Решение по дело №386/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно, по реда на чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпила касационна жалба от Г. К. Г., чрез адв. [населено място], АК-Русе. Жалбата е насочена срещу Решение № 132 от 06.03.2024г., постановено по а.н.д № 1805/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено НП № 23 – 1085-002221 от 01.08.2023 г., издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Русе. Със санкционния акт на Г. К. Г., на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.50, ал.1 от закона.

В жалбата се твърди, че решението на въззивната инстанция е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-касационни основания, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Излагат се доводи в подкрепа на сочените касационни основания. Касаторът твърди, че не е извършил нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Според него доказателствата по делото безспорно сочели на описаното и в санкционния акт наличие на ПТП (пътно-транспорно произшествие) между двата автомобила, но това не станало по механизма, описан в АУАН и наказателното постановление. Твърди се, че вина има и другият водач на МПС Фолксваген с рег. №[рег. номер], който се движел с несъобразена скорост.

Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно на наказателното постановление. Алтернативно-връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по спора.

Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила решението на Русенски районен съд.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С Решение № 132 от 06.03.2024г. Русенският районен съд e потвърдил наказателно постановление № 23 – 1085-002221 от 01.08.2023 г. на Н. група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Русе. С наказателното постановление на касатора на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Нарушението, за което била ангажирана административно-наказателната отговорност на Г. Г. е свързано с неспазване задължението, което въвежда за водачите на МПС разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП.

Нарушената норми изисква и задължава участниците в движението по пътищата да спазват следните изисквания относно предимството : „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“.

За да изведе правните си изводи за законосъобразност на наказателното постановление и да потвърди наложеното наказание, районният съд е установил от фактическа страна следната обстановка:

Г. Г., в качеството си на водач на лек автомобил, "Дачия Логан", с рег. № [рег. номер], на 02.07.2023 г., около 22, 35 часа в гр. Русе управлявал л. а. "Дачия Логан" с ДК № Р 86 70 КК и се движел по [улица]към кръстовището с [улица], като улицата по която се движел преди кръстовището завършва с пътен знак "Б2" "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство". При пресичане на кръстовището нарушил правилата за предимство. Не съобразил, че по [улица], сигнализиран с пътен знак БЗ "Път с предимство" се движел МПС "Фолксваген" с рег. № Р 04 56 КС. Така не пропуснал движещия се по улица с предимство лек автомобил "Фолксваген" с рег. № Р 04 56 КС. Вследствие на това между двете МПС-та настъпва ПТП с материални щети, а МПС - "Дачия Логан", с рег. № [рег. номер] се отклонило и блъснало и в метално преградно пано. Съставен бил протокол за ПТП под №1856608.

За деянието бил съставен и АУАН от същата дата, в който актосъставителят приел, че поведението на водача на лекия автомобил , "Дачия Логан", с рег. № [рег. номер] нарушава правилата, разписани в чл.50, ал.1 от Закон за движение по пътищата.

Срещу така съставения АУАН не било депозирано възражение.

Така било издадено и оспореното пред РРС наказателно постановление, в което АНО описал идентична фактическа обстановка като тази в акта, а за нарушението наложил на Г. Г. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

Във въззивното производство, жалбата срещу НП не била уважена. При проведеното пълно и обективно разследване съдебният състав е счел, че делото е изяснено от фактическа страна след събиране на всички относими за спора доказателства и отхвърлил жалбата като недоказана.

Решението на РРС е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените от адвоката на наказаното лице касационни основания за незаконосъобразност на проверявания съдебен акт.

Решението на районния съд в оспорената му част е правилно. Касационната инстанция напълно споделя съображенията на въззивната инстанция по тълкуването и прилагането на закона, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН. Районният съд е събрал всички относими и допустими доказателства без при тази своя процесуална дейност да е допуснал съществени нарушения. Събраните от въззивната инстанция доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Изградените фактически изводи са обосновани и кореспондират на събраните доказателства.

За да е налице съставомерност на едно деяние, представляващо административно нарушение по ЗДвП и да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на извършителя, то следва да бъде установено по безспорен начин, съобразно събраните и приети доказателства, че водачът на МПС виновно е нарушил съответната разпоредба от закона и или правилника за прилагането му. В случая е прието, че е нарушен чл.50, ал.1 от ЗДвП.

Анализът на всички събрани по въззивното производства доказателства, гласни и писмени, доказват по безспорен начин, че Г. Г. с поведението си е нарушил правилата на ЗДвП, свързани със задължението му като водач на пътно превозно средство да спазва задълженията, които му се вменяват с разпоредбите в закона и правилника за неговото прилагане и конкретно, правилата за предимство при пресичане на път с предимство.

Районният съд е изследвал задълбочено фактическата обстановка, свързана с извършеното административно нарушение, извършил е обстоен анализ на всички доказателства по делото и съобразявайки приложимите за казуса правни норми е достигнал до единствения в случая и правилен извод за съставомерността на деянието на Г., за правилно проведена процедура по установяване на нарушението по реда на ЗАНН и за приключване на проведеното административно-наказателно производство от АНО с издаване на НП с наложено с него по реда на чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП административно наказание на нарушителя.

Касационната инстанция е съгласна с изводите в проверявания съдебен акт, че е доказано по безспорен и категоричен начин в проведеното административно-наказателно производство, че от Г. Г., в качеството му на водач на лек автомобил, "Дачия Логан", с рег. № [рег. номер] е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл.50, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП.

Административният съд намира атакуваното решение за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу него-за неоснователна. Касационната инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на районния съд. Те съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за отмяната му.

Решението на РРС по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила.

Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2, пр. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила решение № 132 от 06.03.2024г., постановено по а.н.д № 1805/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.