МОТИВИ
към Присъда № 9 от 23.03.2017
г. на Районен съд – Харманли, постановена по н.о.х.д. № 43 по описа
за 2017 година изготвени на 31.03.2017г.
Районна
прокуратура – Харманли е внесла срещу подсъдимата Ф.О.С., родена на ***г***,
българска гражданка, туркиня, неграмотна, разведена, безработен, неосъждана
живуща ***, ЕГН: **********, обвинителен акт, с който на същата е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.
183, ал. 1 от Наказателния кодекс. В акта на обвинението се твърди, че с оглед
установената по досъдебното производство фактическа обстановка от обективна и субективна страна подсъдимата Ф.О.С.
с ЕГН: ********** е осъществила състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, а именно в периода м. февруари 2016г до м. декември 2016г. (включително) в
гр.Харманли, след като е осъдена с Решение № 26/19.02.2016г по гр. дело
720/2015г. по описа на РС Харманли , влязло в сила на 19.02.2016г, да издържа
свой низходящ – Мартин Йосифов Х. (син) роден на ***г съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 11 месечни
вноски по 105,00 лева на обща стойност 1155,00 лева- престъпление по чл. 183
ал. 1 от НК.
В съдебното заседание пред
Районен съд – Харманли представителят на Районна прокуратура
– Харманли, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства то е доказано
по несъмнен начин. Предлага съдът да признае подсъдимата за виновна в
извършване на престъплението, за което е привлечена към наказателна
отговорност, като определи наказанието
при прилагане на разпоредбата на чл.54, ал.1 и ал.2 НК. Намира, че най – подходящо се явява по вид наказанието “Пробация”,
за да бъдат постигнати целите на наказанието и същото да бъде определено с двете задължителни пробационни мерки.
Защитникът
на подсъдимата адв.А.-*** счита, че от събраните по делото доказателства, направените
от подсъдимата признания, по категоричен начин се установявало, че внесеното от
РП – Харманли обвинение е доказано. Пледира за налагане на наказание „ Глоба”
на подсъдимата С..
Подсъдимата Ф.О.С. с ЕГН: ********** заявява
в хода на съдебното следствие, че разбира обвинението и се
признава за виновна по него. В хода на съдебните прения се възползва от правото си на лична защита,
като заявява, че поддържа изцяло изложените аргументи на защитника си. В даденото и право на последна
дума заявява, че иска съдът да и наложи по- леко
наказание.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Ф.О.С.
с ЕГН: ********** е родена на ***г***, българска гражданка, туркиня,
неграмотна, разведена, безработен, неосъждана живуща ***, ЕГН: **********.
Видно
от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 748, издадена от Районен съд – Харманли на 19.10.2016 г.
същата е неосъждана.
На 28.08.2013г. в гр.Харманли подс. Ф.О.С. е сключила
граждански брак със свид. Й.Х.М.. От съвместното
съжителство между двамата се е родило дете - М Х. (син), видно от
удостоверението за раждане(л.46).
С Решение № 26/19.02.2016 г. по гр.дело № 720/2015г.
по описа на Районен съд – Харманли, влязло в законна сила на 19.02.2016г.
бракът е прекратен, а подс.Ф.О.С. е била осъдена да заплаща на
свид. Й.Х. ***, като баща и законен представител на детето им – малолетния – М Х. (син), родена на ***г.(л.46),
месечна издръжка в размер по 105,00 лева. Местоживеенето на малолетния е било
определено в гр.Харманли като на свид.Й.Х.М. е било възложено упражняването на
родителските права,видно от решението на съда.
В Съдебно - изпълнителна служба при РС –
Харманли не е образувано изпълнително дело срещу обвиняемата, видно от писмо №
1960/19.10.2016г на ДСИ при РС-Харманли (л.65). Според свид. Й.Х.М., свид.М.Е.И.(л.32)
– майка и пълномощник на свид.М., както и обв. Ф.О.С.
от влизане в сила на решението - от м.февруари 2016г. до м.декември 2016г., включително, последната не
е изплащала нито една месечна вноска от издръжката на малолетния си син,
равняващо се на 11 месечни вноски по 105,00лв или общо сумата от 1155,00лева.
Подс. Ф.О.С. сочи, че не
е могла да изплаща издръжката, поради обстоятелството, че е безработна и не
разполага с парични средства.
Съдебното
следствие пред първоинстанционния съд протече по реда на Глава XXVII от НПК, като подсъдимата призна изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират
доказателства относно тях. Съдът констатира, че така афишираното от подсъдимата
самопризнание се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебната фаза на
производството, процесуалната последица на което е постановеното определение по
чл.372 ал.4 от НПК, с което съдът обяви на страните, че самопризнанието ще бъде
ползвано от съда при постановяване на присъдата, без да бъдат събирани
посочените от прокурора доказателства, подкрепящи изложеното в обвинителния
акт. Тези изводи на съда се подкрепят от изложената по
– горе фактическа обстановка, от която се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза
на производството писмени доказателства, посочени
на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по
реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени
материали, съдържащи се в досъдебното производство,
всички преценени във връзка с изявленията на подсъдимата по реда на 371, т. 2 НПК
и подкрепящи направеното от нея в съдебната фаза признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При тези факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимата
Ф.О.С. е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към
наказателна отговорност.
