горните суми. Претендира и сторените
по настоящото дело, а и в ч.гр.д.№ 6831/2018г. на СлРС, разноски.
В условията на евентуалност – за
случай, че съда отхвърли установителните искове, претендира мъжа да бъде осъден
да му заплати паричните вземания. В този случай ищеца търси разноските и юриск.
възнаграждение, направени от него само в исковия процес.
На ответника е връчен препис от
исковата молба, но писмен отговор не е депозиран.
В проведеното по делото съдебно
заседание страните не се явяват и не се представляват. В него, в което и бяха приключени съдебното
дирене и устните състезания, съда взе становище и по искането на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД за постановяване на неприсъствено решение, като
указа, че в случая са налице предпоставките за това. Ето защо и на основание
чл. 239 ал. 2, изр. второ от ГПК съда указва в настоящия съдебен акт, че той се
основава на наличието на тези предпоставки и няма да излага други доводи като
обосновка. При съображенията, изложени от съда в протокола за заседанието, ще
отхвърли установителните искове, но ще уважи- тъй като са вероятно основателни,
осъдителните.
С оглед изхода на делото, на
ищеца следва да се присъдят всички сторени от него, но само в настоящото дело,
разноски; онези, направени в заповедното производство- не.
Разноските на ищеца са в размер
на заплатената от него сума за
държавната такса за образуване на делото- в случая 166.73лв.
В настоящото дело ищеца бе
представляван от юрисконсулт. По тази причина и тъй като е юридическо лице, на
осн.чл.78 ал.8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение. То се
определя по правилата, установени в Наредбата за заплащане на правната помощ-
на основание чл.78 ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за адвокатурата и съгл. чл.25
ал.1 от Наредбата в подобни производства е от 100лв. до 300лв.
Въз основа на изложеното,
Сливенски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********; със седалище гр.София и адрес на управление на
дейността: бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, с
правно основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК, съда да приеме за
установено, че М.С.К. с ЕГН: ********** и адрес: *** му дължи сумите, за които
в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 6831/2018г. Сливенски районен
съд и на осн. чл.410 от ГПК му е издал заповед за изпълнение - № 3917/ 10.12.2018г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
искането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* да бъде
осъден М.С.К. с ЕГН: **********да му
заплати разноските, сторени от него в ч.гр.д.№ 6831/2018г. на СлРС.
ОСЪЖДА, в условията на чл. 238 и чл. 239
от ГПК, М.С.К. с ЕГН: ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* следните суми:
-
1 668.30 лв. (хиляда шестстотин шестдесет и осем лева и тридесет стотинки),
представляваща главница по Договор за стоков кредит № 273415/ 26.06.2017г.,
сключен от мъжа с „БАНКА ДСК” ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2018г.
до окончателното й изплащане.
- 265
лв. (двеста шестдесет и пет лева)- договорна/възнаградителна/ лихва,
начислена за периода 10.09.2017г.- 24.04.2018г.
- 112.08 лв. ( сто и дванадесет лева и осем стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода 10.09.2017г.- 07.12.2018г.
Кредитор по вземанията към
момента на постановяване на решението е
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, тъй като ги е
изкупило с Договор за цесия.
ОСЪЖДА М.С.К.
с ЕГН: ********** да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, сторените от последното разноски в настоящото гр.д.№ 1580/2019г., в пълен
размер – 166.73 лв. (сто шестдесет и
шест лева и седемдесет и три стотинки)- заплатена държавна такса за
образуването му.
ОСЪЖДА М.С.К.
с ЕГН: ********** да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗА вр. чл. 25 ал.1 Наредбата за заплащане на правната
помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер 200 лв. (двеста лева).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
В едномесечен срок от връчването
му, страната срещу която е постановено, може да поиска отмяната му, ако е била
лишена от възможността да участва в делото при някоя от предпоставките по чл.
240 ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: