РЕШЕНИЕ
№ 8386
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110103257 по описа за 2023 година
Ищецът М. К. М. твърди, че през месец октомври 2020г.
получил от ответното дружество „Т С „ ЕАД фактура № 001400418911
от 30.09.2020г. за аб. № с получател на К. М. К. Последният е
починал на 12.06.2017г., като иищецът е а негов законен наследник.
Във фактурата изрично било отбелязано, ч “към 19.10.2020г. имате
сума за плащане на обща стойност 17761,43 лв.”
Съгласно изготвено от дружеството извлечение от сметки общо
начислената сума за топлинна енергия, дялово разпределение и лихви
е в размер на 17 004,24 лв. към датата на изготвяне на извлечението
(21.12.2022г.), като сумата е начислена за периода от м.12.2007г. до
м.11.2022г. за имот, находящ се в гр. София, ул. Тунджа № 50, вх. 1,
ап. 15.
След като получил фактурите и издадената справка за
задължение към 21.12.2022г., М. посетил офис на ответника за да
направи извънсъдебно възражение за изтекла погасителна давност.
Служителите на ответника му предложили условие да заплати всички
задължения, които не са обхванати от погасителната давност.
Ищецът твърди, че за процесния период м.12.2007г. до
м.11.2022г между него и ответното дружество не съществувала
облигационна връзка, но не конкретизира дали и как е приел
1
наследството на К. М. К.
Конкретизира размера на претенциите на ищеца, които счета за
неоснователни както следва:
Главница за ТЕ и за ДР за периода м.12.2007г. до м.03.2012г. в
размер на 8386,92 лв., лихва за ТЕ и ДР за същия период в размер на
8198,79 лв. или общо сумата в размер на 16 585,71 лв.;
Главница за ДР за периода м.06.2015г. до м.11.2015г. в размер на
12 лв, лихва за ДР за същия период в размер на 9,24 лв. или общо
сумата в размер на 21,24 лв.;
Главница за ДР за периода м.05.2017г. до м.08.2017г. в размер на
8,27 лв., лихва за ДР за същия период в размер на 4,55 лв. или общо
сумата в размер на 12,82 лв.;
Главница за ДР за периода м.05.2019г. до м.06.2019г. в размер на
3,41 лв., лихва за ДР за същия период в размер на 1,16 лв. или общо
сумата в размер на 4,57 лв.;
Главница за ТЕ за периода м.08.2022г. до м.11.2022г. в размер на
379,84 лв., лихва за ТЕ за същия период в размер на 0,06 лв. или общо
сумата в размер на 379,90 лв.
При условията на евентуалност претендира, че задължението е
погасено по давност на основание чл. 1116. ”В” ЗЗД.
Моли съда да приеме за установено, че не дължи описаните по-
горе суми или общо сумата от 17004,24 лв. поради липса на
облигадионно правоотношение между страните или при условие на
евентуалност – поради погасяване на притезанието по
давност.Претендира разноски.
В писмения си отговор ответното дружество оспорва
допустимостта и основателността на иска. Допустимостта се оспорва
на следните основания:
-/ оспорва принципната допустимост на отрицателен
установителен иск, ако ищец е евентуалният длъжник.
-/ оспорва правния интерес на ищцовата страна с твърдение, че е
неправилно да се поддържа, че поради факта, че кредитора не е
отписал счетоводно тези вземания това е достатъчно основание за
предявяване на иск за признаване за установено, че длъжникът не
дължи.
Основателността на иска се оспорва с аргумент от на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните
2
доказателства, намира следното:
Ищецът е син и наследник на К. М. К, починал на 12.08.2017г.
Ответникът представи копие от нотариален акт от 1973г., съгласно
който наследодателят на ищеца е придобил недвижим имот в град
София. Представените справки за дължими суми за доставена енергия
са индиция, че имота е топлоснабден. В съдебно заседание ищецът
заяви, че е приел наследството на покойния си баща.
При събраните доказателства, следва да се приеме, че иска е
основателен на предпочитаното основание- липса на доказана
облигационна връзка. В тежест на ответника е да установи наличието
на тази връзка, включително и да докаже, че ищецът е потребител по
силата на закона като притежател на вещно право върху топлоснабден
имот. С оглед на изтеклото от придобиването време, не може да се
приеме, че представения нотариален акт установява, че
наследодателят е бил собственик към момента на откриване на
наследството и – следователно, имота е преминал в собственост на
ищеца като актив, за който следва да се носят съответните пасиви.
Иска следва да се уважи. Тъй като представител на ответника
призна твърдението на ищеца, че до него са били изпращани покани за
заплащане на исковите суми, то разноските следва да се възложат в
тежест на ответната страна. Ответната страна е възразила за
прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищцовата и съда
намира това възражение за основателно. Съдът съобразява не само
размера на иска, но и сложността на казуса и на процедурата. В случая
доказателствената тежест за всички факти от съществено значение за
изхода на спора бе върху ответника, а по делото са проведени три
открити заседания. С оглед на изложените обстоятелства, съдът
намира за съответно възнаграждение в размер на 1000 лева. В тежест
на ответника следва да се присъдят 1684,98 лева разноски.
Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че М. К. М. ЕГН ********** не
дължи на Т С ЕАД ЕИК ********* както следва:
Главница за ТЕ и за ДР за периода м.12.2007г. до м.03.2012г. в
размер на 8386,92 лв., лихва за ТЕ и ДР за същия период в размер на
8198,79 лв. или общо сумата в размер на 16 585,71 лв.;
Главница за ДР за периода м.06.2015г. до м.11.2015г. в размер на
3
12 лв, лихва за ДР за същия период в размер на 9,24 лв. или общо
сумата в размер на 21,24 лв.;
Главница за ДР за периода м.05.2017г. до м.08.2017г. в размер на
8,27 лв., лихва за ДР за същия период в размер на 4,55 лв. или общо
сумата в размер на 12,82 лв.;
Главница за ДР за периода м.05.2019г. до м.06.2019г. в размер на
3,41 лв., лихва за ДР за същия период в размер на 1,16 лв. или общо
сумата в размер на 4,57 лв.;
Главница за ТЕ за периода м.08.2022г. до м.11.2022г. в размер на
379,84 лв., лихва за ТЕ за същия период в размер на 0,06 лв. или общо
сумата в размер на 379,90 лв.
ОСЪЖДА Т. С ЕАД да заплати на ищеца 1684,98 лева разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4