Изпълнителното деяние на
престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно
решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство
за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с
гражданскоправната погасителна давност. За да е съставомерно деянието по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо от
обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два
месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото лице. Престъплението по чл. 183 от НК по своя характер е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма
само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа
свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник
най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено в момента, в който деецът изпълни задължението
си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния
кодекс. Изводът е, че с нормата на чл.
183, ал. 1 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на
съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е
наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат
възможно най-благоприятни условия за
неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на
изправния родител за принос и оказване материална подкрепа на
неговото дете от страна на другия родител.
От събраните писмени и гласни доказателствени средства безспорно се установи обективната страна на деянието. Подсъдимата Ф.О.С. е осъдена да издържа своя низходящ М Х.
(син) роден на ***г с
влязло в сила решение на гражданския съд, но въпреки това не е изпълнила
доброволно своето задължение. Срещу нея не е образувано изпълнително
производство за принудителното събиране на дължимата издръжка, но гледна точка
обективните признаци на състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, същото не
представлява съставомерен елемент от обективната му страна. Налице е съзнателно неизплащане на
дължимите месечни вноски през инкриминирания период от време, поради което подс.
С. следва да понесе наказателна отговорност. Разпоредбата
на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че наказателно отговорен е онзи,
който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски. В
случая допуснатото неизпълнение е за сумата общо в размер на 1155,00 лева представляващи 11 месечни вноски по
105,00 за периода от м. февруари 2016г до м. декември 2016г.
(включително).
Подсъдимата
Ф.О.С. е извършила деянието при
условията на пряк умисъл – същата е съзнавала общественоопасния характер,
предвиждала е общественоопасните последици и е целяла тяхното настъпване.
Извод, който не се променя от заявеното от подсъдимата пред съда, че не е
разполагала с достатъчно средства да изпълни задълженията си, поради това, че
била безработна.
След като по делото се установи по несъмнен
начин, че не е било изпълнено задължението на подсъдимата за даване на издръжка
за повече от два месеца, съдът призна подсъдимата за виновна в извършване на
престъплението, за което и е повдигнато обвинение. От друга страна, не е налице
последващо нейно поведение, в резултат на което фактически същата да е изпълнила
задължението си до постановяване на присъдата от първата инстанция, поради
което да се приеме, че е осъществено основанието да се приложи привилегирования
състав на чл.183, ал.3 от НК. С оглед последното и при определяне вида и
размера на наказанието, съдът взе предвид: от една страна степента на
обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на
престъплението, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и
подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на наказанието,
съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната
степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете необремененото съдебно минало на
подсъдимата, съдействието и процесуалното
и поведение в това число и направените пълни самопризнания, с които допринесе
за изясняване на обективната истина по делото. Като отегчаващи вината
обстоятелства следва да се вземе предвид продължителния период от време, през
който подсъдимата е бездействала и не изпълнявала следващото се по силата на
влязло в сила съдебно решение за заплащане на издръжка – общо за 11 месечни вноски по 105,00 лева на обща стойност 1155,00 лева, считано от м. февруари 2016г до м. декември 2016г.
(включително).
Преценявайки поотделно и
в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 от НК, изхождайки от
предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода” и
алтернативно „Пробация”, съдът счете, че наказанието „ Пробация” обосновава
целите на чл.36 НК, от двете алтернативно предвидени наказания, като следва да
се определят следните пробационни мерки по чл. 42а от НК, а именно: 1.
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 /шест/ месеца и
периодичност на изпълнение два пъти седмично и 2. „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от 6 /шест/ месеца. Така определеното по
вид и размер наказание е справедливо и обосновано, като е от естество да
изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото.
В разглежданата хипотеза
съдът няма правната възможност да определи срока на наказанието „пробация” при
условията на уредената в чл.58а, ал.1 от НК редукция. Правилата на посочената
разпоредба, към която процесуалния закон препраща, когато съдебното следствие
протече по диференцираните правила на чл.371 т.1 от НПК, касае само наказанието
„лишаване от свобода” – чл.58а ал.5 от НК. Ето защо, въпреки проведеното
съкратено съдебно следствие, и след като съдът прецени, че подходящото за
подсъдимата наказание се явява „пробация”, което по- изложените съображения по-
горе съдът не може да намали определеният срок с 1/3 част. След като съдът определи, че най-
подходящото наказание е „Пробация” при индивидуализацията на наказанието, съдът
единствено в настоящият казус се ръководи само от правилата на чл.54 от НК.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
Председател: